№ 216
гр. гр.Несебър, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20242150100027 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по искова молба вх. № 249/09.01.2024 г. на „В.и К.” ЕАД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. Б., квартал „П.”, улица „Г.В.В.” № ***, срещу
А. С. Л., БУЛСТАТ ***, чужденка, гражданка на Руската Федерация, с адрес в
Република България: гр. Несебър, обл. Б., к.к. Слънчев бряг, кв. Изток, ваканционен
комплекс „Я.“, сграда ***, с която се иска от съда да осъди ответницата да му заплати
сумата от 75,65 лева –неизплатена главница по фактури, издадени в периода
25.08.2021 г. – 26.09.2022 г., с отчетен период от 17.08.2019 г. до 02.09.2022 г.; сумата
от 13,26 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода
от 25.09.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 08.01.2024 г.; както и
законната лихва върху главницата от 75,65 лева от датата на подаване на исковата
молба – 09.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
сторените съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ***, за водоснабден
обект с административен адрес: гр. Несебър, обл. Б., к.к. Слънчев бряг, кв. Изток,
ваканционен комплекс „Я.“, сграда ***, СОС с ид. № ***. За ответницата качеството
„потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на
водоснабдения обект, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения
услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4,
изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния
период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по електронен път,
посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от общите условия,
процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора два пъти
годишно. Ответницата не изпълнила задълженията си за заплащане на потребените за
обекта услуги, по издадена фактура № **********/25.08.2021 г., падежирала на
1
24.09.2021 г. и за сумата от 21,73 лева; както и по издадена фактура №
**********/26.09.2022 г., падежирала на 26.10.2022 г. и за сума в размер на 53,92 лева.
Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно
производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 13,26 лева, за периода от
падежирането на вземанията за главници до 08.01.2024 г. Представят се писмени
доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответницата, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат Т. Ч. от БАК, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани. Оспорва се наличието на реални доставки на ВиК услуги
в процесния период и за водоснабдения обект, както и представените в тази връзка от
страна на ищеца справки-извлечение и фактури. Твърди се несъответствие между
вписаните в справките данни за отчитаните абонатни номера и периодите на отчетите и
тези заявени с твърденията в исковата молба. Моли се за отхвърляне на претенциите.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима отношение по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата не се явява в проведеното по делото
съдебно заседание. Представя писмена молба, с която не се възразява по проекта за
доклад на съда, не се правят нови доказателствени искания. Моли се за отхвърляне на
исковете
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 104, том XXVIII, рег. № 18025, н.дело
№ 5321 от 24.09.2008 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – РС
Несебър, рег. № 108 при НК /л. 59-60 от делото/, видно от който ответницата Л. е
придобила собствеността по отношение на процесния апартамент, представляващ
самостоятелен обект с ид. № ***. От справка № 1012610/07.08.2023 г. от СВ – Несебър
при Агенция по вписванията е видно, че това обстоятелство е било актуално и към
07.08.2023 г. /л. 9-10 от делото/, като от справка с регистър БУЛСТАТ по партидата на
ответницата се установява, че е разкрита на 23.10.2008 г. с регистриран адрес,
съвпадащ с административния адрес на СОС с ид. № ***. Същевременно, от
представено от ищеца заявление за откриване на партида от 20.06.2017 г. е видно, че
именно по инициатива на Л. за процесния обект е бил монтиран водомер и разкрит аб.
№ *** при ищеца.
Съгласно представени от ищеца фактури № ********** от 25.08.2021 г. и №
********** от 26.09.2022 г. /л. 20-21 от делото/, за посочения апартамент била открита
партида с аб. № *** към „В.и К.” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет
за посочения аб. номер /л. 6 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер са
правени отчитания за периодите 17.08.2019 г. – 03.08.2021 г. и 04.08.2021 г. –
02.09.2022 г. При двете отчитания водомерът е „видян“, като при първото отчитане за
водомер 1550/475 първото старо показание е било 231 куб. метра, а новото – 235 куб.
м., а при последващото отчитане - старото показание е било 235 куб. метра, а новото –
248 куб. м. При отчетите от 03.08.2021 г. и 02.09.2022 г. на ответницата е определено и
количество от разпределение, съгласно установеното със справка-извлечение на л. 7-8
от делото. От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени,
като по фактура № ********** от 25.10.2022 г. били начислени 21,73 лева за потребена
2
вода, а по фактура № ********** от 26.09.2022 г. – 53,92 лева за потребените в
собствения на ответницата обект услуги.
Видно от Решение № БП-Ц-17/29.07.2022 г. цената за услугата доставяне на вода
на потребителите към 01.08.2022 г. била без ДДС: 2,140 лева на куб.м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,542 лева на куб.м., а за пречистване – 0,973 лева на куб.м. Към
2021 г. тези цени били в следните размери: 1,248 лв. за доставяне на вода, 0,467 лв. – за
отвеждане и 0,586 лв. за пречистване, към 2020 г. съответно 1,415 лв. за доставяне на
вода, 0,503 лв. – за отвеждане и 0,652 лв. за пречистване, а към 2019 г. - 1,399 лв. за
доставяне на вода, 0,477 лв. – за отвеждане и 0,619 лв. за пречистване, съгласно
Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022 г., Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г., Решение № Ц-
37 от 23.12.2019 г. и Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. Видно от фактурите различните
цени през различните периоди са съобразени.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието
на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в
конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес
е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответницата е
собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване
на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от
обсъдените доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували
облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и
съдът приема, че ответницата е потребител на вода за собствения си водоснабден
обект, предвид разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Действително, с отговора на исковата молба е направено
общо оспорване на съдържанието на представените от ищеца частни документи –
справки и фактури, но след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства
по делото, съдът намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства -
че за собствения на ответницата СОС с ид. № *** е разкрита партида при ищеца с аб.
№ ***, съответно – че имотът е водоснабден, има сезонен характер на ползване, в него
има монтиран водомер /СТИ/, както и че потреблението се отчита електронно. Наред с
изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги
от ищеца са публично оповестени и обвързват ответника. Общите условия на ВиК
оператора – ищец са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. - точка 7,
като на съда е служебно известно, че са в сила от 29.09.2014 г., след публикуването им
във в."Новинар" на 21.08.2014 г. и в."Компас" на 29.08.2014 г.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на
ответницата е станало на 03.08.2021 г. и на 02.09.2022 г. Както се установява в чл. 23,
ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен
характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са
фактурирани по отчитания, извършени през есента на 2021 г. и 2022 г., като водомерът
е „видян“ при всяко посещение на длъжностното лице при доставчика на услугата и е
установено потребление. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за
обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се
извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е
изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията
на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В
3
противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози
количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на
реалното потребление. Налага се извод, че с процесното отчитане по чл. 24, ал. 4 от
ОУ са избегнати по-неблагоприятни последици за ответницата, като е отчетено
действително потребеното количество вода. Правата на ответницата са били запазени,
като в нейно присъствие, през периодите на пребиваването в имота е извършено
реално отчитане на потреблението в собствения водоснабден обект, съобразно
представената по делото справка.
Що се касае до фактурираните количества от разпределение, видно от
представените справки-извлечения от показанията на централните водомери и справка-
извлечение за ап. Ж-37, същите са пропорционално определени от системата на водния
оператор в тежест на ответницата, съгласно реално отчетения на 03.08.2021 г. и
02.09.2022 г. индивидуален водомер. На съда е служебно известно, а и съгласно
уредбата на чл. 25 от Общите условия на оператора е видно, че начислената вода „от
разпределение“, се засича при сравняване на данните от централния водомер и
подотчетните водомери, като в случай на установена разлика, същата се разпределя
пропорционално на абонатите, обслужвани от централни водомер, както и, че разлика
между централен и подотчетните водомери може да възникне, вследствие авария или
други събития, като математическите изчисления по разпределянето се извършва
безпристрастно от сървъра, съгласно свалените показания от отчета. Процесното
количество от разпределение е било определено от изчислителна машина, на база
безпристрастен математически алгоритъм, след установяване с реален отчет на
потреблението в обекта на ответницата, на принципа на пропорционалността, още
повече по делото не са се оспорват размера или основанието на фактурираната сума,
нито е налице доказателство за подадено възражение до оператора по реда на чл. 34 от
Общите условия.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– на 25.08.2021 г. и 26.09.2022 г. – в месечния срок от отчета, като по арг. от чл. 33, ал.
2 от Общите условия, сумите по фактурите са станали изискуеми 30 дни след
издаването им, съответно на 25.09.2021 г. и 27.10.2022 г. Тук следва да се посочи, че
съгласно ОУ на оператора не се предвижда задължение за доставчика за уведомяване
на потребителя за фактурирани суми от доставки, нито е въведено сходно условие за
настъпване изискуемостта на вземанията на доставчика-ищец. За пълнота следва да се
отбележи, че понастоящем ищцовото дружество предоставя онлайн услуга, чрез която
всеки собственик на водоснабден обект би могъл да осъществява справки в реално
време за издадените фактури по абонатен номер, вкл. за съдържанието им, предвид
което съдът приема, че възможността на ответницата да се осведоми за претендираните
от ищеца суми е гарантирана.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурите следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответницата. Съдът намира за нужно, във
връзка с оплакванията на особения представител, да посочи, че размерът на
потребените количества се въвежда ръчно от инкасатора, като се сваля директно от
показанията на монтирания и запломбен водомер във водоснабдения обект.
4
Електронното отчитане единствено гарантира физическото посещение на инкасатора
до съответния водомер, което обстоятелство се удостоверява, чрез идентифициране на
баркода на водомера. Т.е. при отчитане по електронен път с отбелязване „видян“, в
присъствие на собственика или ползвател на обекта, се свалят на ръка показанията на
водомера, като с помощта на четец и баркод на водомера се активира единствено
възможността за въвеждане на данни по партидата на потребителя. В този ред на
мисли, електронното отчитане гарантира реалното посещение на инкасатора в обекта
на потребителя, в негово присъствие или в присъствието на негови представители, като
едва след сканиране на баркода на измервателния уред е възможно въвеждането на
потреблението, отчетено с него.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Кисова, при наличен достъп до
водомерите, на действително потребените количества вода от ответницата за
собствения процесен водоснабден обект, като за част от вземанията по фактурите
дори е постъпило плащане от ответницата.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответницата са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 75,65 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди.
Налага се извод за основателност и доказаност по размер на предявения иск по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите суми и начислената лихва касае главницата по фактури от
датата на падежа до 08.01.2024 г. След извършени от съда математически действия по
умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с
интернет адрес https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp установи, че претендираната
мораторна лихва е основателна и по размер, предвид което следва да бъде присъдена
вцялост.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба –
09.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева по
настоящото дело. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които
включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 200 лева – внесен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП,
Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на
ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. Л., БУЛСТАТ ***, чужденка, гражданка на Руската Федерация, с
адрес в Република България: гр. Несебър, обл. Б., к.к. Слънчев бряг, кв. Изток,
ваканционен комплекс „Я.“, сграда ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „***, сумата от 75,65 /седемдесет и пет лева и
5
шестдесет и пет стотинки/ лева, представляваща незаплатена стойност по издадени
фактури № ********** от 25.08.2021 г. и № ********** от 26.09.2022 г. за доставена,
отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр. Несебър, обл. Б., к.к. Слънчев
бряг, кв. Изток, ваканционен комплекс „Я.“, сграда ***, СОС с ид. № ***, аб.№ ***, с
отчетен период 25.08.2021 г. – 26.09.2022 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –09.01.2024 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА А. С. Л., БУЛСТАТ ***, чужденка, гражданка на Руската Федерация, с
адрес в Република България: гр. Несебър, обл. Б., к.к. Слънчев бряг, кв. Изток,
ваканционен комплекс „Я.“, сграда ***, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на
„В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „***,
сумата от 13,26 /тринадесет лева и двадесет и шест стотинки/ лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 25.09.2021 г. до 08.01.2024 г.
ОСЪЖДА А. С. Л., БУЛСТАТ ***, чужденка, гражданка на Руската Федерация, с
адрес в Република България: гр. Несебър, обл. Б., к.к. Слънчев бряг, кв. Изток,
ваканционен комплекс „Я.“, сграда ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати
на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул.
„***, сумата от 400 /четиристотин/ лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата
съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB *** 1006 1553 00, ЦКБ – клон Б., BIC: CECBBGSF,
или в някой от касовите салони на „В.и К.“ ЕАД – гр. Б..
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок
от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6