Решение по дело №1410/2021 на Районен съд - Шумен

Мотиви към решение по АНД №1410 по описа за 2021г. на ШРС
Производство по чл.378 от НПК.
На 09.08.2021г. от Шуменска Районна прокуратура е внесено в РС - гр.Шумен
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по отношение на Н. М. М., ЕГН ********** за извършено от него престъпление
от общ характер по чл.313 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Обвиняемата редовно призована не се явява в съдебно заседание.Явява се
упълномощения защитник – адв. Сн. Т. от ШАК, която моли обвиняемата да бъде
оправдана, излагайки доводи, че се касае за маловажен случай. Алтернативно моли за
налагане на наказание в минимално предвидения размер.
Представителят на Шуменска районна прокуратура поддържа предложението. В хода
по същество пледира за налагане на административно наказание в минимално предвидения
размер.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: През 2018г.
обвиняемата Н. М. М. заедно със св. Н.М.А., чрез процесуалния си представител - св. С.С.Ч.,
адвокат от Софийска адвокатка колегия, действащи като законни представители на
малолетните си деца, депозирали в Окръжен съд-Шумен искова молба против Гаранционен
фонд, ЕИК *********, съдържаща три субективно съединени иска за сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, при
което настъпила смъртта на М.И.Х.. Молбата постъпила в Окръжен съд-Шумен като била
доставена от куриер на куриерска фирма „Спиди“ /товарителница № 1 - 00061021550170-008
008 2702016 от /. В същата било направено искане ищците - обв. М. и св. А., да бъдат
освободени от такси и разноски, дължими съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Въз основа на депозираната молба било образувано т.д. № 142/2018г. по описа на Окръжен
съд-Шумен. Ведно с молбата и с направеното искане за освобождаване от държавни такси и
съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК, процесуалният представител на ищците
- адв. Стоян Ч. депозирал в Окръжен съд-Шумен 2 бр. писмени декларации за материално и
гражданско състояние от 09.08.2018г., съставени от обв. М., в която същата отразила
неверните обстоятелства, че не притежава недвижимо имущество, моторни превозни
средства, доходи от заплати, както и че съпругът й не притежава доходи от заплати;
С определение от 26.11.2018г. Шуменският окръжен съд е оставил без движение
исковата молба като указал на ищците да представят доказателства за наличните доходи на
семействата им. С цел да бъде освободена от държавна такса обв. Н. М. М. попълнила
отново 1 бр. декларация съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК, в която
отразила неверни обстоятелства, а именно, че не притежава недвижимо имущество и
моторни превозни средства. Тази декларация била с дата 16.01.2019г. Тя била депозирана в
деловодството на Окръжен съд-Шумен на 18.01.2019г. ведно с молба от адв. Ч., изпратена
чрез куриерска фирма „Спиди“ / товарителница № 1- 00061046330145-00800827018138/. С
определение от 15.05.2019г. Шуменският окръжен съд отхвърлил искането на обв. Н. М. М.
да бъде освободена по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащане на такси и разноски за
водене на производство по т.д. № 142/2018г. по описа на ШОС.
По делото е назначена и изготвена съдебно - графическа експертиза, от заключението
на която е видно, че подписът положен върху декларациите принадлежи на обвиняемата.
С оглед изложеното, съдът прави правния извод, че Н. М. М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер наказуемо по
чл.313 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е налице, когато е потвърдена неистина или е
затаена истина в писмена декларация (или съобщение, изпратено по електронен път), която
по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет, се дава пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Престъплението е формално
и съставът е осъществен, ако законът предвижда истинността на вписаните в декларацията
обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар те и да не отговарят на истината.
За съставомерността на деянието е правно ирелевантно дали декларацията се изготвя върху
бланка, по образец и пр. и дали те съдържат предупреждение за носене на наказателна
отговорност при невярно деклариране.
От обективна страна, изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а
1

именно подаване на декларации пред орган на власт - Окръжен Съд - гр.Шумен. На
следващо място въпросните декларации са депозирани по силата на изричен закон - чл.83
ал.2 т.2 от ГПК за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, свързани с
имущественото й състояние. В тях обвиняемата обективно е потвърдила неистина като е
декларирала, че не притежава недвижимо имущество, моторни превозни средства, не
притежава доходи от заплати, че съпругът й не притежава доходи от заплати и е била
наясно с това. Горепосочените декларации имат удостоверителен характер и са годен
предмет за невярно деклариране. От субективна страна престъплението е извършено при
форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото обвиняемата е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала настъпването им. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от обвиняемата какво е имущественото й състояние и на
съпруга й. Същата е съзнавала и обстоятелството, че подавайки декларациите -
волеизявленията ще станат достояние на орган на власт, като е предвиждала, че в
следствие на лъжливото деклариране съответният орган на власт ще бъде заблуден относно
действителното положение, но въпреки това от волева страна обвиняемата е искала именно
това, за да може по този начин да бъде освободена от такси и разноски по гр.дело т.д.
№142/2018г., въпреки че е била предупредена, че ако декларира неверни обстоятелства ще
бъде наказана по НК, под който текст, съдържащ се в инкриминираните декларации, същата
е положила подпис.
Съдът намира за неоснователен доводът на защитника, че в се касае за маловажен
случай по чл.9 от НК. Малозначителността се определя въз основа на цялостна обобщаваща
оценка на всички относими обстоятелства, установени по делото, каквито са степента на
обществена опасност на извършеното, характерът и степента на отрицателно въздействие с
оглед конкретно установеното поведение с ползването на документи пред държавен орган,
наличието и на други престъпления, свързани с изготвяне или ползване на документи в
нарушение на закона, последиците от употребата на документа. Не може да се прилага
според единствен критерий като настъпването или ненастъпването на вредни последици от
деянието за определяне на обществената опасност и да се пренебрегват отрицателните
последици за държавата, защото би се стигнало до неправилна едностранна оценка при
решаване на въпроса за наличието на основания за приложението на чл. 9, ал. 2 НК дали
деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
В конкретният случай обстоятелства при които е извършено престъплението не водят
на извода извършеното от обвиняемата деяние да се окачестви като "малозначително" по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Реализираното от нея престъпно поведение, макар и да е с
ниска обществена опасност, не разкрива особености, въз основа на които да се прецени, че
то обективно няма отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото
въздействие е толкова минимално, че не ги застрашава реално. Касае се и за продължавано
престъпление.
За престъплението по горепосочената квалификация, извършено умишлено,
Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба.
Обвиняемата, която е пълнолетна, не е осъждана за престъпление, нито е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК и в резултат на деянието
няма нанесени съставомерни имуществени вреди, поради което следва да бъде освободена
от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК. С оглед определяне размера на
предвидените наказания, съдът отчете, че деецът не представлява голяма обществена
опасност, признава се за виновен, добросъвестното му поведение, което следва да бъде
отчетено като смекчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна съдът не
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което счете, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати като й бъде наложено административно наказание на
основание чл. 78а ал.1 от НК "глоба" в размер на минималния предвиден от закона -
действащ по време на извършване на деянието, а именно - 1000лв. Минималния размер на
предвиденото наказание е достатъчно висок и ще породи възпитателната и превантивна
функция на наказанието у обвиняемия и ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
На обвиняемата съдът възложи направените в досъдебното производство разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 168.19 лева.
2

Водим от горното съдът постанови решението си.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	152
Дата:	9 септември 2021 г. (в сила от 25 септември 2021 г.)
Съдия:	Пламена Колева Недялкова

Дело:	20213630201410
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	9 август 2021 г.

Решение по дело №1410/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите