РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Бургас, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500333 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. К. К. и К. Д. К., двамата от
гр.Сливен, чрез адв. Е.Х., против решение № 16 от 14.05.2021г. по гр.д.№
616/202г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която са осъдени да заплатят
на Д. К. Д. от гр.Сливен сумата от 5 491,70 лв., представляваща стойността,
след извършено прихващане, на подобрението-изграден първи етаж-жилище,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.516.106.5, с адрес в
гр.С., ул.„Е. Б.“ №*, както и сумата от 650,37 лв. съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Оспорва се приетото от
решаващия съд, че прихващане с погасени по давност вземания не могат да се
правят, което е в противоречие с разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД, според
която съдебното прихващане е допустимо и след като вземането е погасено по
давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
1
Посочена е съдебна практика. Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде
отхвърлен изцяло, в едно с присъждане на съдебните разноски.
В отговор, ищецът Д. К. Д., чрез адв.М.Й., оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излага съображения за неприложимост в разглеждания казус
на чл.103, ал.2 ЗЗД. Тъй като не е налице насрещно вземане на ответниците,
погасено по давност към момента на предявяване на прихващането и с което
да е могло да бъде извършено прихващане преди изтичането на давността.
Липсват доказателства и не се твърди ответниците да са претендирали от
ищеца обезщетение на основание чл.74 ЗС. Заявено е искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част, с
последиците за съдебните разноски.
Подадена е насрещна жалба от Д.Д. против решението на първата
инстанция в частта, с която не е уважена претенцията за присъждане на
стойността на строителните дейности по изграждане на временен покрив,
посочени по пункт 43, 44, 45 и 46 от неоспорената съдебно-техническа
експертиза, на обща стойност 843,79 лв. Изложени са възражения по приетото
от първоинстанционния съд по фактите, че при изпълненото от ищеца ново
строителство е ползвана покривната конструкция от старата паянтова къща
след събарянето и. Анализирани са доказателствата, като е направен извод за
установено по делото от фактическа страна, че Д. е изградил покрива на
първия етаж на новопостроената сграда. Претендира се допълнително
присъждане на сумата от 843,79 лв.
К.К. и К.К. оспорват насрещната въззивна жалба като неоснователна и
считат, че не следва да бъде уважена. Заявяват, че към момента на
преустановяване на владението върху имота през 2019г., към който момент е
възникнало правото на ищеца да предяви иск па чл.73 ЗС, изграденият
временен покрив не съществува, той е премахнат, за да се изгради втория
етаж на сградата, което сочи на липса на едно от условията за претендиране
на определено подобрение. Освен това, значителна част от керемидите са
ползвани от стария покрив на къщата. И накрая, при основателност на
възражението за прихващане, включително и за приетото за погасено по
давност вземане на ответниците, следва да се приеме, че е настъпила
2
компенсация до пълния размер на оценените подобрения.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По същество съдът, след съвкупната преценка на наведените от страните
доводи, събраните по делото доказателствата, с оглед предвиденото в закона,
намира следното:
С обжалваното решение Катя и К.К.и са осъдени да заплатят на Д.Д., след
извършено прихващане, сумата от 5 491,70 лв., стойността на подобрение-
изграден първи етаж-жилище, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67338.516.106.5, с адрес: гр.С., ул.„Е. Б.“ №*, като до пълния размер от 25 751
лв. искът за подобрения е отхвърлен като неоснователен и са присъдени
съответни съдебни разноски. За да постанови този резултат, решаващият съд
е приел, че ищецът Д., в качествата си на недобросъвестен владелец, е
извършил подобрения в имота на ответниците, негови родители, при знанието
и непротивопоставянето на последините, поради което на основание чл.74,
ал.2 ЗС, вр. чл.72 ЗС, К.и дължат заплащане на сумата, с която в следствие на
подобренията се е увеличила стойността на имота, считано от прекъсване на
владението от ищеца-края на м.август 2020г. Определен е размерът от 14
977,36 лв., от които: 9 760,86 лв.- ½ от стойността на изградения в груб
строеж първи етаж, предвид участието на Д. и К. с личен труд и средства в
извършените СМР, 3 872,50 лв- всички довършителни работи и 1 344 лв.-
разходи за подготовка на терена за строителството. Не е присъдена
стойността на СМР по изграждане на временен покрив, тъй като според
гласните доказателства е ползвана покривната конструкция от старата
съборена къща и покривът е бил временен. Уважено е частично, за сумата от
9 485,66 лв,. възражението на ответниците за прихващане на насрещно
вземане, предявено в размер на 28 000 лв. /стойността на месечния наем/,
обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от януари 2008г.
до август 2020г., като в останалата част насрещното вземане е прието за
погасено по давност.
Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269
ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на
компетентния съд в надлежно развило се исково производство по редовно
3
предявен и допустим иск. По останалите въпроси, предмет на въззивната
жалба, касаещи правилността на атакуваното решение, настоящата инстанция
приема следното:
По въззивната жалба на Катя и К.К.и:
Въведеният от въззивниците-ответници спорен въпрос във въззивното
производство е за възможността да се извърши прихващане и с погасената по
давност част от насрещното им вземане, представляващо обезщетение по
чл.73 ЗС за ползите от собствения им имот, от които са били лишени.
Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД, прихващането се допуска и
след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено
преди изтичане на давността.
В случая следва да се прецени дали е налице условието на цитирания
текст-прихващането да е могло да се извърши преди изтичане на давността.
При направеното от ответниците възражение за прихващане в отговора на
исковата молба от 09.11.2020 г., общата погасителна давност по отношение на
насрещното им вземане за лишаване от ползването на собствения им имот е
изтекла за периода повече от пет години назад, а именно от януари 2008г.,
когато е започнало владението на ищеца върху имота, до 09.11.2015г. Към
този период и към крайната му дата прихващане не е могло да бъде
извършено. Това е така, тъй като условието на чл.103, ал.2 ЗЗД е в определен
момент от миналото двете насрещни вземания да са съществували и да са
били годни за компенсиране, което законово изискване в разглеждания казус
не е налице. Към 09.11.2015г. и преди това не е било възможно извършването
на прихващане на двете процесни вземания, тъй като вземането на ищеца за
направените от него като недобросъвестен владелец подобрения не е било
изискуемо и ликвидно. Вземането на подобрителя става изискуемо от
момента на прекъсване на владението, в случая-от август 2020г., когато
ищецът е напуснал доброволно процесното жилище.
При горните съображения, възражението на ответниците за прихващане,
касателно частта от тяхното насрещно вземане, погасена по давност, е
неоснователно и правилно не е уважено в тази част от първоинстанционния
съд. Въззивната жалба на К. и К.К.и, с изложено единствено оплакване в тази
4
насока, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По насрещната въззивна жалба на Д.Д.:
За доказване на твърдените от ищеца подобрения, по делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза, която е дала оценка по пунктове 43, 44, 45 и
46 от Приложение №2, а именно: направа на временна лежаща дървена
покривна конструкция-421,35 лв., направа на летвена скара за редене на
керемиди-220,32 лв., покриване с керемиди тип „марсилски“ върху летвена
скара, вторична употреба-126,53 лв. и покриване на била и ръбове с капаци-
75,59 лв., общо на стойност 843,79 лв. Ищецът е изразил недоволство в тази
част от решението на първата инстанция, с която е прието, че въпросните
СМР по изграждане на временен покрив не следва да бъдат съобразени при
определяне размера на предявеното обезщетение.
Настоящата инстанция намира, че посочените СМР по изграждане на
временен покрив не съставляват част от претендираното от ищеца
подобрение-самостоятелен обект, първи етаж от двуетажна жилищна сграда.
Временният покрив при етапното изграждане на сградата е съборен при
строителството на втория етаж през 2015г. и към момента не съществува.
Затова, същият не е допринесъл за увеличение стойността на имота на
ответниците към момента на прекъсване на владението му от ищеца през
2020г. Поради това, неговата стойност не подлежи на обезщетяване по реда
на чл.72, ал.1 ЗС като подобрение в чужд имот. Ерго, насрещната въззивна
жалба е неоснователна.
С оглед на горепосоченото, обжалваното решение е правилно, като
обосновано и законосъобразно. Поради това, същото следва да бъде
потвърдено.
Предвид неоснователността на двете жалби,
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 от 14.05.2021г., постановено по гр.д.
№616/2020г. на Сливенския окръжен съд.
5
ОСЪЖДА К. К. К. и К. Д. К. да заплатят на Д. К. Д. сумата от 520 лв.,
представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция, съобразно потвърдената осъдителна част на
обжалваното решение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6