Р Е Ш Е Н И Е № 581

 

гр.Пловдив,06.04.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети април,през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                            ВИОЛЕТА ГЪДЕВА

 

при секретар К.Ш.,като разгледа  докладваното от съдията Изева гр .д.№ 250 по описа на ПОС за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл.435-438 от ГПК.

Образувано e по  подадена жалба от П.И.К.,*** против действия на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821 на КЧСИ с район на действие-ПОС по изп.д.№ 00156/10г.,по насочване на изпълнението върху недвижими имоти-два гаража,магазин и офис,находящи се в гр.П.,ул.”ХХХХ”№ 6-8.

В жалбата се твърди,че действията на ЧСИ-наложени възбрани и  насрочени описи върху  четирите имота са за дълг на бившия съпруг на жалбоподателката Д.  П.Б..Твърди се, че имотите, спрямо които е насочено изпълнението,са съсобствени между жалбоподателката и Д.Б.,придобити в режим на СИО по време на брака им,а след неговото прекратяване-в обикновена съсобственост. Възраженията в жалбата касаят от една страна факта, че за дълг от 35000лв.ЧСИ бил насочил изпълнението към 4 бр.имоти с много по-висока стойност,като би могъл взискателя да се удовлетвори  и само от един от имотите. От друга страна неправилно ЧСИ наложил възбрана върху тях и насрочил описи, след като  те били съсобствени-жалбоподателката притежавала 1/2 ид.ч.в съсобствеността.Предвид изложените съображения жалбоподателката моли съда да отмени обжалваните действия.

Взискателят в изпълнителният процес-„Викинг-Т”,гр.П. и присъединения взискател,на когото първия е цедирал вземането си към длъжниците-„Ганчев”ЕООД,гр.С. чрез пълномощника си адв.А. изразяват становище за недопустимост на жалбата,а при разглеждането й по същество от съда-неоснователна по изложени в съд.заседание съображения.

Длъжниците в изпълнителния процес- „Бейкър-Р”ЕООД,гр.П. и Д.  П.Б. не са изразили становище по жалбата.

В мотивите си по чл.436,ал.3 от ГПК съдебният изпълнител заявява,че жалбата е недопустима и неоснователна,като се позовава на чл.435,ал.4 от ГПК.

ПОС,като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съд.изпълнител,намира за установено следното:

Изпълнително дело № 00156/10г.по описа на ЧСИ П.Илиев е образувано по молба на взискателя „Викинг-Т”ООД,гр.П. от 26.02.10г. въз основа на изп.лист  от 23.02.10г. на ПРС,14 гр.с.,като длъжниците „Бейкър-Р”ЕООД и Д.  П.Б. като поръчител са осъдени да заплатят на взискателя сумата от  25 850,68лв.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 18.02.10г.,както и сумата от 517,10лв.ДТ и 1450лв.адвокатско възнаграждение.

В хода на изпълнителното производство  на длъжника Д.Б. е наложена възбрана върху 4 недвижими имота,представляващи самостоятелни обекти,а именно: магазин № 2,находящ се на партерния етаж на сградата с адм.адрес гр.П.,ул.”ХХХХ”№ 8;гараж № 3,находящ се на партерния етаж в сградата с административен адрес гр.П.,ул.”ХХХХ”№ *;офис № 2,находящ се на първи жилищен етаж в сградата с административен адрес Пловдив,ул.”ХХХХ”№ * и гараж № 5,находящ се на партерния етаж на сградата с административен адрес Пловдив,ул.”ХХХХ”№ 8 и са насрочени описи на възбранените имоти.

Представени са нотариалните актове,с които са придобити  описаните по-горе обекти в режим на СИО от жалбоподателката и длъжника Д.Б.,както и копие от решение на ПРС № 114/27.04.07г,влязло в законна сила13.06.07г.,с което е прекратен брака между двамата.

ЧСИ е изпратил съобщение до жалбоподателката,получено от нея на 19.07.10г,с което я уведомява за наложените възбрани и насрочените описи на възбранените имоти.Исканията за вписване на възбраната (отделно за всеки от четирите имота)са от 16.06.10г. и са вписани в Агенцията по вписванията  на 17.06.10г.,насрочени са и са проведени описи на възбранените имоти,за което са съставени протоколи  за опис на недвижимо имущество от 28.07.10г.Впоследствие в хода на изпълнението  са изнесени на публична продан три от четирите недв.имота-двата гаража и офиса,а с договор за цесия от 12.10.11г. взискателя „Викинг-Т”ООД е прехвърлил на  „Ганчев”ЕООД вземането си към длъжника „Бейкър-Р”ЕООД и Д.Б. по изпълнителния лист.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436,ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество  е  неоснователна.

Съгласно чл.435,ал.4 от ГПК,трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи,които от деня на запора,възбраната или предаването,ако се отнася до движима вещ,се намират във владение на това лице,като жалбата не се уважава,ако се установи,че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.Съпоставката с ал.5 води до извод,че ако се касае до недвижим имот,приложното поле на разпоредбата на ал.4 е ограничено до изпълнението на парични вземания чрез насочване на изпълнението върху недвижим имот.В този случай право на жалба има само трето лице,което владее възбранения имот,като жалбата може да се основава само на това,че вещта не принадлежи на длъжника,а на друго лице.Такава жалба може да подава владелецът на вещта,включително собственикът,ако я владее,като владелецът не е нужно да твърди,че вещта му принадлежи.Следователно,в това производство проверката на съда обхваща единствено въпроса дали имотът е собственост на длъжника,от което зависи и законосъобразността на обжалваните действия по насочване на изпълнението.

В жалбата се твърди,че жалбоподателката и длъжникът Д.Б. са съсобственици на възбранените 4 имота,като не се излагат твърдения от кого се владеят тези имоти.Обстоятелството,че  жалбоподателката е съсобственик на възбранените имоти обаче принципно не обуславя незаконност на насочването на изпълнението върху имотите,въпреки че е относимо към вещноправното действие на публичната продан,която е деривативен  придобивен способ и ако бъде продадена по-голяма идеална част от притежаваната от длъжника ½ ид.ч.,купувачът няма да придобие неприлежащата на длъжника идеална част.В тази връзка следва да се отбележи,че три от четирите имота са изнесени на публична продан,но само до ½ ид.ч.от тях,колкото е квотата в съсобствеността на длъжника Д.Б..

По смисъла на чл.435,ал.4 от ГПК обаче до незаконност на действията по насочване на принудителното изпълнение води единствено пълната липса на собственически права на длъжника върху имотите.Ако длъжникът е съсобственик,хипотезата на чл.435,ал.4 от ГПК не е налице,тъй като размерът на неговата идеална част е ирелевантна към законосъобразното насочване на изпълнението срещу имотите,а и същият се счита за владелец на имота,дори и фактическата власт да се упражнява от друг съсобственик,доколкото всеки съсобственик е владелец на своята и държател на чуждата идеална част.От  приложеното изп.дело не се  установява идеалните части,върху които е насочено изпълнението,да не принадлежат на длъжника Д.Б.,напротив събрани са доказателства в подкрепа на противното.

По отношение доводите в жалбата за прекомерност на изпълнението,следва да се отбележи,че  единствено длъжникът в изп.производство има право да възразява за прекомерност на изпълнението или да иска замяна на обекта и начина на изпълнението.

С оглед на  изложеното,жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното,съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на третото лице П.И.К.,*** против действия на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821 на КЧСИ с район на действие-ПОС по изп.д.№ 00156/10г. по насочване на изпълнението върху недвижими имоти-два гаража ,магазин и офис,находящи се в гр.Пловдив,ул.”ХХХХ”№ 6-8.

Решението е окончателно. 

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: