РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 05.12.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка Георгиева като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 4358 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба, подадена от Г.П.Р. против Е.Е.М., с която са предявени искове с правно основание чл.
240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че въз
основа на договор за паричен заем на 16.07.2014 год. предоставил на ответника
сумата 1500.00 евро (2934.00 лева), която втората се задължила, след
многократно отправени покани, да върне до 01.12.2018 год. Тъй като сумата не
била върната на падежа, ищецът претендира наред с главницата, и мораторна лихва
в размер на 185.01 лева.
На
ответника е връчен редовно лично препис
от исковата молба с приложенията на 09.09.2019 год.
като в законовия срок отговор не е постъпил. На 18.11.2019
год.
ответникът е призована на основание чл. 47, ал. 5, вр. чл. 41, ал. 2 от ГПК за
съдебно заседание. В проведеното на 26.11.2019 год. съдебно
заседание ответникът не се яви и не поиска делото да се
гледа в негово отсъствие, а ищецът
иска да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
по следните съображения:
Ответникът
не представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание
по делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие.
На
страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание с разпореждането по чл. 131 от ГПК. Предявеният
иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен с писмени доказателства: кореспонденция по електронна поща с превод, извлечение от
сметка от 05.07.2014 год. на Г.Р..
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице всички,
предвидени в закона предпоставки, за
постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 от ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи направените от ищеца
разноски за адвокатски хонорар и държавна такса в размер 967.35 лева.
Мотивиран
от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.Е.М., ЕГН **********, постоянен адрес: *** да заплати на Г.П.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез
адвокат В.А. сумата 2934.00 лева- левова равностойност на 1500.00 евро- главница на получен, но неизплатен
заем, законна лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска- 12.07.2019 год. до изплащане на
задълженито, както и мораторна лихва от 01.12.2018 год. до 15.07.2019 год. в
размер на 185.01 лева.
ОСЪЖДА Е.Е.М., ЕГН **********, постоянен адрес: *** да заплати на Г.П.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез
адвокат В.А. сумата 967.35 лева, представляваща разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: