№ 472
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000503118 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалбата на П. П. В., подадена срещу
разпореждането на Окръжен съд Враца, Гражданско отделение, постановено на
15.07.2021 г. по ч. гр. дело № 184/2021 г., с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за допускане на отказ от изпълнение на съдебни решения, постановени
от съд в Кралство Белгия.
В жалбата се твърди, че разпореждането на окръжния съд е незаконосъобразно.
Сочат се следните нарушения, които според жалбоподателя е допуснал окръжният съд:
На първо място, че поканата за доброволно изпълнение е изпратена на български език,
какъвто г-н В. не владее; На второ място, че съдът не е съобразил, че жалбоподателят
не е знаел за развилото се в Белгия съдопроизводство, а процесът се е провел задочно,
без г-н В. да присъства или да бъде представляван; На трето място се твърди, че
производството по чл.622б от ГПК е едностранно охранително като в разрез с чл.623,
изр.2 от ГПК съдът го е превърнал в исково такова, разпореждайки връчване на препис
от молбата на противната страна.
Посочва се също, че съдът не се е съобразил с представеното доказателство за
образувано производство за отмяна на осъдителното съдебно решение на
първоинстанционния белгийски съд. Твърди се, че се получава правен абсурд, тъй като
1
в България се допуска изпълнение на съдебни решения, които не са окончателни и
които ще бъдат преразгледани и вероятно отменени от Белгийския апелативен съд в гр.
Гент.
Иска се отмяна на разпореждането и допускане на отказ от изпълнение на
решенията на белгийския съд на осн. чл.45, ал.1, б. „б“ от регламент ЕС № 1215/2012 г.
Въззиваемите А. К. и В. П. чрез своя процесуален представител оспорват
жалбата. Както в подадения отговор, така и в допълнително представени писмени
бележки се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Поддържа се,
че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено нито в производството
пред съда в Нидерландия, нито пред районен и окръжен съд – Враца.
Иска се оставяне без уважение жалбата на П. П. В..
Представителят на ТД на НАП – Велико Търново – конституиран като взискател
в изпълнителното производство, изразява становище, че жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. Прави изрично искане, съобщенията по делото
да бъдат изпращани на юридическото лице Национална агенция по приходите – гр.
София.
Софийският апелативен съд, след като провери данните по делото и като взе
предвид оплакванията на жалбоподателя, намира следното:
Жалбата е допустима. Същата е подадена при спазване на срока по чл.623, ал.6
от ГПК /към която разпоредба препраща чл.622б от ГПК/, от активно легитимирана
страна, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по
настоящия процесуален ред.
При преценка на основателността на подадената жалба съдът взе предвид
следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по молбата на П. П. В.,
подадена по реда на чл.622а, ал.6 от ГПК и на осн. чл.45, ал.1, б. „б“ от Регламент /ЕС/
№ 1215/2012 г. за допускане на отказ от изпълнение на съдебни решения, постановени
от съд в Кралство Белгия.
Видно от данните по делото, ЧСИ И. Ц. – с район на действие ОС Враца, е
образувала изп. дело № 20218990400242 по молба на взискателите А. К. и В. П. за
сумата 25 405,28 лева. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника В. на
19.03.2021 г.
От решение на първоинстанционния съд на Западна Фландрия, отдел Брюге,
постановено на 15.02.2016 г. по дело № 16/278/А, се установява, че с него В. П. е
осъден да заплати на всеки от ищците – К. А. и П. В. по 3 125 евро, лихви и разноски.
В решението е посочено, че ответникът В. не се е явил в заседанието и не е бил
2
представляван, но редовно му е била връчена призовка на 19.01.2016 г. По искане на
ищците съдът е провел „задочно производство“ и е допуснал предварително
изпълнение на решението.
Пред окръжния съд е представено и решение, постановено на 24.11.2016 г. по
дело № 16/1623/А – също от първоинстанционния съд на Западна Фландрия, отдел
Брюге. В решението на белгийския съд е посочено, че производството представлява
„процедура по възражение“, образувано по искането на П.В., представляван от адвокат
П. де К.. Цитираното в решението искане на „ищеца“ В. е за обявяване на нищожност
на решението, постановено на 15.02.2016 г. Съдът е приел, че възражението е
неоснователно и съдебното решение следва да бъде потвърдено. Обявил е решението
за подлежащо на предварително изпълнение, независимо от правото на обжалване.
Цитираното решение е било връчено от районен съд – гр. Враца, лично на г-н В.
на адреса му в България по реда на Регламент /ЕО/ 1393/2007 г., на 04.07.2017 г.
Пред окръжния съд е представено и удостоверение за съдебно решение по
граждански и търговски дела, издадено на осн. чл.53 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г.
Същото е било представено и на съдебния изпълнител.
Към жалбата на г-н В. е приложена „молба за апелативно разглеждане“,
подадена на 04.06.2021 г. до апелативния съд в гр. Гент от пълномощник на г-н В., с
което е поискана отмяна на решението по дело № 16/1623/А на съда в Брюж/Брюге.
С разпореждането за насрочване на делото пред апелативния съд на
жалбоподателя е дадена възможност да представи доказателства за образувано дело за
отмяна пред Апелативен съд – Гент, Кралство Белгия.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция са представени документи в
превод от нидерландски език, извършен от ТПП – Враца. От тези документи е
невъзможно да се извлече релевантна информация за наличие на висящо производство
за отмяна на решението на белгийския съд, за изпълнение на което е образувано
производството пред ЧСИ И. Ц..
С оглед на горните доказателства, по оплакванията на жалбоподателя В. намира
следното:
На първо място, относно оплакването, че поканата за доброволно изпълнение е
изпратена на български език, какъвто г-н В. не владее: Съгласно чл. 4, ал.1 от ГПК, в
производството пред българските съдилища съдебният език е българският.
Същевременно ал.2 на чл.4 от ГПК дава възможност, на лицето, което не владее
български език, да бъде назначен преводач. Видно от данните по делото, правото на
защита на г-н В. не е било нарушено и същият своевременно е упражнил
процесуалното си право да поиска отказ от изпълнение.
3
На второ място, напълно неоснователно е оплакването, че съдът не е съобразил,
че жалбоподателят не е знаел за развилото се в Белгия съдопроизводство. Както беше
цитирано по-горе, в решението, постановено на 15.02.2016 г. по дело № 16/278/А,
изрично е посочена датата на връчване на призовката на ответника В.. Удостовереното
в съдебното решение има характер на официален документ, съдържанието на което не
е оспорено и не е опровергано от жалбоподателя. Очевидно белгийското
законодателство предвижда процесуална възможност за постановяване на
неприсъствено решение – както и българското. Освен това, в производството по дело
№ 16/1623/А, образувано по искането за обявяване на нищожност на решението от
15.02.2016 г., г-н В. е бил представляван от адвокат.
Неоснователно е и третото оплакване – за допуснато от окръжния съд
процесуално нарушение, изразяващо се в изпращане на препис от молбата на
взискателите. Производството по чл.622б от ГПК в никакъв случай не е едностранно
охранително, тъй като същото се развива в рамките на висящ изпълнителен процес,
който по същността си е продължение на състезателния исков процес.
За съда, сезиран с молба за отказ от изпълнение, направено по реда на чл. 46-47
от регламента, основанията за уважаване на молбата са изчерпателно изброени в чл.45.
Тези основания са цитирани в обжалваното разпореждане. Молителят се е позовал на
чл.45, ал.1, б. „б“ – когато съдебното решение, изпълнението на което се иска, е
постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документ за
образуване на производството в достатъчен срок и по начин, позволяващ му да
организира защитата си. Както беше посочено по-горе, ответникът В. е бил редовно
призован пред компетентния белгийски съд и е упражнил правото си на защита,
включително и чрез адвокат.
Що се отнася до оплакването, че съдът не се е съобразил с представеното
доказателство за образувано производство за отмяна на осъдителното съдебно решение
на първоинстанционния белгийски съд, настоящият съд намира следното: Пред
окръжен съд – Враца, е представена само „молба за апелативно разглеждане“, но не и
доказателства за образувано производство пред Апелативния съд в гр. Гент. Такива
доказателства не са приложени и към въззивната жалба, независимо че в нея се цитира
номер на дело и дата на насрочването му пред белгийския апелативен съд. Въпреки
дадените на жалбоподателя възможност и изрични указания, и в откритото съдебно
заседание пред настоящата инстанция не се представят релевантни доказателства в
подкрепа на това твърдение.
Освен това, в чл.45 от регламента наличието на висящо дело по основния спор
не е посочено като основание за постановяване на отказ от изпълнение. Такива
основания са: противоречие със съдебно решение, постановено между същите страни в
4
сезираната държава-членка или противоречие с по-ранно съдебно решение,
постановено в друга държава-членка или в трета страна – букви „в“ и „г“ от ал.1 на
чл.45 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г.
Наличието на висящо дело между същите страни в държавата по произход е
основание молителят да поиска спиране на производството на осн. чл.51 от
регламента, с каквото искане молителят не е сезирал окръжния съд. Такова искане е
направено едва в съдебно заседание пред апелативния съд, но както беше посочено по-
горе, същото не е подкрепено с доказателства за висящо производство по отмяна пред
съда по произход.
С оглед на изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира,
че жалбата на г-н П. П. В. е неоснователна, поради което обжалваното разпореждане на
Врачанския окръжен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция, на въззиваемите
страни следва да се присъдят разноски. Съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК, въззиваемите К. и Пашчиян претендират разноски за производството пред САС в
размер на общо 1 290,84 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражение за
прекомерност на възнаграждението не е направено от противната страна.
С оглед на изрично изразеното искане от представителя на ТД на НАП – Велико
Търново, препис от настоящото решение следва да бъде изпратен на НАП – София.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260294/15.07.2021 г. на Окръжен съд Враца,
Гражданско отделение, постановено по ч. гр. дело № 184/2021 г.
ОСЪЖДА П. П. В. с ЛНЧ **********, със съдебен адрес гр. ***, ул. ***“ № 3,
ет.3, офис № 2 – адв. Р. Ст., да заплати общо на А. К. и В. П. – двамата с адрес във
Федерална Република Германия, гр. *** 85084, ул. „***“ № 16а и № 16б, с адрес за
връчване на съобщения: гр. ***, ул. „***“ №3, чрез адв. М. Д., разноски за
производството пред Софийския апелативен съд в размер на 1 290,84 /хиляда, двеста и
деветдесет лева и 84 ст./
Препис от решението да се изпрати на адреса на НАП – гр. София.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6