ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2
гр. Бургас, 09.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
К. Ст. Пенева
като разгледа докладваното от К. Ст. Пенева Въззивно гражданско дело №
20232000500001 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 260253/11.11.2022 год. по гр.д.№1887/2020 год. по описа
на Бургаския окръжен съд, е отхвърлено мотивираното искане на
Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобитото имущество, /КПКОНПИ/, с която са предявени искове против
ответниците И. Г. Д. , ЕГН **********- лично и в качеството му на ЕТ „ИВ
МОБИЛ-И. Д.“ ЕИК *********, постоянен адрес: обл. Б., общ. К., гр. К., ул.
„С. Ч.“ № **, К. Н. Д., ЕГН **********, постоянен адрес обл. Б., общ. К., гр.
К., пл. „А. С.“ № * и Р. П. А. с ЕГН **********, постоянен адрес обл. Б.с,
общ. К., гр. К., пл. „А. С.“ № *, за отнемане в полза на държавата на
имущество на обща стойност 425 580,19 лева. Посочено е, че се осъжда да
заплати на И. Г. Д., К. Н. Д. и Р. П. А. сумата от 14 250 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски и е ОСЪДЕНА е КПКОНПИ да заплати по сметка на БОС, в полза
на бюджета на съдебната власт, сумата от 17 023,21 лева, представляваща държавна
такса.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество /КПКОНПИ, Комисията/, с ЕИК *********, чрез процесуални
представители-държавни инспектори в ТО при ТД на КПКОНПИ - Велико
Търново, Д. Д.-Д. и В. П.. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, но неправилно като незаконосъобразно,
постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорен е
решаващия извод на окръжния съд за липса на предвидените в ЗПКОНПИ
1
предпоставки за уважаване на исковете. Твърди се, че при изчисляване на
несъответствието съдът неправилно е включил в приходната част други
доходи и приходи на ответниците и такива в по-високи размери от
установените по делото, като е изключил разходите по кредитните вноски,
които са правени от оветниците, както и вноските направени за кредитиране
на търговската дейност. Над сумата от 2 217,81 лв. налична по банковите
сметки на ответниците към началото на проверката, е оспорен извода за
начално парично салдо на ответниците към 20.09.2008 год. в размер на
55 717,81 лв., поради направени дарения в размер на 53 000 лв., с твърдение,
че свидетелските показания на заинтересовани от изхода на делото свидетели
са негодни доказателства и не са достатъчни за да се приеме, че е налице
реално получен приход. Сочи се също, че в противоречие с практиката на
ВКС, по делото не са изследвани възможностите на бащата на ответника за
даряване на парични суми. Оспорен е признат приход от предприемаческа
дейност в размер на 54383,91 лв. по ГДД, с твърдение, че с тази сума са
приспаднати загуби от предходни години и няма данни тя да е получена от
ответника. Оспорено е включването като приход на ответниците на сумите
получени от продажби на МПС в проверявания период в размер на 12 230 лв.
с твърдение, че автомобилите не са придобити със средства от законни
източници. Твърди се неправилно включване като приход за ответниците на:
75 000 евро заем отпуснат на ЕТ от Търговска банка на 10.08.2012 год., заем
от „Куш груп“ЕООД в размер на 60 000 лв. отразен по сметка в лева на ЕТ,
получени по сметка 12 000 лв. на 13.08.2012 год. наредени от майката на
ответника, наредени от Гроздана Няголова и постъпили по сметка на
25.04.2013 год. 100 000 лв., наредени от АЗПП през 2013 год. 22 279,22 лв.,
наредени от ОПЧР ЕСФ през 2014 год. 3641,67 лв. и наредени от БКО на
18.08.2015 год. 11 000 лв. Твърди се, че това са суми на едноличния търговец
и не следва да се зачитат като приход на физическото лице. Сочи се, че за
установяване на кореспондиращите разходи на едноличния търговец по
искане на ищеца е допусната основна и допълнителна експертиза, но тъй като
ответниците не са оказали необходимото съдействие на вещото лице, като не
са представили всички счетоводни документи, то е следвало да се счете, че
поведението на ответниците е такова по чл.190 от ГПК, като се приложи
чл.161 от ГПК. Възразено е срещу становището на ответниците, че
документите не са представени тъй като е изтекъл срокът за съхранението им.
Оспорено е като ненадлежно доказано твърдяното получаване на парични
средства от ответника И. Д. в общ размер от 221 000 лв.- върнати суми от
Брокерска къща Оптима ООД и приемането на сумата като приход за
ответниците. Поддържа се възражението, че не са установени законови
средства за финансиране на дейността на едноличния търговец от страна на
физическото лице. Оспорено е получаването на сумата от 71 600 лв. – дарени
средства от родителите и бабата на ответника Д. през 2010 год. Оспорено е
изключването от имуществото на ответниците на преминалите и неналични
по банковите им сметки парични средства. Сочи се, че по образуваното ТД
2
4/21 год. на ОСГК на ВКС все още не е налице произнасяне, поради което се
твърди, че не са налице основания за изключването на тези суми при
изчисляване на несъответствието и при определяне на имуществото. В този
смисъл се твърди, че липсва яснота как са отнесени 325 189,81 лв., които
ответниците са предоставили под формата на допълнителни вноски в ТД и
ЕТ. Сочи се, че на базата на доказаните по делото твърдения на ищеца се
установява наличие на значително несъответствие в имуществото на
ответниците в размер на минус 606 318,01 лв., което е основание за отнемане
на имуществото посочено в исковата молба. Направено е искане след отмяна
на обжалваното решение предявените искове да бъдат уважени и в полза на
Комисията да бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции, ведно
с юрисконсултско възнаграждение. Направено е искане независимо от изхода
на делото, разноските да бъдат възложени изцяло в тежест на ответниците на
осн. чл.156, ал.6 от ЗПКОНПИ, тъй като в хода на производството пред съда
ответниците са представили доказателства, които са можели и е следвало да
бъдат представени с декларациите по чл.136 и чл.137 от ЗПКОНПИ. В този
смисъл е заявено обжалване и е направено искане за отмяна на
решението в частта за разноските, поради неприлагането от окръжния
съд на разпоредбата на чл.156, ал.6 от ЗПКОНПИ и поради ненамаляване
на заплатеното адвокатско възнаграждение заплатено от ответниците,
съгласно направеното възражение на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците
И. Г. Д. и К. Н. Д. чрез процесуални представители адв.Г. Н. и адв.С. К.
Поддържат се възраженията направени пред окръжния съд с твърдение, че
въз основа на събраните доказателства изводите на окръжния съд относно
липсата на значително несъответствие са правилни, а подадената въззивна
жалба е неоснователна. Изложени са възражения по всяко от оплакванията на
въззивника, като е изразено несъгласие с тях и съображения за правилност на
изводите на съда относно признатите приходи за ответниците и техните
установени разходи в проверявания период. Отречено е да са допуснати
твърдените от въззивника процесуални нарушения в процеса на събиране и
кредитиране на доказателствата от окръжния съд. Твърди се, че при
определяне на приходите, разходите и имуществото, окръжният съд се е
придържал към установените в ЗПКОНПИ понятия и не е допуснал
твърдяното във въззивната жалба произволно тълкуване на закона. Твърди се,
че възраженията на ответниците относно непризнати от Комисията приходи,
се подкрепят не само от събраните в съдебното производство доказателства,
но и от доказателствата приложени към исковата молба на ищеца. Цитирана е
съдебна практика, при която отчуждените дружествени дялове и МПС в
периода на проверката са приравнени на преминалите през банковите сметки,
но неналични суми. Сочи се, че имуществото придобито в проверявания
период е на незначителна стойност, ответниците нямат луксозни вещи и не са
водили луксозен начин на живот, поради което отнемането на имуществото
им, за което няма данни да е незаконно придобито, не би съответствало на
3
целите на закона. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното
решение и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу акт
на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
искови претенции с правни основания чл.141, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 и
т.2, чл. 151 и чл.144 от ЗПКОНПИ.
Въззивният съд констатира, че към момента е налице
невъзможност за произнасяне по подадената въззивна жалба:
1. Очевидна фактическа грешка е налице, когато изразената от съда воля
в мотивите на съдебното решение не е отразена цялостно и точно в неговия
диспозитив. Въззивният съд констатира, че в мотивите на обжалваното
съдебно решение окръжният съд е формирал извод за неоснователност на
предявените искови претенции, както и за основателност на искането на
ответниците за присъждане на съдебните разноски направени от тях за
заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер. При формулиране на
диспозитива на решението, поради допусната очевидна фактическа
грешка, в отхвърлителната част не са посочени всички съществени
елементи на мотивираното искане на Комисията индивидуализиращи
отхвърлената претенция, така, както е посочено в мотивите, включващо
спрямо кои лица, какво имущество и на какво основание се е претендирало за
отнемане. Поради допусната очевидна фактическа грешка окръжният съд
не е посочил в диспозитива и това, че осъжда именно Комисията да
заплати на ответниците сумата от 14 250 лв. Компетентен за поправка на
допуснатите очевидни фактически грешки по реда на чл.247 от ГПК е съдът
постановил обжалваното решение.
2.Възражението на стр.12 от въззивната жалба, относно необсъденото
и неуважено от окръжния съд искане на ищеца за възлагане на
разноските на ответниците на осн. чл.156, ал.6 от ЗПКОНПИ, поисканата
отмяна на решението в частта за разноските на това основание с присъждане
на разноските пред първата инстанция в полза на ищеца, както и искането за
намаляване на адвокатското възнаграждение присъдено в полза на
ответниците на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, представляват искане за
изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК, по
което компетентен да се произнесе също е съдът постановил обжалваното
решение.
Горното налага прекратяване на настоящото производство и
връщане на делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по чл.247
от ГПК за поправка на допуснатите в обжалваното решение очевидни
фактически грешки и последващо произнасяне по искането по чл.248 от
ГПК обективирано във въззивната жалба, след което делото следва да се
4
изпрати на настоящия съд за по-нататъшен ход.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1/2023 год. по описа на
Бургаския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по чл. 247
от ГПК за поправка на допуснатите в обжалваното решение очевидни
фактически грешки и последващо произнасяне по искането по чл. 248 от
ГПК обективирано във въззивната жалба, след което делото да се изпрати
на настоящия съд за по нататъшен ход.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5