РЕШЕНИЕ
№ 716
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330100501 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” №
250 против М. М. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за
периода 13.08.2018г. – 13.08.2020г., в качеството си на такъв за водоснабден недвижим
имот, находящ се в *****, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка
на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 553.65 лева. За потребените
количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с
посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва
върху главницата, в размер на 36.37 лева, за периода 31.10.2018г. – 31.07.2020г. Твърди се,
че ответникът е наемател на ОП „Жилфонд“ и като такъв отговарял за задълженията,
натрупани по партидата. Същият фигурирал в базата данни на оператора като потребител с
№ ****, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично
известни общи условия. Потребеното количество, предоставени ВиК услуги за процесния
период се определяло, съгласно чл. 26, ал.2 от Общите условия. Съгласно ОУ монтираното
измервателно устройство в имота на потребителя е индивидуално и предвид това подмяната
му, респ. поставянето му е задължително за потребителя. Твърди се, че ответникът е знаел,
че монтираното устройство е било неизправно, както и за начина на отчитане на водомера за
посочения период, но при отчетите, в повечето случаи е отказвал да положи подпис.
Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми,
срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 11265/2020 г. на ПдРС, XVI гр.
състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с
1
разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви
настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението, а именно: 03.09.2020г. до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от назначения особен
представител на ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че липсвали доказателства относно това ответникът да е потребител на ВИК
услуги, предоставяни от ищеца, както и, че същият е наемател на ОП Жилфонд. Нямало
доказателства и относно това, че са налице условията за отчитане на потребените количества
вода по съответния ред, предвиден в чл.26, ал.2 от ОУ. В приложените карнетни листове
липсвало подпис, както на потребителя, така и на свидетели. Липсвали данни да е съставен
протокол, който да удостовери невъзможността за достъп до имота или отказ на ползвателя
да осигури такъв.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 11265/2020 г. по описа на ПРС, ХVІ гр.с., в полза
на ищцовото дружество е издадена Заповед № ***** г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника, за следните суми: 553.65 лева- главница, представляваща неплатени задължения
за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 13.08.2018 г. – 13.08.2020 г. за
обект, находящ се в ******; 36.67 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 31.10.2018 г. - 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението - 03.09.2020 г. до окончателното й погасяване.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на
вземанията по заповедта за изпълнение.
Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422
ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да
докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да
установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер,
както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и
срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в
******, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по
смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи
възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1
от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. П. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
2
канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и
един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени
от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги
са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите
условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той
на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.
2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
От представените доказателства се установява по безспорен начин, че ответникът
има качеството на потребител.
Видно от приетите документи от ОП „Жилфонд“, на 20.06.2003 г. /л.99/, 22.07.2005 г.
/л.82/, е сключен безсрочен договор за наем на общинско жилище, 05.06.2017 г. /л.76/ - за 1
година, а впоследствие и на 06.12.2018 г. /л.68/ за срок от 10 години, т.е. до 06.12.2028 г., за
процесното общинско жилище, находящо се в *****, сключени между ответника и Община
Пловдив, ОП „Жилфонд“, като ответникът в последният е декларирал, че домакинството му
се състои от петима души– съпруга, две деца, снаха и внучка. Поел е задължение, съгласно
чл. 15 от Договора, да заплаща разходите за консумирана топлинна и електрическа енергия,
топла и студена вода. Изрично е подписал декларация, че е съгласен копие от
настанителната му заповед да бъде предоставена за служебно ползване на ЕВН България
(енергоснабдяване и топлофикация) и до ищцовото дружество „ВиК“ ЕООД, както и, че
ежемесечно в ОП „Жилфонд“ Пловдив (при заплащане на наемната цена) ще представя
бележки за платени консумативи: електроенергия, топлоенергия и ВиК. В тази насока,
подписаната от ответника декларация има характер на извънсъдебно признание на
ответника, че последният е изявил воля, да бъде абонат на ВиК. Същата се ползва с
доказателствена сила срещу него, тъй като касае неизгоден за него факт.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител”,
според нормативната уредба. През процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван
от него и семейството му /четирима или петима души/, видно от представените от „ОП
„Жилфонд“ констативни протоколи.
През целия период в обекта е имало по четирима обитатели, видно от същите
констативни протоколи, които следва да бъдат възприети, тъй като почти всички са
подписани от ответника или от членове от домакинството на ответника. /с изключение на
два констативни протоколи - на л. 71, който е от 30.03.2021 г. (който е за период, извън
процесния) и на л. 72 – от 15.02.2020 г., с отбелязване, че по данни на съседи – наемателите
са в чужбина.
Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на
3
потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на „ВиК”
ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в
присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от
карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец
като за двама живущи.
Не могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са
определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода.
Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са
частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по
делото се установява, че потребителят или негов представител не са отказвали да поставят
подписи. В карнетите са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни
посещения, а карнетите са редовно водени. Нещо повече, по делото са представени копия от
карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец
като за двама живущи, макар по делото да се установява, че обитателите са четирима-
петима. Последното обстоятелство се установя и от показанията на свидетеля К. /инкасатор/
- ежемесечно правила посещения през периода от 2018 г. до месец ноември 2019 г.
Инкасаторът твърди, че тъй като в апартамента не е имало работещ водомер, е издадено
известие за монтирането на водомер, което е връчено на ответника, тъй като го е отразила в
карнета. Сочи, че в апартамента са живели пет човека. Съдът кредитира показанията като
ясни, последователни и житейски логични. Няма данни, които да ги опровергават.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
ищецът е начислявал произволно потребените количества вода.
Отделно, вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, която също се
кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество
за процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за
съответния период. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните
услуги, тъй като е имало реално ползване на доставената и отведена вода.
В действащите Общи условия на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят
индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят
оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/.
Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент.
След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най –
необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съответно да бъде отвеждана
канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да
бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има
предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №4, потребителят поставя индивидуален
водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери също са негово задължение.
Горното не е изпълнено, въпреки нормативните изисквания.
Според разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода Общи
условия, месечното количество изразходвана питейна вода се начислява в размер на по 5
куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища, като съгласно чл.23, ал.7, определените
количества се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.
Видно от карнетите, служебно начислявания са правени по 10 куб. на месец /без
завишаване/. Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения да
постави работещ водомер, потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, тъй
като отговорността му не е била съответна, дори напротив – тъй като са начислявани
количества като за двама обитатели, макар да са установени четирима.
4
За исковия период, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от
порядъка на 6 лв. - 23 лева месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, които в
никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни, завишени или невъзможни, предвид
ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.
С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките за
прилагане на клаузите на чл.23, ал.5 и ал.7 от Общите условия на ищцовото
дружество при определяне на задълженията на ответника за процесния период. Имало е
реална консумация на вода /в разрез с възраженията в отговора на исковата молба/, която не
е отчитана по показания, поради бездействие на потребителя. Същият дължи плащането й,
като начислените количества са в негов интерес.
Ето защо, с оглед събраните доказателства, съдът приема, че ответникът има
качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на потребената и
отведена вода, която услуга е ползвана в имота. Възраженията в отговора на исковата молба
не се споделят.
Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен
начин се установява, че ответникът е потребител на ВиК услуги и е ползвал имота за
процесния период, както и предоставената вода. Възраженията на особения представител,
макар принципно резонни и изразяващи обяснима защитна позиция, не се възприемат. В
производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е
предоставял услугите, чието плащане търси.
Относно размера е ангажирано заключение на съдебно – счетоводна експертиза,
което съдът цени като компетентно изготвено. Според експерта - отчетеното количество /в
куб.м./ по карнети е изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния
период. Счетоводството на ищеца е редовно водено и регистрите и дневниците на
дружеството са надлежно заведени.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на
което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня
на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, се установява, действително, че по партидата на ответника са
извършени плащания, като неплатената сума за главница, за периода от 13.08.2018 г. до
13.08.2020 г. е в размер на 553.65 лева, а дължимото обезщетение за забава, изчислена по
всяка отделна фактура, за периода от 31.10.2018 г. до 31.07.2020 г., възлиза на 36.67 лева.
Тези главни и акцесорни вземания се дължат от ответника, защото не са платени, а
основание за плащането им е налице.
Поради изложеното, исковете за главни и акцесорни вземания са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени. Основателно е и искането за установяване на
дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното погасяване.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Ищецът е направил искане и е представил
доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева – ДТ; 160 лева – депозит за експертиза
5
и за свидетел; 300 лева – възнаграждение за особен представител. Претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът
го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева,
предвид конкретната фактическа и правна сложност. За исковия процес на ищеца се дължат
635 лева - разноски.
Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013
на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 25 лева – ДТ и юрисконсултско възнаграждение, което
е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с
чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 50 лева за заповедното производство. За
заповедното производство – разноските са в размер на 75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. М. ИЛ., ЕГН
**********, дължи на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 553.65
лева (петстотин петдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки)- главница,
представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода
13.08.2018 г. - 13.08.2020 г. за имот, находящ се в ***** и 36.67 лева (тридесет и шест лева
и шестдесет и седем стотинки) - обезщетение за забава за периода 31.10.2018 г. - 31.07.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.09.2019 г. до окончателното погасяване, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
4921/04.09.2020 г. по ч.гр.д. № 11265/2020 г. на ПРС, ХVІ гр.с.
ОСЪЖДА М. М. ИЛ., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести
септември” № 250, следните суми: общо 635 лева /шестстотин тридесет и пет лева/ -
разноски за настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 11265/2020 г. на ПРС, ХVІ гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6