Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 10.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Надежда
Масова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 5307 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, с вх. № 54217/ 16.06.2020 г., с която М.Г. ***, ж.
к. „*********, с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, е предявил
срещу Столична община с адрес в гр. София, ул. „*********, представлявана от
Кмета Й.Ф., иск за осъждането и да му заплати следните парични суми: в размер
на 26 000 лв., представляващи обезщетение за нанесените му неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019 г. до окончателното и
изплащане; и в размер на 1 164лв., съставляваща обезщетение за нанесените му
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2020 г. до
окончателното и изплащане; причинени му в резултат на спъване в необезопасен
кабел по северния тротоар на бул. „/*******падане и удар в стърчащ ръб на
неправилно монтирана и необезопасена шахта на тротоара, поддържането на които
вещи, представляващи публична общинска собственост, е в тежест на ответника.
Съобразно изложените исковата
молба твърдения, на 18.10. 2019 г., в около 15 часа, ищецът се движил по
северния тротоар на бул. „Патриарх Евтимий“, в района на №№ 70/ 72, ул.
„Доброславско шосе“, на около 250-300 метра от дома си срещу номер 20. Спънал
се в кабел, стърчащ от улична лампа, изтръгната при ремонта на тротоара. Паднал по лице, като ударил лицето си в
стърчащ ръб на неправилно монтирана и необезопасена шахта на тротоара. В резултат
на удара наранил главата си, получил открита разкъсна рана на горната устна,
разбил зъбите си, наранил носа си и дясната си вежда и счупил очилата си, от
устата му течала кръв. Необезопасеният кабел, в който М.Г.В. се спънал, не бил
обозначен или ограден, а върху тротоара имало множество неравности и строителни
отпадъци, което правело движението на пешеходците опасно. Работещата наблизо В.Б.Т.оказала
непосредствена помощ на падналия ищец. Негова позната, отивайки на място, се
обадила на спешния телефон 112. Непосредствено след инцидента бил отведен в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с диагноза: разкъсна рана на горната устна, множество
охлузвания и хематоми по лицето и разклатени зъби; две дълбоки линейни
охлузвания на кожата вертикално, леко косо разположени, и кръвонасядания;
подкожен хематом в областта на вътрешния край на дясна вежда с кръвонасядане,
кръвонасядане в областта под долна устна, срединно надолу и наляво; линейна
драскотина в долния край с дължина 1,5 см. Раната на горната устна била зашита,
раните по лицето обработени и след проведени образни изследвания бил освободен
за домашно лечение. На 21.10.2019 г. посетил стоматолог, като дигиталната
интраорална рентгенография установила фрактура в началната част на корена на
22-ри зъб. Получените травматични увреждания в резултат на падането,
проведеното лечение и последващото стоматологично лечение причинили на ищеца
болки и страдания, затруднили дъвченето и говоренето му за значителен период от
време, особено интензивно през първия месец. Два месеца било наложително да
спазва хранителен режим, дълъг период не можел да говори. Лечението на
счупеният 22-ри зъб, продължително по време, било безуспешно и се наложила
екстракцията му и изработване на пластмасова протеза за заместването му. И към
настоящия момент състоянието на ищеца не било възстановено, останал е траен
загрозяващи белег върху лицето, което повлияло на самочувствието му. Протезата
му причинява дискомфорт, както и срам, че се налага да я носи. Променен бил
обичайният му ритъм на живот, от деен и активен мъж, грижещ се за семейството
си, със социален живот и приятели, се променил, станал сприхав и
раздразнителен, търпял болки, променено било емоционалното му състояние.
За лечението си ищецът сторил
разноски в общ размер на 1 164 лв., от
които 50 лв. за стъкла за очила, а останалите за стоматологично лечение.
Претърпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди били в пряк и непосредствен резултат от
неизпълнение не задълженията по чл. 31 от Закона за пътищата от стопанина на
общинския път - Столична община, която носи отговорността за поддържането и
ремонта на пътищата, публична общинска собственост. В резултат на инцидента
Столична община била сезирана от живущи в близост с писмо от 28. 10. 2019 г.
Ищецът намира, че ответната
Столична община следва да възстанови причинените му вреди, като възстанови
изцяло причинените му имуществени вреди, изразяващи се в сторените разходи за
лечение, както и неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки
страдания и стрес поради получените наранявания и лечение, посредством
заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва
върху посочените суми. Претендирани са съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение за предоставената му безплатна правна помощ.
Ответната Столична община не е
депозирала писмен отговор по реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК. В съдебно
заседание процесуалният и представител оспорва предявените искиве, а при
условията на евентуалност релевира възражение за прекомерно завишение размера
на претенцията за неимуществени вреди като несъответна на изискванията за
справедливост по чл. 52 от ГПК.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.10.2019 г. М.Г.В. бил
прегледан в спешен кабинет по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, като от
приложения лист за преглед се установява поставена диагноза „Открита рана на
други области на главата“ при анамнеза – паднал на улицата и си ударил горната
устна. Като обективно състояние е описано „рана на горната устна“. На същата
дата посетил съдебен лекар в Медицински университет гр. София, който издал СМУ
№ V – 423/
2019 г., в който като заключение са
описани получени от ищеца травматични увреждания, както следва: разкъсно –
контузна рана в областта над горната устна, подкожен хематом и кръвонасядане в
областта на дясната вежда, охлузвания и кръвонасядания в областта на носа в
ляво и под долната устна. Съдебният лекар е посочил, че уврежданията се дължат
на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и биха могли да бъдат
получени по начин и време, посочено от пострадалия – а именно – спъване на
улица в ремонт, падане и удар на горната устна. На 22.10.2019 г. бил извършен
допълнителен преглед на ищеца от съдебен лекар, за което било изготвено
допълнение към горепосоченото СМУ въз основа на представен от М.Г.В. резултат
от интраорална рентгенография, в което е описано допълнително травматично
увреждане: фрактура на зъб 22 в областта на шийката. Зъбът в последствие е бил
екстрахиран и е била изработена гипсова протеза.
Ищецът е ангажирал гласни
доказателства в подкрепа на своите твърдения.
От показанията на св. В.Б.Т.става
ясно, че на 18.10.2019 г., в около 15 ч., по бул. „*********, където се намирал
магазинът на свидетелката и вървейки в посока бул. „Витоша“, се движила на
около 2 – 3 м. след ищеца. Той се спънал в кабел на улична лампа, паднал върху
ръба на тротарна шахта и си разбил лицето. Свидетелката му помогнала, сложила
го да седне. Кабелът бил свързващ за уличната лампа и стърчал, а капакът на
шахтата бил сложен накриво. Тротоарните плочки били разбити. Извършвал се
ремонт във въпросния участък, който не бил обезопасен, не били поставени
обезопасителни ленти, движението по тротоара не било пренасочено, нямало
предупредителни табели. Лицето на ищеца било цялото в кръв, сцепени му били
носът и устата, очилата му били счупени. Свидетелката го върнала към дома му по
ул. „Цар Асен“.
Св. С.И.К., приятелка на
ищеца, потвърждава, че въпросния ден двамата пили кафе в нейния дом, след което
към 15 часа си тръгнал, понеже имал работа. След около 15 минути бил доведен
обратно, бил облян в кръв, устната му била разцепена на две, по главата си имал
синина, по носа, лицето му било разбито. Не можел да говори, поради което
свидетелката извикала линейка, която го откарала в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
Свидетелката го придружила, където лицево – челюстен хирург зашил раната над
горната устна, за да спре кървенето. Два месеца и половина след това ищецът не
бил в състояние да се храни нормално, устата му била силно травмирана и го
боляла. Вторият му преден зъб се клател. Посетил зъболекар, който предложил да
изчакат да настъпи спонтанно зарастване, което не се получило. Поради тази
причина, през м.01 зъбът бил изваден, а в последствие бил поставен изкуствен. В
резултат на удара по главата изпитвал силно главоболие, което продължило около
2 месеца, развил в последствие диабет тип 2. Пиел много обезболяващи. Сцепената
уста предизвиквала любопитство у познати, поради което се изолирал. Отслабнал
около 8 – 10 кг, защото не бил в състояние да приема твърда храна.
На 28.10.2019 г. свидетелката С.И.К.е
депозирала в Столична община жалба – сигнал и протестна свидетелска подписка от
живущите, работещите и ежедневно преминаващи граждани по бул. „Патриарх
Евтимий“ в посока „Петте кьошета“ в отсечката между бул. „Витоша“ ул. „Княз
Борис I“.
Писмото е било препратено на „Метрополитен“ ЕАД, тъй като ремонтните дейности
са били предприети по изграждане на линия 3 от метрото в гр. София.
От представените касови
бележки и разходни документи става ясно, че ищецът е сторил разходи в размер на
6 лв. за рентгенография, 50 лв. за 2 диоптрични стъкла, 30 лв. за
рентгенография на 21.10.2019 г.; 8 лв. за физиотерапия във Факултета по
дентална медицина; 2 х 70 лв. за медицински услуги в дентален кабинет; 30 лв.
за рентгенография на 27.12.2019 г.; 90 лв. за изваждане на зъб и 810 лв. за
изработване на гипсова протеза, или общо 1 164 лв.
От заключението на вещото лице
по назначената СМЕ, прието като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че М.Г.В. е получил следните травматични увреждания: счупен е бил горен
десен резец под нивото на костта и венеца, равняващо се на избиване на зъб;
разкъсно – контузна рана на горната устна и множество охлузвания и хематоми в
областта на брадата и носа. Съответните увреждания ответстват да са получени по
описания от ищеца начин, т. е. в резултат на съприкосновение с твърд тъп
предмет. Уврежданията са причинили силна болка, като силното разклащане на зъб
22 е довело до нарушение на дъвченето във фазата на отхапването, както и
естетиката и фонетиката. В следствие на падането ищецът е изгубил преден
фронтален зъб поради счупването му в кореновата му част, което е наложило
изваждане на корена. Вещото лице е установило наличие на цикатрикс като
последица от разкъсно-контузната рана на горната устна. При прегледа у
констатирало липса на чувствителност в областта на белега, което води до
затруднение в бръсненето. Зъбът е бил заместен от частична протеза, а като
следствие от травматичното увреждането е останал цикатрикса и липсата на
чувствителност в областта на белега. Травматичното увреждане е нарушило
дъвченето и говоренето за период, по – голям от един месец, а на и над горната
устна е останал загрозяващ белег с дължина от около 1,5 см. Според вещото лице
22 – ри зъб е фронтален и с централна функция при отхапване и говорене, като е
била нарушена и естетиката. Проведеното лечение е било адекватно: зъбът е бил
оставен за кратко в устата с идеята да се стабилизира, но поради счупването му
под нивото на костта и венеца това е било невъзможно, поради което е бил
изваден. Възстановяването след ваденето на зъб 22 е било около месец, колкото
време е било необходимо и за изработването на частична горна протеза. Според
вещото лице представените разходни документи удостоверяват разходи във връзка
със зъболечението и за били необходими за лечебно – възстановителния процес. Претърпените
от М.Г.В. увреждания са трайни, тъй като е изгубил страничен резец на горна
челюст, и е налице цикатрикс поради разкъсна рана на горната устна.
При така изложените фактически
данни Градският състав достига до следните правни изводи:
Предявените от М.Г. *** община
претенции черпят правното си основание от нормата на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД
и страните са легитимирани да участват в процеса.
Този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Следователно отговорност по чл. 49 ЗЗД
възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия,
които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или от характера на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от лицето,
на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение
на самата работа, но са пряко свързани с него. В този случай вредите се явяват
причинени по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му
указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. Съгласно
Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС, отговорност по чл. 49 ЗЗД не
възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя и
увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод
изпълнението на възложената работа.
От ангажираните показания на св.
В.Т., без родство и връзки с ищеца, се установява местонастъпването на
инцидента – по бул. „Патриарх Евтимий“, на северния тротоар след № 78, както и
че ищецът е паднал върху тротоарното платно на посочения булевард. Съобразно §
7 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.) в
собственост на общините преминават общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване. В тази връзка не е необходимо прилагането като доказателство по
делото на акт за общинска собственост, който сам по себе си не създава права, а
има единствено декларативно действие. В този случай собствеността върху
прилежащата към бул. „Патриарх Евтимий“ тротоарна лента принадлежи на Столична
община по силата на горната разпоредба и в нейна тежест, в качеството на нейн
собственик, лежи задължението по поддръжката и реконструкцията и. В качеството
именно на собственик на инфраструктурата Общината трябва да осигурява най -
добри условия за удобен, безопасен и
икономичен транспорт на пътници и товари,
а също за провеждане на пешеходно движение чрез изграждане на тротоари,
пешеходни алеи, пасажи, улици и зони, а на основание чл. 64 ал. 3 от ЗУТ е задължена
да изгражда, поддържа и ремонтира за своя сметка уличната инфраструктура, което
включва и тази част, в която е настъпил процесният инцидент. Без значение е
дали същата е възложила изпълнението на ремонтни работи на трето лице, напр.
„Метрополитен“ ЕАД във връзка с изграждането на метролиния № 3, тъй като това
не я освобождава от законово въздигнатото и задължение да поддържа уличната
инфраструктура, а отговорността на трето на процеса лице може да бъде
реализирана по пътя на регреса, но не е предмет на настоящото производство.
Доказателствата по делото
установяват механизма на причиняване на вредите, както и настъпването им в пряк
и непосредствен резултат от лошото състояние на тротоара: стърчащ кабел от
улична лампа и зле поставен капак на шахта, повдигнат спрямо общата повърхност
на тротоара. Показанията на св. Тодорова относно непосредствения механизъм на
спъването на ищеца в стърчащия кабел и падане на земята, удряйки лицето си в
неправилно поставения капак на шахта се подкрепят от заключението на вещото
лице по СМЕ и установяват причинно – следствената връзка между състоянието на
тротоарната лента и претърпените от ищеца вреди.
Предвид всички изложени
съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице противоправно
бездействие от страна на ответника в качеството му на стопанин на тротарното
платно към бул. „Патриарх Евтимий“ в гр. София да го поддържа в изправен и
безопасен за пешеходците вид, следователно следва да бъде ангажирана
отговорността му на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
По иска за неимуществени вреди:
Ищецът твърди да е претърпял
болки и страдания в резултат на падането: счупване на горен десен резец под
нивото на костта и венеца, равняващо се на избиване на зъб; разкъсно – контузна
рана на горната устна и множество охлузвания и хематоми в областта на брадата и
носа. Същите са причинили силна болка, като силното разклащане на зъб 22 е
довело до нарушение на дъвченето във фазата на отхапването, както и естетиката
и фонетиката. Изгубването на преден фронтален зъб поради счупването му в
кореновата му част е наложило последващото изваждане на корена и замяната на
зъба с частична протеза. В пряк и непосредствен резултат от падането ищецът е
получил разкъсно-контузната рана на горната устна, в резултат на която е
останал цикатрикса и липсата на чувствителност в областта на белега.
Травматичното увреждане е нарушило дъвченето и говоренето за период, по – голям
от един месец, а на и над горната устна е останал загрозяващ белег с дължина от
около 1,5 см.
В тази връзка следва да се
възприемат и показанията на св. И., че в резултат на уврежданията ищецът не
можел да приема твърда храна повече от месец, отслабнал, изолирал се от
познати.
Липсват доказателства, които
да привързват твърденията за развит диабет тип 2 с процесните травматични
увреждания.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата
на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта
на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените душевни болки и страдания,
както и данните за липса на тясна връзка между баща и син, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ищеца емоционални страдания, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, които е
търпял пострадалият, както и
отражението, което е дало смъртта на сина му върху живота му, като намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза
общо на сумата от 10 000 лв., поради които исковата и претенция за разликата
над този до предявения размер от 26 000 лв. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Сумата следва да бъде присъдена ведно с претендираната от ищеца
законна лихва, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД, от датата на деликта – 18.10.2019
г., до окончателното и изплащане.
По иска за имуществени вреди:
Ищецът е представил разходни
документи: фискални касови бонове и фактура, които удостоверяват сторени от
него разходи. От заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че така
документираните разходи са във връзка с лечението на получените травматични
увреждания и са били необходими. Имущественото състояние на ищеца е било
намалено със сума в размер на 1 164 лв., които са в пряк и непосредствен
резултат от причинените травматични увреждания, поради което тази претенция
следва да бъде уважена изцяло ведно с претендираната от ищеца законна лихва,
дължима на основание чл. 86 от ЗЗД, от датата на деликта – 12.03.2020 г., до
окончателното и изплащане.
По разноските:
Ищецът е освободен от
заплащането на държавна такса, поради което такава, изчислена в размер на 4 %
върху уважените претенции следва да бъде възложена на ответника.
На ищеца лично разноски не се
дължат, тъй като такива няма доказателства да са сторени.
На неговия процесуален
представител, предоставил му безплатно правно помощ на основание чл. 38 ал. 1
т. 2 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.
7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, в размер на 864,92 лв. без ДДС, съответно 1 055,20 лв. с
ДДС.
Възнаграждението на вещото
лице по назначената СМЕ, в размер на 352,80 лв. е заплатено от бюджета на съда,
предвид което същото следва да бъде възложено на ответника.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Столична община с адрес
в гр. София, ул. „*********, представлявана от Кмета Й.Ф., да заплати на М.Г. ***,
ж. к. „*********, с ЕГН **********, сума в размер на 10 000 /десет хиляди/
лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди:
претърпени болки, страдания и стрес поради причинени му телесни увреждания - счупване
на горен десен резец под нивото на костта и венеца и неговото екстрахиране;
разкъсно – контузна рана на горната устна и множество охлузвания и хематоми в
областта на брадата и носа и тяхното лечение, в резултат на спъване в необезопасен кабел
по северния тротоар на бул. „/*******падане и удар в стърчащ ръб на неправилно
монтирана и необезопасена шахта на тротоара поради противоправно бездействие от
страна на ответника в качеството му на стопанин на тротарното платно към бул.
„Патриарх Евтимий“ в гр. София за неговата реконструкция и обезопасяване, ведно
със законната лихва, считано от 18.10.2019 г. до окончателното и изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения от съда размер от
10 000 /десет хиляди/ лв. до предявения такъв от 26 000 /двадесет и
шест хиляди/ лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Столична община с адрес
в гр. София, ул. „*********, представлявана от Кмета Й.Ф. да заплати на М.Г. ***,
ж. к. „*********, с ЕГН **********, сума в размер на 1 164 /хиляда сто
шестдесет и четири/ лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат на спъване
в необезопасен кабел по северния тротоар на бул. „/*******падане и удар в
стърчащ ръб на неправилно монтирана и необезопасена шахта на тротоара поради
противоправно бездействие от страна на ответника в качеството му на стопанин на
тротарното платно към бул. „Патриарх Евтимий“ в гр. София за неговата
реконструкция и обезопасяване, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2020
г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Столична община с адрес
в гр. София, ул. „*********, представлявана от Кмета Й.Ф. да заплати държавна
такса върху уважените искове в размер на 446,56 лв. /четиристотин четиридесет и
шест лева и петдесет и шест стотинки/ по сметка на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Столична община с адрес
в гр. София, ул. „*********, представлявана от Кмета Й.Ф. да заплати на адвокат
М.Б. Г.-Т.със служебен адрес гр. София, ул. „*********, с ЕГН **********, сума
в размер на 1 055,20 лв. /хиляда петдесет и пет лева и двадесет стотинки/ с ДДС,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 т. 2
от ЗА.
ОСЪЖДА Столична община с адрес
в гр. София, ул. „*********, представлявана от Кмета Й.Ф. да заплати по сметка
на СГС сума в размер на 352,80 лв. /триста петдесет и два лева и осемдесет
стотинки/, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: