№ 4180
гр. Варна , 17.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503622 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №286875/04.12.2020г. на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. Витоша
№146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“, против Разпореждане №
271201/18.11.2020г., по ч.гр.д. № 13639/2020г. по описа на ВРС, 8 състав, в частта, с която
подаденото от жалбоподателя заявление с вх. №276260/27.10.2020г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника А. Г. Р., ЕГН **********, с адрес:
*************, e отхвърлено за сумата 271.72 лв., представляваща дължимо възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство; сумата 67.72 лв., представляваща
административни разноски при опитите на дружеството за извънсъдебно събиране на
вземането, както и сумата 15.17 лв. – обезщетение за забава върху възнаграждението за
предоставяне на поръчителство за периода 21.11.2019 г. – 09.10.2020г.
Жалбоподателят навежда оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че на длъжника не е предоставено право на избор и е бил принуден да избере
поръчителството на „Ай Тръст“, тъй като е имал опция да избере необезпечен кредит, да
предостави банкова гаранция, или да осигури поръчителство. Поддържа се, че
предоставянето на обезпечение не е задължително условие и за длъжника няма санкция ако
избере необезпечен кредит. Настоява се, че наличието на свързаност между „Кредисимо“
ЕАД и заявителя не води до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.
Сочи се, че „Ай Тръст“ предоставя поръчителство не само на клиенти на „Кредисимо“ и
дейността му намира законово право в свободната стопанска инициатива. Въвежда се
твърдение, че договорът между потребителя и поръчителя е договор за поръчителство.
Счита се, че неправилно заповедният съд е приел, че Кредисимо ЕАД не е спазило
1
изискванията на чл.16 ЗПК да оцени платежоспособността на потребителя. Поддържа се, че
изводът на заповедния съд, че административните разноски противоречат на чл.10а, ал.2
ЗПК, е неправилен. Твърди, че претенцията е формирана от извършени разходи от
„Кредисимо“ ЕАД за извънсъдебно събиране на просроченото вземане, а именно: разходи по
ежемесечно изпращане на напомнителни писма, за изпратени покани с актуален размер на
задължението и указания за плащане, разходи за проведени разговори във връзка с
доброволното плащане на задълженията на длъжника. Поддържа се, че „Кредисимо“ ЕАД е
сторило административни разноски в размер от 67.72 лв., за което е съставен протокол. Това
не е разход, който е направен при усвояване и управление на кредита, а като резултат от
некоректното поведение на длъжника и при просрочие. Моли за отмяната на
разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение, както и
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Производството по ч.гр.д. № 13639/2020 г. по описа на ВРС, 8 състав, е образувано
по заявление на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу длъжника А. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: *************, за
следните суми: сумата 1897.28 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит
№ 2009044/08.04.2019 г., сключен между „КРЕДИСИМО” АД и А. Г. Р., който кредит е
обезпечен със сключен на 08.04.2019г. договор за предоставяне на поръчителство между
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и А. Г. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до окончателното й изплащане;
сумата 271.72 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство; сумата 67.72 лв., представляваща административни разноски при опитите на
дружеството за извънсъдебно събиране на вземането; сумата 425.46 лв., представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 21.10.2019 г. – 20.09.2020 г.; сумата 35.35 лв.,
представляваща обезщетение за забава по договора за кредит за периода 21.11.2019 г. –
09.10.2020 г., както и сумата 15.17 лв. – обезщетение за забава върху възнаграждението за
предоставяне на поръчителство за периода 21.11.2019 г. – 09.10.2020 г., при съобразяване
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИП.
По отношение на сумата 67.72 лв., представляваща административни разноски за
извънсъдебно погасяване на задължението на първо място липсва надлежна
индивидуализация на вземането в заявлението, изискуема от чл.410, ал.2 ГПК. Последната
не е постигната и с въведените допълнителни твърдения и представени доказателства с
2
уточняващата молба на заявителя в отговор на надлежните указания на съда в заповедното
производство. Представеният протокол също не внася яснота как е остойностен всеки
упоменат разход, респективно как е формирана общата сума от 67.72 лв. и кога и дали са
реално извършени тези разходи. При неотстраняване нередовностите на заявлението в тази
част, същото подлежи на отхвърляне на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК. Ведно с
изложеното, с определяне на такова плащане по същество се заобикаля ограничението на чл.
33 ЗПК /предвиждаща при забава потребителят да дължи обезщетение за забава, което не
може да надхвърля законна лихва/ и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. А по силата на чл.21, ал.
ЗПК кредиторът не може валидно да изисква плащания, които противоречат, или заобикалят
закона.
По отношение на компонента от претендираното вземане за дължимо
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2019г., съдът
намира, че същият е в противоречие с чл.19 ЗПК. Макар и да е уговорено по отделен
договор като възнаграждение в полза на поръчител, от представените от заявителя договори
към заявлението, включително от Приложение 1 към договора за кредит и Приложение 1
към договора за предоставяне на поръчителство, е видно, че сключеният с дружеството –
заявител, чийто едноличен собственик на капитала е кредиторът по договора за кредит,
договор за поръчителство е изцяло обвързан с погасителния план по договора за кредит,
като е предвидено за всеки месец по погасителния план по договора за кредит, потребителят
да заплаща и възнаграждение на поръчителя в размер от 106.52лв. на месец за целия период
на действие на договора за кредит, при погасителна вноска без възнаграждението за
поръчителя от 135.04лв. Т.е., реално възнаграждението за поръчител се кумулира към
погасителните вноски. Това има за последица скрито оскъпяване на кредита. Включено по
този начин в погасителните вноски, възнаграждението за поръчител – свързано лице с
кредитора по договора за кредит, се явява допълнителна печалба за заемодателя и се
отразява на размера на годишния процент на разходите в посока на увеличаването му. По
този начин се заобикаля установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на
разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва /какъвто
е размерът му по процесния договор за кредит, но без съобразяване на възнаграждението за
поръчител/. Налага се изводът, че клаузата за предоставяне на поръчителство и договорът за
предоставяне на поръчителство противоречат на добрите нрави, като илюстрират уговорки
във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и имат за
цел заобикаляне изискванията на ЗПК. Тези изводи не се променят и не зависят от конкретната
правна природа на сключения договор между длъжника и заявителя.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че в обсъжданите
части, в които е отхвърлено процесното заявление, са налице отрицателните предпоставки
на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и
се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице
3
обоснована вероятност за това.
С оглед недължимостта на посоченото основание на сумата от 271.72 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, недължима се явява и
акцесорната й претенция за издаване на заповед за изпълнение за сумата от обезщетение за
забава върху него в размер от 15.17 лв. за периода 21.11.2019 г. – 09.10.2020г.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и
разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивно обжалване, в полза на частния жалбоподател не следва
да бъдат присъждани разноски.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 271201/18.11.2020г., по ч.гр.д. № 13639/2020г. по
описа на ВРС, 8 състав, в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление с вх.
№276260/27.10.2020г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника
А. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: *************, e отхвърлено за сумата 271.72 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство;
сумата 67.72 лв., представляваща административни разноски при опитите на дружеството за
извънсъдебно събиране на вземането, както и сумата 15.17 лв. – обезщетение за забава
върху възнаграждението за предоставяне на поръчителство за периода 21.11.2019 г. –
09.10.2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4