№ 63
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20241001000912 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по:
въззивна жалба от 19.08.2024 г. на ищцата Н. К. Г. против решението от 10.06.2024 г.,
поправено с решение от 11.09.2024 г., по търг. дело № 1662/2023 г. на Софийския
градски съд, VІ-2 състав, в частта, с която: 1) са отхвърлени предявените срещу
„Панда Солар“ ООД иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ за разликата над 39 950 лв. до пълния
предявен размер от 55 000 лв., иск по чл. 134, ал. 3 ТЗ за разликата над 6 232 лв. до
пълния предявен размер от 42 832 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 377,92
лв. до пълния предявен размер от 1 684,87 лв.; и 2) ищцата е осъдена да заплати на
ответника съдебни разноски в размер на 5 491,27 лв.;
частна жалба от 15.10.2024 г. на ищцата Н. К. Г. против определението от 11.09.2024 г.
по търг. дело № 1662/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-2 състав, с което е оставено
без уважение искането на ищцата за изменение на решението от 10.06.2024 г. в частта
за разноските.
Във въззивната жалба се твърди, че неправилно и необосновано съдът не е кредитирал
представения от ищцата баланс към 30.06.2023 г., който не бил оспорен от ответника и
представлявал валидно доказателство за изчисляване на размера на ликвидационния дял на
ищцата. Твърди се, че от приетите основна и допълнителна експертиза не ставало ясно от
къде произхожда разликата между този баланс и по-късно представения по делото. Твърди
се, че вещото лице не било извършило проверки на място в счетоводството на ответното
дружество относно правилността на представения счетоводен баланс, а вещото лице било
работело само по предоставени от ответника документи. Сочи се, че съдът неправилно не
допуснал повторна експертиза относно разликите в сумите между двата баланса. Твърди се,
че неправилно бил отхвърлен искът по чл. 134, ал. 3 ТЗ поради ненастъпили падежи на
сумата 3 000 лв. по протокол от 1.07.2021 г. с падеж 9.07.2024 г. и на сумата 31 000 лв. по
1
протокол от 7.06.2021 г. с падеж 14.06.2024 г. Поддържа се, че този срок следвало да е
приложим само за съдружниците в дружеството, а не и за ищцата след напускането на
дружеството и превръщането й във външен кредитор. Неправилно било прието, че не били
налице основания за предсрочна изискуемост по чл. 71 ЗЗД предвид установеното
разпореждане от дружеството с единствените си дълготрайни активи след напускането на
ищцата, което било в ущърб на кредиторите.
В частната жалба се твърди, че неправилно на ответника са присъдени разноски за
адвокат в размер на 5 491,27 лв. Сочи се, че тези разноски били прекомерни, независимо, че
били в рамките на минимума по Наредба № 1/2004 г., като не били справедливи и
обосновани и съответни на фактическата и правна сложност на спора.
Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение в посочената част и да уважи предявените искове, както и да уважи частната жалба.
Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за
представляващия адвокат.
Въззиваемият „Панда Солар“ ООД – ответник по исковете, чрез процесуалния си
представител оспорват жалбите като неоснователни и молят съда да ги остави без уважение,
а обжалваното с тях решение и определение – в сила, като правилни и законосъобразни.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. К. Г. с искова молба от 7.09.2023 г., с която
срещу „Панда Солар“ ООД са били предявени: 1) иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ за заплащане на
сумата 55 000 лв., представляваща стойността на дружествения дял на ищцата, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2) искове по
чл. 134, ал. 3 ТЗ за заплащане на общата сума 42 832 лв., представляваща извършени от
ищцата допълнителни парични вноски, съгласно четири решения на общото събрание на
съдружниците на ответното дружество, проведени на 9.10.2020 г., 1.04.2021 г., 1.07.2021 г. и
7.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане; и 3) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 684,87
лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата по чл. 134, ал. 3 ТЗ за
периода 11.10.2022 г. – 7.09.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е бивш съдружник в ответното дружеството, като
членственото й правоотношение било едностранно прекратено на 13.06.2023 г. чрез
отправено предизвестие по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, към който момент притежавала 100
дружествени дяла на стойност 1 000 лв., които представлявали 1/3 от капитала на
дружеството от 3 000 лв. Нейните дялове били поети от другите двама съдружници, а
дружеството не й изплатило дължимия дружествен дял, който възлизал на 55 000 лв. Освен
това ищцата предоставила на ответното дружество заем под формата на допълнителни
парични вноски по чл. 134 ТЗ в общ размер на 42 832 лв., за които били взети решения от
общото събрание на съдружниците на 9.10.2020 г., 1.04.2021 г., 1.07.2021 г. и 7.06.2021 г.
Тези суми не били върнати на ищцата, като счита, че те са станали предсрочно изискуеми
поради прекратяването на членството.
В отговора на исковата молба ответникът, наред с другото, е направил евентуално
възражение за съдебно прихващане със свое насрещно вземане в размер на 5 000 лв.,
представляващо подлежаща на връщане заемна сума, която била предоставена на ищцата от
дружеството по неформален договор за заем сключен на 7.03.2022 г.
Не се спори, а и от вписванията в електронния Търговски регистър, които въззивният съд
служебно провери, е видно, че ответното дружество „Панда Солар“ ООД е било
първоначално регистрирано на 5.10.2020 г. с капитал от 3 000 лв. и трима съдружници при
равни дялове от по 1 000 лв. – Р. Д. М., Д. Х. С. и Н. К. Г., и предмет на дейност:
инвестиционна дейност, изграждане на соларни паркове, търговия със соларни панели и
2
аксесоари, консултации и изработване на проекти за развитие и модернизация селските
райони и други райони с икономическо значение в Република България, в т.ч. проекти за
производство на енергия от възобновяеми енергийни източници – фотоволтаични
електроцентрали, соларни системи и др., внедряването им и експлоатация на същите, в това
число с присъединяване към електропреносните мрежи (след получаване на съответните
разрешения); провеждане на научно-изследователски работи и опитно-конструкторски
разработки в областта на технологията, техниката, екологията, икономиката и
енергостроителството, търговия със стоки в първоначален, обработен или преработен вид,
посредничество, представителство и агентство и всяка друга незабранена от закона дейност.
На 14.07.2023 г. е било вписано заличаване на ищцата Н. Г. като съдружник и промяна на
размера на дяловото участие на останалите двама съдружници – на 1 500 лв. всеки.
Вписването е извършено по заявление № 20230710082248, към който е приложено
предизвестие на ищцата по чл. 125, ал. 2 ТЗ, връчено чрез нотариална покана на 13.03.2023
г. лично на управителя Р. М., както и протокол от 4.07.2023 г. на ОС на дружеството, с който
е констатирано изтичането на срока на предизвестие на 13.06.2023 г. и са приети решения за
разпределение на дела на напусналия съдружник между останалите при равни квоти, като е
приет и актуализиран дружествен договор.
Видно от представения дружествен договор /учредителен акт/ от 28.09.2020 г. капиталът
на дружеството е разпределен в 300 дяла с номинална стойност 10 лв. всеки, от които всеки
от тримата учредители притежава по 100 дяла.
С протокол от 9.10.2020 г. на общото събрание на съдружниците на ответното дружество
е взето единодушно решение за извършване на допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ
от съдружника Н. Г. в размер на 6 500 лв., от които 3 040 лв. – в брой до 12.10.2020 г. и 3 460
лв. – по банков път до 4.12.2020 г. Предвидено е, че дружеството се задължава да възстанови
сумите на ищцата в срок до 10.10.2022 г.
С протокол от 1.04.2021 г. на общото събрание на съдружниците на ответното дружество
е взето единодушно решение за извършване на допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ
от съдружника Н. Г. в размер на 2 332 лв., вносима в брой до 10.04.2021 г., която сума
дружеството се задължава да възстанови в срок до 10.04.2023 г.
С протокол от 7.06.2021 г. на общото събрание на съдружниците на ответното дружество
е взето единодушно решение за извършване на допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ
от съдружника Н. Г. в размер на 31 000 лв., вносима по банков път до 14.06.2021 г., която
сума дружеството се задължава да възстанови в срок до 14.06.2024 г.
С протокол от 1.07.2021 г. на общото събрание на съдружниците на ответното дружество
е взето единодушно решение за извършване на допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ
от съдружника Н. Г. в размер на 3 000 лв., вносима в брой до 9.07.2021 г., която сума
дружеството се задължава да възстанови в срок до 9.07.2024 г.
Представени са извлечения от счетоводни сметки на ответното дружество във връзка за
осчетоводяване на ПКО от 12.10.2020 г. за сума от 3040 лв., ПКО от 1.04.2021 г. за сумата
2 332 лв. и ПКО от 9.07.2021 г. за сумата 3 000 лв., внесени от ищцата в брой на каса.
Представени са, вкл. по реда на чл. 192 ГПК, и извлечения от банковата сметка на
ответното дружество в „ПИБ“ АД за периода 1.07.2020 г. – 9.01.2023 г. и за периода
1.06.2021 г. – 30.06.2023 г., от които е видно, че на 4.12.2020 г. от дружеството е получен
превод в размер на 3 460 лв. като наредител на сумата е Н. Г., а основанието е финансиране,
съответно че на 14.06.2021 г. е получен превод в размер на 31 000 лв., като наредител на
сумата е И. П. Г., а в основание е отбелязано – зареждане на сметка от името на Н. Г.. Към
30.06.2023 г. салдото по сметка е 19 278,39 лв.
Представени са и счетоводни баланси на ответното дружество към 31.12.2021 г.,
31.12.2022 г. и 30.06.2023 г. – последният във вариант на ищцата, приложен към исковата
молба.
Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132/3.08.2023
3
г., том ІІІ, рег. № 2833, нот. дело № 257/2023 г. на нотариус П. И., с рег. № ***, с който
ответникът „Панда Солар“ ООД е продал на „Ес Ди Премиум“ ООД следните недвижими
имоти: 1) дворно място с площ 1 683 кв. м., находящо се в с. Княжевско, община Опан,
област Стара Загора, представляващо УПИ ІV-110 в кв. 27, заедно с построените в него
жилищна сграда с площ от 32 кв. м. и второстепенна постройка с площ от 57 кв. м., заедно с
всички съоръжения в имота – фотоволтаична инсталация с мощност до 30 kWp; 2) дворно
място с площ от 1 690 кв. м., находящо се в с. Козаревец, община Стара Загора,
представляващо УПИ Х-249 в кв. 86, заедно с построените в него жилище с площ от 100 кв.
м., второстепенна сграда с площ от 25 кв. м. и навес с оградни стени с площ от 25 кв. м.; 3)
дворно място с площ от 2 416 кв. м., находящо се в с. Козаревец, община Стара Загора,
представляващо УПИ ІІІ-254 в кв. 87, заедно с построените в него жилище с площ от 112 кв.
м., жилище с площ от 9 кв. м. и навес с оградни стени с площ от 32 кв. м. Уговорено е, че
купувачът дължи обща цена от 108 300 лв., от които 54 300 лв. – за недвижимите имоти и
54 000 лв. – за фотоволтаичната инсталация.
Представени са и справка за вписванията по партидата на ответното дружество в имотния
регистър към 7.09.2023 г., удостоверение за семейно положение и деца от 28.08.2023 г. за
ищцата; електронна кореспонденция от 31.01.2023 г., 8.02.2023 г., 9.02.2023 г., 12.06.2023 г.,
13.06.2023 г. и 14.06.2023 г.
В производството пред СГС е разпитан свидетелят Д. С.. Същият заявява, че е съдружник
в ответното дружество, заедно с Р. М. и доскоро с ищцата. Ищцата познавал индиректно чрез
съпруга й – И. Г.. Свидетелят бил информиран от съдружника и управител Р. М. за проведен
телефонен разговор през м. март 2022 г. с И. Г., който поискал заем от името на Н. Г. в
размер на 5 000 лв., като такъв бил предоставен. Сумата била взета от Р. М. от офиса на
дружеството и занесена в гр. Пловдив за предаването й на И. Г., като била за негови нужди.
За даването на този заем не бил съставен нарочен документ, защото в дружеството се
работело на доверие. За връщане на сумата имало разговори, когато И. участващ в
дружеството чрез съпругата му Н. изразил желание да се оттегли. Тогава станало и дума, че
тези 5 000 лв., дадени в заем, могат да бъдат приспаднати от сумата, която дружеството би
дължало на напускащия съдружник. Тогава И. Г. смятал, че за дела в дружеството се следват
около 70 000 лв., като тези 5000 лв. евентуално бъдат приспаднати от тях.
В първоинстанционното производство са приети основно и допълнително заключения на
съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице М. А.. Вещото лице въз основа
на проверените материали по делото и предоставени такива от счетоводството на ответното
дружество е заключило, че счетоводството за периода от 2020 г. до 30.06.2023 г. е водено
редовно и при спазване на счетоводните стандарти, като представеният от дружеството
междинен счетоводен баланс към 30.06.2023 г. е коректно съставен съобразно ЗСч.
Експертизата е установила, че към 30.06.2023 г. счетоводната стойност на активите на
дружеството възлиза на 293 618 лв., а на задълженията – на 173 768 лв., като чистата
стойност на активите е 119 850 лв. Паричната стойност на дяловото участие на ищцата,
изчислено като пропорционална част от капитала на дружеството, възлиза на 39 950 лв.
Установено е, че посочените в исковата молба допълнителни парични вноски, извършени от
ищцата, са надлежно осчетоводени, и са в общ размер на 42 832 лв. Осчетоводено е в
оборотната ведомост изплащане през м. декември 2021 г. от дружеството на тримата
съдружници на общо 7 800 лв. /по 2 600 лв. за всеки съдружник/ – възстановени суми по
допълнителни парични вноски. Според допълнителното заключение сумата 7 800 лв. е
отразена като изплатена на съдружниците и при проследяване на движението по сметка 501
– Каса в лева и по сметка 499 – Други кредитори за 2021 г., които са намерили отражение и в
приетия /единодушно от тримата съдружника/ и обявен в ТР ГФО на дружеството към
31.12.2021 г. Установено е, че в представения от ищцата по делото междинен баланс към
30.06.2023 г. са отразени материални запаси на стойност 46 хил. лв., а в представения от
ответника баланс към същата дата, подписан от счетоводител и управителя на дружеството,
тази позиция е с нулева стойност. Това е обяснено с оборотната ведомост за периода 1.01 –
30.06.2023 г., в която са отразени дебитни и кредитни обороти в размер на 116 873,15 лв. и
4
крайно салдо с нулева стойност. Установено е, че стойността от 116 873,15 лв. е формирана
от заприходени доставки на фотоволтаични модули, закупени от Италия, които обаче
впоследствие са „изписани“, тъй като са предадени на други фирми. Така на 9.02.2023 г. е
заприходен фотоволтаичен модул М415 на стойност 71 370,73 лв., който на 22.04.2023 г. е
изписан и активът е закрит. На 26.04.2023 г. е заприходен фотоволтаичен модул М415 на
стойност 45 502,42 лв., който на 25.05.2023 г. е изписан и активът е закрит, тъй като с
приемо-предавателен протокол № 20/28.05.2023 г. активът е предаден на „Тета“ ООД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
1. По въззивната жалба
А) По иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ
Не се спори между страните, а и от събраните доказателства се установява, че ищцата е
била съдружник в ответното дружество от регистрирането му на 5.10.2020 г. до 13.06.2023 г.,
когато членството й е било прекратено поради подадено от нея едностранно предизвестие по
чл. 125, ал. 2 ТЗ, редовно връчено на управителя на дружеството на 13.03.2023 г.
Спорният въпрос по настоящото дело е дали ищцата притежава вземане по чл. 125, ал. 3
ТЗ за разликата над присъдената сума от 39 950 лв., по който въпрос въззивният съд намира
следното:
Съобразно чл. 125, ал. 3 ТЗ при прекратяване на участието на съдружник в ООД
имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването. Под „имуществени последици“ се разбира
възможността бившият съдружник да получи паричната равностойност на дружествения си
дял по чл. 127 ТЗ. Според трайно установената съдебна практика[1] тази равностойност се
определя към края на месеца, в който е прекратено членственото правоотношение на база
процентното участие в дяловия капитал, приложено спрямо т.нар. чисто имущество на
дружеството – превишението на актива над пасива /без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат/, като подобно изплащане на дела не се извършва при превишение на
пасивите над активите. Изяснено е и, че за целта следва да се изготви междинен счетоводен
баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването, в който действителните
активи и пасиви да се отразят по историческата им цена, която е цена на придобиване,
себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти
/чл. 13, ал. 1 и 2, § 1, т. 3 и 4 от ДР на ЗСч – отм./, а не по пазарната стойност, която е от
значение само при ликвидация на дружеството[2]. Съставеният от дружеството междинен
счетоводен баланс няма обвързваща съда материална доказателствена сила и при оспорване
на извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на проверка от съдебна
експертиза за стойността на активите и пасивите към релевантния по чл. 125, ал. 3 ТЗ
момент, при спазване нормативните разпоредби на счетоводното законодателство и
съответните приложими счетоводни стандарти, действащи по това време.
Следователно, размерът на вземането на ищцата по чл. 125, ал. 3 ТЗ зависи от това дали е
налице превишение на активите над пасивите /без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат/ от имуществото на ответното дружество към края на месеца, в който е
настъпило прекратяването на членството, по историческа цена. Тъй като членството на
ищцата е прекратено на 13.06.2023 г. на осн. чл. 125, ал. 2 ТЗ, то релевантна за преценката се
явява датата 30.06.2023 г. Обстоятелството кога е вписана промяната в ТР, няма никакво
значение.
За установяване на имущественото състояние на ответното дружество към 30.06.2023 г.
по делото са събрани доказателства – писмени и съдебно-счетоводна експертиза. Спорен по
делото се явява въпроса въз основа на кой вариант на междинен баланс следва да се изчисли
5
стойността на дружествения дял – дали по баланса, представен от ищцата към исковата
молба, или по този, който е бил представен на вещото лице, изготвен от счетоводството на
дружеството. Въззивният съд намира, че правилно вещото лице е взело предвид баланса,
изготвен от счетоводството на дружеството, за който след проверка е установило, че вярно
отразява имущественото състояние към съответната дата. Основната разлика между двата
варианта е, че в този на ищцата към дълготрайните активи са отразени материални запаси на
стойност 46 хил. лв., липсващи в другия вариант. Противно на доводите в жалбата обаче в
допълнителното заключение на ССЕ е дадено обяснение за това разминаване. То се дължи на
това, че във варианта на ищцата не е било взето предвид закриването на заприходен на
26.04.2023 г. актив /фотоволтаичен модул М415 на стойност 45 502,42 лв./ поради неговото
последващо разпореждане и предаване на третото лице „Тета“ ООД с приемо-предавателен
протокол № 20/28.05.2023 г. Разминаването се дължи и на това, че във варианта на ищцата
не са отчетени направени разходи за производствена дейност /изграждане на соларен парк/,
както и не е съобразен точният размер на паричните суми в банкови сметки на дружеството.
Впрочем, ищцата не е оспорила своевременно в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК основното и
допълнително заключения на ССЕ при тяхното приемане. Ето защо въззивният съд
кредитира заключенията.
Следва да се приеме за доказано, че към 30.06.2023 г. счетоводната стойност на активите
на дружеството възлиза на 293 618 лв., а на задълженията – на 173 768 лв., като чистата
стойност на активите е 119 850 лв. Участието на ищцата в капитала на дружеството възлиза
на 1/3, поради което паричната стойност на дяловото й участие, изчислено като
пропорционална част от капитала на дружеството, възлиза на 39 950 лв., до който размер
искът е основателен.
Във въззивното производство не подлежи на разглеждане направеното от ответника
възражение за прихващане с претендирано насрещно вземане от 5 000 лв., което е
отхвърлено с първоинстанционното решение, доколкото ответникът не е подал жалба срещу
това решение, поради което то е влязло в сила в осъдителната му част по този иск, а
следователно – и по отхвърленото възражение за прихващане.
Ето защо не се установява вземане на ищцата по чл. 125, ал. 3 ТЗ за разликата над
присъдената с обжалваното решение сума от 39 950 лв. до пълния предявен размер от 55 000
лв. Поради това в тази част обжалваното решение следва да се потвърди.
Б) По исковете по чл. 134, ал. 3 ТЗ
Предмет на първоинстанционното производство са били четири иска по чл. 134, ал. 3 ТЗ
за заплащане на суми, дължими въз основа на четири решения на общото събрание на
съдружниците в ответното дружество – от 9.10.2020 г., 1.04.2021 г., 1.07.2021 г. и 7.06.2021 г.
С обжалваното решение са присъдени суми по първите две решения на ОС /от 9.10.2020 г. и
1.04.2021 г./, като е отчетено извършено плащане от ответника през м. 12.2021 г. на сумата
2 600 лв., в която част липсва оплакване в жалбата. Спрямо претендираните вземания по
решенията на ОС от 1.07.2021 г. и 7.06.2021 г. исковете са отхвърлени, като въззивната жалба
е насочена само срещу тази част от първоинстанционното решение, поради което само тези
искове са предмет на въззивното производство.
В жалбата и отговора липсват оплаквания относно фактическите констатации в
обжалваното решение, подкрепящи се и от доказателствата, а именно: 1) с решение от
7.06.2021 г. на общото събрание на съдружниците на ответното дружество е взето решение
за извършване на допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ от ищцата в размер на 31 000
лв., със срок за връщане до 14.06.2024 г.; 2) сумата е реално внесена по банков път на
14.06.2021 г. от името на ищцата; 3) с решение от 1.07.2021 г. на общото събрание на
съдружниците на ответното дружество е взето решение за извършване на допълнителна
парична вноска по чл. 134 ТЗ от ищцата в размер на 3 000 лв., със срок за връщане до
9.07.2024 г.; и 4) сумата е внесена в брой от ищцата на 9.07.2021 г.
6
Допълнителните парични вноски по чл. 134 ТЗ са форма на кредитиране на дружеството
от неговите съдружници. При това кредитиране възниква заемно правоотношение, като
дружеството дължи възстановяване на вноските в срок, определен в решението на ОС. В
случая първоинстанционният съд, след като е установил съществуването на такива вземания
в полза на ищцата по двете решения на ОС от 7.06.2021 г. и 1.07.2021 г., е отхвърлил тези
искове единствено поради липса на изискуемост на тези вземания, доколкото падежите им
не са настъпили към датата на устните състезания пред СГС /19.04.2024 г./. След тази дата
обаче падежите вече са настъпили /на 14.06.2024 г. по решението от 7.06.2021 г. и на
9.07.2024 г. по решението от 1.07.2021 г./, което обстоятелство следва да се вземе предвид от
въззивния съд на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК.
Противно на доводите в жалба първоначално установите падежи на вземанията по чл.
134, ал. 3 ТЗ не се променят само поради прекратяването на членството на ищцата в
дружеството. Липсва законово основание за подобна промяна на съдържанието на
съответното заемно отношение.
Липсва и основание за предсрочна изискуемост на задълженията по чл. 71 ЗЗД,
предвиждащ, че изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и
преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е
намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.
Процесните задължения са хирографарни, т.е. за тях не са били учредявани специални
обезпечения, нито такива са обещавани. Същевременно, не е установено по никакъв начин,
че ответното дружество е станало неплатежоспособно. Неплатежоспособността на
търговците е дефинирана в чл. 608 ТЗ, като за нейното наличие не е достатъчно само
установеното разпореждане на ответника с недвижими имоти, извършено с нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 132/3.08.2023 г. Неплатежоспособност означава,
че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения, а подобно
неспособност не е установена спрямо ответника. Ето защо двете процесни вземания не са
станали предсрочно изискуеми преди подаване на настоящата искова молба, а тяхната
изискуемост е настъпила в хода на висящото съдебно производство.
Поради това двата иска за сумите 31 000 лв. и 3 000 лв. се явяват основателни и следва да
се уважат. Претендираната законна лихва следва да се присъди, но не от момента на
подаване на исковата молба, към който момент вземанията са били неизискуеми, а от деня,
следващ настъпването на съответния падеж – 15.06.2024 г. и 10.07.2024 г.
В) По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищцата претендира заплащане на законната мораторна лихва върху вземанията по чл. 134
ТЗ. Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания в тази част, но следва да се приеме,
че решението се обжалва в отхвърлителната част по претенциите за лихви до подаване на
исковата молба, т.е. – спрямо главниците по решенията на ОС, които са предмет на жалбата.
Доколкото въззивният съд прие, че падежът на тези вземания е настъпил след подаване на
исковата молба, то недължими се явяват и претендираните мораторни лихви за периода
преди исковата молба. Ето защо тези претенции са неоснователни.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която исковете
по чл. 134, ал. 3 ТЗ са отхвърлени за сумите 31 000 лв. и 3 000 лв., които да се уважат, заедно
със законната лихва от 15.06.2024 г. и 10.07.2024 г. Решението следва да се отмени и в
частта, с която по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника са присъдени разноски над 1 965,85
лв. – съразмерно на отхвърлените искове. В останалата обжалвана част решението следва да
се потвърди.
ІІІ. По частната жалба по чл. 248 ГПК
Жалбата е насочена срещу определението от 11.09.2024 г., с което е отхвърлено искането
7
на ищцата за изменение на решението от 10.06.2024 г. в частта за разноските по реда на чл.
248 ГПК.
Оплакването в жалбата и в молбата по чл. 248 ГПК е, че неправилно СГС не е уважил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника, уговорено в размер на 10 320 лв.
Въззивният съд намира за неоснователно това възражение. Материалният интерес по
делото възлиза на 99 516,87 лв., спрямо който размерът на минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 8 611,35 лв. без ДДС, или
10 333,62 лв. с ДДС. Визираният минимум по чл. 36 ЗА не е обвързващ за съда, предвид
установеното противоречие с правото на ЕС с решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС. Въпреки това остава изискването на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА размерът на
адвокатското възнаграждение да бъде справедлив и обоснован.
Същевременно, според настоящия съдебен състав, правомощието на съда по чл. 78, ал. 5
ГПК е изключение от принципа на зачитане на договорната свобода, към защита на която
всъщност е насочено цитираното решение на СЕС, в която правомощието на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36 ЗА е разгледано през призмата на ограничаване на конкуренцията
в рамките на предоставянето на адвокатски услуги, т.е. от гледище на възможността
адвокатите да уговарят по-ниски възнаграждения и от гледище на ограничаване на
свободата на договаряне между адвокат и клиент. Ето защо незачитането на тази договорна
свобода по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се извършва само при драстично
несъответствие между сложността на спора и уговореното възнаграждение, с оглед
спазване на принципа за обезщетяване на реално претърпените вреди при деликтната
отговорност, стояща в основата на отговорността за съдебни разноски по чл. 78 ГПК.
В настоящия казус липсва такова драстично несъответствие, а уговореното
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, още повече, че е в
размер до необвързващия минимум по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2024 г. Начисленият
ДДС се дължи по силата на закона, като не е спорно, че ангажираният от ответника адвокат
е регистриран по ЗДДС. Ето защо няма основание за редукция на възнаграждението, поради
което обжалваното определение следва да се потвърди.
ІV. По разноските за производството
При този изход на спора право на присъждане на разноски имат и двете страни.
На ищцата следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от претенциите
в общ размер на 1 375,89 лв., от които: 1) 990,67 лв. – неприсъдената част от разноските за
първата инстанция, 2) 385,22 лв. – за заплатената държавна такса по въззивната жалба.
Ответникът е доказал разноски за въззивното производство в размер на 6 600 лв. – за
заплатеното адвокатско възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и съдействие от
16.11.2024 г., в което е удостоверено и плащането. Неоснователно е направеното от ищцата
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото възнаграждението е в размер
по-нисък от този за първата инстанция и съответства на фактическата и правна сложност на
спора. На ответника се полага съразмерна част според отхвърлената част от жалбата, а
именно – 2 362,60 лв.
На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката на ищцата следва да се присъди поисканото
възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от
16.08.2024 г. защитата е поета при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът намира за
справедлив размерът, който е съответен на хонорара, уговорен от насрещната страна, който е
5 500 лв. /по делото няма данни за регистрация по ЗДДС на адвоката на ищцата/.
Съразмерно на уважената част от жалбата възнаграждението следва да се определи на
3 531,17 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответното дружество следва да се възложи
8
съразмерна част от таксата, за която ищцата е била освободена по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
За въззивното производство тази съразмерна част възлиза на 294,78 лв., а за първата
инстанция – 915,74 лв. /допълнителна такса за уважените в тази инстанция искове/.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] така решение № 100/7.02.2013 г. по т.д. № 665/2011 г. на ВКС, І т.о.; решение № 178/22.02.2016 г. по т.д. №
2316/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 149/22.02.2016 г. по т.д. № 1747/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
[2] така решение № 73/17.10.2017 г. по т. д. № 1465/2015 г., решение № 71/18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г., решение № 206/6.08.2018
г. по т.д. № 1108/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 10.06.2024 г., поправено с решение от 11.09.2024 г., по търг. дело
№ 1662/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-2 състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от ищцата Н. К. Г. срещу ответника „Панда Солар“ ООД искове по чл. 134, ал. 3
ТЗ за разликата над присъдените 6 232 лв. до размера на 40 232 лв., дължими по решения на
общото събрание от 7.06.2021 г. и 1.07.2021 г., както и в частта, с която ищцата Н. К. Г. е
осъдена да заплати на ответника „Панда Солар“ ООД съдебни разноски за разликата над
1 965,85 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Панда Солар“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление
– гр. София, район „Искър“, ул. Неделчо Бончев“ № 41, да заплати на Н. К. Г. с ЕГН –
**********, с адрес – гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, на осн. чл. 134, ал. 3 от ТЗ сумата
31 000 лв., представляваща внесена от ищцата допълнителна парична вноска по решение от
7.06.2021 г. на общото събрание на съдружниците на ответното дружество, заедно със
законната лихва от 15.06.2024 г. до окончателното изплащане, и сумата 3 000 лв.,
представляваща внесена от ищцата допълнителна парична вноска по решение от 1.07.2021 г.
на общото събрание на съдружниците на ответното дружество, заедно със законната лихва
от 10.07.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1 375,89 лв. – разноски за
производството пред СГС и САС.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.06.2024 г., поправено с решение от 11.09.2024 г., по
търг. дело № 1662/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-2 състав, в останалата обжалвана
част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3460/11.09.2024 г. по търг. дело № 1662/2023 г. на
Софийския градски съд, VІ-2 състав
ОСЪЖДА Н. К. Г. с ЕГН – **********, с адрес – гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, да
заплати на „Панда Солар“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, район „Искър“, ул. Неделчо Бончев“ № 41, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2
362,60 лв. – съдебни разноски за производството пред САС.
ОСЪЖДА „Панда Солар“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район „Искър“, ул. Неделчо Бончев“ № 41, да заплати на адв. С. Р.
С. с адрес – гр. ***, бул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата 3 531,17 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществена защита на
ищцата Н. К. Г. за въззивното производство по т.д. № 912/2024 г. на Софийския апелативен
съд.
ОСЪЖДА „Панда Солар“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление
– гр. София, район „Искър“, ул. Неделчо Бончев“ № 41, да заплати по сметка на Софийския
апелативен съд държавна такса в размер на 294,78 лв., а по сметка на Софийския градски
съд държавна такса в размер на 915,74 лв.
9
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщенията да се изпратят чрез обявените по делото профили в ЕПЕП на адвокатите на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10