№ 763
гр. Перник, 13.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500441 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 433 от 25.04.2023 г., постановено по гр.д. № 5698/2022 г. Районен
съд - П. е отхвърлил предявените искове от Н. С. Г., ЕГН ********** и М. С. Ш., ЕГН
**********, действащи чрез адвокат-пълномощника си Б. Б. със съдебен адрес: гр. П.,
ул. „Черешово топче”, № 4, ет. 2, офис № 9 срещу Община П., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от
кмета, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от 12 041 лв.,
или съобразно правото на собственост на по 1/2 идеална част, по 6020.50лв. на всяка от
двете ищци, представляваща наемоподобен доход за периода от 04.11.2020 г. -
06.11.2022 г., включително от следните недвижими имоти: 55871.504.976 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД - 18-
91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, с адрес на поземления имот: гр. П., ул. Първа № 20, с площ 1134 кв. м., с
трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за друг
вид застрояване, ведно с построените в него сгради, както следва: ***, със застроена
площ от 62 кв. м, брой етажи 1, предназначение - за търговия; ***, със застроена площ
5 кв. м., брой етажи 1, предназначение - за търговия; ***, със застроена площ 102 кв.
м., брой етажи 1, предназначение- за търговия; ***, със застроена площ 5 кв. м., брой
етажи 1, предназначение - селскостопанска; ***, със застроена площ 8 кв. м., брой
етажи 1, предназначение - селскостопанска; ***, със застроена площ 149 кв. м., брой
етажи 2, предназначение - за търговия, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.11.2020г. до окончателното плащане, като неоснователни и недоказани.
На осн. чл. 78 съдът се е произнесъл относно разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Н.
С. Г. и М. С. Ш., чрез адв. Б. Б., с която постановеното от първоинстанционния съд
решение се обжалва изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.
Твърди се, че съдът е постановил своето решение, като е направил противоречиви и
1
изключващи се изводи, в противоречие със събраните по делото доказателства. В
продължение се сочи, че анализът на доказателствата е непълен, избирателен и
незаконосъобразен. Наведени са твърдения, че макар първата инстанция да е посочила
ищците за собственици на поземления имот и сградите върху него, тя е игнорирала
обстоятелството, че ответната страна освен, че е завзела процесния имот и го е
застроила незаконно. На следващо място се твърди, че след като от данните по делото е
установено, че имотът е бил отнет без законово основание и без завършено и
приключило отчуждаване от Община П. и тогава е започнало строителство на сградите
е следвало да намери приложение и реституционната хипотеза на чл. 2, ал. 2 от Закона
за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСВОНИ/.
Намира, че като строител и като лице, извършило незаконно промени в имота на
жалбоподателките и построявайки незаконни сгради - без строителни книжа, без тяхно
знание и съгласие, самият ответник е недобросъвестен владелец по смисъла на
препратената норма на чл. 73 от ЗС от специалния реституционен закон, въз основа на
което като такъв, ответникът дължи на собственика т.е. на ищците добивите, които е
получил, но и тези които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите от които
ги е лишил. По подробно изложени съображения се иска отмяна на
първоинстанционния акт и постановяване на решение, с което да бъдат уважени изцяло
предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Община П..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка
по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 27.09.2023 г. от 10,20
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
2
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3