РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 21.03.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в
публичното заседание на единадесети март две хиляди двадесет и втора година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Станислава Стоянова, като разгледа гр. д. №1453 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по предявени от „Св. св. К. и. Е. Х“ АД срещу А.П.З., искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 556,08 евро с ДДС - представляваща
възнаграждение за предоставени услуги по управление и поддържане на общите
части по чл. 4 ал. 1 б. „а“ от сключения между страните Договор за поддържане и
управление на жилищен комплекс от затворен тип „Е.“ и за предоставяне
ползването на общата инфраструктура на к.к. „Св. св.
К. и Е. Х.“ от 12.08.2015 г. и сумата от 125,28 евро с ДДС представляваща
възнаграждение за предоставяне ползването на общата инфраструктура на курортния
комплекс по чл. 4 ал. 1 б. „б“ от същия договор или общо 682,08 евро с ДДС,
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 29.01.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД /
съобразно уточнение на исковата молба, направено в открито съдебно заседание –
л.329 гръб от делото/
Твърди
се, че ответникът е собственик на Апартамент ** с идентификатор
10135.2569.181.3.55. находящ се на ет. **, вх. **, в
жилищна сграда „Е. 3“ попаддаща в жилищен комплекс от
затворен тип „Св. св. К. и Е. Х.“, изградена в поземлен имот с идентификатор
10135.2569.181. Поддържа се, че между страните е сключен Договор за поддържане
и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Е.“ и за предоставяне
ползването на общата инфраструктура на к.к. „Св. св.
К. и Е. Х.“ от 12.08.2015 г., по силата на който ищецът се е задължил да
предоставени услуги по управление и поддържане на общите части в сградата и да
предостави ползването на общата инфраструктура на курортния комплекс срещу
възнаграждение, както следва: сумата от 8 евро /с ДДС/ на кв.м. РЗП от имота на
ответника за услугата по управление и поддържане на общите части в сградата,
която за имота на ответника възлиза на 556,80 евро /с ДДС/ и сумата от 1,8 евро
/с ДДС/ на кв.м. РЗП от имота, която за имота на ответника възлиза на 125,80
евро, който според чл. 4 ал. 1 от Договора е следвало да бъдат заплатени от
ответника до 30.01.2018 г. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по
управление и поддръжка на общите части и на тези по поддръжка на
инфраструктурата на комплекса, а именно осигуряване на пропускателен режим в
комплекса, охрана и опазване на обществения ред, озеленяване и поддържане на
осветление в курортния комплекс, поддръжка на асфалт, бордюри, тротоари и контактна
информационна мрежа, пест контрол върху вредителите,
дезинфекция, почистване, поддръжка на отводнителна система, реклама на
курортния комплекс. Поддържа се, че към настоящия момент ответникът не е
заплатил претендираните по-горе възнаграждения, за
които има издадена Фактура № 57699/02.02.2018 г.
Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се
присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок
по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, чрез
назначения му особен представител, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че според договора
ответникът следва да заплаща дължимите възнаграждения единствено в брой, като
по този начин предвид развилата се епидемична обстановка и спирането на
полетите Русия – България и обратно, ответникът е поставен в невъзможност да се
върне в РБългария и да заплати дължимите суми. Направено е искане за отхвърляне на
предявените искове.
Варненският районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.79 ЗЗД. Доказателствената
тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154 ал. 1 от ГПК,
като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
В тежест
на ищеца е да установи – 1.) наличието на облигационно правоотношение по
сключен с ответника Договор за поддържане и управление на жилищен комплекс от
затворен тип „Е.“ и за предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к. „Св. св. К. и Е. Х.“ от 12.08.2015 г., 2.) изпълнение на
собствените си задължения по договора, а именно, че е предоставил услуга по
управление и поддръжка на общите части и поддръжка на инфраструктурата на
комплекса, 3.) размера на претенцията си, включително начисления ДДС.
В тежест
на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения.
Съгласно чл.
2 ЗУЕС управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост,
построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с
нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти. Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадено в § 1,
т. 3 от ДР на ЗУЕС, жилищен комплекс от затворен тип е комплекс, обособен като
отделен УПИ, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други
обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изискванията на
контролиран достъп на външни лица.
Следователно, за да възникне жилищен комплекс от затворен тип, е
необходимо да са налице следните предпоставки: 1) обособяване на отделен
урегулиран поземлен имот; 2) в него да са построени сгради в режим на етажна
собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите; 3) да са
налице изисквания за контролиран достъп за външни лица.
От представения договор за управление и
поддръжка от 12.08.2015 г., подписан от страните по настоящето дело с
нотариално заверени подписи, се установява, че управлението на комплекса
включва осигуряване на контролиран достъп в комплекса;, зелени площи и дворно
място и т. н. / чл. 1. 2 от Договора/. От показанията на разпитания свидетел М.
се установява, че е осъществявано и почистване басейн, а комплекса се състои от повече от една
сграда, а именно три блока разположени П-образно. По така изложените
съображения съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че се касае за затворен комплекс по смисъла на чл. 2 ЗУЕС.
Не се
оспорва, а от самия представен договор за поддръжка и управление на жилищен
комплекс от затворен тип „Е.“ и за предоставяне ползването на общата
инфраструктура на К.К. „Св. К. и Е.“ се установява наличието
на облигационно отношение между страните
по повод управлението
на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен
комплекс от затворен тип, сключен на 12.08.2015 г. между „С.С.К.и
е.х.“ АД / мениджър/ и А.П.З. и Е. А. К., като собственици на апартамент **, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2569.181.3.55, находящ се на ет.** в жилищна
сграда „Е.“, представляваща сграда 3, изградена в гр. В., ж.к. „Св. К. и Е.“
ведно с избено помещение 8.
Представен
е договора за покупко-продажба на недвижимия имот, обективиран
в нотариален акт 86, том 6, рег. 7560, дело 797/12.08.2015 г., от който се
установява, че посочения апартамент ведно с избено помещение и и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.2569.181.3.15 представляващ гараж 15 по
схема, на етаж -1, с площ от 15,73 кв.м.
са закупени от А.П.З. и Е. А. К..
При
изложеното е налице първата предпоставка от описания по-горе фактически състав.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е изпълнил
поетите по договора за управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип задължения, като са
представени писмени доказателства за извършени от ищеца плащания на ел.
енергия, извършване на профилактика на трафомашини,
трасиране на кабелна линия, ремонт на трансформатор, почистване и измиване на
помпени шахти, отпушване и отводняване на шахти, сметоизвозване,
поддръжка на хигиената на обществените пространства и парко
поддържане, доставка на дървета, поливане на дървета, СМР съгласно договор за
СМР от 07.05.2018 г., поддръжка на басейн. Извършването на дейности по
почистване и озеленяване на общите части, почистване на басейна, пръскане за
насекоми, осигуряване на портиер, видеонаблюдение, поддържка на тротоарите и адфалта
се установява от събраните свидетелски показания. При така събраните
доказателства, за установен следва да се приеме и втория елемент от изложените
по-горе за уважаване на иска. При събрани доказателства за наличие на
облигационни отношения и изпълнение от страна на ищеца на неговите задължения
по договора се достига до извод, че за насрещната страна по договора е
възникнало задължения за заплащане на уговорен размер на възнаграждението.
По
отношение размера на задължението
следва да се отбележи и обстоятелството, че
съсобствеността на отделни лица върху един имот не води до автоматичното
възникване на солидарна отговорност на съсобствениците в случай, че не са
налице предпоставките за това по чл. 121 ЗЗД/ да следва от закона или да е
уговорена с договор/. Само при наличие на солидарна отговорност действията на
единия от солидарно отговорните длъжници към
кредитора биха се отразили в правната сфера и на другия солидарно отговорен
длъжник. В случая в исковата молба не са
изложени доводи за наличие на солидарност и въпреки, че в отговора на исковата
молба особения представител на ответника е посочил, че такава е налице, с което
е обосновал искането си за конституиране на трето лице като ответник, съдът не
може да приеме за безспорно, че е налице солидарност, доколкото такава възниква
по изключение – по силата на закона или когато е уговорена между страните в
договора, от който произтичат отношенията им. От представения по делото
договор, който не се оспорва по съдържание, не се установява изрична уговорка
на страните двамата собственици на имота А.З. и Е. К.да отговарят солидарно за
поетото задължение за заплащане на възнаграждение. Без наведени твърдения от
страните и събрани доказателства по делото за хипотеза обуславяща предвидено в
закон основания за пасивна солидарност / напр. чл. 32 СК/ съдът не може да
прави изводи в тази посока. Доколкото няма доказателства собствениците на имота
да са се задължили да отговарят солидарно да задълженията по договора за управление
на общите част, съдът намира, че те отговарят разделно съобразно квотите си в
съсобствеността. От представения нотариален акт не се установява З. и К.да са
придобили имоти при изрично уговорени квоти, поради което и в приложение на чл.30,
ал.2 ЗС съдът намира, че двете лица притежават имота при правни права, т.е.
всеки от тях е собственик на ½ ид.ч. от
правото на собственик. С оглед извода за разделна отговорност, ответникът в
настоящото производство би могъл да отговаря за половината от уговореното
възнаграждение. Размера на цялото уговорено възнаграждение се установява от
чл.4 от договора, видно от който цената на 1 кв.м. разгърбата
площ е в размер на 8 евро с ДДС на година за предоставените услуги по
управление и поддържане на общите части на сградата, т.е. 556,80 евро с ДДС за
конкретния имот и по 1.80 евро с ДДС на година, на кв. м. за предоставяне
ползването на общата инфраструктура на курортния комплекс, която за
гореописания имот възлиза на 125,28 евро /общо 628,08 евро. с ДДС/. Уговорено
е, че цената е платима до 30.01. на съответната година, за която се дължи.
Така уговорената годишна цена по договора
съответства на формулираната претенция по размер и ответникът носи отговорност
за заплащане на половината от стойността,
а именно 278,40 лв. евро за предоставените услуги по управление и
поддържане на общите части на сградата и 62,64 евро - за предоставяне
ползването на общата инфраструктура на курортния комплекс / общо 341,04 евро с
левова равностойност от 667,00 лв. /при курс 1,95583 лева за едно евро/.
Съдът намира за неоснователно възражение на
процесуалния представител на ответната страна, че тя е била възпрепятствана да
заплати задължението си за 2018 г., тъй като поради непосочването на конкретна
банкова сметка ***аплати само на каса на дружеството
сумата, което от своя страна било невъзможно, с оглед ограниченията за пътуване
между Р. Ф. и Република България, представляващи последица от усложената епидемична обстановка, поради разпространението
на Covid
19. Видно от представените доказателства за посочения
по-горе имот са погасени задълженията за 2015 и 2016г. на каса, като сумите са
постъпили по банковата сметка на ищеца. Доколкото паричните задължения за носими за ответника
е съществувало задължението да се снабди за банковата сметка на ищеца още
повече че това е изричен начин на плащане, уговорен в договора, като при липса
на данни ищецът да не е указал необходимото съдействие за това, ответникът не
може да бъде освободен от задължението си за плащане.
Въпреки
изложеното дотук съдът намира, че предявения иск следва да се отхвърли.
Въпреки, че в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението вкл.
чрез плащане, настоящият състав намира, че от представените от ищеца
доказателства – извлечения от собствената му банкова сметка / ***.272 от
делото/ се установява, че ответникът е заплатил дължимата от него сума общо 341,04 евро с левова равностойност от 667,00 лв. /при курс 1,95583
лев за едно евро/.
В уточнителна молба от
16.02.2021 г. от ищеца, към която е приложено посоченото извлечение от банкова
сметка, ***, че се представя банково извлечение от 09.07.2018 г. за сумата от
1334,00 лв., с която са погасени 50% от
задълженията по фактура 54048/01.03.2016 г. и 50% от задълженията по фактура
55611/01.02.2017 г., като ищецът излага, че независимо от посочването в
основанието, че се погасява задължение за 2018 г., с преведената сума с това
банково извлечение се погасява старо задължение на длъжника от 2017 г. /л.36 от
делото/.
Видно от представеното от 09.07.2018 г. банково
извлечение за получател е посочен „С.С.К.и Е.Х.“ АД, основание „за 2016 667лв. и 2018г. 667 лв. А.З.
Е. 3, ап.**“- внесени касово 1334,00 лв., вносител Е. К..
Условията
и поредността за погасяване на задълженията по чл.76,
ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните,
която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При липса
на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са
налице условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора.
В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се
извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД. При плащане, достатъчно
да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил
кое задължение погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на
чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното
задължение, а след него следващото по обременителност
задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво
обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по
възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво
обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко
от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД / тези разяснения за приложението на закона са
дадени в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.
При приложение
на така дадените от ВКС разяснения и с оглед събраните по делото доказателства-
банковото извлечение от 09.07.2018 г., представено от самия ищец, съдът намира,
че се установява, че ответникът е заплатил възнаграждението дължимо за 2018 г.
до размера на цялото му задължения, съобразно квотата му в съсобствеността на
имота. При изрично изразената воля за заплащане на задължението за 2018 г. в
размер на 667 лв., който размер съвпада с целия размер на задължението на З. в уговорената
валута- евро, съобразно изложеното приложение на чл.76, изр.1 ЗЗД, за ищецът не
е съществувало правото да отнесе плащането за погасяване на по-стари
задължения. Тази възможност той би имал, ако не беше посочено по този ясен
начин – по размер, година и имот, какво точно задължение се заплаща.
Доколкото
съдът достигна до извод, че половината от претендираната
в настоящото производство сума е недължима, тъй като ответникът не е материално
задълженото за заплащането ѝ лице, а другата половина е погасена чрез
плащане още преди образуване на настоящото производство /01.02.2021г./,
исковата претенция подлежи изцяло на отхвърляне.
С оглед изхода
на спора, право на разноски има ответникът, който обаче е бил представляван от
особен представител и не е сторил разноски, поради което и такива не му се
присъждат.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, к.к.
„Свети Св. К. и Е.“, административна сграда срещу А.П.З., роден на *** г.,
гражданин на Р. Фе., адрес: гр. В., к. к. ...., ул. ...,сгр.
...иск с правно основание чл.79 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 556,08
евро с ДДС - представляваща възнаграждение за предоставени услуги по управление
и поддържане на общите части по чл. 4 ал. 1 б. „а“ от сключения между страните
Договор за поддържане и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Е.“ и
за предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к.
„Св. св. К. и Е. Х.“ от 12.08.2015 г. и сумата от 125,28 евро с ДДС
представляваща възнаграждение за предоставяне ползването на общата
инфраструктура на курортния комплекс по чл. 4 ал. 1 б. „б“ от същия договор или
общо 682,08 евро с ДДС, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба
в съда – 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: