Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

17.10.2019

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Мездренски районен		съд			І-ви наказателен	Състав
На		Седми октомври				Година	2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател								АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
Съдебни заседатели
Секретар		Е. Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от					Съдия ДИМИТРОВА
	АНХ		дело номер	327		По описа за			2019	година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 464/22.08.2019 год. на Директора на РДГ гр.Б., с което на нарушителят Б.Г.П. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, за нарушение на чл.261 ал.1 т.1 от Закон за горите, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ:

Б.Г.П. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 464/22.08.2019 год. на Директора на РДГ гр.Б..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. С.Г. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено изцяло атакуваното НП, като акцентува, че акта е съставен в отсъствието на жалбоподателя, без да е надлежно поканен и не му е връчван. На следващо място се подчертава, че жалбоподателя не може да бъде субект на нарушение по чл.261 ал.1 т.1 от Закон за горите, като неправилно и неточно са посочени нарушените разпоредби.

За ответника се явява юрисконсулт И.М.. Същата взема становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и като такова да бъде потвърдено. Акцентира се, че издаденото Наказателно постановление е законосъобразно и притежава всички реквизити, обявени от ЗАНН като задължителни.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства,  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е  процесуално допустима.

Акт за установяване на административно нарушение серия ИАГ № 051553 от 17.04.2019 г. е съставен на жалбоподателя затова, че като лицензиран лесовъд на частна практика с Удостоверение № 816/27.04.2012 г. не изпълнява разпореждане. Отразено е, че нарушението е извършено на 17.04.2019 г. в ТП-ДГС гр.М.. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.261 ал.1 от Закон за горите. Въз основа на така съставения акт е издадено Наказателното постановление, в което за първи път е отразено, че неизпълняване на разпореждането се изразява в това, че жалбоподателя не се е явил за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение и като уточнение е  посочена като нарушена разпоредбата на чл.261 ал.1 т.1 от Закон за горите.

По делото е представена цялата административнонаказателна преписка, към която са приложени НП № 464/22.08.2019 г., АУАН серия ИАГ № 051553/17.04.2019 г., Констативен протокол серия ИАГ № 152245/17.04.2019 г., Известие за доставяне с клеймо от 28.08.2019 г., пощенски плик с клеймо от 02.09.2019 г., Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство от 07.08.2019 г. по Преписка с вх.№ 846/2019 г. по описа на същата прокуратура, пощенски плик с клеймо от 07.08.2019 г., писмо от Директора на РДГ гр.Б. под изх.№ РП-462/463/464/19 от 10.05.2019 г., Известие за доставяне от 16.05.2019 г., Приемо-предавателен протокол от 30.04.2019 г., извлечение от Публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите, касателно Удостоверение № 816/27.04.2012 г., Длъжностна характеристика за длъжността „Главен специалист-горски инспектор”, Трудов договор № К-314/21.04.2011 г., Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г., на Министъра на земеделието и храните, Амбулаторен лист № 004506/17.04.2019 г. и Констативен протокол серия ИАГ № 152241/16.04.2019 г.  Съответно са разпитани свидетелите С.С., И.Н. и И.М.. Съответно първите двама работещи като главни специалисти – горски инспектори при Изпълнителна Агенция по горите гр.С. и съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта, като последния свидетел също се явява такъв и работи като старши лесничей в ДГС гр.М..

Безспорно по делото от представените писмени доказателства в лицето на Заповед № РД 49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните и от представения Трудов договор № К-314/21.04.2011 год. се установява, че ответника в лицето на С.К.– Директор на РДГ гр.Б. е компетентен да издава Наказателни постановления по Закон за горите и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение.

Жалбата е подадена в срок, като в тази насока са представените по делото Известие за доставяне от 28.08.2019 год., от което по безспорен начин се установява, че жалбоподателя е получил Наказателното постановление, чрез съпругата си на посочената дата. Същият е упражнил правото си на жалба, като последната е изпратена на 02.09.2019 год., като в тази насока по делото е приложено ксерокопие от съответния пощенски плик.

От събраните по делото доказателства се установява, че в Районна прокуратура гр.М. е била образувана Преписка под вх.№ 846/2019 г. по описа на същата прокуратура, по повод постъпили материали и документи от РДГ гр.Б. за жалбоподателя, с обвинение по чл.108 ал.3, вр. с чл.104 ал.1 т.5 от Закон за горите. Към Преписката на РДГ гр.Б. били приложени процесния акт, както и още два броя актове. От събраните по преписката писмени материали, се установява, че жалбоподателя е осъществявал нужния контрол, като е посещавал сечищата в с.С.С.и в с.В., като в тази насока са приложените по делото доказателства, а именно Протоколи от проверка на сечище. При тези проверки не са били установени отсечени немаркирани дървета. От събраните по преписката доказателства е установено, че сечта в процесните имоти е извършвана от лицето С.Р., на който обаче контролните органи от РДГ гр.Б. не са съставили акт. Районна прокуратура гр.М. е отказала да образува досъдебно производство срещу жалбоподателя и е прекратила преписката на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК ,поради липса на престъпление от общ характер.

От гласните доказателства по делото се установява, че процесния акт е съставен на база друг акт, във връзка с извършена на 16.04.2019 г. проверка в землището на с.В.. Видно от показанията на свидетелите Н. и С. за посоченото нарушение е съставен Констативен протокол. На следващия ден жалбоподателя е следвало да се яви в ДГС гр.М. за съставяне на акт  именно за допуснато нарушение на 16.04.2019 г. Прави впечатление, че от приложения по делото Констативен протокол под № 152241/16.04.2019 г., който е съставен във връзка с констатирано нарушение на 16.04.2019 г. и лично е подписан от жалбоподателя, никъде не е посочена датата и часа за съставяне на акт на лицето. В частност този Констативен протокол и отразеното в него касае съставяне акт на жалбоподателя за констатирано друго нарушение, извън това, което е обект по настоящето производство. На 17.04.2019 г. жалбоподателя не се е явил в ДГС гр.М. за съставяне на акт, тъй като е бил болен и в тази насока е приложения по делото Амбулаторен лист под № 004506/17.04.2019 г. Актосъставителят по делото, в лицето на Свидетеля С.С. твърди в показанията си, че в Констативния протокол е било изрично написано жалбоподателя да се яви на 17.04.2019 г. в 09.30 часа. Този факт не отговаря на обективната истина, тъй като видно от приложения по делото Констативен протокол от 16.04.2019 г. такова обстоятелство не е вписано, а и както бе отразено в по-горните абзаци този Констативен протокол касае различно нарушение, което не е обект на разглеждане в настоящето производство. Безспорно от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че жалбоподателя на 17.04.2019 г. не се е явил в ДГС гр.М.. Ето защо, в никакъв случай не може да се приеме, че същият е бил наясно, че трябва да се яви на 17.04.2019 г. в 09.30 часа, като това обстоятелство е отразено в съставен Констативен протокол на 17.04.2019 г. в отсъствието на жалбоподателя. Същият по обективни причини не е могъл да узнае този факт. Както бе отразено и в по-горните абзаци, процесния акт обект на настоящето производство е съставен на жалбоподателя в негово отсъствие затова, че последният не е изпълнил разпореждане, което изрично не е вписано в акта в какво се отразява, но като ново обстоятелство се явява в НП и касае факта, че неизпълнението на разпореждането се изразява в това, че жалбоподателя не се е явил за съставяне на АУАН на 17.04.2019 г.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася по същество по обжалваното Наказателно постановление, тъй като безспорно същото е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неговата порочност.

От събраните по делото доказателства, както бе отбелязано и в по-горните абзаци безспорно е установено, че акта е съставен в отсъствие на жалбоподателя, като същият впоследствие не му е връчван, нито предявяван.

На първо място съдебния състав намира за основателно да посочи, че приложението на изключението на чл.40 ал.2 пр.2 от ЗАНН от правилото по чл.40 ал.1 от ЗАНН предпоставя редовно връчена на нарушителя покана, каквато няма в това производство. Без да има изпълнение на визираната по-горе законова предпоставка АУАН не може да се счита задочно съставен в отсъствие на нарушителя, поради неявяването му след покана в хипотезата на чл.40 ал.2 пр.2 от ЗАНН. Надлежното упражняване на правата на нарушителя при неприсъствено съставяне на акта е гарантирано от законодателя  с последващото задължително връчване на акта, съгласно чл.43 ал.4 от ЗАНН, което е несторено от административнонаказващия орган. Именно това нарушение е съществено по своя характер и автоматично води до отмяна на НП. Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗАНН, когато акта е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава на Общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от 7 дни от получаването и се връща незабавно. В конкретния случай безспорно липсват доказателства и твърдения, че изобщо акта е предявяван и подписван от жалбоподателя. Напротив, от всички разпитани по делото свидетели се установява, че акта изобщо не е изпращан за предявяване и подписване. При това положение и след като е установено, че акта не е бил предявен на нарушителя, административнонаказващия орган е бил длъжен незабавно да го върне на актосъставителя, според императивната разпоредба на чл.52 ал.2 от ЗАНН. Вместо да изпълни това свое задължение административнонаказващия орган е пристъпил към издаване на Наказателно постановление при непредявен и неподписан от нарушителя АУАН, каквато възможност приложимият специален закон, а именно ЗАНН и конкретно неговите чл.43 и чл.52 не допускат. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, понеже е лишило санкционираният нарушител от възможността да се запознае с предявеното му административнонаказателно обвинение, формулирано с акта, да изрази становище по него и да представи доказателства в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН и безспорно е неотстранимо в съдебната фаза на производството. Посоченото нарушение съставлява самостоятелно основание за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоящият съдебен състав намира за основателно да посочи, че ЗАНН не предвижда възможност за предявяване на акта по пощенски път. Такова е допустимо изрично и само по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН, т.е. чрез връчване на нарушителя лично или чрез пълномощник срещу подпис, което изобщо в конкретния случай не е сторено. Недопустимо е и издаване на Наказателно постановление, въз основа на непредявен и неподписан от нарушителя АУАН, още повече на неприсъствено съставен такъв, какъвто е настоящия случай.

Настоящият съдебен състав намира за основателно да посочи, макар, че не разглежда въпроса по същество, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.261 ал.1 т.1 от Закон за горите. Съгласно разпоредбата на чл.197 ал.1 т.6 от Закон за горите служителите в Изпълнителната Агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на Изп.Директор на Изпълнителната Агенция по горите издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушение на този закон, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за лечебните растения, Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на селскостопанското имущество и подзаконовите актове по прилагането им. В разпоредбата на чл.197 ал.1 т.6 от Закон за горите е регламентирана единствената правна възможност, при която служителите с лесовъдско образование в структурите на Изпълнителната Агенция по горите  имат възможност да издават разпореждания, като тази правна възможност е насочена само към спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушение по описаните закони. В конкретния случай не е налице административно нарушение, тъй като не е налице законово основание за изпълнение на разпореждане, което не се основава на правна норма от приложимия закон. Категорично не е налице осъществено административно нарушение от наказаното лице. Деянието не е съставомерно по нормата на чл.261 ал.1 т.1 от Закон за горите.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 464/22.08.2019 год. на Директора на РДГ гр. Б..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                                          

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: