Решение по дело №747/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Т. В. от [населено място] срещу решение № 165 от 05.02.2025 г., постановено по АНД № 6448 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, ХХІV н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 134 от 05.11.2024 г. на директора на РДГ Пловдив, с което на А. Т. В., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, на основание чл.257, ал.1, т.2 ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева.

Според касатора решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени и в депозираните писмени бележки.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки от 23.04.2025 г. Претендира юрисконсултско възражение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно.

Съдът намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите са установени по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на датата, начинът и местото, отразени в АУАН и наказателното постановление, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.257, ал.1, т.2 ЗГ, вр. чл.52, ал.1, т.2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Според районния съд правилно е проведена цялата административнонаказателна процедура по ангажиране на административната отговорност, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на правото на защита на нарушителя, фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на посочената в наказателното постановление, в АУАН и в наказателното постановление подробно са посочени обективните признаци на нарушението и нарушените правни норми, АУАН е връчен на нарушителя и му е предоставена възможност да изложи възраженията си, т.е., в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект. Според районния съд в конкретния случай АУАН съдържа всички изискуеми реквизити по чл.42, ал.1, т.1-10 ЗАНН, както и наказателното постановление съдържа всички посочени в чл.57, ал.1, т.1-13 ЗАНН задължителни реквизити. Като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя, че при установяване на нарушението не са присъствали свидетели, тъй като от показанията на актосъставителя и от констативния протокол от 07.05.2024 г. е видно, че има свидетел. Като неоснователно е преценено също възражението за липса на посочване на качеството, в което жалбоподателят е наказан, защото в АУАН и наказателното постановление изрично е посочено, че жалбоподателят в качеството на лице по чл.108, ал.1, т.2 ЗГ, упражняващо лесовъдска практика, е извършил вмененото му нарушение. Според районния съд нормата на чл.257, ал.2 ЗГ е общо правило за поведение и е приложима, ако не е предвидено по-тежко наказание, докато в конкретния случай съществува специална норма за издаване на позволително за сеч въз основа на неодобрен карнет опис и това е нормата на чл.257, ал.1, т.2 ЗГ, съответно правилно е квалифицирано нарушението. Като неоснователно е преценено също възражението за неспазване на 3-месечния срок по чл.34 ЗАНН за съставяне на АУАН, защото в конкретния случай нарушителят е бил открит при извършване на проверката на място на 07.05.2024 г., а АУАН е съставен на 26.06.2024 г. Посочената в АУАН и в наказателното постановление дата 19.03.2024 г. е датата на довършване на изпълнителното деяние и не може да бъде обвързана по никакъв начин с констатирането на нарушението или с установяването на нарушителя. Според районния съд извършването на сеч е без правно значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, защото елемент от фактическия състав на нарушението е фактът, че описът карнет не е бил одобрен. Според районния съд в случая не са налице обстоятелства за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото са налице обстоятелства, които завишават обществената опасност на деянието и дееца – от издаването на разрешението и опис карнет на 19.03.2024 г. до извършването на проверката на място на 07.05.2024 г. е извършвана сеч в продължителен период от време, поради което и наложената глоба в размер на 600 лева е справедлива и отговаря на целите на наказването.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Неоснователно е възражението на касатора за нарушение на материалния закон от страна на първостепенния съд. Правилен е изводът на районния съд за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството по налагане на административното наказание и конкретно относно липсата на нарушение на чл.40, ал.3 ЗАНН, защото процесният АУАН е съставен не само въз основа на проверка на място, а и въз основа на официални документи, в който случай съгласно чл.40, ал.4 ЗАНН актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

Не кореспондира със съдържанието на обжалваното решение възражението за липса на мотиви относно качеството, в което касаторът е бил наказан. Напротив, изрично районният съд е посочил в мотивите си, че жалбоподателят е наказан в качеството на лице по чл.108, ал.1, т.2 ЗГ, упражняващо лесовъдска практика, и този факт се съдържа както и в АУАН, така и в наказателното постановление.

Правилна и обоснована е преценката на районния съд за правилна квалификация на извършеното нарушение от страна на наказващия орган именно по чл.257, ал.1, т.2 ЗГ, защото изпълнителното деяние се състои в издаване на позволително за сеч без да е бил одобрен издаденият карнет-опис от лицата по чл.50, ал.15 ЗГ, т.е., установените факти напълно покриват елементите на изпълнителното деяние по чл.257, ал.1, т.2 ЗГ – издаване на документ (позволително за сеч) в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му. Акцентът е върху самия документ, който се издава в нарушение на закона, докато изпълнителното деяние по чл.257, ал.2 ЗГ акцентира върху извършването на дейност в горските територии, извършването на фактическите действия по управление, стопанисване и опазване на горските територии.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165 от 05.02.2025 г., постановено по АНД № 6448 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, ХХІV н.с.

Решението е окончателно.