№ 7
гр. К., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20201850200292 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на ИВ. Л. З., ЕГН **********, подадена чрез
упълномощен представител – адвокат П. В. от СА, срещу Наказателно постановление № Ф-
61от 28.06.2020 г.Ю-9 от 04.03.2020 г., издадено от Л.Л., заемащ длъжност директор на
Областна дирекция по безопасност на храните С. област, с което на основание чл. 437, ал. 1
от Закона за ветеринарномедицинската дейност му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 58, ал. 1 от ЗВД.
С жалбата е твърди незаконосъобразност на издаденото НП, поради нарушаване на
материалния закон, че НП е издадено при неспазване на съдопроизводствените правила,
както и че описаното нарушение не отговаря на обективната действителност. Твърди, че
жалбоподател е отказал да подпише съставения АУАН, като контролните органи са
съставили констативен протокол от 08.05.2020 г. на основание устно разпореждане на
началник отдел при ОД „БХ“, като е проверен автомобил с рег. № СО **** ВС в присъствие
на полицейски служител. Твърди, че жалбоподателя не е извършвал нарушение на чл. 58, ал.
1 от ЗВД, тъй като не е разпространявал в пазарната мрежа процесните 12 бутилки, по 1.5
литра, пълни със сурово мляко. Оспорва описаното в НП обстоятелство за извършване на
търговска дейност от автомобил, който не осигурява хладилни условия, като твърди, че този
автомобил е лична собственост и не е регистриран с търговска функция. Твърди, че
санкциониращата правна норма е отменена преди издаване на НП. Счита, че са налице
условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира разноски в размер на 355 лева.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, както и с упълномощения
представил, като поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна се представлява в с.з. от упълномощен представител – адвокат
Е.Б. от САК, който оспорва жалбата. Счита, че е доказано извършеното нарушение, както и
системното му извършване от страна на жалбоподателя.
Посочва, че приетата нова санкционираща правна норма е по-неблагоприятна за
жалбоподателя. Претендира разноски в размер на 300 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.
Следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения – 7дневен срок, след като
НП е издадено на 28.06.2020 г., връчено е на 28.08.2020 г. което е видно и приложената
обратна разписка и изрично изисканата справка от БП, докато жалбата е изпратена в РС К.
на 04.09.2020 г., когато е предадена на куриер /видно от разпечатка за товарителницата и
изискана справка от куриера/, като е без значение завеждането на жалбата на 08.09.2020 г. в
съда.
По същество е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение бланков № 001851, съставен срещу жалбоподателя на 08.05.2020 г., за това, че на
същата дата при извършена проверка по сигнал, постъпил по телефон в ОД „БХ“ С. област
от началник отдел ри РПУ К. е установено, че в гр. К. между ул. „О.“ и ул. „Д.“
жалбоподателя извършва търговия с храни от животински произход, а именно сурово мляко
в пластмасови бутилки, 12 броя по 1.5 литра, което не са маркирани идентификационна
маркировка за обозначаване на техния произход. Търговията се извършва от автомобил с
регистрационен номер СО **** ВС, неосигуряващ хладилни условия, намиращо се в гр. К.
между ул. „О.“ и ул. „Д.“.
В АУАН е посочено, че нарушението е подробно описано в констативен протокол от
08.05.2020 г. и е извършено за първи път.
Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 58(1) от ЗВД.
В АУАН липсва подпис на нарушител, както и подпис на същото лице за връчване на
препис от АУАН, като в секцията за отказ за подписване на АУАН е посочен свидетел,
обозначен с три имена и адрес.
По идентичен начин, словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и
в обжалваното НП, като допълнително в мотивите са изброени действията на контролните
органи – съставяне на констативен протокол, съставянето на АУАН, отказа на
жалбоподателя за подпише както АУАН, така и КП, че не е подавано възражение, цитирани
са законовите разпоредби и е направен извод, че при съставяне на АУАН не са допуснати
нарушения, съответно, че няма основания за прекратяване на преписката. С обжалваното
2
НП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
След преценка на приобщените писмени доказателства, както и на доказателствата,
събрани в хода на съдебното следствие чрез разпит на свидетелите Станислава В., Р.Г., В.Н.
и А.Н. съдът приема за установено следното от фактическа страна.
На 08.05.2020 г., свидетеля Н. е преминавал със служебен автомобил по ул. „О.“ в гр.
К., като на кръстовище с ул. „Д.“ е забелязал жалбоподателя в района, като в близост до него
/отдалечавайки се от автомобила на жалбоподателя/са се намирали граждани държащи
пластмасови бутилки с мляко. Предвид длъжностното качество на този свидетел – началник
РУ на МВР К., му е било известно за няколко сигнала за нерегламентирана продажба на
животински продукти от страна на жалбоподателя, както и за различни нарушения на
обществения ред от негова страна.
По разпореждане на св. Н. на място е пристигнал и автопатрул, а малко след това на
място е пристигнал и св. В.Н. – служител на РУ на МВР К. отдел „Криминална полиция“,
при което, поради отказ от страна на жалбоподателя да представи документ за самоличност
е бил отведен в РУ на МВР К..
По сигнал на св. Н. е ангажирано участието на контролния орган ОД „БХ“ С. област,
като на място са пристигнали и свидетелките В. и Г., и двете заемащи длъжности „главен
инспектор“ в отдел „КХ“ при ОД“БХ“ С. област, които в присъствие на св. Н. и съпруга на
жалбоподателя са констатирали, че в автомобила на жалбоподателя – товарен автомобил тип
„баничарка“, марка „Сеат“ с рег. № СО **** ВС се намират дванадесет шишета от
безалкохолни напитки, всички пълни с бяла течност, наподобяваща прясно мляко, без
допълнителна идентификация, като се изключи останали по част от шишетата етикети на
безалкохолната напитка. На място е бил съставен констативния протокол /от св. Г./, а АУАН
е съставен /от св. В./ в сграда на ОД „БХ“ в гр. К., като след това свидетелите Г., В. и Н. са
отишли в РУ на МВР К., където се е намирал жалбоподателя, но от негова страна е отказано
да подпише всички съставени до този момент документи – протокол и АУАН, както и да
получи препис от тях, което е удостоверено с подпис на свидетел, идентифициран с три
имена и адрес /адреса на РУ на МВР К./.
По отношение на шишетата с мляко се установи, че са иззети /няма отбелязано такова
действие в КП и АУАН/, като от св. Г., в рамките на правомощията й, е съставен протокол
за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход, както и
разпореждане за това, като бутилките са предадени в специализиран пункт за
унищожаването му чрез изгаряне, като съставения протокол, разпореждане и разписка за
предаването не са подписани от жалбоподателя, чийто отказ е удостоверен с подпис на
свидетел, а конкретно млякото е предадено от св. Н..
При тези факти, установени несъмнено от разпита на цитираните свидетели, както и
от приобщените писмени доказателства – НП, АУАН, КП, протокол, разпореждане,
разписка, заповеди за преназначаване и постановление на РП съдът намира, че
законосъобразно и основателно е направен извод за осъществяване от жалбоподателя на
нарушение на правилата, според които следва да се пуска на пазара сурово мляко, но в
3
конкретния случай неточно е определена правната норма, обозначена като нарушена, като е
нарушена забраната, установена в конкретната санкционираща норма – разпоредбата на чл.
437, ал. 1, определяща че: „Който в нарушение на чл. 58, ал. 1 пусне на пазара сурови и и
храни от животински произход, които нямат здравна или идентификационна маркировка се
наказва с глоба от 50 до 150 лева, а при повторно нарушение - от 150 до 300 лева“.
Посочената от АНО правна норма - чл. 58, ал. 1 от ЗВД, изисква: „Предназначените
за пускане на пазара суровини и храни от животински произход се маркират със здравна или
идентификационна маркировка за обозначаване на техния произход“.
Разпоредбата определя общо изискване към храните от животински произход, които
са предназначени за пускане на пазара, но не и изискванията към конкретната дейност
„Пускане на пазара“, която е осъществявана от жалбоподателя.
Понятието "Пускане на пазара", използвано цитираната разпоредба на чл. 58, ал. 1 от
ЗВД има легално определение в § 1, т. 90б от на ДР на същия закон, а именно: „….
притежаване с цел продажба, предлагане за продажба, самата продажба, разпространение,
както и всяка друга форма на възмездно и безвъзмездно прехвърляне на собствеността
върху обекти и/или продукти, подлежащи на ветеринарномедицински контрол.“
Жалбоподателя е осъществявал такова пускане на пазара, след като несъмнено се
установи, че шишетата с прясно мляко са били продавани на граждани в описаните
опаковки, без по тях да е налице някаква здравна или друг вид идентификация,
обозначаваща произхода на млякото. Тези продажби са осъществявани от жалбоподателя
чрез повторно използване на пластмасови опаковки от безалкохолни напитки, без на тези
бутилки да е имало някаква от изискваните маркировки, както и тези бутилки не са
отговаряли на специфичните изисквания за храни и тяхното етикиране, описани в Закона за
храните, чл. 4 до 7 и чл. 14 и следващите, а конкретно в отделни подзаконови актове,
издадени на основание посочените разпоредби.
В нарушение на редица разпоредби, в това число и на цитираните от АНО в
обжалваното НП, жалбоподателя е осъществяла продажба на храни от животински произход
в опаковки по 1.5 литра, без да е налице етикиране или идентификация на животинския
продукт, като може да се посочи и неправомерно повторно използване на опаковките, част
от които празни са открити в автомобила, ползван от жалбоподателя.
Следва да се отбележи, че принципно няма нарушение, извършено от АНО при
определяне на санкциониращата норма, приложима за извършеното от жалбоподателя
нарушение.
Правилно защитата отбелязва, че чл. 437, ал. 1 е отменен към момента на издаване на
НП, а следва да се добави, че също така и чл. 58 е отменен към същия момент.
В сила от 20.06.2020 г. са разпоредбите на Закон за управление на агрохранителната
верига /със заключителните разпоредби на който са отменени цитираните от ЗВД/, който с
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 определя че: „Който в нарушение на чл. 5 от Регламент (ЕО) №
853/2004 пусне на пазара храни от животински произход, които нямат здравна или
4
идентификационна маркировка, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно
нарушение - от 5000 до 7000 лв.“
Съобразно принципните положения от ЗАНН – чл. 3, за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а
при наличие на различни разпоредби до момента на влизане в сила на наказателното
постановление се прилага по-благоприятната за нарушителя.
Размера на предвидената санкция в цитираната разпоредба на ЗУАВ дава основание
за извод, че законосъобразно и в интерес на жалбоподателя са приложени разпоредбите,
действали към момента на извършване на нарушението, след като в тях е предвидено по-
леко санкциониране за извършеното от жалбоподателя нарушение.
Неточното идентифициране на нарушената правна норма от страна на контролните
органи и АНО не представлява съществена нередовност, която да определя
незаконосъобразен характер на обжалваното НП, след като извършеното нарушение е
описано достатъчно подборно в словесна форма с обективните му признаци, като са
идентифицирани и правните норми, определящи извършеното като нарушение, а и съда има
правомощие да преквалифицира извършеното от жалбоподателя нарушение в такова по чл.
437, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1 от ЗВД.
Наложена е минималната възможна санкция на жалбоподателя, което прави
безпредметно обсъждане на съответствие на наказание с нарушение по смисъла на чл. 27 от
ЗАНН.
Налице е принципно и друга нередовност на съставения от св. В. АУАН, след като
липсват доказателства това лице да е ветеринарен лекар, на които служители на ОД „БХ“ е
предоставено правомощие да съставят актове за установяване на административни
нарушения по Закона за ветеринарномедицинската дейност – чл. 472, ал. 1, но практически
фактите са установени по несъмнен начин в хода на съдебното следствие пред настоящия
съд, а така също е налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, в която макар и явяващо се
последващо за издаване на обжалваното НП, е налице произнасяне на прокурора –
постановление от 14.08.2020 г. по пр.пр. № 433/20 по описа на РП К., с което е отказано
образуване на наказателно производство срещу жалбоподателя за извършеното на
08.05.2020 г., като в цитираното постановление са описани и редицата сигнали за системно
извършваната от жалбоподателя такава дейност, в това число и само седмица след
установяване на нарушението, предмет на настоящото разглеждане.
Съобразно тези изводи съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение на ЗВД, поради което следва да
бъде потвърдено обжалваното НП.
Предвид изхода от делото следва да бъде присъдени поисканите разноски в полза на
въззиваемата страна, което съгласно представения списък и доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение са в размер на 300 лева.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № Ф-61от 28.06.2020 г.,
издадено от Л.Л., заемащ длъжност директор на Областна дирекция по безопасност на
храните С. област, с което на основание чл. 437, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, на ИВ. Л. З., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за
ПРЕКВАЛИФИЦИРАНО от съда нарушение на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1 от ЗВД.
ОСЪЖДА ИВ. Л. З., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция по
безопасност на храните С. област сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
обезщетение за направени разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/ дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6