№ 1747
гр. Русе, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520101636 по описа за 2023 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1
от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Русе твърди, че в периода от 28.09.2021г. до
27.09.2022г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност
191,54 лева по 15 броя фактури в имота на ответника М. Н. Н. с
ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“П.Д.П.“ N:10, бл.“С.“, вх.2, ет.7 с
абонатен N:05004420090.
Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо
191,54 лева по 15 броя фактури. Поради забавата в плащането претендира и
мораторна лихва в общ размер на 12,72 лева за периода от падежа на всяка от
фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда 06.01.2023г..
Поддържа, че за посочените суми се снабдил със Заповед №
54/06.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 76/2023г. по описа на РРС.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира
1
деловодните разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Основно задължение на ищеца „Топлофикация Русе“ ЕАД, съгласно
притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с
топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства - фактури, с
които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия
на ответника.
Видно от представения по делото Договор N:Д-398/ 22.12..2006г.
етажната собственост на бл.“С. в гр.Русе, сключила договор с ищеца
Топлофикация Русе за ползване на топлинна енергия.
Видно от Протокол от общо събрание на 17.03.2003г. етажната
собственост на бл.“С.“, в гр.Русе е определила фирма „Дикей-Л“ ООД , за да
извършва дялово разпределение на топлинната енергия в процесната сграда.
От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че
процесният имот е присъединен към топлопреносната инсталация на
дружеството ищец. Установява се, че в сградата е въведено дялово
разпределение и то се извършвало от „Дикей-Л“ ООД.
Експертът установява, че имот с административен адрес гр.Русе,
ул.“П.Д.П.“ N:10, бл.“С.“, вх.2, ет.7 с абонатен N:05004420090 е
присъеднинен, чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на
Топлофикация Русе АД.
При така установените по делото доказателства съдът приема, че
предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло
до претендирания в исковата молба размер.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция за мораторната лихвав размер на 12,72 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
ищецът има право на разноски за исковото производство. Видно от
представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в общ
размер от 479,50 лева, от които 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение,
2
77,20 лева държавна такса и 300,00 лева възнаграждение за вещо лице.
Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, които в случая са в размер на 77,20 лева.
Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за
исковото и заповедното производства, възлиза на 556,70 лева.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Н. Н. с
ЕГН:**********, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от изп. директор
Севдалин Желев, сумата от 191,54 лева представляваща неплатената цена на
доставената разпределена топлинна енергия по 15 броя фактури за периода от
28.09.2021г. до 27.09.2022г. в имота на ответника М. Н. Н. с ЕГН:**********
находящ се в гр.Русе, ул.“П.Д.П.“ N:10, бл.“С.“, вх.2, ет.7 с абонатен
N:05004420090, както и сумата от общо 12,72 лева мораторна лихва за
периода от падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на
заявлението в съда 05.01.2023г., за които вземания по ч.гр.д. № 76/2023г. по
описа на РРС е издадена Заповед № 54/06.01.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. Н. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация
Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата от 556,70 лева деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3