Присъда по дело №1973/2018 на Районен съд - Кюстендил

М О Т И В И

към присъда по Н.Ч.Х.Д. № 1973/2018 г. по описа на КРС

 

 

Производството по делото е образувано по тъжба на Ц.П.С. с ЕГН: **********, с адрес *** против И.Б.Г. с ЕГН: **********, с адрес *** за  извършено от последната престъпление по чл.148 , ал.1, т.1 във вр.с чл. 146, ал.1 от НК, при фактическа обстановка подробно изложена в тъжбата. С тъжбата си  С. е предявила срещу подсъдимата и граждански иск за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и унижение в резултат от престъплението. Неимуществените си вреди  тъжителката е оценила на 2 000 лева. Претендират се и сторените по делото разноски.

Подсъдимата не се признава за виновна  по описаното в тъжбата обвинение и твърди, че не е отправяла публично обидните думи описани в тъжбата. Защитниците на подсъдимата адв. А. и адв. И. пледират за постановяване на оправдателна присъда, основавайки искането си на недоказаност на обвинението.     

 Тъжителката, чрез повереника си адв. В. поддържа обвинението и иска от съда подс. И.Б.Г. да бъде призната за виновна и да бъде уважен предявения граждански иск.

Съдът е допуснал по искане на страните събиране на гласни и писмени доказателства.

  Районният съд, след преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 05.09.2018г. подс. Г. изпълнявала служебните си задължения като готвач в заведение „Църна маца“ находящо се в гр. Кюстендил на гаров площад „Войнишко въстание“ и около 13:30 часа изнервена от работата и след употреба на алкохолни напитки, подсъдимата излязла от кухнята и започнала да вика на висок глас към управителката на заведението Ц.П.С., която седяла на една от масите намиращи се пред затворената част на заведението. Подс. И.Б.Г. отивайки и сядайки на масата на С. в присъствието на свидетелките Е.И. и Р.С. намиращи се на работа в същото заведение, отправила обидни думи по адрес на С., а именно „държанка”, „детински гъз цуцулест”, „пропаднала жена” и „пикла”. Отправени били от подс. Г. и обиди към сина на тъжителката, че бил наркоман и било заявено желание за напускане на работата от страна на Г.. Тъжителката уведомила по телефона свид. В. /собственик на „Мърна маца“/, за случващото се и същият дошъл около 15:00 часа на място. По това време подс. Г. напуснала работното си място заедно дошлия с лек автомобил да я вземе свид. Тодоров.

Горната фактическа обстановка се установява от  изложеното в тъжбата и показанията на  свидетелите Е.Д.И.,  Р.И.С., Т. И. Т., С. С. В. разпитани в хода на съдебното следствие, както и от проведените очни ставки.

Съдът кредитира показанията на свидетелките Е.Д.И. и Р.И.С. които са били свидетели очевидци на инкриминирано деяние и подробно описва фактическа обстановка и изречените обидни думи на публично място в тяхно присъствие и в присъствието на неустановените по делото клиенти на заведението.

Свидетелите Т. и В. са дошли на място след изречените обидните думи и техните показания имат отношение единствено по във връзка установяване на лицата присъствали на мястото след настъпилото деяние и няма пряка доказателствена стойност по отношение на изпълнителното деяние.

Свидетелката П.Г., не е била очевидец на деянието, а преразказва в показанията си споделеното на по-късен етап от подсъдимата и лични впечатления от бившето си работно място „Църна маца“, като показанията на свид. Г. не допринасят за разкриване на обективната истина и нямат пряко значение за спора.

Проведени са очни ставки с оглед изясняване на  противоречия в показанията на свидетелите по делото и след тяхното провеждане не бе разколебана обвинителната теза и показанията на свид. И. и свид. С. се препотвърдиха относно изпълнителното деяние, което твърдят, че е възприето от тях на процесните дата и място.

При така описаната по-горе фактическа обстановка, съдът приема за установено по категоричен начин, че  подс.  И.Б.Г. е осъществила от обективна и субективна страна всички съставомерни признаци на престъпния състав по чл.148 , ал.1, т.1 във вр.с чл. 146, ал.1 от НК, а именно за това, че на 05.09.2018 г. в гр.Кюстендил в заведение „Църна маца", находящо се на гаров площад „Войнишко въстание" е отправила публично обида с думите – „държанка”, „детински гъз цуцулест”, „пропаднала жена”, „пикла”, по отношение на Ц.П.С. с ЕГН  **********.

Съдът прие за установено по категоричен начин, че подс. Г. на публично място /обществено заведение за хранене/ в присъствието на поне двама свидетели е отправила обида  по отношение на Ц.П.С. с думите „държанка”, „детински гъз цуцулест”, „пропаднала жена”, „пикла”.

Деянието е осъществено от подс. Г. при форма на вина пряк умисъл, защото подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е обществено опасните последици и е искала тяхното настъпване. При отправените на висок глас обидни думи подсъдимата е съзнавала, че казаното от нея се възприема от тъжителката, свидетелките И. и С., както и от клиентите на заведение.

За извършеното от подс. И.Г. престъпление се предвижда глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание. При индивидуализацията на размера на наказанието съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство предходното осъждане на подсъдимата, а като смекчаващи вината обстоятелства, че подсъдимата е действала вследствие на емоционалното си състояние от предходни конфликти и натрупано напрежение в работа и след изричане на обидните думи е преустановила вербалната си агресия и не са настъпили съществени вреди в резултат на инкриминираното поведение. Тези обстоятелства мотивираха съда да наложи наказание именно в този минимален размер от три хиляди лева и обществено порицание, което да се изпълни, чрез прочитане на присъдата по местна електронна медия. Така определените наказания изцяло ще изпълнят функцията на наказанието по смисъла на чл.36 НК, както по отношение генералната, така и по отношение личната превенция.

В хода на производството е предявен и приет за съвместно разглеждане по делото граждански иск с правно основание чл.45 и 52 ЗЗД, за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди – страдания и унижение.  Видно от приетото за доказано деяние по чл.148 , ал.1, т.1 във вр.с чл. 146, ал.1 от НК извършено от подс. И.Г.  съдът счете, че са налице всички предпоставки на деликтната отговорност. Причинените вреди са умишлени и подлежат на обезщетяване по правилото на чл.52 ЗЗД. Вреди имат неимуществен характер, тъй като пострадалата е търпяла негативни емоции единствено при възприемане на отправените обидни думи, а доказателства за последвали вреди не се събраха в хода на процеса. При преценка относно размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, съдът взе предвид вида и характера на причинените увреждания. При анализ на изложеното съдът намира, че справедливо и достатъчно е вредите да бъдат обезщетени със сумата от 500 /петстотин/ лв., като до пълния предявен размер от 2000 лв. съдът отхвърли иска като неоснователен. Тъй като отговорността е деликтна съдът присъди и законна лихва върху уважения размер на гражданския иск от датата на причиняване на вредите, считано от 05.09.2018г. до окончателното му изплащане.

На тъжителката бяха присъдени и сторените от нея разноски по водене на делото в общ размер на 312 лева, като и подс. Г. бе осъдена да запрати по сметка на КРС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева за уважения размер на гражданския иск.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

                                                                           Районен съдия: