Решение по дело №687/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 618
Дата: 14 юни 2023 г. (в сила от 14 юни 2023 г.)
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20237040700687
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

618

Бургас, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Членове:

МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ХРИСТО КРЪСТЕВ КОЛЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА кнахд № 687 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. "Победа", ул. Ген. Владимир Вазов № 3, против решение № 5/23.02.2023 год., постановено по АНД № 20222160200274 год. по описа на РС - Поморие за 2022 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 78/31.10.2022г г., издадена от Директор РИОСВ – Бургас.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, тъй като първоинстанционния съд не е разгледал наведените в жалбата възражения, а напълно бланкетно е посочил, че НП е законосъобразно и правилно. Сочи се, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като както актът за установяване на административното нарушение, така и наказателното постановление са съставени в противоречие с изискванията на чл.42, от ЗАНН, съответно на чл.57 от ЗАНН и при неспазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието, установени в раздел II-IV от ЗАНН. Твърди се липса на фактическо съдържание на деянието в АУАН, както и липса на вътрешно съгласувано в АУАН и НП, с изискуемия се съдържателен идентитет относно съществените фактически елементи на нарушението - описание на същото, което да е пълно, ясно и точно и да изчерпва обективните характеристики на съставомерно деяние и обстоятелствата, при които е извършено. На следващо място, се твърди, че в НП и АУАН не съдържат посочване на дата на извършване на нарушението, както и че не са изложени мотиви защо наказващият орган е наложил санкция над минимално визирания в нормата размер на отговорност. В заключение се иска отмяна на оспореното решение, а в условията на алтернативност да се намали наложената имуществена санкция на 2 000 лева. Иска се присъждане на разноски.

В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя писмени бележки, в които излага аналогични възражения и моли за уважаване на касационната жалба.

Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Поморие е потвърдил наказателно постановление № 78/31.10.2022г г., издадена от Директор РИОСВ – Бургас, с което на касатора за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите,на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди/ лева. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като актосъставителят Ш.М.Х.Х.е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.201, ал.1 от ЗВ и НП е издадено от компетентен орган. Съдът е намерил нарушението за доказано, като в тази връзка е посочил, че фактическата обстановка относно нарушението се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които обстойно е коментирал и обсъдил в съдебния акт. РС е приел, че в АУАН е посочена както датата, на която е установено нарушението, така и мястото, където същото е извършено, както и че нарушителят е правилно определен, а именно: „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, тъй като оператора е следвало да стопанисва и поддържа всички съоръжения и е следвало да следи и да не допуска от така запечатаните веднъж колектори да започне изтичане на битово-фекални отпадъчни води в реката. Съдът е обсъдил и размера на наложената санкция като е посочил, че същият е определен правилно в размер близък до минималния.

При проверка на така постановеното съдебно решение, касационната инстанция намира следното:

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на РС е валидно, допустимо и частично правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените писмени доказателства и проведения разпит на свидетел.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-касатор, като намира, че по делото реално не се спори, че към датата на извършената проверка не се изпълняват задълженията, описани в условие 2 от раздел „Условия, при които се предоставя правото на ползване“ на Разрешително № 23340008/11.04.2014 г. за ползвано на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, изменено с Решение 118/03.11.2017г. и продължено с Решение № 61/30.04.2019 г., издадено за експлоатация на Канализационна система „Равда-Сл. бряг-Несебър“, а именно: „Забранява се заустване във воден обект на непречистени отпадъчни води от обекта - канализационна система „Равда-Сл.бряг-Несебър“ със срок: постоянен. В Решение № 61/30.04.2019 г. изрично е посочено, че „ВиК” ЕАД град Бургас стопанисва, поддържа и експлоатира канализационна система Равда - Слънчев Бряг - Несебър, в качеството си на оператор, сключил договор с Асоциацията по ВиК на обособена територия, обслужвана от цитираното ВиК. В подкрепа на този извод се явяват и приложените по делото писмо с изх. № К-2210-1/17.08.2022г., с което „ВиК“ ЕАД гр.Бургас уведомява РИОСВ, че са предприети необходимите мерки и е започнала работа по възстановяване на авариралата част от колектора чрез затапване на отклонението към р.Ахелой и възстановяване на основния поток отпадъчни води които да се транспортират за пречистване в ПСОВ и последващо писмо, с което АНО е уведомен от „ВиК“ ЕАД, че са извършени ремонтно възстановителни работи на 19.08.2022г. и е извършено затапване чрез запълване сечението на тръбата с бетон.

Съдът намира за неоснователно и възражението за допуснати нарушения при съставянето на АУАН, респективно издаването на НП. В случая, за извършената проверка е съставен Констативен протокол № 022074/К-8-61/12.08.2022 год. и именно датата, на която е извършена проверката – 12.08.2022 г. е датата, на която е открито нарушението, което несъмнено по своето естество са изразява в бездействие. Ясно е посочено и мястото на нарушението, вкл. и с посочване на координати, както и останалите признаци на деянието от обективна и субективна страна. Съдът не констатира наличие на противоречие и несъответствие между съдържанието на АУАН и НП.

Относно размера на наложената имуществената санкция, настоящата съдебна инстанция намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел размера й за коректно определен. Съгласно нормата на чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното постановление административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на имуществената санкция от 4 000,00 лева, при предвиден от законодателя размер от 2000 лева до 10000 лева, като мотивите за определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на дружеството следва да бъде определен размер на наложеното наказание към минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, а именно 2000,00 лева, който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде частично отменено, като бъде постановено друго с което да се измени размера на наложената имуществена санкция от 4 000,00 лева на 2000,00 лева. Решението следва да се отмени и в частта за разноските - дължимото юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция за сумата над 50 лева, съразмерно с уважената част на жалбата.

Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява частично основателна, поради което и на осн.чл.63д, ал.4 ЗАНН вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 50 лева юрисконсултстко възнаграждение, съобразно уважената част.

Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат, въпреки изхода от спора.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 5/23.02.2023 год., постановено по АНД № 20222160200274 год. по описа на РС - Поморие за 2022 година в ЧАСТТА в която е потвърдено наказателно постановление № 78/31.10.2022г г., издадена от Директор РИОСВ – Бургас ОТНОСНО наложената на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. "Победа", ул. Ген. Владимир Вазов № 3 имуществена санкция в размер на 4 000,00 лева и

и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 78/31.10.2022г г., издадена от Директор РИОСВ – Бургас, с което на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК: *********, за нарушение на за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите,на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди/ лева, като ОПРЕДЕЛЯ размер на имуществената санкция от 2000,00 лева.

ОТМЕНЯ Решение № 5/23.02.2023 год., постановено по АНД № 20222160200274 год. по описа на РС - Поморие за 2022 година, в ЧАСТТА в която "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 50 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/23.02.2023 год., постановено по АНД № 20222160200274 год. по описа на РС - Поморие за 2022 година в останалата му част.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. "Победа", ул. Ген. Владимир Вазов № 3 разноски за юрисконсултстко възнаграждение в размер на 50 лева за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: