Решение по дело №2873/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Главна дирекция ’’Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Т.Ч. срещу Решение № 1131 от 16.06.2023г. постановено по адм. дело № 257/2023 г по описа на Административен съд-Пловдив допълнено с Определение № 2096/15.09.2023г. в осъдителната му част с която жалбоподателят е осъден да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Р.В.В. за период от 01.01.2017 г. до 31.04.2020 г. вкл, в размер на 4 966,24 лв., и обезщетение за претърпени неимуществени вреди за период от 01.05.2020 г. до 31.07.2022 г. вкл., в размер на 211, 23 лв ведно законна лихва върху присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди за период от 01.01.2017 г. до 30.04.2020 г. вкл., от 24.04.2020 г. до 24.01.2023 г. вкл.; и законна лихва върху присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди за период от 01.05.2020 г. до 31.07.2022 г. вкл., от 21.07.2022 г. до 24.01.2023 г. вкл.

С подадената от ГД „ИН“, чрез процесуалния му представител жалба се обжалва решението в осъдителната част. Възраженията в жалбата се свеждат до искане на отмяна на обжалваното решение като неправилно и необосновано.

Според касационния жалбоподател Съдът при разглеждане на делото не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина. Навеждат се доводи, че не са преценени доказателствата в тяхната цялост, както и че от Съда не са безспорно установени вредата, бездействието на администрацията и причинната връзка.

В жалбата се сочи, че са неоснователни оплакванията на Р.В.В. за лоша хигиена, всички спални помещения в който В. е пребивавал са снабдени с тоалетна и течаща вода, като през светлата част на денонощието помещенията не се заключват и лишените от свобода имали възможност да излизат по коридорите, както и да посещават съседни спални помещения. Килиите, коридорите и сервизните помещения се почиствали ежедневно от лишените от свобода, два пъти седмично имало право да се ползва банята, която осигурявала достъп до топла вода

На следващо място се твърди, че действително е налице известна пренаселеност в част от спалните помещения, но това според касатора се компенсира с възможността за раздвижване в коридорите и престой на открито.

В касационната жалба се възразява също, че по делото не са били доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на бездействие на ГДИН в частност Затвора – гр. Пловдив. Не са налице неимуществени вреди, които да се изразяват малоценност, чувство на унижение или потиснатост. Битовите условия не можели да се квалифицират като пример за нечовешко или унизително отнасяне. Направената преценка за наличието на вреди е субективна поради което и Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по оценка и анализ на доказателствата

Счита се, че е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като е постановено неправилно съдебно решение, поради необоснованост, което подлежи на отмяна и се иска да постанови решение, с което да се отмени обжалвания съдебен акт.

Алтернативно се иска отмяна на обжалваното решение в частта му, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е осъдена да плати обезщетение за сумата над 2000 лв. до присъдения размер от 5177,47 лв.

В съдебно заседание, касаторът ГД „ИН“ София не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба в открито съдебно заседание моли да се остави в сила обжалваното решение на Административен съд Пловдив. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

Постъпила е и частна касационна жалба от Р.В.В. чрез адв. А.В.К. против Определение № 2096/15.09.2023г. в частта му с която е отхвърлено искането за изменение на Решение № 1131/16.06.2023г. в частта му за разноските като е изложено оплакване, че неправилно съдът не е приложил чл. 38, т. 2 ЗА тъй като съобразно посочената практика на ВКС в Определение № 141/15.03.2021г. по ч.т.д. № 1005/2020г., Определение № 708/05.11.2015г. по ч.гр.д. № 4891/2015г. адвокатът няма задължение да доказва основанието за предоставянето на безплатната правна помощ.

В открито съдебно заседание частният касатор поддържа жалбата;

ГДИН чрез юрк. Т. в срока по чл. 287 ГПК депозира писмен отговор с който оспорва частната касационна жалба и моли съдът да потвърди обжалваното Определение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред АС Пловдив е образувано и се е развило по искова молба от Р.В.В., чрез адв. А.В.К. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. за присъждане на обезщетение в размер на общо 20 000 лв. за причинени неимуществени вреди от бездействия на затворническата администрация, за периоди:

1. 01.01.2017 г. до 31.04.2020 г. вкл. – 12 000 лв.;

2. 01.05.2020 г. до 31.07.2022 г. вкл. – 8 000 лв.;

ведно със законна лихва от датата на преустановяване на бездействието на ГДИН до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба е посочено, че нетната площ на пренаселените килии, в които лишеният от свобода е пребивавал, е под 3 кв. м.;

във всички килии, в които е пребивавал е липсвала каквато и да е вентилация;

тоалетната в килията му била в много лошо състояние – с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, а също и не била шумоизолирана;

лошо състояние на банята – душовете били само 5-6, а се къпели по 30-40 човека, и от тях течала или гореща или ледено студена вода, която била и с лошо качество и не ставала за пиене;

недостиг на дневна светлина, поради липсата на достатъчно прозорци, през които да влиза и свеж въздух, което създавало на лишения от свобода дихателни проблеми, кашлица и предразположение към респираторни заболявания;

липса на вътрешна и външна изолация на стените, поради което през зимата отоплението било много трудно и било студено;

недостатъчно дебели завивки, като му било отказано доставянето на допълнителни такива;

спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко, което създавало предпоставки за наличие на дървеници и бълхи;

липса на индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица в затвора;

не му била дадена възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което довело до поведенческа и личностна криза;

в килиите нямало достатъчно шкафчета и мебели.

Изброеното му причинило значителни неимуществени вреди – здравословни проблеми, като главоболие и чести респираторни заболявания, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, съобразно приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е осъдил ГД „ИН“ София да заплати на ищеца за период от

01.01.2017 г. до 31.04.2020 г. вкл, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 966,24 лв.,

и обезщетение за претърпени неимуществени вреди за период от 01.05.2020 г. до 31.07.2022 г. вкл., в размер на 211, 23 лв

ведно със законна лихва върху присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди за период от 01.01.2017 г. до 30.04.2020 г. вкл., от 24.04.2020 г. до 24.01.2023 г. вкл.; и законна лихва върху присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди за период от 01.05.2020 г. до 31.07.2022 г. вкл., от 21.07.2022 г. до 24.01.2023 г. вкл.

като с Решението е отхвърлена претенцията над уважените суми до пълния им претендиран размер.

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното:

Р.В.В. ***7 г. до 24.04.2020 г. За част този период /до 17.12.2019 г. вкл. не била предоставена информация по отношение на т.нар.минимална жилищна площ, а след 18.12.2019 г. съдът установява, че това изискване не е било спазвано, т.е. ставало въпрос за общо 1 058 дни.

По отношение на останалите оплаквания през времето на пребиваване в Затвора – Пловдив, съдът е приел, че се установява, че помещенията, в които е пребивавал ищецът не са обновявани след основен ремонт, но са извършвани текущи ремонти, като своевременно се извършват ремонти и се отстраняват повреди - отстраняване на течове, смяна на осветителни тела, подмяна на подови настилки, боя и дограма на отделни спални помещения, обзавеждане с нови легла и маси, столове и шкафчета.

Прието е че на всички лишени от свобода е осигурен достъп до топла течаща вода, съгласно графика за разпределение на времето, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден, а във всеки санитарен възел има течаща студена вода. Отоплението се осъществявало с парно отопление, проветряването и хигиената на стаите било по желание на лишените от свобода, като за целта са им предоставени съответните прибори, както и възможност такива да бъдат закупени от лавката на затвора или доставени от близките им, съгласно разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

Пералнята се ползвала по график, а водата в затвора е от обичайната водоснабдителна мрежа в града с качество, от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот.

Проветряването и хигиената на помещенията е по желание на лишените от свобода, като за целта получават препарати и прибори, а могат да си закупят такива и от лавката на затвора;

Тоалетните във всяка стая са обособени помещения с отделен вход; на всеки подсъдим се осигурява легло, дюшек, постелъчен инвентар, а по желание могат да получат такъв и от близките си, както и други, съобразно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

Посочено е също така, че няма регистрирани жалби срещу санитарно-битовите условия, така и по отношение липса на предоставена медицинска помощ. Представени са докателства, че ГД „ИН“ сключва централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите, които се извършват по утвърден график, за което са представени и протоколи за извършена дезинсекция.

В хода на първоинстанционното съдебното производство по делото е разпитан като свидетел Илиян Борисов. Неговите показания не са били кредитирани, тъй като за спорните факти и обстоятелства са били приобщени официални удостоверителни документи.

В тази връзка съдът е намерил, че оплакванията за лоша хигиена – наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, както и за липса на топла течаща вода в килиите са неоснователни. От представените доказателства се установявало, че са осигурени условия за естествено проветрение и осветление, съобразно изискванията на ППЗИНЗС. За наличието на течаща вода в помещенията и санитарен възел към тях, администрацията е представила справки, които не са оспорени. Пак от справките, се установявало според първостепенния съд, че отоплението се осъществява през централно парно, а нямало и данни, лицето да е искало от администрацията на затвора допълнителни одеяла. Твърденията и оплакванията за бездействие по отношение наличието на инсекти са приети да са оборени от представените от администрацията сключени договори за ДДД, протоколи и график за дезинфекция, т. е. не било налице бездействие на администрацията в този смисъл.

Относно оплакванията за липсата на свеж въздух и вентилация е прието, че нямало нарушение на чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС, тъй като в тези помещения бил осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване.

Прието било още, че нямало нарушение и на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като и във всички стаи и помещения на затвора Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода.

Установено било, че във всяка стая в затвора Пловдив имало достъп до денонощно течаща вода, а водата е от градската водопроводна мрежа и еднаква с тази на всички жители на града, което не поставя лишените от свобода в по-неблагоприятно положение от всеки друг жител. По отношение на топлата вода пък е установено, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден от началника на затвора гр.Пловдив график, за разпределение на времето на лишените от свобода.

Прието е за недоказано твърдението, че тоалетните не са шумоизолирани, а освен това, неосигуряването на шумоизолацията в тоалетната, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над средното ниво на битови условия.

Кредитирано е представеното по делото становище от затвора Пловдив в което се установявало, че всички помещения на затвора-Пловдив, в които е бил настанен ищецът са с отваряеми прозорци. Проветряването и наличието на свеж въздух в килиите зависело изцяло от самите лишени от свобода, които избират кога и колко време да проветряват помещението.

Прието е че по делото не са събрани достатъчно доказателства да е било прекалено топло през лятото или прекалено студено през зимата в затвора в Пловдив, за процесните периоди на изтърпяване на наказанието от ищеца,а освен това отоплението в затвора Пловдив се осъществявало чрез парно отопление през отоплителния сезон.

Отхвърлени са твърденията на ищеца за наличие на дървеници и бълхи в помещенията в затвора в Пловдив тъй като по делото са представени договори за дезинфекция, дезинсекция и дератизация като ответникът предприел е мерки за борба с инсекти в местата за лишаване от свобода, като дори е договорено с изпълнителя да се извършват и извънредни дейности по дезинфекция и дератизация при възникнала необходимост.

Отхвърлени са твърденията на ищеца, че поради липса на свеж въздух имал дихателни проблеми и кашлица. По делото не е било установено наличието на такива обстоятелства като прието, че и самият ищец не твърди да е уведомил администрацията на затвора за такива здравословни проблеми.

По отношение на втората претенция – за периода 01.05.2020 г. до 31.07.2022 г. е прието, че от представените неоспорени справки се установява, че ищецът е пребивавал в затвора Пловдив от 11.08.2020 г. до 21.07.2021 г. като от тези справки е било установено, че не са били спазени изискванията за минимална жилищна площ за общо 45 дни през този период.

По отношение на тази претенция съдът е отхвърлил всички останали твърдения на ищеца затова че във всички килии, в които е лишеният от свобода е пребивавал е липсвала каквато и да е вентилация; тоалетната в килията му била в много лошо състояние – с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, а също и не била шумоизолирана; лошо състояние на банята – душовете били само 5-6, а се къпели по 30-40 човека, и от тях течала или гореща или ледено студена вода, която била и с лошо качество и не ставала за пиене; недостиг на дневна светлина, поради липсата на достатъчно прозорци, през които да влиза и свеж въздух, което създавало на лишения от свобода дихателни проблеми, кашлица и предразположение към респираторни заболявания; липса на вътрешна и външна изолация на стените, поради което през зимата отоплението било много трудно и било студено; недостатъчно дебели завивки, като му било отказано доставянето на допълнителни такива; спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко, което създавало предпоставки за наличие на дървеници и бълхи; липса на индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица в затвора;

От правна страна е прието, че първата искова претенция се явява частично основателна – по отношение установеното нарушение, изразяващо се в неспазване изискването за минимална жилищна площ.

При определяне размера на дължимото обезщетение правилно и законосъобразно първостепенният съд е съобразил насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението. При съобразяването на сочената практика и на жизнения стандарт за страната, законосъобразно е прието, по аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е общоприет и за отразяване на жизнения стандарт, е прието, че по–ниският жизнен стандарт в България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ.

При това положение първостепенният съд по първата искова претенция за времето от 01.01.2017 г. до 31.04.2020 г, през което е констатирано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ за общо 1058 дни, е определил обезщетение в размер на общо 4 966,24 лв., а по втората искова претенция за 01.05.2020 г. до 31.07.2022 през което е констатирано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ за общо 45 дни е определил обезщетение в размер на общо 211,23 лева.

Върху двете суми са присъдени законни ливхи считано от датата на преустановяването на бездействията на ответника – по първата претенция считано от 24.04.2020г. до окончателното й изплащане, а по втората претенцията считано от 21.07.2022г. до окончателното й изплащане.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.

Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

В случая е правилен изводът на първоинстанцинния съд, установен от доказателствената съвкупност и при правилно разпределена доказателствена тежест, че е установеното нарушение, в резултат на бездействието на администрацията на затвора да осигури на ответника по касационната жалба достатъчно жилищна площ.

Законосъобразно първоинстанционният съд правилно е определил и размера на полагащото се на лишения от свобода обезщетение в размер на сумата от 4 966,24 лева за първия исков период от 01.01.2017г. до 31.04.2020 за който е установено, че липсват доказателства за спазване на изискването за осигуряване 4кв.м. минимална жилищна площ за период от 1058 дни, а за втория исков период от 01.05.2020 г. до 31.07.2022 общо 45 дни за които е установено, че че липсват доказателства за спазване на изискването за осигуряване 4кв.м. минимална жилищна площ. Правилно и законосъобразно е приложена базата за изчисляване на обезщетение от 2.4 евро на ден, които представляват 60 % от 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ

Касационният състав намира за неоснователни доводите, залегнали в касационна жалба че размерът на обезщетение е неправилно определен. Нито пък има изложени конкретни съображения затова дали касаторът е изпълнил задължението си да осигури минимална жилищна площ от 4 кв.м в мястото на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода за периодите в двете искови претенции. В тази връзка при доказателствена тежест за касатора за спазване на изискването за площ същият не представя доказателства затова поради което и на основание чл. 161 ГПК първоинстанционният съд правилно е приел за установените дни, че не е изпълнено изискването за осигуряване на минимална площ.

Напротив, съдът е обосновал бездействие на ответника да осигури на В. достатъчна жилищна площ за част от спорния период и е определил справедливо обезщетение, като съображенията за това напълно се споделят от касационната инстанция и на основание чл. 221 ал.2 от АПК следва да се препрати към мотивите на първоинстанционното решение.

Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал в Затвора – Пловдив. Преценката на кумулативното въздействие на тези условия в исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 218 АПК, че касационният състав обсъжда само посочените в жалбата пороци, настоящият състав намира, че не са налице сочените основания за отмяна на обжалваното решение поради неправилност и необоснованост.

Въпросът за вредите е нормативно уреден като е въведена оборима презумпция съгласно която вредите се предполагат и в тежест на касатора е да проведе обратно доказване, респ. след като по делото е било установено, че не е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м за ищецът са налице неимуществени вреди, респ. доказана е причинно-следствената връзка между вредите и бездействието на администрацията.

По отношение на твърденията в касационната жалба затова, че всички спални помещения в които В. е пребивавал са снабдени с тоалетна и течеща вода, за наличието на лоша хигиена, следва да се посочи, че първостепенният съд не е присъдил обезщетение за вреди причинени на ищеца от бездействието на администрацията, респ. прието е че ищецът въобще не е търпял такива вреди, тъй като няма нарушения на изискванията за хигиена.

. В случая искането на касатора е да се отмени решението като неправилно и необосновано.

В тази връзка следва да се посочи, че непредявените касационни основания в срока на касационното оспорване се преклудират. По тях Съдът нито дължи, нито има право на произнасяне. Касационното оплакване е необходимо условие за отмяната на решението поради необоснованост, съществени процесуални нарушения, когато не са основание за нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение и нарушение на неимперативни норми на материалния закон.

Ето защо настоящият състав намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, нито за връщането му на съответния състав на Административен съд Пловдив с оглед липса на възражение от страна на ГД „ИН“, за която страна е налице интерес да изложи подробно всички възражения, предвид обстоятелството, че проявеното процесуално бездействие може да има за последица предявяване на нов иск.

Обобщено казано, касационната инстанция заключава, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

Ето защо решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

По отношение на върпоса за разноските настоящия състав намира следното.

Посочената в обжалваното Определение № 2096/15.09.2023г. съдебна практика на ВКС и ВАС е приложима в случаите, когато е било направено възражение от ГДИН за липса на фактическия състав на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, а именно че се касае до материално затруднено лице, което не може да заплати предоставената адвокатска помощ като при така направеното оспорване е следвало адвокатът, който претендира присъждането на адвокатското възнаграждение да докаже, че доверителят му е материално затруднено лице. В случая нито в първоинстанционното, нито в настоящето производство е въведено такова възражение поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Ето и защо следва да се присъдят разноски на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на адв. А.В.К. в размер на сумата от 569,52 лева изчислени по реда на чл. 8, ал.1 вр. с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения за първата инстанция с оглед на уважената част на предявените искове, а за настоящата инстанция разноски за държавна такса по частната касационна жалба и минимално адвокатско възнаграждение сума в размер на 796,60 лева с оглед изхода на спора по касационното обжалване и съобразно представения по делото списък.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХXI – състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1131 от 16.06.2023г. постановено по адм. дело № 257/2023 г по описа на Административен съд-Пловдив допълнено с Определение № 2096/15.09.2023г. в частта му в която Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, ул. Н.Столетов № 21 е осъдена да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Р.В.В. за период от 01.01.2017 г. до 31.04.2020 г. вкл., в размер на сумата от 4 966,24 лв., ведно със законната лихва считано от 24.04.2020г. до окончателното й изплащане и сумата от 211,23 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди за период от 01.05.2020г. до 31.07.2022г. ведно със законната лихва върху тази сума считано от 21.07.2022г. до окончателното й изплащане

КАТО ОТМЕНЯ Определение № 2096/15.09.2023г. в частта му за РАЗНОСКИТЕ и ВМЕСТО НЕГО

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, ул. Н.Столетов № 21 ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. А.В.К. с адрес: *** на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА сума в размер на 569,52 лева, която представлява минимално адвокатско възнаграждение изчислено по реда на чл. 8, ал.1 вр. с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и защита на Р.В.В. по адм.дело № 257/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив, II – с-в съразмерно на уважената част на исковете;

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, ул. Н.Столетов № 21 ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. А.В.К. с адрес: *** на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА сума в размер на 796,60 лева, която представляват разноски за държавна такса по частната касационна жалба и минимално адвокатско възнаграждение по кас.адм.дело № 2873/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив, XXXI – ви касационен състав;

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: