М О
Т И В И
по НОХД № 6157/2020
г. по описа на ПРС – VІІ н.с.
Районна прокуратура – гр.
Пловдив е повдигнала обвинение срещу Е.Ц.П., ЕГН ********** за това, че на 14.08.2020г. в гр.Пловдив, във
филиал № 303 на магазин Била, в качеството си на длъжностно лице – ******, при
изпълнение на службата си по охрана е причинил другиму – В.В.М. лека телесна
повреда изразяваща се в кръвонасядане и охлузвания на двете мишници, довело до
болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл.131, ал. 1,
т.2, вр. чл.130, ал.2 от НК.
Делото е внесено като бързо
производство.
Прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение, като счита, че в хода на проведеното съдебно следствие
са събрани достатъчно категорични доказателства подсъдимият да е причинил на
пострадалия М. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и охлузвания
на двете мишници, довело до болка и страдание без разстройство на здравето.
Счита, че към момента на причиняване на телесното увреждане безспорно е
установено, че подсъдимият е притежавал качеството на длъжностно лице – ******
и именно в това си качество той е причинил телесното увреждане. Моли съда да
бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание съгласно нормите на НК,
предвидени за това престъпление.
Адв. К., защитник на
подсъдимия, счита, че така повдигнатото спрямо подзащитния й обвинение по
чл.131, ал.1, т.2 от НК по делото не е доказано по категоричен и несъмнен
начин. Счита, че на база всички събрани доказателства в хода на досъдебното
производство, както и в съдебното дирене не се установи подзащитният й да е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението, за което е обвинен. Моли съда да постанови оправдателен съдебен
акт.
Подсъдимият П. се явява лично.
Счита се за невинен и моли съда да бъде оправдан.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото, събрани в хода на досъдебното производство и съдебното
следствие, както и становищата на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Е.Ц.П., ЕГН **********
е роден на ***г. в гр. ***, адрес за призоваване ****, *****, български
гражданин, средно образование, работещ, неженен, не осъждан.
С трудов договор №
233/29.06.2020г. подсъдимият Е.П. бил назначен в "***със срок на изпитване
6м. на длъжността “***” със задължения, утвърдени от Работодателя в
длъжностната характеристика. Била посочена местоработата на подсъдимия П. ***,
магазин БИЛЛА 303. Договорните отношения между „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и *** били
уредени посредством сключен договор на 29.05.2020г. за охрана на обекти.
Предмет на договора било *** да изпълни услуга за физическа невъоръжена охрана
и денонощна охрана със СОТ – собственост на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както и с
други технически средства. В Приложение № 1, представляващо неразделна част от
посочения договор, били посочени и съответните обекти. Именно сред тях бил и
магазин БИЛЛА 303, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Македония“ № 2. Съгласно чл.4
ал.1 от Договора физическата охрана включвала – охрана на обектите, охрана на
имуществото, намиращо се в тях, недопускането на неправомерно проникване в
охранявания обект, опазване на имуществото и стоково – материалните ценности,
съхранявани в обекта, пресичане и предотвратяване на кражби и опити за кражби
на имущество и стоково - материални ценности, осъществяване на пропускателен
режим и адекватно реагиране при възникване на конфликтни ситуации на
територията на охранявания обект, както и гарантиране на сигурността на
служителите и клиентите, защита от противоправни посегателства в охранявания
обект, както и по тяхното предотвратяване и пресичане.
По силата на тази договореност
и сключения трудов договор с подсъдимия за изпълнение на служебни задължения на
длъжност „***“ му била съставена и връчена и длъжностна характеристика. Съгласно
предвидените му основни задължения, в изпълнение на трудовата си функция
подсъдимият осъществявал действия по охрана на имущество – определените му
обекти, в случая магазин БИЛЛА 03. Сред специфичните му задължения се включвало
да следи за недопускане на кражби, манипулации и нарушения от клиенти.
Във връзка с разпространението
на болестта COVID – 19 магазинът получил издадено предписание от РЗИ – Пловдив,
съгласно което се изисквало задължително носене на маски в обекта. Поради това
и охранителите също следвало да наблюдават реда за носене на предпазни средства
в самия обект.
На 14.08.2020г. около 18.00ч.
пострадалият В.М. /на **** год./ и съпругата му – св. А.М. /на **** год./
посетили като клиенти магазин Билла находящ се в гр. Пловдив, бул. Македония №
2. Поради установени семейни практики, с цел опазване здравословното състояние
на свидетеля М., обикновено свидетелката М. влизала да пазарува, а той я
изчаквал отвън. Едва след като плащала закупените продукти на касата, той влизал
за да помогне за пренасянето им. Били си купили и пазарска количка на колела
именно с тази цел. По същия начин на 14.08.2020г. св. М. влязла в търговската
част на магазин БИЛЛА 303, за да напазарува, а свидетелят М. изчакал пред
магазина, за да занесе на съпругата си количка за пазаруване, след като тя
премине касова зона. Около 18.30ч. свидетелката А.М. се обадила на св. В.М. и
му казала да отиде при нея, за да й помогне да пренесе закупените стоки. Тя
носела предпазна маска и ръкавици. В себе си винаги носела и резервна предпазна
маска, която давала на свидетеля М.. Св. В.М. влязъл в магазина и директно
отишъл към следкасовата зона в магазина. Бил без поставена предпазна маска,
понеже неговата била в свидетелката М..
Подсъдимият Е.П. на
14.08.2020г. бил на работа и в този период от време изпълнявал служебните си
задължения по охрана на горепосочения магазин Билла. Той се насочил към
свидетеля В.М. и му заявил, че не може да влезе в магазина без поставена
предпазна маска на лицето. Свидетелят М. отговорил, че няма да влиза в
търговската част на магазина, а само ще помогне на съпругата си с покупките,
като й подаде количката и излизал веднага. В същото време свидетелката А.М.,
която вече била близо до съпруга си и чувала разговора с охранителя, приготвила
маска за св. М. и се опитала да му я подаде. Свидетелят М. посочил съпругата
си, която вече била до тях и маската, която била приготвила за него. По време
на кратките пререкания помежду им, подсъдимият П. ненадейно хванал силно
свидетеля М. за двете мишници и стискайки го, с бързи и груби действия, го
извел към входа на магазина, като през цялото време го държал отзад за двете
ръце и го бутал силно. Въпреки, че свидетелят М. заявил, че сам ще напусне
магазина, подсъдимият П. не го пуснал, а продължил да стиска ръцете му. След
като извел свидетеля М. от входа на магазина, подсъдимият П. продължил със
силовото си поведение и го изблъскал навън, въпреки че вече не били на
територията на магазина. Свидетелката М. на висок глас се опитала да защити
мъжа си, като се молела на подсъдимия П. да остави съпруга й, понеже била притеснена за неговото здравословно
състояние, виждайки приложената спрямо него сила от страна на подсъдимия П.. Тя
чула отправените на няколко пъти реплики от страна на свидетеля М. към
подсъдимия, да не го бута, да го пусне, че сам ще си излезе.
На същата дата свидетелката Н.Ш.
– ***** на магазин Билла, на ул. „Македония“ № 2 била на работа. Тя чула
виковете на свидетелката М. и веднага се насочила натам. Заварила подсъдимият П.
на място и веднага го дръпнала настрани за да разбере, какво се било случило.
Подсъдимият П. й казал, че се бил скарал с някакъв мъж /свидетеля М./, заради
неносенето на маска, мъжът напирал да влезе в магазина, той не го пускал и
накрая го изхвърлил навън.
В резултат на действията на
подсъдимия П., свидетелят М. получил телесни наранявания. Това било причината
да подаде жалба за случилото се, както и да му бъде извършен преглед. По случая
било образувано процесното наказателно производство. Била приложена медицинска
документация, касаеща здравословното състояние на свидетеля М..
От Районен съд гр. Пловдив е изискано
и приложено свидетелство за съдимост на подсъдимия П., като видно от същото той
е не осъждан.
В хода на наказателното производство са приобщени и записите
от охранителните видеокамери, разположени на територията на обект Билла 303.
Изготвен е протокол за оглед на ВД, ведно с фотоалбум.
Видно от назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, въз
основа на материалите по делото, включително и на представената медицинска
документация на пострадалия М. са причинени следните травматични увреждания: по
вътрешната повърхност на дясната мишница в близка трета кръвонасядане с
неправилна форма и размер 6/5см., точковидно охлузване и множество други
кръвонасядания с размери 2/2см. По задната повърхност на лявата мишница, в
средна трета – няколко преливащи едно в друго кръвонасядания на обща площ
7/5см. Така описаните травматични увреждания са причинили на пострадалия М.
болка и страдание без разстройство на здравето. Експертът е посочил също, че
установеният нисък брой тромбоцити /тромбоцитопения/ от дата 26.07.2019г.
дължащо се на основното онко заболяване и последващите химиотерапии създават
неблагоприятни условия за протичане на оздравителните процеси на описаните
травматични увреждания в сравнение с тези при здрав организъм.
Съдът не възприема възраженията
на адв. К. по следните съображения:
В конкретния казус на преценка
на съда е представена ситуация, в която според мнението на съда охранителят П.
е превишил далеч правата си по охрана на търговския обект и следене за
изпълнение на закона за извънредните ситуации. Използвайки сила за
осъществяване на правомощията си спрямо слаб и болен възрастен човек, П. му е
нанесъл леки телесни повреди, подробно описани в съдебномедицинското
удостоверение. Обикновената на вид житейска ситуация се е превърнала в типична
криминална проява от употребената в пъти
повече сила за извеждане на нарушителя от магазина. В тази връзка всичко
твърдяно от страна на адв. К. остава безпочвена защитна позиция на подсъдимия,
която не намира подкрепа от материалите в кориците на делото.
Нещо повече – няма как да е
налице личен мотив, именно поради това квалификацията на деянието е по т.12 –
по хулигански подбуди. Неоценявайки сериозността на ситуацията, П. е превишил
правата си и това грубо отношение е довело до нараняване на възрастния човек –
пострадалия М..
На следващо място,
несъстоятелни са възраженията на адв. К. и за наличие на основания за
приложение на чл.93, т.9 от НК, а именно маловажен случай. В конкретния казус
няма как да се приеме, че П. не е могъл да предвиди настъпването на обществено
опасния характер – на телесната повреда, тъй като няма как да не е възприел
физически субекта, който е трябвало да изведе от магазина. Видимо пострадалият
е на възраст над 65 години, със слабо телосложение и невисок ръст, които факти
автоматично изключват наличието на случайно деяние.
При така установената безспорна
фактическа обстановка с деянието си от обективна и субективна страна
подсъдимият П. е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.2,
вр.чл.130, ал. 2 от НК, за това, че на 14.08.2020г. в гр.Пловдив, във филиал №
303 на магазин Била, в качеството си на длъжностно лице – ******, при
изпълнение на службата си по охрана е причинил другиму – В.В.М. лека телесна
повреда изразяваща се в кръвонасядане и охлузвания на двете мишници, довело до
болка и страдание без разстройство на здравето.
Съдът кредитира изцяло
изготвената експертиза, като извършена с необходимите познания и опит, като
последователна, обоснована и непротиворечаща на целия събран доказателствен
материал.
От обективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия П., като на 14.08.2020г. в гр.Пловдив, във филиал №
303 на магазин Била, в качеството му на длъжностно лице – ******, при
изпълнение на службата си по охрана е причинил на другимо - В.В.М. лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане и охлузвания на двете мишници, довело до
болка и страдание, без разстройство на здравето.
Извършеното от подсъдимия П.
престъпление, за което му е повдигнато обвинение е резултатно, с оглед
настъпване на съставомерен резултат. Такъв е и налице спрямо пострадалия М.,
налице е последвала съставомерна последица – причинена от действията на
подсъдимия лека телесна повреда. Категорично в случая е налице и причинната
връзка между действията на подсъдимия и настъпилия, вследствие престъпен
резултат.
В конкретния случй е безспорно
установено и особеното качество на субекта на отговорност. От доказателствата
по делото, описани по - горе - трудов договор, длъжностна характеристика и
Договор между „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и *** се установява, че в задълженията на
обвиняемия влизало охрана на обекта. Осъщественото от П. деяние е извършено по
време на изпълнение на служебни задължения, понеже то е осъществено по време и
на място, където той е изпълнявал задължения, включени в длъжностната му
характеристика. Подсъдимият е извършил противоправните си действия по време на
изпълнение на служебните задължения, което ги квалифицира като деяние срещу
телесната неприкосновеност по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК. Безспорно П. е бил
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 б. "б" от НК, тъй като
съгласно служебните му задължения му е била възложена работа от ***, свързана с
охрана на чуждо имущество.
От субективна страна деянието е
осъществено от П. умишлено, при форма на вина – пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици и е извършил процесното деяние. Тук следва да се съобрази и
спецификата на умисъла при посегателството срещу личността на пострадалия М..
За формата и съдържанието на умисъла при нанесената телесна повреда, безспорно
в съдебната практика се съди от начина и средствата, с които е извършено
деянието, от броя, насоката, силата и интензивността на ударите, на
употребената сила, от мястото на нараняването и уязвимостта на пострадалия, от
разстоянието, от което се посяга на жертвата, медико-биологичните особености на
причинените на пострадалия наранявания, както и от комплексната оценка на
всички обстоятелства за извършеното престъпление, включително и предшестващото
поведение на виновния и пострадалия. В конкретния случай се касае до причинена
лека телесна повреда, в резултат от стискането и бутането от страна на
подсъдимия и приложената сила спрямо пострадалия. Именно тук проличава
съзнаването на длъжностното качество на П., на намеренията му в изпълнението на
длъжностните му задължения – не просто да предупреди и изведе пострадалия.
Подсъдимият ясно е съзнавал, че употребената физическа сила спрямо свидетеля М.
излиза от рамките на позволената употреба на сила в идентични ситуации. Той е
осъзнавал и виждал, че свидетелят М. е значително по – възрастен от него, не
може да окаже съпротива на действията му, както и факта, че интензитета на
причиненото от него на св. М. значително надхвърля приемливото в случая, както
и дължимото му поведение. Последното впрочем се извлича от правомощията и вида
на упражняваната от него дейност, за която именно е сключен и трудовият договор
– ***.
При така установената безспорна
фактическа обстановка и правна квалификация, и като съобрази с целите на
наказанието, визирани в чл.36 НК, съдът намира, че наказанието на подсъдимия П.
следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а
предвид императивните изисквания на чл.78а от НК, П. ще следва да се освободи
от наказателна отговорност, като му се наложи наказание Глоба.
За това деяние Наказателният
кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до три години лишаване от
свобода. От приложените към делото справки за съдимост се установява, че
подсъдимият П. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
глава VІІІ, раздел ІV от НК и не са причинени имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване, тоест налице са кумулативно предвидените в чл.78а от НК
предпоставки за приложението му.
Ето защо съдът счита, че
подсъдимият Е.Ц.П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и
най-справедливо би било да му бъде наложено административно наказание ГЛОБА в
минимално предвидения от закона размер, а именно 1 000 /хиляда/лева.
Определеният размер на глобата
е съобразен със семейното положение на подсъдимия, материалното и имуществено
състояние и добрите характеристични данни. При тези данни, съдът счита, че
степента на обществена опасност на дееца е ниска и че по този начин ще бъде
постигнат максимален поправително-възпитателен и предупредително – възпиращ
ефект върху него.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимият Е.Ц.П., със снета по делото самоличност, следва да заплати
направените на досъдебното производство разноски, по сметка на ОД МВР гр.
Пловдив в размер на 256.20лв. за
изготвена СМЕ, както и направените разноски в хода на съдебното следствие в
размер на 15,00 лева, в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Пловдив.
Причини за извършване на
деянието – ниска правна култура, неспазване на установения в държавата правен
ред.
Мотиви – користни.
Съобразно горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ
