О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 261569 Година 16.07.2021 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети юли Година 2021
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 1312 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който пълномощник на ответника е
подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че
исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК
допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени
документи, каквито ответникът не е представял с отговора, както и да се изиска
и приложи заповедното ч.гр.д. № 4841/2021 г. на Старозагорския районен съд.
Следва
служебно да се назначи по делото съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата по делото:
1/. какъв е размера на предоставения от ищеца на ответницата кредит по
процесния договор за кредит и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, на коя дата е бил предоставен и усвоен, и в какъв размер;
2/. извършвани ли са от ответницата и/или други лица някакви плащания за
погасяването на този кредит, от кои лица, на кои точно дати и в какви точно
размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и размер нейни задължения
за главница, възнаградителни и наказателни лихви, такси, комисиони и прочие, по
погасителния план, са били погасени с всяко от тези плащания; 3/. обявяван ли е
от ищеца и на коя дата, на какво точно фактическо основание, и с какво точно
негово волеизявление, процесния кредит за предсрочно изискуем, и уведомявана ли
е ответницата за тази изисуемост, от ищеца, на коя дата и по кой точно начин
(по пощата, с нотариална покана, с телеграма или по друг начин); и 4/. спирани
ли са плащанията за погасяването на този кредит и на коя точно дата, както и
останали ли са след това непогасени от ответницата суми по този кредит и
споразумението, с какви точно размери, поотделно за главница, възнаградителни
лихви, неустойка, такси, закъснителни лихви (като за последните вещото лице
посочи и в какъв точно размер/процент са начислявани, за какъв период и върху
кои точно забавени суми) и прочие, както към датата на спиране на плащанията,
така и към всяка една от следните дати – на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем/настъпване на уговорения в договора падеж за връщането му, на подаване
в съда на заявлението по заповедното производство, на подаване на исковата
молба по настоящото дело и на представяне на заключението на вещото лице по
делото; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в
областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й (чл. 195,
ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи
предявилият исковете ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника.
Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се
разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в
исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 30.04.2018 г. бил
сключен договор за потребителски кредит № ********** между него като кредитор и
ответника, като длъжник. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на
кредита: 5000 лева, срок на кредита: 36 месеца размер на вноската: 243.98 лева,
годишен процент на разходите /ГПР/: 49.89 %, годишен лихвен процент: 41.17 %, лихвен
процент на ден: 0.11 %, общо задължение по кредита: 8783.28 лева. По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 5850.72 лева, размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 162.52 лева, общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: общо задължение: 14 634 лева, общ размер на вноска: 406.50
лева, дата на погасяване: 1-ви ден от месеца. Съгласно декларации т. А към договора
за потребителски кредит /ДПК/, неразделна част от него били общи условия /ОУ/,
които били предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно
се били запознали преди подписване на договора, приемали и нямали забележки към
тях и се задължили да ги спазват, за което положили подписа си под клаузите на
този ДПК и ОУ. Съгласно декларации т. Г на клиента се предоставяло безвъзмездно,
на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения
от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценял доколко
предлаганият ДПК съответствал на неговите възможности и финансово състояние.
Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлагало
дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписвал споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Ищецът изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като на 30.04.2018 г. превел парична сума в размер
на 5000 лева по посочена от длъжника банкова сметка (***еренция:
270PMWP181200077, с дата 30.04.2018 г.). От своя страна, длъжникът поел
задължение по договор за потребителски кредит № **********, като го сключил за
срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 406.50 лева
и падежна дата всяко 1-во число на месеца. На 01.02.2019 г., след подадена от ответника
молба за отлагане на вноски, между ищеца и ответника бил сключен анекс № 1 към
ДПК № **********, с който страните се договорили да бъде отложена погасителна
вноска № 8, като тя трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план.
Неразделна част от сключения анекс бил нов коригиран погасителен план.
Погасителните вноски се променили от 36 на 37 броя. На 28.06.2019 г., след
подадена от ответника молба за отлагане на вноски, между ищеца и ответника бил
сключен анекс № 2 към ДПК № **********, с който страните се договорили да бъде
отложена погасителна вноска № 13, като тя трябвало да бъде заплатена в края на
погасителния план. Неразделна част от сключения анекс бил нов коригиран
погасителен план. Погасителните вноски се променили от 37 на 38 броя. Съгласно
чл. 4 от Общите условия към ДПК № **********, длъжникът дължал на дружеството
договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по
заема било предварително определено в погасителния план в размер на 3 783.28 лева.
Страните по този ДПК се споразумели договорното възнаграждение, което възниквало
за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във
времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Предвид
основанието, на което се търсило неизплатеното вземане, към датата на
предсрочната изискуемост и направените плащания от страна на длъжника,
неизплатеното договорно възнаграждение било в размер на 1467.39 лева.
Договорното възнаграждение се търсело от падежа на първата неизплатена вноска -
01.10.2019 г. до 02.10.2020 г. - дата на предсрочната изискуемост. Съгласно
сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер
на 5850.72 лева, като били погасени 2 275.33 лева и оставали дължими 3575.39
лева. Предвид основанието, на което се търсело вземането, а именно предсрочна изискуемост,
цялото неизплатено вземане било изискуемо в пълния си дължим размер. В
процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги не било задължително за отпускането на кредита. Сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги било опционално, по избор
на потребителя и зависело единствено от неговата воля дали желаел искането му
за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желаел да има
възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски,
да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични
средства. Предметът на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към договора за потребителски кредит бил следният: Кредиторът се
задължавал да предостави на КЛ по негово искане и при изпълнението на
посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се
в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно т.18.1. от
ОУ към ДПК и споразумението „Неразделна част от ДПК са ОУ, погасителен план………..
евентуално други приложения, като, но не само Споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги, в случай че КЛ/СД е сключил такова.“. Съгласно т.18.2 от
ОУ към ДПК и споразумението „ДПК трябва да бъде тълкуван винаги заедно с
Приложенията, що се отнася до въпроси, свързани с тези Приложения или отнасящи
се до тях.“. Всяка една и всички тези услуги потребителят можел да използва,
ако пожелаел да закупи и ако закупи такъв пакет. В процесния случай ответникът
пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като декларирал това в искането
си за отпускане на кредит. Пакетът от допълнителни услуги предоставял на
ответника право да получи услуги, които не били свързани с дейността на
кредитора по кредитиране, а били свързани с необходимостта на потребителя и
неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от
допълнителни услуги, ответникът си гарантирал приоритетното разглеждане и
отпускане на поискания кредит. Гарантирал си, че при настъпване на
неблагоприятни за него събития, той нямало да изпадне в забава, а кредитът му
да бъде обявен за предсрочно изискуем, а щял да може да отложи плащането на
определен брой вноски, така че да можел да се фокусира върху стабилизирането на
своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си, че
ако доходът му намалеел, щял да може да си намали размера на определен брой
вноски - длъжникът можел да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера
на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си, че ако сменяли датата на
заплащане на месечното му възнаграждение, щял да може да промени и падежната
дата по кредита си, така че да била удобна за него. Гарантирал си, че ако имал
необходимост от допълнителни парични средства, щял да може да ги получи бързо и
лесно, без да било необходимо да попълва и представя купища документи. Всички
тези възможности, които длъжникът бил получил, съответно всички тези услуги,
които кредиторът се задължавал да му предостави със закупуването на пакета от
допълнителни услуги, в никакъв случай не можели да се определят като
задължителни и като част от общите разходи по кредита. Очевидно, предоставените
допълнителни услуги гарантирали спокойствието на длъжника и възможността му да
се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Възнаграждението не било цената на
услугите, а било дължимо за наличието им, за възможността /опцията/ длъжникът
да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на
договора. Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за
кредит, а били по повод на същия. С оглед на гореизложеното, споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги, първо, не било пряко свързано с договора
за кредит, тъй като такъв можел да съществува в правния мир и без договорените
допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението било в резултат на
свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на
споразумението не било задължително условие за отпускане на кредит, поради
които обстоятелства законодателят извадил разходите за такива допълнителни
услуги от общите разходи по кредита. Предвид обстоятелството, че длъжникът не
изпълнявал поетите договорни задължения и направил само четиринадесет пълни
погасителни вноски и една непълна погасителна вноска, последната от които с
дата 24.10.2019 г., видно от приложеното извлечение по сметка към ДПК №
**********, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в чл.12.3 от общите условия към договора за потребителски кредит: чл.
12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит: „ В случай, че КЛ/СД просрочи две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер, КР може да обяви предсрочна изискуемост с
писмено уведомление..“ била обявена предсрочната изискуемост на задължението.
Предвид настъпилата предсрочна изискуемост на задължението на ответника било
изпратено уведомително писмо с обратна разписка от страна на дружеството, с
което бил направен опит той да бъде уведомен за обявената предсрочна
изискуемост на задълженията й. На ответника било изпратено уведомително писмо с
обратна разписка от страна на дружеството, с което бил направен опит той да
бъде уведомен, че била обявена предсрочната изискуемост на кредита. Трябвало да
се отбележи, че адресът, на който било изпратено уведомителното писмо с обратна
разписка до ответника, бил идентичен с този, който бил посочен на всички
документи в договора. На този адрес, уведомителното писмо не било потърсено от
получателя. На посочения от ответника адрес бил направен опит да се уведоми
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост и той не потърсил изпратеното
от дружеството уведомление. Към настоящия момент размерът на погасеното от ответника
задължение по ДПК № ********** бил в общ размер на 5 826.25 лева. С плащанията
си длъжникът погасил част от задълженията по договора в размер на 5691.05 лева.
Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № **********, а именно
„КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват,
че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по
извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КП/СД в това число, но
не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на
просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща
Тарифа.“. Начислени били 210 лева такси по тарифа като към момента, заплатени били
190 лева, а относно оставащите 20 лева дружеството се отказвало да претендира в
настоящото производство, поради липса на материален интерес. Поради изпадане на
длъжника в забава, били начислени 663.05 лева лихви за забава, от които към
момента били заплатени 116.20 лева и оставало да бъдат заплатени претендираните
с настоящата молба 546.85 лева. Същите били начислени съгласно уговореното в
ДПК № **********: 12. Прекратяване на ДПК. Санкции; 12.1. В случай че КЛ/СД
просрочи плащане на месечна вноска, КР начислявал лихва за забава в размер на
ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане. Претендирана била законна лихва в размер на 126.17 лева, като по нея
нямало постъпили заплатени суми и била дължима 02.10.2020 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 23.11.2020 г. Предвид изложените по-горе
обстоятелства, към днешна дата ответникът дължал на ищеца сума в общ размер на
9405.35 лева, включващ главница в размер на 3689.55 лева, договорно
възнаграждение в размер на 1467.39 лева, възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 3575.39 лева, лихва за забава в размер на
546.85 лева и законна лихва в размер на 126.17 лева, дължима 02.10.2020 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 23.11.2020 г., ведно със законна лихва от
датата на входиране на заявлението в съда до изплащане на вземането,
представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №
**********. В съответствие с изложеното, предявеният иск бил основателен и
доказан, и следвало да бъде уважен. Кредиторът, чрез упълномощен от него
кредитен експерт /КЕ/, представил на клиента образец на искане за получаване на
потребителски кредит. С помощта на КЕ, КЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят
и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КП/СД били длъжни
собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако били
изпълнени всички изброени условия, кредиторът се задължавал да отпусне на
клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за
потребителски кредит. Следвало да се отбележи също, че ако потребителят е
желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да
посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не
сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, което било показателно
относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът
се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент
бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, така и с правото си да се
откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита. Поради
неизпълнението на договорното задължение, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, входирано в Районен
съд Стара Загора. По заявлението било образувано ч. гр. дело № 4841/2020 г.
След като длъжникът подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение
на дружеството, било дадено указание за предявяване на иск за установяване на
вземането си, получено от заявителя на 17.02.2021 г. Съдът отхвърлил
заявлението на дружеството в частта, с която се претендирало възнаграждение по
сключено между страните споразумение за предоставяне на закупените от КП
допълнителни услуги в общ размер на 3575.39 лева, като на основание чл. 415,
ал. 1 , т. 3 и ал. 3 ГПК ищецът подава настоящия осъдителен иск.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
3689.55 лева за главница от неплатена цена по договор за потребителски кредит №
**********, с 1467.39 лева договорно възнаграждение, с 546.85 лева лихва за
забава, със 126.17 лева законна лихва от 02.10.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда до изплащане
на вземането, както сумата от 3575.39 лева възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законната лихва, за които парични задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4841 описа за 2021 г.
на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените в настоящото производство
разноски.
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявените искове били
допустими, но оспорвал същите изцяло по основание, евентуално и по размер. В
петитума на установителния иск по чл.422 ГПК било посочено, че се претендира
установяване съществуване на вземане на ищеца, (за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4841/2020 г. на Старозагорски
районен съд), представляващо главница в размер на 3689.55 лв., договорно
възнаграждение в размер на 1467.39 лева, лихва за забава в размер на 546.85
лева и законна лихва в размер на 126.17 лева, дължима 02.10.2020 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
входиране на заявлението до изплащане на вземането, представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № **********.В условията на
обективно съединяване, срещу мен - като длъжник по ДПК № **********, е предявен
осъдителен иск за сумата 3575.39 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, ведно със законна лихва.В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, че между страните е сключен ДПК № ********** при следните параметри:
сума на кредита: 5000 лева, срок на кредита : 36 месеца, размер на вноската
:243.98 лева, ГПР : 49.89%, ГЛП: 41.17 %, лихвен процент на ден: 0.11%, общо
задължение по кредита: 8783.28 лева, както и по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет: 5850.72 лева, размер на
вноската по допълнителен пакет: 162.52 лева или Общо задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги: 14 634.00 лева, общ размер на вноската: 406.50
лева, дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.Ищецът твърди, че към момента на
предявяване на иска съм погасил по ДПК № ********** сумата 5826.25 лева. Твърди
се, че общото договорно възнаграждение по заема е предварително определено на
3783.28 лева, от които 1467.39 лева се претендират като неизплатени. Твърди се,
че общото възнаграждение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги е в
размер на 5850.72 лева, от които са погасени 2275.33 лева и остават да се
дължат 3575.39 лева. Твърди се, че ищецът е начислил 210 лева такси по тарифа
(по чл.17.4 от ОУ към ДПК), от които са заплатени 190 лева и се дължат 20 лева,
които не се претендират в настоящото производство. Твърди се също така, че
съгласно уговореното в ДПК № **********, ищецът е начислил 663.05 лева лихви за
забава, от които са заплатени 116.20 лева, като се претендира заплащане на
остатъка от 546.85 лева. Ищецът сочи, че след извършените плащания оставам да
му дължа общата сума от 9405.35 лева с посочено основание Договор за
потребителски кредит № **********.Ищецът твърди, че е обявил предсрочна
изискуемост на задълженията, като е направил опит да бъда уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост посредством уведомително писмо с обратна
разписка, изпратено на посочения в ДПК адрес, което не е било потърсено от мен.
С оглед така изложените обстоятелства в исковата молба и приложените писмени
доказателства, заявявам следното становище и възражения по исковете: Не оспорвал
сключването на ДПК „Стандарт” № **********, както и подписването на
споразумение към него за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Не
оспорва, че ищецът му бил предоставил в заем сумата от 5000 лева, както и не
оспорва твърдението на ищеца, че му заплатил сума в размер на 5826.25 лева. Оспорва
твърдението, че по желание за ползване бил подписал споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Всички условия по договора били
предварително изготвени и попълнени, като подписал споразумението за
допълнителен пакет, поради спешна необходимост от парични средства и след
разяснението, че пакетът бил част от договора, поради което без закупуването му
нямало гаранция, че щял да бъде одобрен. По отношение твърдението за обявена
предсрочна изискуемост - ищецът сам твърдял, че бил “направен опит” да бъде
уведомен, а и от приложените доказателства не било видно да е спазена
процедурата по т.44 и 45 от Общите условия на договора с потребителите на
универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от -, но
това обстоятелство било без значение с оглед падежирането на всички вноски по
ДПК към настоящия момент. Заявява възражение за недействителност/нищожност на договор
за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **********, сключен на
30.04.2018 г. по следните съображения: Договорът бил недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали
в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ДПК не били изрично посочени и взетите
допълнителни допускания, използвани при определяне на ГПР (чл. 19, ал. 2 ЗПК),
не били ясно и точно определени видът, размерът и действието, за което се
събирали такси и/или комисиони, каквото било изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК,
а от същите се формирал ГПР, така, както те били описани в чл. 19, ал. 1 ЗПК и приложение
№ 1 от ЗПК. В Раздел VI „Параметри” от договор за потребителски кредит Профи
Стандарт № ********** от 30.04.2018 г., били посочени единствено абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на
заема и лихвен процент за деня. В ДПК липсвала ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно били
включени в него и как се формирал посоченият в договора ГПР от 49.89 %.
Наличието на Общи условия не било достатъчно да обоснове изпълнение на
императивните изисквания на закона, тъй като те не били част от съдържанието на
договора за кредит, адресирани били до неопределен кръг от лица и част от тях
не били относими към конкретно възникналото заемно отношение, а и нормата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквала тези допускания да бъдат посочени в самия
договор. Същото се отнасяло и до императивното изискване на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 20 ЗПК - в съдържанието на договора за потребителски кредит да е
посочено наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право можело да бъде упражнено, и другите условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК. Липсата на
визираното от ЗПК задължително съдържание на договора за потребителски кредит
обуславяла основание да твърди, че същият бил недействителен до степен на
нищожност, поради противоречие на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 и 20 ЗПК (чл.
22 ЗПК). Договорът бил недействителен/нищожен и поради недействителност на
уговорката относно годишния лихвен процент по заема (ГЛП) на основание чл. 22,
във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК - в ДПК не били посочени
условията за прилагането му, т.е. показателите, при които се формирал ГЛП като
основен лихвен процент, който кредиторът прилагал. Отделно от горното,
уговорката за заплащане на ГЛП в размер на 41.17 % и лихвен процент на ден 0.11
% била нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД - като противоречаща на добрите
нрави - както по отношение на размера (3783.28 лева при сума на кредита 5000
лева), така и по отношение начина на плащане на възнаградителната лихва
(съобразно който начин възнаградителната лихва възлизала на 76 % от заетата
сума). При такъв размер на възнаградителната лихва, съпоставена с размера на
неустойката при забава (ОЛП + 10 пункта), се стимулирало неточното изпълнение
на договора, предвид изключително високите нива на фиксирания лихвен процент -
четири пъти над законната лихва, което от своя страна не представлявало добра
търговска практика по смисъла на добрите нрави в търговските отношения и тези
касаещи потребителите физически лица, за сметка на ниските нива на лихви,
дължими при неизпълнение на договора. Налице била и явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, с което се нарушавал
принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Т.нар.
„Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги“ фактически било
част от ДПК № ********** - по аргумент и на това, че възнаграждението по него било
включено в раздел VI „Параметри” от ДПК, но не било уговорено в съдържанието на
самото споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Възнаграждението било включено в общото задължение по кредита и в размера на
месечната вноска, т.е. не можело да бъде заплащано отделно и част от всяка
платена сума (независимо от размера й) се отнасяло и за погашение на това
възнаграждение. Намира, че целта на това „споразумение” била да се заобиколи
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, който забранявал годишният процент на
разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, тъй
като уговореното възнаграждение за допълнителен пакет не съставлявало плащане
на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърлял
допустимият размер на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Споразумението за
допълнителни услуги към договора за кредит било нищожно и като противоречащо и
на императивната норма на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК - с оглед вида на т.нар. „допълнителни
услуги”. А уговорката в ДПК за заплащане на общо „възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги“ от 5850.72 лева за всички горепосочени допълнителни
услуги в споразумението към договора, без оглед на това дали били предоставени
или не, противоречала и на императивната норма на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, според
която, видът, размерът и действието, за което се събирали такси и/или
комисиони, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. С оглед разпоредбата на чл. 68м, ал. 2 ЗЗП, следвало да се има предвид
и фактът, че с влязла в сила заповед № 1020 от 17.11.2017 г. на Председателя на
КЗП, било забранено на ищеца да прилага агресивна нелоялна търговска практика
по смисъла на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68з ЗПК, изразяваща се в
принуждаване на потребителя да закупи всички продукти от т.нар. пакет от
допълнителни услуги, без да има възможност да се възползва от свободата си на
избор. Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги било във
вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като водело до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи били нищожни, ако не били уговорени
индивидуално, а ответникът нямал възможността да влияе върху съдържанието му,
предвид това, че същото било изготвено предварително. Едновременно с това,
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към ДПК било
нищожно и поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД), доколкото за
противоречащи на добрите нрави се считали сделки, с които неравноправно се
третирали икономически слаби участници в оборота, използвал се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и с оглед
необосновано високия размер на възнаграждението за допълнителните услуги, който
надвишавал с 850.72 лева сумата по предоставената му от ищеца основна услуга. Предвид
изложените възражения за недействителност/нищожност на ДПК № ********** и споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към ДПК, претендираните от
ищеца суми по установителния и осъдителния искове не се дължали на соченото от
самия ищец основание. При условията на евентуалност: оспорва размера на
претендираната главница, възнаградителна лихва (договорно възнаграждение по
ДПК), както и размера на претендираните лихва за забава и законна лихва за
периода 02.10.2020 - 23.11.2020 г. В случай че съдът не уважи възраженията му
за недействителност/нищожност на ДПК № ********** и приеме, че съществувало
договорно правоотношение, като основание за възникване на вземането на ищеца за
остатъчна главница и възнаградителна лихва, но бъде уважено като основателно
възражението за нищожност на споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, при условията на евентуалност заявява възражение за
съдебно прихващане на същите със заплатената от него на ищеца сума в размер на
2275.33 лева, представляваща цена на пакет от допълнителни услуги, която поради
нищожността на споразумението се явявала платена без основание. Претендира
разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на
тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, респективно
ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба
основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от тях, и
техния размер и изискуемост, а ответникът носи тежестта да докаже всички
горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора, тъй като на тях е основал
възраженията си срещу исковете.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за
потребителски кредит № **********, декларации, споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, общи условия на ищеца към договор за потребителски
кредит № **********, погасителен план, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, допълнителна
преддоговорна информация, искане за отпускане на потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт, преводно нареждане от 30.04.2018 г., анекс № 1 към договор за
потребителски кредит № **********, ведно с погасителен план към него, анекс № 2
към договор за потребителски кредит № **********, ведно с погасителен план към
него, уведомително писмо от 05.10.2020 г. с обратна разписка, товарителница,
извлечение по сметка и удостоверение за актуално състояние на ищеца.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 4841
по описа за 2021 г. на Старозагорския районен съд.
НАЗНАЧАВА
служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните, в счетоводството на ищеца и там, където това стане необходимо, да
представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени
към тази експертиза в обстоятелствената част на настоящото определение, при
депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския
районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото
определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ,
удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не
бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби
възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен
ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.10.2021 г. от 14.20
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника. За
тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от
съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: