Р Е Ш Е Н И Е № 646
гр. Пловдив, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 02.12.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 20515 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от
Р.В.К.
срещу Г.П.М., с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в общ размер на 15 000 лева, от които 14 000 лева главница и 1000 лева –
обезщетение поради неизпълнение, както и обезщетение за забава в размер на
3000 лева за периода 20.11.2014 г. до подаване на исковата молба в съда – 28.12.2018 г.
В исковата молба и допълнителнителните молби към нея от 18.01.2019 г. и молба от 15.05.2019 г.
се излагат твърдения, че
ищцата и ответникът имали договорка ответникът да участва на
провеждащи се общински търгове за покупка на земи, които /или част от които/ ще
станат собственост на ищцата,
за която цел последната предоставила на ответника сума в размер на 14000
лева. Ищцата не била предоставила на ответника пълномощно да закупи земята от
нейно име и за нейна сметка, като уговорката била той, с оглед твърденията му,
че има определени позиции при такива търгове, да придобие земята за сметка на ищцата, а в последствие да я
прехвърли на последната.
След като ищцата се убедила, че ответникът нито е участвал, нито има намерение
да участва в подобни търгове е предявила пред него претенция да й възстанови сумата в размер на 14 000 лева, като
било уговорено между страните сумата да бъде върната с допълнително начислени
1000 лева, като обезщетение.
Ответникът се съгласил да й върне сумата в общ размер на 15 000 лева, от
които 14 000 лева, дадени от ищцата и 1000 лева, като обезщетение, като
подписал и саморъчна декларация на 20.09.2014 г., с която
се задължил да й върне сумата в общ размер на 15 000 лева, в рамките на 2 месеца.
Такова плащане не последвало. Считано от
20.11.2014 г. ответникът бил изпаднал в забава, поради което от тази датата до
предявяване на исковата молба се претендира обезщетение за забава в размер на
3000 лева върху сумата в общ
размер на 15000 лева.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорва
фактическите твърдения в исковата молба. Твърди, че за сумата в размер на 14
000 лева ищцата е сключила писмен договор за заем с търговско дружество „Джи
Ойл Къмпани“ ЕООД с дата 26.08.2013 г., с уговорена лихва, поради което ищцата
нямала вземания спрямо ответника. Оспорва между ищцата и него да е имало
уговорка за заплащане на сума в размер на 1000 лева. Твърди, че с предоставената сума от 13 000 лева е
закупен имот от ищцата, като изпълнение на договорките между страните.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че давността е
започнала да тече от възникване на задължението, поради което и давността е
изтекла, съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД. Иска
се отхвърляне на претенциите и заплащане на разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът е дал правната квалификация
на исковете на база изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба и в
допълнителните молби от 18.01.2019
г. /л.16/ и от 15.05.2019 г. /л.35/. В тях се твърди, че ищцата е дала на
ответника сума в размер на 14 000 лева, като му възложила да участва в
търг за закупуване на недвижим имот, който да бъде придобит за сметка на ищцата
и прехвърлен в собственост на нея. От изложеното в молбите се прави извод, че
сумата от 14 000 лева е предадена на договорно основание, което наподобява
договор за поръчка. На следващо място са изложени твърдения, че ищцата е
разбрала, че ответникът няма намерение и не е участвал в търгове, с оглед
изпълнение на договорните си задължения за закупуване на имот, който да
прехвърли на ищцата, тоест има твърдение за неизпълнение на договора от
ответника. В резултат на това неизпълнение ищцата твърди, че е поискала
ответникът да й върне предоставената по договора сума в размер на 14 000
лева, което волеизявление съдът възприема, като разваляне, прекратяване на
договора поради неизпълнение от ответника.
Предвид
изложеното съдът е дал правна квалификация на главния иск за сумата от
14 000 лева чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД - дадено на отпаднало основание.
В тази връзка
с оглед твърденията на ищеца, че наред със сумата от 14 000 лева,
ответникът се задължил да заплати и сума в размер на 1000 лева като
обезщетение, съдът е приел, че е сезиран с отделен иск за сумата от 1000 лева
по чл.92 ЗЗД. С оглед твърденията няма как да се приеме, че той е част от главницата,
доколкото изрично на няколко пъти ищцата отбелязва, че това е допълнителна
уговорка след като е станало ясно, че няма да се изпълнят задълженията по
договора, поради което са уговорили, че наред със сумата от 14 000 лева ще
се платят още 1000 лева, като обезщетение.
Обстоятелството,
че ответникът е подписал декларация, че е получил от ищцата сума в размер на
15 000 лева, която се задължава да върне в рамките на 2 месеца, не води до
извод, че ответникът е поел някакво договорно задължение за заплащане на
главница в размер на 15 000 лева, доколкото не са това твърденията на
ищцата. Твърденията са, че ищцата е дала на ответника 14 000 лева на
договорно основание, които, поради неизпълнение на договора от последния, си ги
иска обратно, заедно с обезщетение от 1000 лева.
Предвид всичко
изложено съдът е дал посочената правна квалификация на исковете. Наред с това
нито ищецът, нито ответника са направили възражение относно правната
квалификация на исковете.
По иска по чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД
За да бъде уважен така предявеният
иск ищецът следва да установи, че е предоставил на ответника сума в размер на 14
000 лева. В тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за заплащане на посочената сума, както и основание за задържането й.
Следва да се
посочи, че при фактическия
състав на чл.55 ал.1, пр.3 ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила. Престацията
не може да се иска обратно, докато основанието съществува. Текстът
намира приложение и при разваляне на договорите поради
неизпълнение,
В практиката на ВКС, в Решение №
26 от 28.2.2013 г по т.дело № 297/12 г на ВКС, ТК, II TO, Решение № 276
от 17.01.2020 г. по гр.д. № 4663/2018 г., IV
ГО на ВКС и др. се застъпва трайното становище, че в случаите на предявена
искова претенция за връщане на сума, платената на отпаднало основание е
достатъчно ищецът да докаже плащането на сумата, а в
тежест на ответника е установяването на основанието, съществуващо между
страните договорно правоотношение и изпълнение от страна на последния на своята
насрещна престация по него, като обстоятелства изключващи правото на ищеца да развали
едностранно договора.
По делото е
представена декларация от ответника Г.П.М. от 20.09.2014 г. саморъчно изписана
и подписана от него /л.5/, която ответникът не оспорва, съгласно която същият
признава, че е получил от ищцата Р.В.К. сума в размер на 15 000 лева и се
задължава да я върне в рамките на 2 месеца. Съдът приема, че така представения
документ представлява разписка за получена от ответника сума в размер на
15 000 лева. Тази декларация, доколкото съдържа неизгодни за страната
обстоятелства, доказва, че ищцата е предала на ответника сума в размер на
15 000 лева. От значение за съда, обаче, е изрично признание на ищцата, че
е предала на ответника сума в размер на 14 000 лева.
От своя
страна ответникът навежда възражения, че претендираната от ищцата сума от
14 000 лева произтича от договор за заем от 26.08.2013 г., сключен между
ищцата като заемодател и „Джи Ойл Къмпани“ ЕООД - заемател със срок на връщане
до 31.12.2014 г. Поради това счита, че не той дължи тази сума. Наред с това ответникът твърди и изпълнение на задълженията
си към ищцата като се твърди, че със сума от 13 000 лева, предоставена от
ищцата е закупен имот на името на последната в село Ч., тоест се твърди изпълнение на задълженията на ответника
по договора между страните.
Ответникът
не представя доказателства, както за сключения договор за заем, така и за
сключен договор за покупко-продажба на имот в село Ч.. Не доказва твърденията си за наличие на основание за
държане на сумата от 14 000 лева, предоставена му от ищцата.
Освен това
се твърди, че е сключен договор за заем за сумата от 14 000 лева между
ищцата и юридическо лице, като не се установява каква е връзката с ответника.
Процесната декларация е подписана от ответника в лично качество, а не като
представител на търговско дружество. В тази връзка с оглед принципа на
непосредственост съдът не може да ползва приложените по досъдебното производство
документи, освен тези в които се съдържа признание на страна по делото за
релевантни по него обстоятелства, направени пред държавен орган, каквито
документи съдът не откри.
От своя
страна ищецът е предоставил нотариален акт за покупко-продажба на имот в село Ч., закупен от ищцата от дата 30.08.2013 г. /л.51/. Този *** е подписан повече
от година преди подписване на процесната декларация от ответника – 20.09.2014
г. Действително няма логика, ако процесната сума е била дадена във връзка със
закупуване на този недвижим имот и това да е станало в изпълнение на
договорките с ответника, година по-късно след изповядване на сделката
ответникът да декларира, че дължи на ищцата сума в размер на 15 000 лева.
Наред с това продажната цена по договора не съответства на предоставената от
ищцата на ответника сума. Предвид което съдът приема, че не се установява, че
предоставената от ищцата сума от 14 000 лева е отишла в изпълнение на
договорките с ответника за закупуване на недвижим имот. Ответникът не представя
друг документ / в това число ***/, който да
установява твърденията му за изпълнение на договорните задължения.
Предвид
всичко изложено и предвид изричното признание на ищцата в исковата молба и
допълненията към нея, че е предоставила на ответника сума в размер на
14 000 лева, не повече, както и предвид представената от ответника
декларация, съдът приема, че по делото се доказа предаване от ищцата на
ответника сума в размер на 14 000 лева. Това обстоятелство не се оспорва
от ответника. От своя страна ответникът не доказа основание за задържане на
предоставената му сума, наличие на договорно правоотношение, изпълнение на
задълженията по него.
Искът за
главница е основателен и доказан за пълния предявен размер от 14 000 лева.
По отношение
на възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Съдът намира
същото за неоснователно. В случая погасителната давност при неоснователно
обогатяване е 5 години. Тя започва да тече от отпадане на основанието, от този
момент се дължи връщане на дадените суми. Ответникът не доказа, че е изтекъл
необходимия давностен срок от отпадане на основанието до завеждане на исковата
молба, което е в негова тежест да докаже. Наред с това страните не спорят, че
отношенията във връзка с процесната сума са възникнали през 2013 г. Съдът
приема, че с процесната декларация от 20.09.2014 г. ответникът е признал
вземането на ищцата, по смисъла на чл.116, б. „а“ ЗЗД, като с това признание е
прекъсната давността и оттогава започва да тече нова давност. Настоящият иск е
подаден на 28.12.2018 г., като от 20.09.2014 г. до 28.12.2018 г. не е изтекъл
5-годишния давностен срок.
Вземането в
размер на 14 000 лева не е погасено по давност и подлежи на връщане, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.12.2018
г. до окончателното плащане.
По отношение на претенцията по чл.92 ЗЗД
Ищцата не
успя да докаже твърдението си за наличие на постигната с ответника уговорка за
заплащане на обезщетение, което е било разпределено в нейна тежест.
Обстоятелството,
че ответникът в подписаната декларация се е съгласил, че е получил от ищцата
сума в общ размер на 15 000 лева, не доказва, че сумата над 14 000
лева е била уговорена като неустойка. Декларацията като цяло има абстрактен
характер, доколкото от нея не става ясно в каква връзка и за какво е
предоставена сумата в размер на 15 000 лева. В случая от значение за съда
е признанието на ищцата, че е предоставила на ответника единствено сумата в
размер на 14 000 лева. По делото не се доказа твърдението й че между
страните е уговорена допълнително като обезщетение заплащане на сума от 1000
лева. Ищцата не твърди да е предоставяне на ответника сума в общ размер на
15 000 лева. Ответникът оспорва наличието на такава уговорка. А и това
вземане е погасено по давност – чл.111, б. „б“ ЗЗД преди завеждане на иска,
каквото възражение своевременно е направил ответника. /падеж 21.11.2014 г.,
давността е изтекла на 21.11.2017 г./
Искът за
сумата от 1000 лева еднократно начислена неустойка ще се отхвърли като
недоказан и неоснователен.
По отношение на иска по чл.86 ЗЗД
За да бъде
поставен в забава длъжник по претенция за неоснователно обогатяване е
необходимо да бъде поканен за това от кредитора, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, доколкото
липсва определен ден за изпълнение на задължението.
Съдът
приема, че ищцата е поканила ответника да му върне дължимата сума към момента
на изготвяне на декларацията, която декларация ответникът е предал на ищцата. С
приемането на декларацията ищцата се е съгласила и с посочения в нея срок от
ответника за изпълнение на задължението му да върне сумата от 15 000 лева.
Декларацията е подписана на 20.09.2014 г., в нея ответникът се е задължил да
върне сумата в срок от два месеца, като съдът приема, тълкувайки декларацията,
че се има предвид 2 месеца от подписване на същата, а именно до 20.11.2014 г.,която
датата е крайния падеж.
Ответникът е
изпаднал в забава от 21.11.2014 г.
Ответникът е
направил възражение за изтекла погасителна давност, което съдът приема, че
обхваща и обезщетението за забава. Вземанията за лихви се погасяват с кратка 3
– годишна давност, съгласно чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Периодът за
който ще се изчисли обезщетението за забава, необхванато от погасителната
давност е от 29.12.2015 г. до 27.12.2018 г. /датата преди подаване на исковата
молба, от 28.12.2018 г. - датата на която е подадена исковата молба, се
начислява законна лихва за забава/.
Изчислена по
реда на чл.162 ГПК, доколкото не са необходими специални знания, с помощта на
онлайн калкулатор, обезщетението за забава върху главницата от 14 000 лева
за периода 29.12.2015 г. до 27.12.2018 г. възлиза на сумата в общ размер на
4259.08 лева. Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 3000 лева и с
оглед диспозитивното начало ще бъде присъдено като обезщетение претендираната
от ищеца сума.
Предвид
изложеното се доказа претенцията за обезщетение за забава в пълен размер, но за
по-малък период от 29.12.2015 г. до 27.12.2018 г.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат и за двете страни, които своевременно са направили искане за
присъждане на такива.
Ищцата доказа следните разноски: 722 лева, платена държавна такса /л.17/, 5
лева – съдебно удостоверение /л.41/ и 600 лева – адвокатско възнаграждение, за
реалното плащане на което са представени доказателства /л.68/. Общо направени
разноски от ищцата в размер на 1327 лева, от които, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищцата ще се
присъдят разноски в размер на 1253.28 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът не доказа да е направил разноски в производството.
В процеса ответникът се е представлявал от адвокат Е.И.. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.25/,
съгласно който на ответника е предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл.38 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не
по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е.И.
в размер на 1070 лева, от която сума, на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 59.44 лева, съобразно с отхвърлената част от претенцията.
При тези мотиви, Пловдивският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Р.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, сумата в общ размер на 14 000 лева, както и сумата в размер на 3000 лева - обезщетение за
забава върху главницата за периода 29.12.2015 г. до 27.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 28.12.2018 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата
в размер на 1253.28 лева – разноски
в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 1000 лева – обезщетение, поради неизпълнение, като неоснователен,
както иска за обезщетение за забава за периода 20.11.2014 г. до 28.12.2015 г. и
за 28.12.2018 г.
ОСЪЖДА Р.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г.И., с личен
номер ***, вписана при АК – Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата
в размер на 59.44 лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ