№ 2657
гр. Варна, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110106184 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз основа предявен от „П. и.
б.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * , срещу Г. ЦВ. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *, и П. И.. СТ., ЕГН: **********, с адрес: *, с
искане до съда да постанови решение, с което да:
- приеме за установено, че ответниците Г. ЦВ. Б., ЕГН **********, в
качеството на законен наследник на починалия кредитополучател П. С. Б.,
ЕГН **********, починал на * г., и П. И.. СТ., ЕГН: **********, с адрес: *, в
качеството на законен наследник на починалия солидарен длъжник И. К. П.,
ЕГН **********, починал на * г., дължат в условията на солидарност на
ищеца сумите, както следва: 4437.39 евро, представляваща ½ част от
просрочена главница по Договор за ипотечен кредит „У.“ № */ * г., изменен и
допълнен с анекс № 1/ * г. (с изх. № */ * г.), анекс № 2 с изх. № *-*/ * г. и
погасителен план от * г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.8.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането; 939.74 евро, представляваща ½ част
от договорна лихва, за периода 30.08.* г. - 29.01.2020 г. вкл., дължима
съгласно т.3.2 от Анекс № 2/ * г. към Договора; 1613.83 евро, представляваща
½ част от наказателна лихва, за периода 30.09.* г. - 12.03.2020 г. вкл.,
дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 171.34 евро,
представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 13.03.2020 г. -
13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т.3.2 от Анекс № 2 към Договора;
266.67 евро, представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода
14.05.2020 г. - 23.08.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от
Договора; 88.74 евро, представляваща ½ част от непогасена комисионна за
1
управление за * г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., дължима на основание т.1.8.2.2 от
Договора; 61.36 евро - равностойността на 120.00 лева, представляваща ½
част от разноски, дължими за връчване на уведомления, по отношение на
които вземания по ч. гр. д. № 10229 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена
Заповед № 5028/ 23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК;
- осъди ответника Г. ЦВ. Б., ЕГН **********, в качеството на законен
наследник на починалия кредитополучател П. С. Б., ЕГН **********, починал
на * г., и П. И.. СТ., ЕГН: **********, с адрес: *, в качеството на законен
наследник на починалия солидарен длъжник И. К. П., ЕГН **********,
починал на * г., да заплатят в условията на солидарност на ищеца сумите,
както следва: 4437.39 евро, представляваща ½ част от просрочена главница по
Договор за ипотечен кредит „У.“ № */ * г., изменен и допълнен с анекс № 1/*
г. (с изх. № */ * г.), анекс № 2 с изх. № *-*/ * г. и погасителен план от * г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 24.8.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;
508.29 евро, представляваща ½ част от договорна лихва, за периода
23.09.2017 г. - 29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/ * г.
към Договора; 1489.52 евро, представляваща ½ част от наказателна лихва, за
периода 23.09.2017 г. - 12.03.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7
от Договора; 85.67 евро, представляваща ½ част от договорна лихва, за
периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т. 3.2 от
Анекс № 2 към Договора; 266.67 евро, представляваща ½ част от наказателна
лихва, за периода 14.05.2020 г. - 23.08.2020 г. вкл., дължима на основание
Раздел І, т.1.7 от Договора; 66.56 евро, представляваща ½ част от непогасена
комисионна за управление за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., дължима на основание
т.1.8.2.2 от Договора; 61.36 евро - равностойността на 120.00 лева,
представляваща ½ част от разноски, дължими за връчване на уведомления.
Претендира се и присъждане на извършените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В исковата молба се излага, че на * г. межд у „М. Ю.“ АД, ЕИК *, чийто
универсален правоприемник е „П. и. б.” АД и наследодателя на ответника Б. е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката
предоставя на кредитополучателя сумата от *.00 евро. Отпусната сума е
усвоена изцяло от кредитополучателя. Неограничена солидарна отговорност
по договора е поета от наследодателя на ответника С.. За срока от първата
година е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на * %. След изтичане
на този срок е уговорен плаващ лихвен процент, формиран от стойността на
индекса „EURIBOR“ за шест месеца и фиксирана надбавка от 9.35 базисни
точки, но не по – малко от * %. Уговорено е връщане на отпуснатата сума на
месечни вноски, последната от които с падеж * г. Твърди се още, че съгласно
договора при забава на длъжника последния дължи лихва, в размер на
възнаградителната лихва плюс надбавка от 1000 базисни точки, като една
точка е равна на 0.01 %. С Анекс № 1/* г. е договорено намаляване на
2
лихвения процент. С Анекс № 2/* г. е договорен шест месечен гратисен
период, през който кредитополучателят не дължи вноски по главницата и през
който период се променя размера на приложимия лихвен процент. Сочи се, че
кредитополучателят е починал на * г., а солидарният длъжник - на * г. По
сключена застраховка "Ж. и б." на кредитополучателят и солидарният
длъжник, е изплатена на кредитодателя сума в размер на 8260.74 евро, от
които са погасени главница - 7405.02 евро, и лихва – 855.72 евро, а падежът
на последната вноска по кредита настъпва на * г. Посочва се, че след
извършени откази от наследствата на кредитодателя и солидарния длъжник,
сумите по договора се дължат солидарно от ответниците в качеството им на
единствени наследници на кредитополучателя и поръчителя. Считано от
30.09.* г., длъжниците са в забава (общо 1424 дни).
Ответникът – Г. ЦВ. Б., чрез процесуалния си представител, депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за
неоснователност на претенциите. Оспорва разпределението на сумата,
получена като застрахователно обезщетение, и счита, че при липса на
съгласие измененият краен срок на договора не го обвързва. Посочва, че след
обявяване на предсрочната изискуемост не дължи лихви. Позовава се на
нищожност на клаузите, предвиждащи начисляване на наказателна лихва и на
комисионна за управление, поради противоречие със ЗПК (чл. 33, ал. 2 ЗПК и
чл. 10а, ал. 2 ЗПК). Възразява, че не дължи разноски за връчване на
уведомления, защото в договора са уговорени други начини за
кореспонденция. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Ответникът – П. И.. СТ., не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131
ГПК.
С писмена молба, депозирана преди първото по делото заседание,
изразява становище за неоснователност на исковете. Позовава се на
нищожност на клаузите на договора за кредит, поради тяхната
неравноправност. Възразява за погасяване правото на кредитора за насочване
на иска срещу поръчителя, поради неспазване на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
На * т. между „М. Ю.“ АД, П. С. Б. – кредитополучател и И. К. П. –
солидарен длъжник е сключен Договор № * за ипотечен кредит „У.“, в
изпълнение на задълженията си по който от страна на банката е поето
задължение да отпусне на кредитополучателя сумата от * евро, за
задоволяване на текущи нужди.
Видно от съдържанието на договора, уговорен и лихвен процент при
редовен дълг за първата година в размер на * %. След изтичане на този срок,
3
прието е между страните с т. 1.6.2, че непогасената част от главницата се
олихвява с плаващ лихвен процент за редовен дълг, определен в размер на
действащия шестмесечен EURIBOR плюс надбавка от 9. 35 % базисни точки,
но не по – малко от лихвения процент по предходната точка, т. е. * %. Прието
е, банката да актуализира шестмесечния EURIBOR два пъти годишно – на 15-
то число на м. декември и на 15-то число на м. юни. Уговорено е заплащане
на лихва за просрочие (наказателна лихва) – при нарушаване сроковете за
погасяване на главницата и/ или при предсрочна изискуемост на кредита, в
размер на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1000 б. т., на годишна база.
Между страните е постигнато съгласие за връщане на предоставената
сума от кредитополучателя на 144 месечни вноски, последната с падеж * г. В
тази връзка приложен на л. 22 – 24 от делото е и погасителен план, подписан
от страните по договора за кредит.
Съгласно договора, предвидено е и правото на банката да получава
комисионна за управление на кредита в размер на 1.5 % за първата година, а
за всяка следваща – съгласно действащата тарифа на банката.
С Анекс № 1/ * г. към договора за кредит, сключен между „М. Ю.“ АД и
П. С. Б. са уредени хипотезите, в които е възможно намаление на лихвения
процент, както и размерът на това намаление.
С Анекс № 2 от * г., между „М. Ю.“ АД, П. С. Б. – кредитополучател и
И. К. П. – солидарен длъжник, е определен размерът на дължимите плащания
по кредита – 17 882. 45 евро, в т. ч. редовна и просрочена главница, редовна и
просрочена лихва, наказателна лихва. Уговорено е крайната дата на
изплащане на задължението да остане непроменена. Предоставен гратисен
период от 6 месеца, в рамките на който кредитополучателя не дължи вноски
по главницата, касаещ издължаване на непогасената главница. Между
страните е постигнато съгласие, всички описани вземания, в своята
съвкупност да се превърнат в непадежирала главница.
По силата на т. 3 същия анекс изменен е и лихвения процент, както
следва: за времето на гратисния период, дългът се олихвява с ГЛП в размер на
действащия шестмесечен EURIBOR плюс надбавка от 701 базисни точки, но
не по – малко от 8.14 %; за времето от крайната дата на гратисния период до
погасяване на кредита – дълга да се олихвява с годишен лихвен процент в
размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс надбавка 971 базисни
точки, но не по – малко от 11.21 %.
С цитирания анекс са променени и условията относно обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита (т. 5), а именно: в случаите на
предсрочна изискуемост, предвидени в ТЗ; при неплащане от страна на
кредитополучателя и солидарния длъжник на която и да е погасителна вноска
или задължение към банката; при нарушаване на задължение по договора или
по друго споразумение с банката и др.
Приобщен на л. 29 е погасителен план по договора за кредит, съгласно
4
който задължението от * евро е с крайна падежна дата * г.
Видно от приобщеното на л. 62 удостоверение, законни наследници на
П. С. Б., б. ж. на гр. Варна, починал на * г., са лицата Г. ЦВ. Б. (*), С. П. Б. (*)
и С. П. Б. (*).
Видно от представените на л. 58 и л. 63 удостоверения от ВРС, налице е
заявен отказ от страна на С. П. Б. и С. П. Б., от наследството на техния * П. С.
Б..
Видно от приобщеното на л. 64 удостоверение, законни наследници на
И. К. П., б. ж. на гр. Варна, починал на * г. са неговите * К. И. С. и П. И.. СТ..
Видно от представените на л. 65 удостоверение от ВРС, налице е заявен
отказ от страна на К. И. С., от наследството на нейния * И. К. П..
Приобщена на л. 39 от делото е покана от „П. и. б.“ АД, адресирана до
Г. ЦВ. Б., обективираща изявление за обявяване на задължението по договора
за кредит за предсрочно изискуемо, поради неизпълнение на задължение за
заплащане на погасителни вноски. Видно от съдържанието на поканата, на
длъжника е предоставен 7- дневен срок за доброволно изпълнение.
Съгласно приобщения на л. 40 констативен протокол, изготвен от ЧСИ
рег. № *, предприет е опит за връчване на поканата до постоянния и настоящ
адрес на длъжника. Изготвена е и справка, съгласно която длъжника няма
актуален трудов договор, но има осигурител, на чийто адрес е предприет опит
за връчване.
Приобщена на л. 48 от делото е покана от „П. и. б.“ АД, адресирана до
П. И.. СТ., обективираща изявление за обявяване на задължението по
договора за кредит за предсрочно изискуемо, поради неизпълнение на
задължение за заплащане на погасителни вноски. Видно от съдържанието на
поканата, на длъжника е предоставен 7- дневен срок за доброволно
изпълнение. Последният опит за връчване датира от 20.09.2018 г., когато е
залепено и уведомление на входната врата на длъжника. В двуседмичния срок
адресатът не е отзовал за получаване на съдебните книжа.
Видно от приложената на л. 50 разписка, поканата е получена лично от
адресата на 16.04.2018 г.
Установява се от представеното на л. 52 преводно нареждане, факта на
заплатена такса на ЧСИ за връчване на покана до С. Б., в размер на 60 лева, на
02.04. 2018 г.
Представена на л. 51 е фактура на стойност 60.00 лева, издадена от
ЧСИ, с получател „П. и. б.“ АД, с посочено основание за съставяне –
връчване на покана на П. И.. СТ., в качеството на наследник на И. К. П.,
солидарен длъжник по договор за ипотечен кредит № */ * г.
Представена на л. 51 е фактура на стойност 60.00 лева, издадена от
ЧСИ, с получател „П. и. б.“ АД, с посочено основание за съставяне –
връчване на покана на С. П. Б., в качеството на наследник на П. С., по договор
5
за кредит № */ * г.
За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са
изготвени съдебно – счетоводни експертизи, от които се установява следното:
усвоената по договор № */ * г. сума е в размер на * евро; последното плащане
по договора за кредит датира от * г.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Вземанията са основани на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
430, ал. 1 и 2 ТЗ.
Исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ са предявени в рамките на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от
заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и
процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 11534/ 2018 г. на ВРС.
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел, при
определени условия и срок, а заемателя се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят
заплаща лихва по кредита, която е уговорена с банката (чл. 430, ал. 2 ТЗ).
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
облигационно правоотношение по силата на Договор за ипотечен кредит „У.“
№ */ * г., изменен и допълнен с анекс № 1/* г. (с изх. № */ * г.), анекс № 2 с
изх. № *-*/ * г., сключен между наследодателите на ответниците и „М. Ю.“
АД, ЕИК *, чийто универсален правоприемник е „П. и. б.” АД, по което е
изправна страна (т. е. предоставил е главницата по договора), въз основа на
което за ответниците е възникнало задължение за заплащане на търсените
суми; да установи съответствието на клаузите, предвиждащи начисляване на
комисионна за управление, и на разноските за връчване на уведомления, с
императивните правни норми, осигуряващи защита на потребителите; да
установи размера на вземанията си.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си.
По делото не е спорно и настъпилото универсално правоприемство от
„М. Ю.“ АД към „П. и. б.” АД.
Безспорно е също, в предвид настъпилото правоприемство, че
ответниците встъпват в правата и задълженията на наследодателите си.
В настоящатата хипотеза, от представените от ищеца договор за кредит
и приложените анекси към същия погасителен план и общи условия, се
6
установява възникване и съществуване на твърдяната облигационна връзка
между ответника и „М. Ю.“ АД, по силата на която е постигнато съгласие за
сключване на договор за потребителски кредит по договор за заем № * от * г.,
сключен между същите страни. Размерът на отпуснатата сума е * евро.
В случая, от представените от ищеца договор от * год. и приложените
към същия погасителен план и общи условия, се установява възникване и
съществуване на твърдяната облигационна връзка между страните, по силата
на която е постигнато съгласие за отпускане на сумата от * евро, както и
тяхното погасяване при идентични условия. С подписа си положен в
коментираните документи кредитополучателят е изразил воля и съгласие за
сключване на договора при описаните условия, приел е и общите условия на
банката. Изправността на кредитора досежно задължението му за
предоставяне на парични средства на кредитополучателя се установява от
изготвените в хода на процеса съдебно – счетоводни експертизи, кредитирани
като обективно и компетентно изготвени.
Съдържанието на поетите от страните по договора задължения обуславя
извода, че в случая те са се задължили солидарно заедно със
заемополучателя, да отговарят за една и съща престация към кредитора, който
може да я поиска от всеки един от тях, като е налице изрично отразяване, че
солидарността е уговорена при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД. Налице е
пасивна солидарност, възникнала въз основа на договор, по силата на който
И.о Пенчев се явява съдлъжник заедно със кредитополучателя. С подписа,
положен под съдържанието на договора, лицето изразява воля, че приема
описаните условия. Още повече, че в титулната част на договора е посочено,
че същия се сключва от г- н Пенчев в качеството на солидарен длъжник, а не
като поръчител.
За разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд
дълг, при уговорената солидарна задълженост, всеки от солидарните
длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма
акцесорен характер. В случая, до колкото солидарността е уговорена чрез
правната сделка, т. е. по волята на лицата, които са я сключили, а не възниква
по силата на закона, съгласно чл. 141 ЗЗД, поради което и правилото на чл. 147,
ал. 1 ЗЗД, предвиждащо времево ограничение, в рамките на което
поръчителят остава задължен спрямо кредитора след падежа на главното
задължение, е неприложимо.
По отношение падежа на задълженията по договора приложение следва
да намерят уговорките от анекса от 2013 г., съобразно които при главница в
размер от 17274.13 евро, крайната падежна дата е определена на * г., с
шестмесечен гратисен период. Погасителният план от * г. не съдържа
подписи на солидарните длъжници, поради което и не ги обвързва.
Спорен между страните по делото е въпроса за изискуемостта на
предявените вземания. В т. 18 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС е
прието, че ефектът на предсрочната изискуемост на договори за кредит
7
настъпва едва след като потестативното изявление на банката достигне до
длъжника, независимо от уговореното в договора, като получаването на
съобщението следва да се удостовери чрез официален или изходящ от
длъжника частен свидетелстващ документ. Смисълът, заложен в мотивите на
тълкувателното решение, е че ефектът на предсрочната изискуемост не може
да настъпи преди длъжникът да бъде реално и действително уведомен за
упражненото от кредитора потестативно право, което разбиране напълно
съответства с механизма за упражняване на субективни преобразуващи права.
Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Правомощието на банката обаче да обяви кредита за
предсрочно изискуем е нейно право, като то не поражда последици
автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато
банката реши да се възползва от него и да го упражни, за което действие се
съди от отправено волеизявление до длъжника, чрез изпращане на
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост или инкорпорирано в
исковата молба изявление при предявен осъдителен иск за вземането. В
настоящата хипотеза, от страна на банката са изпратени уведомления до
двамата длъжници, с което обявява предсрочната изискуемост на вземането
по договора поради забава в плащанията. Същото е адресирано до
наследниците кредитополучателя и съдлъжника, и е редовно връчено
съответно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и чл. 45 ГПК.
Изложеното обосновава извода, че от страна на кредитора е положена
дължимата грижа за уведомяване на длъжника за намерението си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, съобразно уговорките между страните по
договора. Ето защо, следва да се приеме, че потестативното изявление на
кредитора е достигнало до длъжниците преди депозиране на заявлението по
чл. 417 ГПК.
По изложените съображения, се налага извода, че за банката е
възникнало правото да претендира заплащане на непогасената главница.
Същевременно, от заключението по проведената съдебно – счетоводна
експертиза се установява и размера на този дълг – 8847.77 евро.
По отношение на възнаградителната лихва:
При договора за банков кредит възнаградителната лихва съставлява
цената, която кредитора следва да получи срещу предоставените банкови
услуги и парични средства. Методът на изчисление на съответния лихвен
процент следва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната
тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и индикатори. С
8
оглед правната природа на договора за банков кредит, необходимо е наличие
на постигнато между съконтрахентите съгласие относно начина на формиране
възнаграждението на кредитодателя, т.е. да е налице конкретна формула за
определяне на възнаградителната лихва, представляваща съществен елемент
от съдържанието на този вид банкови сделки. При липса на предоставена на
потребителя достатъчна информация относно начина, по който за
кредитодателят ще има възможност да промени едностранно цената на
доставената му финансова услуга, последният не би могъл да извърши
необходимите действия в своя защита. В този смисъл е и константната
практика на ВКС - Решение № 51 от 04.04.* г. по т. д. № 504/ 2015 г.;
Решение № 77 от 22.04.2015г. по гр. д. № 4452/ 2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.;
Решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/ 2015 г., на ВКС ІV г.о.;
Решение № 95 от 13.09.* г. по т.д. № 240/ 2015 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №
205/ 07.11.* год. по т. д. № 154/ * г. на ВКС, І т.о.; Решение № 144/ 08.11.2017
г. по т. д. № 2155/ * г. на ВКС; Решение № 15/ 18.04.2018 г. по т. д. № 2439/ *
г. на ВКС, І т.о.; Решение № 189/ 18.01.2019 г. по т. д. № 1607/ 2017 г. на
ВКС, І т.о. и др.
В настоящата хипотеза, видно от приобщения анекс № 2, уговорено е
заплащане плаваща лихва, като нейния размер не е ясно посочен, а е обвързан
от т. нар. „базисни точки“. Видно от съдържанието на анекса, липсва
конкретна информация относно задълженията, свързани с разплащанията, а
също и с неясното за клиента формулиране на данни относно лихвения
процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на
лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до
пълното погасяване на кредита. Нещо повече, липсват разписани ясни
параметри на изменението на погасителния план.
От друга страна, ответниците встъпват в правата и задълженията на
наследодателите си. Кредитополучателят има качеството "потребител" по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Визираната разпоредба дефинира
понятието "потребител", като всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност, налага извод за неприложимост на правилото на чл.
144, ал. 3 ЗЗП.
В случая, разпоредбата на т. 3 и 4 от Анекс № 2 са уговорени във вреда
на потребителя. Разглежданите уговорки досежно начина на определяне на
възнаградителната лихва са в колизия и с правилото на на чл. 147, ал. 1 от
ЗЗП, съобразно което клаузите на договорите, предлагани на потребителите,
следва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. При съмнение
относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин (чл. 147, ал. 2 ЗЗП). В тази връзка в задължителното за
националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално
запитване по дело С-472/ 10, е прието, че за целите на преценката на
9
неравноправния характер на клаузи в договори, сключени с потребители, от
значение е въпросът дали съображенията или начинът на промяна на
разходите, свързани с предоставяната услуга, са били уточнени, дали
потребителите са имали право да прекратят договора и в тази връзка дали са
имали възможността въз основа на ясни и разбираеми критерии да предвидят
промените, които продавачът или доставчикът внася в уговорените условия
по отношение на свързаните с предоставяната услуга разходи.
Гореизложеното обосновава извод за неравноправен характер на
разпоредбите на т. 3 и 4 от процесния анекс, поради което и същите не
обвързват потребителите със задължение за заплащане на едностранно
увеличените от банката лихви.
По отношение на наказателната лихва:
В предвид датата на сключване на договора, по отношение процесното
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК (в ред.
ДВ бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.).
Съобразно, чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
съгласно ал. 2 - когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
В настоящия случай, наказателна лихва, формирана от „базисни точки“,
прибавени към договорната лихва, която както бе посочено по – горе не е
ясно определена в действащия анекс. Съобразно заключението на вещото
лице, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, на
ответника е начислена наказателна лихва от 21.21 % за всяка просрочена
вноска.
Така уговорената клауза противоречи на правилото на чл. 33 ЗПК за
максимално предвидения праг на отговорност на длъжника, при допусната
забава до размера на законната лихва. Всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, и като такава
непораждаща права и задължения за страните по кредитното
правоотношение.
По отношение таксите за комисионна за управление на кредита:
Видно от съдържанието на т. 1.8.2.2 между страните е постигнато
съгласие за заплащане на комисионна към банката, за управление на кредита,
в размер определен в тарифа на банката. Същевременно, от страна на ищеца
не са представени действащи към заявения период тарифи на банката, с оглед
формиране на извод относно точния размер на задължението. Последното
обосновава извод за недоказаност на тази претенция по размер, поради което
и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските за връчване на уведомления до
длъжниците:
10
Данните по делото безспорно сочат към възложени на ЧСИ действия по
връчване на покани до длъжниците. Установено по делото е заплащане на
сумата от 60 лв. (равняващи се на 30.68 евро) – такса за връчване на покана,
на 02.04.2018 г., за което от ЧСИ са издадени сметка и фактура.
Същевременно, другия документ по който се претендира плащане
фактура № 735/ 19.04.2018 год., която представлява частен диспозитивен
документ, установяващ волеизявленията на страните, във връзка със сключен
между тях договор за правна защита - от същата се установява единствено, че
адвокатското възнаграждение е уговорено, но не и че е заплатено, тъй като,
фактът на издаване на фактура, сам по себе си, не е основание за плащане. Не
са ангажирани други доказателства, от които да е видно, че разноските за
връчване на покана, в размер на 60 лева, са реално заплатени. След като не е
установено реалното извършване на търсените от заявителя разноски, то и
искането за тяхното присъждане е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
По изложените групи съображения, се налага извод за основателност за
претенциите досежно главницата, поради което и същите следва да бъдат
уважени, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1
и 2 ТЗ, както и за сумата от 60 лева, представляваща разноски за връчване на
покани до длъжниците.
Неоснователни са акцесорните претенции досежно възнаградителната и
наказателната лихва, такса за комисионна за управление на кредита, както и
за горницата над 60.00 лв. до пълния предявен размер.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва
да се присъдят сумите от 736.81 лв. – разноски в настоящото производство и
400.45 лв. – разноски в заповедното производство, определени съобразно
уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на П. И.. СТ.
следва да се присъди сумата от 522.18 лв. - разноски в настоящото
производство, определени съобразно отхвърлената част на исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
ЦВ. Б., ЕГН **********, с адрес: *, в качеството на законен наследник на
починалия кредитополучател П. С. Б., ЕГН **********, починал на * г., и П.
И.. СТ., ЕГН: **********, с адрес: *, в качеството на законен наследник на
починалия солидарен длъжник И. К. П., ЕГН **********, починал на * г.,
11
дължат в условията на солидарност на „П. и. б.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, сумите от 4437.39 евро (четири хиляди
четиристотин тридесет и седем евро и тридесет и девет цента),
представляваща ½ част от просрочена главница по Договор за ипотечен
кредит „У.“ № */ * г., изменен и допълнен с анекс № 1/ * г. (с изх. № */ * г.),
анекс № 2 с изх. № *-*/ * г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.8.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането и 15.34 евро (петнадесет евро и
тридесет и четири цента) - равностойността на 30.00 лева, представляваща
½ част от дължими разноски, дължими за връчване на уведомления, по
отношение на които вземания по ч. гр. д. № 10229 по описа на ВРС за 2020
год. е издадена Заповед № 5028/ 23.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. ЦВ. Б., ЕГН **********, с адрес: *, в качеството на
законен наследник на починалия кредитополучател П. С. Б., ЕГН **********,
починал на * г., и П. И.. СТ., ЕГН: **********, с адрес: *, в качеството на
законен наследник на починалия солидарен длъжник И. К. П., ЕГН
**********, починал на * г., да заплатят в условията на солидарност на „П.
и. б.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумите от 4437.39
евро (четири хиляди четиристотин тридесет и седем евро и тридесет и
девет цента), представляваща ½ част от просрочена главница по Договор за
ипотечен кредит „У.“ № */ * г., изменен и допълнен с анекс № 1/ * г. (с изх. №
*/ * г.), анекс № 2 с изх. № *-*/ * г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.8.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането и 15.34 евро (петнадесет евро и
тридесет и четири цента) - равностойността на 30.00 лева, представляваща
½ част от дължими разноски, дължими за връчване на уведомления, по
отношение на които вземания по ч. гр. д. № 10229 по описа на ВРС за 2020
год. е издадена Заповед № 5028/ 23.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. и. б.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: * срещу Г. ЦВ. Б., ЕГН **********, с адрес: *, в качеството на
законен наследник на починалия кредитополучател П. С. Б., ЕГН **********,
починал на * г., и П. И.. СТ., ЕГН: **********, с адрес: *, в качеството на
законен наследник на починалия солидарен длъжник И. К. П., ЕГН
**********, починал на * г., иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите от
939.74 евро (деветстотин тридесет и девет евро и седемдесет и четири
цента), представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 30.08.* г. -
29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/ * г. към Договора,
1613.83 евро (хиляда шестстотин и тринадесет евро и осемдесет и три
цента), представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 30.09.* г. -
12
12.03.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 171.34
евро (сто седемдесет и едно евро и тридесет и четири цента),
представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 13.03.2020 г. -
13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т.3.2 от Анекс № 2 към Договора;
266.67 евро (двеста шестдесет и шест евро и шестдесет и седем цента),
представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 14.05.2020 г. -
23.08.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора, 88.74
евро (осем и осем евро и седемдесет и четири цента), представляваща ½
част от непогасена комисионна за управление за * г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.,
дължима на основание т.1.8.2.2 от Договора, за горницата над 15.34 евро
(петнадесет евро и тридесет и четири цента) - равностойността на 30.00
лева до пълния предявен размер от 61.30 евро (шестдесет и едно евро и
тридесет цента), представляваща ½ част от разноски, дължими за връчване
на уведомления, по отношение на които вземания по ч. гр. д. № 10229 по
описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 5028/ 23.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2
ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. и. б.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: * срещу Г. ЦВ. Б., ЕГН **********, в качеството на законен
наследник на починалия кредитополучател П. С. Б., ЕГН **********, починал
на * г., и П. И.. СТ., ЕГН: **********, с адрес: *, в качеството на законен
наследник на починалия солидарен длъжник И. К. П., ЕГН **********,
починал на * г., иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите
от: 508.29 евро (петстотин и осем евро и двадесет и девет цента),
представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 23.09.2017 г. -
29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/ * г. към Договора;
1489.52 евро (хиляда четиристотин осемдесет и девет евро и петдесет и
два цента), представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода
23.09.2017 г. - 12.03.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от
Договора; 85.67 евро (осемдесет и пет евро и шестдесет и седем цента) ,
представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 13.03.2020 г. -
13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т. 3.2 от Анекс № 2 към Договора;
266.67 евро (двеста шестдесет и шест евро и шестдесет и седем цента),
представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 14.05.2020 г. -
23.08.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 66.56
евро (шестдесет и шест евро и петдесет и шест цента), представляваща ½
част от непогасена комисионна за управление за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.,
дължима на основание т.1.8.2.2 от Договора; за горницата над 15.34 евро
(петнадесет евро и тридесет и четири цента) - равностойността на 30.00
лева до пълния предявен размер от 61.30 евро (шестдесет и едно евро и
тридесет цента), представляваща ½ част от разноски, дължими за връчване
на уведомления, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.
ОСЪЖДА Г. ЦВ. Б., ЕГН **********, с адрес: * и П. И.. СТ., ЕГН:
13
**********, с адрес: *, да заплатят на „П. и. б.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, сумата от 736.81 лв. (седемстотин тридесет и шест
лева и осемдесет и една стотинки), представляваща извършени в
настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. ЦВ. Б., ЕГН **********, с адрес: * и П. И.. СТ., ЕГН:
**********, с адрес: *, да заплатят на „П. и. б.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, сумата от 400.45 лв. (четиристотин лева и
четиридесет и пет стотинки), представляваща извършени в заповедното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П. и. б.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
да заплати на П. И.. СТ., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 522.18 лв.
(петстотин двадесет и два лева и осемнадесет стотинки), представляваща
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от длъжниците към ищеца
по сметка с IBAN: *, BIC: *, открита в „П. и. б.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14