НЧХД №
1264/2017 год.
МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.Пазарджик тъжба
от С.А.К., ЕГН **********, с която са повдигнати обвинения против подсъдимия Д.Й.Д.,
ЕГН **********, както следва:
1. Престъпление по чл.130 ал.2 от НК за това, че на 25.06.2017 г., в с.И., област Пазарджик е причинил на С.А.К.,
ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето;
2. Престъпление по чл.146 ал.1 от НК за това, че на 25.06.2017 г., в с.И., област
Пазарджик е казал нещо унизително за честта и достойнството на С.А.К., ЕГН********** в нейно присъствие.
В съдебно заседание тъжителят се явява
лично и с повереник, чрез който поддържа
изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения. Пледира за постановяването на
осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаването на предявените граждански
искове в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със защитник. Не се признава за виновен по обвиненията и дава
обяснения. Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдан.
С протоколно определение на съда от 02.10.2017 год. бяха
приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от пострадалата
К. против подсъдимия Д. граждански искове по чл.45 от ЗЗД, както следва:
за сума в размер на 2500 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.130 от НК в едно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане;
за сума в размер на 2500 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.146 ал.1
от НК в едно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
Със същия съдебен акт частният тъжител К. бе
конституирана и като граждански ищец в наказателното производство.
Районният съд обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата подс. Д.Д.
живеел на семейни начала със св. Нели Г. в дома на последната, находящ се в с.Ивайло,
обл.Пазарджишка, ул. „27-ма” № 17. В съседство с тази къща се намирал домът на
тъжителката К., чийто административен адрес *** под прав ъгъл кръстовище с
ул.”27-ма”. Практически домът на тъжителката се намирал на ъгъла на
кръстовището, а на отсрещната страна бил
домът обитаван от подсъдимия. Задната дворна врата на тъжителката гледала към
входната врата на дома на подсъдимия. На улицата, в непосредствена близост до
задната дворна врата на тъжителката, имало отводнителна шахта. Тъжителката К.
покривала шахтата с балатум и камъни, защото от нея, особено през летните
месеци, се носела неприятна миризма.
В съседство с дома на подсъдимият пък бил домът на
лелята на св.Г. – св.Е.Д..
Отношенията между семейството на тъжителката и
подсъдимия Д., включително и със съжителстващата с него, били влошени от доста
време. Основната причина за това било обстоятелството, че подсъдимият и св.Г.
отглеждали в дома си три големи кучета, които често били извеждани на разходка
по улицата, където се изхождали, включително по тротоарите и пред домовете на
съседите. Това ставало повод за словесни пререкания между стопаните на кучетата
и съседите им. По същата причина били влошени и отношенията между семейството
на св.Е.Д. и горните двама.
На 25.06.2017г., след 11.00 часа, подс.Д. бил пред
дома си, като започнал да мие с вода тротоарната площ пред входната врата.
Малко след това тъжителката К. също излязла на улицата през задната си дворна
врата. Понеже мръсната вода се насочвала към запушената с балатум шахта,
находяща се непосредствено пред дома на К., подс. Д. отишъл до там. Видимо
подразнен той казал на К., че тя е последната курва, която щял да унищожи, след
което взел балатума и камъните, с които била покрита шахтата и ги захвърлил. Без
да отвръща по никакъв начин на подсъдимия, тъжителката К. се насочила към
захвърления балатум с цел да го прибере и след оттичането на водата отново да
покрие шахтата. В момента, в който се привела, за да вземе балатума, подс.Д. се
насочил към нея откъм гърба й. Хванал я с ръце за раменете и я обърнал с лице
към себе си. След това блъснал К. в
областта на гърдите и тя паднала по гръб на земята, непосредствено пред
дворната си ограда, където имало натрупани съчки. Веднага след това подс.Д.
скочил върху тялото на К. и започнал да я натиска с ръце в областта на гърдите.
Всичко това станало достояние на св.Н.Д. – син на св.Е.Д.,
който се намирал в двора на собствения си дом и от него имал пряка видимост към
мястото на инцидента. Той се шокирал за няколко секунди от видяното, но веднага
след това излязъл на улицата и се насочил към Д.. В този момент последният се
изправил над тялото на лежащата все още на земята К.. Св.Д. се обърнал
укорително към Д., като го питал дали е нормален, т.к. започнал да бие и жени.
Подс.Д. държал в ръката си мобилния
телефон на тъжителката и пред очите на Доников го захвърлил на улицата, където
апаратът се разбил на парчета. След това св.Д. заявил, че ще извика полиция, а
подс. Д. се прибрал в дома си.
Междувременно тъжителката К. се изправила от земята и
св.Д. видял, че потникът, с който била облечена, е разкъсан в областта на
едната презрамка. Видял също, че е одрана отпред по гърдите, а и тя сама му се
оплакала, че изпитва болки в тази област. След това св.Д. позвънил на телефона
за спешни повиквания № 112 и в 11:16 часа подал сигнал за инцидента.
Не след дълго на място пристигнал дежурен автопатрул
на РУ на МВР-Пазарджик, в състава на който били свидетелите А.С. и Б.М..
Полицейските служители снели обяснения от подсъдимия и тъжителката, след което
съставили предупредителен протокол по ЗМВР спрямо Д.. Последният обаче отказал
да подпише протокола, т.к. бил посъветван така от неговия познат адвокат - св.
В. П., който бил повикан по телефона от св.Г. и пристигнал в дома на Д. след
инцидента.
Около час и половина след инцидента тъжителката С.К.
била откарана от съпруга си в спешното отделение на „МБАЛ Пазарджик” АД, където
след извършен преглед й бил издаден съответен документ.
На следващия работен ден /понеделник, 26.06.2017г./ тъжителката
посетила кабинета по съдебна медицина при „МБАЛ Пазарджик” АД, където била
освидетелствана от съдебен лекар, който й издал медицинско удостоверение №
40/2017г.
От
приетото като писмено доказателство по делото съдебномедицинско удостоверение №
40/26.06.2017г., издадено от д-р Борис Пеев се установява, че при извършения
преглед на тъжителката били констатирани следните телесни увреждания: по лявата
гръдна област, над гръдната жлеза – два броя охлузвания с размери 6х1 см и 5х1
см. В дясната горна половина на гърба – синкаво кръвонасядане с размери 8х5 см,
а по дясната поясна област - кръвонасядане със синкав цвят с размери 4х4 см. По
дясното седалище – синкаво кръвонасядане с размери 7х4 см.
Съдебният
лекар е дал категорично становище, че травматичните увреждания са получени в
резултата на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре
отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата в предварителните
сведения /същата в графата предварителни сведения е посочила, че била нападната
и бита от мъж с прякор „Д.”, който я блъскал, дърпал и бутал, а тя паднала на
земята – бел. моя/. Изразено е и категоричното становище на съдебния лекар, че
травматичните увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание.
На
17.07.2017г. С.К. ***, по повод на която било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Н.Д., Е.Д., А.К., Г.К.
и Б.М., както и от представените и приети по делото писмени доказателства, а
също и от приобщеното веществено
доказателство – 1 бр. компактдиск, съдържащ аудиозапис на телефонно повикване
на тел. № 112.
Още тук е мястото да се посочи, че показанията на св.А.С.
– полицейски служител посетил местопроизшествието с колегата си - св.М., не
заслужават задълбочено обсъждане, т.к. горният многократно заяви, че не си
спомня никакви конкретни подробности. Обясни това с факта, че неговият колега
бил поел изцяло отработването на случая, т.к. бил по-старши от него, със
значителен полицейски опит, като по тази причина разговарял със страните в
инцидента, снемал обяснения и т.н.
Съдът изцяло дава вяра на гласните доказателства събрани
посредством разпита на свидетелите Н.Д. и Е.Д., доколкото първият е очевидец на
целия инцидент, а втората – очевидец на събитията непосредствено в края на
инцидента. Установи се, че горните двама са в добросъседски отношения с
пострадалата и нейното семейство, както и че са роднини по съребрена линия със
св.Н. Г., като от няколко години са с влошени отношения с нея и
подсъдимия. В този смисъл свидетелите
Додникови биха могли да се разглеждат като заинтересовани от изхода на делото.
Това обаче не ги право автоматично недобросъвестни. Причината да бъдат
кредитирани изцяло техните показания бе това, че съдът намери същите за
хронологично точни, достоверни и обективни, взаимно допълващи се помежду си и отделно
от това се защото се подкрепят от останалите гласни доказателства – показаният
на свидетелите А.К., Г.К. и Б.М., а и от писмени доказателства, сред които
водещото е коментираното по-горе СМУ, издадено на пострадалата и заверено копие
на електронен картон относно подаден сигнал на телефон 112.
От показанията на свидетелите Додникови категорично се
очертава гореописаната фактическа обстановка, респ. престъпната деятелност на
подсъдимия. Св.Н.Д. бе категоричен, че при започването на инцидента е бил в
двора на бащината си къща в с.Ивайло и чул виковете на подсъдимия, който се
намирал на улицата, като миел тротоарната площ. Категоричен бе, че е имал пряка
видимост към местопроизшествието и видял как тъжителката К. излязла на улицата
през задната си дворна врата, а след това подс.Д. отишъл на около 2-3 метра от
нея и заявил, че те била последната курва, която щял да унищожи. Видял, че К. е
наведена над някакви храсти /очевидно, за да вземе захвърления вече от
подсъдимия на земята балатум – бел. моя/, при което Д. се насочил към нея откъм
гърба й. Хванал я с ръце за раменете и я обърнал с лице към себе си. След това
блъснал К. в областта на гърдите и тя
паднала по гръб на земята, непосредствено пред дворната си ограда, където имало
натрупани съчки. Веднага след това подс.Д. скочил върху тялото на К. и започнал
да я натиска с ръце в областта на гърдите.
Категоричен бе и за това, че в този момент той се появил на улицата, а
подс.Д. се изправил над тялото на лежащата все още на земята К. и се насочил
към дома си. Държал в ръката си мобилния телефон на К. и пред очите на Д. го
захвърли на земята, като апаратът се разглобил на парчета.
Св.Е.Д. пък бе категорична за това, че като видяла
сина си /Н.Д./ да тича от двора им към улицата, тя също излязла от къщата
навън. При нейното появяване на улицата видяла как С.К. току-що се изправяла от
земята. Била рошава и прежълтяла. Цялата треперела. Дрехата, с която била
облечена била скъсана в областта на рамото и била одрана горе в ляво по
гърдите. В същия момент видяла и подс.Д., който бил с гръб към К. на около 5-6
крачки и се прибирал към дома си. Чула как сина й го укорява, питайки го какво
прави и защо го прави. Видяла в последствие и захвърления телефона К., който
бил разглобен на части на земята. Св. Д. бе категорична и за това, че
непосредствено след инцидента тъжителката К. й разказала подробно как била
обидена от подсъдимия в смисъл, че била последната курва, която ще унищожи, и
как веднага след това била наранена от него, като разказът й напълно съвпада с
показанията на св.Д. относно хронологията на инкриминираните събития.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетелите А.К. и
Г.К., независимо че същите са съответно съпруг и син на пострадалата, което
принципно би могло да е мотив за тях да депозират показания в подкрепа на
частното обвинение. В същото време обаче, техните показания се подкрепят
напълно от показанията на горните двама свидетели, както и от тези на св.М., а
също и от СМУ, отразяващо нараняванията на пострадалата от инцидента. Вярно е,
че свидетелите А. и Г. К. не са очевидци, т.к. са били повикани и пристигнали
на място след приключването на инцидента. Те обаче са възприели състоянието на
тъжителката К.. Видели са, че е с разкъсан потник в областта на презрамката и
одрано в областта на гърдите в ляво. Св.А.К. е категоричен, че е видял синини
по задните й части и „горе по плешката”, както сам се изразява. Св.Г.К. пък е
видял на следващия ден синини по гърба на майка си. Двамата са категорични, че
непосредствено след инцидента С.К. им е разказала как е била наранена от подс. Д.,
като разказът им напълно съвпада с видяното от св.Н.Д.. Показанията на
свидетелите Коцеви напълно съответстват и на констатираните травматични
увреждания по тялото на тъжителката, подробно описани в СМУ № 40/2017г.
Вярно е, че св.А.К. заявява, че след инцидента
съпругата му не му е споделяла, че преди да бъде наранена е била и обидена от
подсъдимия. Това обаче в още по-голяма степен затвърждава убеждението на съда
за обективността на св.А.К., т.к. ако той би искал да лъже в подкрепа на
обвинението, то нищо не би му попречило да твърди пред съда, че жена му е споделила,
че Д. я нарекъл последната курва, която ще унищожи. Той обаче не прави това,
именно защото е добросъвестен, като споделя само и единствено фактите, които е
научил действително от разказа на съпругата си. Защо С.К. не е споделила на
съпруга си, че е била обидена от подсъдимия е съвсем отделен въпрос. Възможно е
тя да не е споделила това от срам или пък да е пропуснала да го направи в
резултата на преживения стрес от физическото насилие.
Вярно е и това, че според показанията на св.Г.К.,
подс.Д. бил казвал на майка му, че е последната курва, която ще унищожи, но
това станало 4-5 месеца преди инцидента, т.е. според сина на пострадалата той
не е разбрал тя да е обидена по този начин на инкриминираната дата. Заявяването
на този факт също е показателно, че св.Г.К. не се стреми да депозира показания,
които на всяка цена да обслужват тезата на обвинението, а добросъвестно
възпроизвежда само това, което според него е чул и видял. Тук важат в пълна
сила разсъжденията за обективността на този свидетел, изложени по-горе за св.А.К..
Неясно остана за съда дали според св.Г.К. е имало и друго предишно пререкание
между подсъдимия и майка му, при което Д. пак да я е наричал последната курва,
която ще унищожи или пък горния неумишлено греши кога точно тази обида е била
отправена. В крайна сметка обаче това, че според св.Г.К. такава обида е била
отправена около 4-5 месеца преди инкриминираните събития, не е основание да се
изключат категоричните показания на св.Н.Д., който е пряк очевидец на инцидента
и лично е чул обидната реплика.
Съдът напълно кредитира и показанията на полицейския
служител посетил мястото след приключването на инцидента и работил по случая
във връзка с подадения сигнал от св.Д. на тел. № 112 - св. Б.М.. Този свидетел
е абсолютно незаинтересован от изхода на делото и напълно обективен. Той бе
категоричен, че пред него пострадалата заявила, че била бутната на земята и
„завлачена” от подсъдимия. Той лично я е възприел като раздърпана и афектирана
след инцидента. Св.М. не успя да си спомни с точност дали дрехата на К. е била
скъсана или не толкова скъсана, колкото раздърпана в горната й част, както сам
той се изразява. Това обаче е съвсем обяснимо предвид отдалечеността във времето
на инцидента и моментът на депозирането на показания, още повече, че в работата
на този свидетел е почти ежедневие посещението на подобни инциденти, което не
позволява всеки един от тях да се помни в пълни подробности. Факт е обаче, че
св.М., след като е говорил последователна с тъжителката и подсъдимия е възприел
именно К. като пострадала от инцидента, след което при изготвения от него
писмен доклад /лист 60 от делото/ е описал С.К. като потърпевша, а подс.Д. като
извършител.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в
частта им, в която отрича да е обиждал С.К. отправяйки реплика в смисъл, че е
последната курва, която ще унищожи, както и че не той, а тя го била нападнала и
наранила физически.
Според подс.Д. преди инцидента той тръгнал да маха
найлон /според него/, който бил поставен над шахтата пред задната дворна врата
на тъжителката. Твърди, че когато вдигнал найлона К. излязла на улицата с
думите: „Мамка ти, копеле!”, след което с ръка, в която държала мобилен телефон,
го ударила в слабините. Сочи, че след това той паднал на земята, а тя посегнала
да го удари в рамото. Той на свой ред се защитил с ръце, като я бутнал в
областта на раменете. Тя тогава политнала назад и си седнала на задните части в
куп с чилии /дървени съчки, тънки клони/. Пак според Д., когато я тласнал в
гърдите само я попитал дали е нормална и след това си тръгнал. Сочи, че не бил
взимал никакъв телефон от нея, но видял, че след като тя паднала на чилията й
бил изпаднал и телефона, но не разбрал дали последния се счупил.
Първо следва да се каже, че описаното от подсъдимия
нападение и агресивно поведение от страна К. към него звучи житейски абсурдно.
Това е така, защото на първо място К. няма никакъв мотив да псува Д. и да го
нарича копеле, ако той преди това наистина само е отстранил балатума, а според
него – найлона, с който е била покрита шахтата. На второ място, едва ли е логично
да се допусне, че К., бидейки жена, значително по-възрастна и физически
по-слаба от Д., ще го нападне така хладнокръвно, както той сочи, и едва ли не
ще го пребие на улицата с ясната увереност, че няма да й бъде отвърнато. Само
тези разсъждения са достатъчни да се дискредитират обясненията на подсъдимия
като необективни и недостоверни.
Съществуват обаче и други обективни факти, които дават
основание да не се вярва на Д.. Първият от тях е този, че не Д. подава сигнал
на телефона за спешни повиквания, а св.Д., след което казва, че К. е била бита
от съседа си - подсъдимия. Този факт не се оспори от никой от страните по
делото, а се установи категорично и от приетото като веществено доказателство –
1 бр. компактдиск, съдържащ аудиозапис на телефонно повикване на тел. № 112.
Резонно е да се постави въпросът защо Д. не подава сигнал, че е бил нападнат и
бит от К., а след извършеното над него нападение /по негови думи/ се прибира в
дома си и се заключва, след което се позвънява на познат му адвокат, който да пристигне на
място, очевидно за да го консултира, с оглед очакваното пристигане на полиция
заради попадения сигнал от св.Д.. Резонният отговор е пък този, че Д. не
сигнализирал за извършено над него физическо нападение от страна на К., защото
такова не е имало.
На второ място следва да се постави и въпросът защо Д.,
който по негови думи е бил тежко унизен, доколкото признава, че цялото село
коментирало случая и същевременно тежко наранен чрез юмручен удар в областта на
слабините, нито е подал жалба в полицията, нито е завел наказателно дело от
частен характер против К.. Отговорът и на този въпрос се свежда до това, че
такива действия не са били предприети от Д., защото не той е бил бит от К., а
тя от него и то по описания по-горе начин от св.Д..
На следващо място, ако беше вярно заявеното от Д. за
извършеното над него нападение и за това, че той при самоотбрана е блъснал К. в
гърдите, а тя политнала назад и седнала на задните си части върху чилии, то
няма как обективно да се получат констатираните по нея телесни увреждания в
областта на гърдите, гърба и таза, подробно описани в издаденото й СМУ, а щеше
да е налично единствено увреждането в областта на дясното седалище. Нямаше как
да се получи и скъсването на потника й в областта на презрамката, което бе
обективно установено от анализираните по-горе гласни доказателства.
Почти в унисон с обясненията на подсъдимия, показания
депозира и св.Д. К.. Той сочи, че съпровождал Д. до шахтата и когато последният
махнал балатума излязла тъжителката. Обърнала се към Д. с думите: „Мамка ти,
копеле!”, след което със свити юмруци го ударила веднъж в слабините, а след
това в горната част на гърдите. След това, пак според Клисаров, подсъдимият тласнал
назад К. с длани в областта на гръдния кош, при което тя залитнала и седнала
назад, изпуснала и телефона си, който се разглобил. Тук също е валидно казаното
в горния абзац, че ако това беше вярно, то няма как да се получат останалите наранявания
по тялото на К., а и да й се скъса потника в областта на презрамката.
Отделно от това обаче съдът съзря драстични
противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на св.К., които
допълнително дадоха основание да не бъдат ценени като обективни. Така например
според Д., след удара нанесен му в слабините той бил паднал на земята. К.обаче
не съобщава за такова падане. Пак според Д., след удара в слабините К.
посегнала да го удари в рамото, а той на свой ред се защитил с ръце, като я
бутнал в областта на раменете. Според К.обаче след удара в слабините К. нанесла
втори юмручен удар над Д., който поподнал в горната част на гърдите му. Третото
съществено разминаване се състои в това, че според Д., след като К. поседнала
на задните си части телефонът й паднал в чилията, а той не видял дали се счупил
или не. К.обаче твърди, че телефонът бил
паднал не на чалията, а на асфалта до храсти, в които паднала К., както и че в резултата
на падането се разглобил. К.уточнява, че в този момент Д. е бил на около метър
от К. с лице към нея, което значи, че и той би
следвало да е видял как телефонът се разглобява при падането. Всички
тези противоречия бяха достатъчни за съда да изключи от доказателствената
съвкупност обясненията на подсъдимия и показанията на св.К.и на тази база да
приеме, че нито К. е обидила Д. с израза „Мамка ти, копеле”, нито го е
нападнала и наранила.
Не може да не бъде коментиран фактът, че в деня след
инцидента подс.Д. е посетил съдебен лекар в гр.Пазарджик, а именно д-р П. М.,
който го освидетелствал и издал приетото като писмено доказателство СМУ също
под № 40 от 26.06.2017 година /лист 35
от делото/. В това мед. удостоверение е отразено, че при прегледа на гръдния
кош на Д. няма видими увреждания в областта на гърдите. Това веднага показва,
че заявеното от К., че Д. е бил ударен с втори юмручен удар по гърдите от К. не
е вярно. В мед. удостоверение е отразено, че е налице синкавочервено
кръвонасядане по предна коремна стена срединно с размери 2х3 см, а също мораво
кръвонасядане по кожата на дясната
мишница в средната й трета външно с размери 3.5х2 см и подобно
кръвонасядане в долната трета на същата
мишница с размери 4х2.5 см. Казано с други думи, съдебният лекар не е
констатирал никакво увреждане в областта на слабините на Д., макар и в графата
„предварителни сведения” да е описал заявеното от последния, че е бил ударен и
в тази област. Това за пореден път дискредитира обясненията на подсъдимия и
показанията на св.К.досежно твърдяното от тях нападение отстрана на К. и
нанесения юмручен удар по слабините на подсъдимия. На следващо място трябва да
се каже и това, че описаните в горепосоченото мед. удостоверение увреждания на Д.
е напълно възможно да са били причинени от К. по време на инцидента. Несъмнено
е обаче, че това е станало след като тя е била нападната от Д., бутната на
земята и той се нахвърлил върху тялото й. Абсолютно логично е тя да е правила
опит да отстрани от себе си Д., бутайки или удряйки го с ръце в областта на предната
коремна стена срединно, както е посочено в удостоверението, а също и да го е
държала, бутала или ударила в областта на дясната мишница външно, където също е
констатирано кръвонасядане.
Съдът не кредитира и показанията на св.Нели Г. –
съжителстваща с подсъдимия на семейни начала и св.В. П. – познатият адвокат на
подсъдимия, повикан в дома му след инцидента. Причината да не се даде вяра на
техните показания е това, че никой от тях не бил очевидец на самия инцидент, а
са пристигнали на място след неговото окончателно приключване. Отделно от това
всеки от тези двама свидетели пресъздава събитията, като преразказва
споделеното им от самият подсъдим, а както вече се посочи по-горе, неговата
версия за случилото се е недостоверна и необективна. Показанията на св.Г. имат
значение само дотолкова, доколкото изясняват причината за влошените отношение
между нея и Д. от една страна, както и техните съседи – от друга. Установи се,
че действително трите големи кучета, отглеждани в дома на Г. и Д., често били
извеждани на разходка по улицата, където се изхождали, включително по
тротоарите и пред домовете на съседите. Не убягна от вниманието на съда и нещо
меко казано смущаващо в показанията на св.Пейчев. Той сочи, че след
пристигането на полицейските служители в дома на Д., по негово настояване,
последният се съблякъл и показал нараняванията си по тялото. В същото време
стана ясно, че по време на инцидента, а и след това подс.Д. е бил гол до
кръста. Това заяви той самия в един от допълнителните си разпити пред съда, а
бе заявено и от св.Б.М.. При това положение е неясно какво е следвало да
съблича Д., за да покаже пред полицаите зачервявания по дясната си ръка и
корема, както сочи св.П..
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимият Д.Д. е
осъществил престъпния състав на чл.130 ал.2 от НК, като на 25.06.2017 г., в с.И.,
област Пазарджик е причинил на С.А.К., ЕГН ********** лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, в резултата на
причиняването на подробно посочените по-горе травматични увреждания.
Осъществил
е и обективните и субективни елементи от състава на престъплението по чл.146 ал.1 от НК, като на 25.06.2017 г.,
в с.И., област Пазарджик е казал нещо унизително за честта и достойнството на С.А.К.,
ЕГН********** в нейно присъствие,
заявявайки че е последната курва, която ще унищожи.
Авторството на двете деяния, както и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един
несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи от състава на престъпленията и е искала настъпването на общественоопасните
последици на деянията си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК.
Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото
изпълнение на престъпленията, които са осъществени от него. При реализирането
на своята проява е разбирал, че участва в изпълнението на престъпленията и е
искала да настъпят престъпните последици – телесното увреждане на тъжителката и
засягане, чрез изречения инкриминиран израз, на нейните чест и достойнство,
което е довело автоматично и до засягане на собствената й самооценка в социален
аспект.
Изречените
по адрес на тъжителката думи, подробно посочени по-горе, са от такова естество,
че са в състояние сами по себе си и без да са включени в контекс да създадат у
пострадалия душевен дискомфорт, да засегнат честта, гордостта и достойнството му.
Ефект, безспорно постигнат от подсъдимия, като се има предвид обстоятелството,
че пострадалата се е потъжила пред съда за това.
Не
са налице основания и за приложението на института на реторсията по двете
повдигнати обвинени, т.к. от събраните по делото доказателства, които съдът
кредитира и подробно анализира по-горе се установи, че тъжителката не отвърнала
по никакъв начин на отправената й обида, още по-малко с обида от нейна страна,
нито пък е нанесла същата по вид лека телесна повреда на подсъдимия.
При определяне размера на наказанията, които следва да
бъдат наложени на подсъдимия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК - относно индивидуализацията на същите.
Самият подсъдим е личност със завишена степен на обществена
опасност. Осъждан е три пъти за разпространение на наркотици, кражба и палеж,
като е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода. Отделно е криминално
проявен с общо 10 регистрирани заявителски материала, а по местоживеене е
негативно охарактеризиран.
Конкретно извършените деяния също са с относително
завишена степен на обществена опасност, предвид начина на извършване – с дързост
и чувство за безнаказаност.
Подбудите за извършване на деянията се коренят в
личността на подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и правото на
неприкосновеност на личността.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени фактът, че е отправена една единствена обидна
реплика и това, че упражненото над пострадалата физическо насилие не се
откроява с необичайна бруталност или жестокост. Отегчаващи обстоятелства - обремененото съдебно минало и негативните
характеристични данни.
В конкретния случай за извършените престъпления
разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК е
неприложима, предвид забраната по чл.78А ал.6 от НК, досежно „множество
престъпления”. В случая подс.Д. е извършил двете престъпление при условията на
реална съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК.
Предвид това и съобразявайки наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът
намира, че на подсъдимия Д.Д., за
извършеното от него престъпление по чл.130 ал.2 от НК, следва да бъде наложено
наказанието по втората алтернатива, а именно пробация с пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК , а именно: Задължителна регистрация по
настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител, всяка за срок от по една година, както
и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, положен в рамките на една
година. Първите две мерки съдът наложи като задължителни, а тази по т.6 наложи,
като прие, че посредством нея ще се катализира процесът на формиране на нова
ценностна система, целяща привързването на подсъдимия към общественополезния
начин на живот.
Съдът счете, че за извършеното престъпление по чл.146
ал.1 от НК на подс.Д. следва да се наложи наказание глоба в размер от 1500 лева,
платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС, което ще е
съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите на
наказанието.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи едно
общо най-тежко наказание на подсъдимия Д. измежду наложените по-горе, а именно
пробация, с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 от НК, както
следва:
задължителна регистрация по настоящ адрес при честота
на явяване два пъти седмично за срок от една година,
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година и
150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото,
положен в рамките на една година.
Съдът намери, че за постигането на целите на
наказанието е необходимо към така определеното общо наказание да присъедини и
наложеното наказание глоба, поради което и на основание чл.23 ал.3 от НК, към
определеното общо най-тежко наказание пробация, присъедини изцяло наказанието глоба
в размер на 1500 лв.
При този изход на делото и след преценка на събраните
доказателства, съобразявайки вида и естеството на нанесените телесни увреждания
и създадения здравен дискомфорт у
пострадалата, а също вида и естеството на отправената обидна реплика с цинична
натовареност и изключително негативен ефект у адресата й, съдът намери за доказани
по основание, но не и по размер, предявените против подсъдимия граждански искове
по чл.45 от ЗЗД. Поради това осъди подс.Д.
да заплати на гражданския ищец К. сума в размер на 1500 лева, представляваща
обезщетение за причинените в резултат на извършеното престъпление по чл.130
ал.2 от НК неимуществени вреди, в едно със законната лихва от датата на
увреждането – 25.06.2017г., до окончателното й изплащане, а за разликата до
претендирания размер от 2500 лева, отхвърли гражданския иск като неоснователен.
За доказан по основание съдът счете и втория граждански иск, като осъди подсъдимия да заплати на тъжителя К. сума
в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди от извършеното престъпление по чл.146 ал.1 от НК, в едно със законната
лихва от датата на увреждането – 25.06.2017г., до окончателното й изплащане, а за разликата до претендирания размер от 2500
лева, отхвърли предявения гражданския иск като неоснователен.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Д. бе осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик 4 % държавна такса върху
размера на всеки от уважените граждански искове, но не по малко от 50 лева,
което е приложимо за уважения иск от 1000 лева съобразно изискването на чл.2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., т.е. ДТ в размер
на общо 110 лева, а на гражданския ищец и частен тъжител С.К. да заплати
сторените от нея разноски в размер на 1022.00 лв. - платен адвокатски хонорар и
държавни такси.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: