Решение по дело №325/2020 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 260032
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 29 декември 2020 г.)
Съдия: Тихомир Иванов Вельовски
Дело: 20201410200325
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Б.С., 04.12.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си заседание на 05 ноември, Две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия Вельовски АНД.№ 325/2020г. по описа на РС-Б.Слатина

            За да се произнесе, взе предвид следното:

            Подадена е жалба от „Б.К.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Р.Р., срещу НП № 63/29.06.2020г. на Директора на ОДБХ гр.Враца, с което са наложени на дружеството административни наказания “Имуществена санкция” в размер на 2000лв. /две хиляди лева/, на основание чл.155, ал.2, вр. Ал.1 от Закона за защита на растенията, за нарушение на чл.101, т.1 и т.2 от Закона за защита на растенията, и “Имуществена санкция” в размер на 1900лв. /хиляда и деветстотин лева/, на основание чл.166, ал.3, вр. ал.2 от Закона за защита на растенията, за нарушение на чл.143, ал.1 от Закона за защита на растенията.

            Производството е по реда на чл.59 – 63 ЗАНН.

            В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и се прави искане за неговата отмяна. 

           Въззиваемата страна, чрез процесуален представител – гл.юрисконсулт Ани Цветанова, оспорва основателността на жалбата и моли съдът да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

            Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните от страните доводи и съображения, приема за установено следното:

            Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е основателна.

            От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 29.05.2020г. св. Л.Д.Д. и св. В.А.Ч. – гл. инспектори в ОДБХ гр.Враца, отдел „Растителна защита“, извършили проверка в обект на „Био Ком 2015”, находящ се в с.Враняк, обл.Враца, ул.“Оборище“ № 10, при която констатирали, че на адреса присъства лицето Костадин Георгиев Тодоров, назначен на трудов договор в дружеството. При проверката представителят на жалбоподателя не присъствал. По време на проверката служителите установили, че в двора на посочения адрес са налични 2 бр. корита, в които се отглеждат калифорнийски червеи. От воден извлек на тора от калифорнийски червеи се произвеждат, в постройка на същия адрес – „Био Ком концентрат“ и „Био Ком 2015 България” – биоторове като се прибавят фолиамин и масло по данни на Тодоров. Течните торове и добавките се бъркат за хомогенизиране в 3 бр. бидони, от където се източват в пластмасови туби. Констатирани са налични готови опаковки с „Био Ком концентрат“ и „Био Ком 2015 България”, които са описани с протокол за изземване. В обекта са налични туби, капачки за тях и етикети за три вида биоторове  и за „Био Ком панацео“ – биоинсектицид. Същите се предлагат за продажба на пазара, без да са регистрирани по надлежния ред в БАБХ.

          Служителите съставили  констативен протокол от същата дата. След проверката те поканили управителя на дружеството - жалбоподател да се яви на 01.06.2020г. в сградата на  ОДБХ гр.Враца, за съставяне на АУАН. На същата дата представителят на жалбоподателя се явил, където св. Д. съставила срещу него акт № 0000031, за нарушение на чл.101, т.1 и т.2 и чл.143, ал.1 от Закона за защита на растенията. АУАН е съставен в присъствието на свидетел В.А.Ч.. АУАН е предявен и връчен на същата дата на управителя В.Р.Р.. 

            Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение, е издадено НП № 63/29.06.2020г. на Директора на ОДБХ гр.Враца, с което на жалбоподателя са наложено административни наказания “Имуществена санкция”   в размер на 2000лв. /две хиляди лева/, на основание чл.155, ал.2, вр. Ал.1 от Закона за защита на растенията, за нарушение на чл.101, т.1 и т.2 от Закона за защита на растенията, и “Имуществена санкция”   в размер на 1900лв. /хиляда и деветстотин лева/, на основание чл.166, ал.3, вр. Ал.2 от Закона за защита на растенията, за нарушение на чл.143, ал.1 от Закона за защита на растенията.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 0000031/01.06.2020г., НП № 63/29.06.2020г., констативен протокол от 29.05.2020г., протокол за изземване към КП, възражение срещу АУАН, фактура № **********/20.05.2020г., разпечатки от електронен магазин и фейсбукстраница, копия на иззети етикети на препарати, разпечатка от фейсбукстраница на „Б.К.2.“ ЕООД, Заповед № ОСПП-25/27.03.2015г., Заповед № ОСПП-196/01.03.2011г., както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Л.Д.Д. и В.А.Ч.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, безпристрастни, логически, последователни и изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 от ЗЗР и чл. 47, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 от ЗЗР.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Съгласно чл. 155. (1) Който наруши забрана по чл. 52, чл. 101, т. 1 или 2, чл. 107, т. 1 или не изпълни условие или задължение по чл. 48, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление; (2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.

В настоящия случай чл.101, т. 1 и т. 2 от ЗЗР предвижда санкция по отношение на няколко действия на нарушителя, а именно: забранява се 1. съхранението с цел продажба, търговията и преопаковането на неразрешени и/или негодни продукти за растителна защита; 2. съхранението с цел продажба и търговията на продукти за растителна защита извън обекти по чл. 91, ал. 2.

В разглеждания случай жалбоподателят видно от обстоятелствената част на обжалваното НП е санкциониран за това, че предлага за продажба на пазара 1. предлага за продажба на пазара продукти, без да са регистрирани по надлежния ред и 2. продукти за растителна защита извън обекти по чл. 91, ал. 2. Изрично в обжалваното НП е посочено че са нарушени разпоредбите на чл.101, т. 1 и т. 2 от ЗЗР. Наложената санкция е една – "Имуществена санкция" в размер от 2 000 лв.

В случая АНО орган в разрез с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН е определил на жалбоподателя общо наказание – "Имуществена санкция" в размер на 2 000 лв., а не отделно наказание за всяко от очертаните в обстоятелствената част на НП две нарушения. По този начин АНО е нарушил основен принцип на административнонаказателния процес – за законоустановеност на административните наказания и недопустимостта на тяхното кумулиране, следващо от императива на посочената норма. Действително, в административнонаказателното производство се прилагат и правилата на НК и НПК, но това става само за определени неуредени случаи, изрично посочени в чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН, а не във всички такива, още повече, когато има предвиден специален текст и в случая това е този на чл. 18 от ЗАНН, а тъй като ЗАНН не познава института на продължаваното нарушение/престъпление, доколкото последното предвижда извършването на няколко отделни деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, да са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината. В този смисъл е Тълкувателно решение № 77/ 1984 година на ОСНК на ВС, според което при реализиране на административнонаказателната отговорност не намират приложение разпоредбите на чл. 23-26 от НК. Действително не съществува процесуална пречка нарушенията да се установят с един Акт и да се издаде едно НП, но единствено при спазване изискванията на чл. 18 от ЗАНН, или с Акта да се констатират няколко нарушения, а с НП да се санкционира само едно от тях, но при недвусмислена яснота на волята на наказващия орган кое е санкционираното нарушение. В конкретния случай това не става ясно.

Иначе казано, съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко от тях. Или в ЗАНН е възприет принципа за наказуемост на дееца за толкова деяния, колкото е извършил и за толкова нарушения, колкото са установени съобразно с нарушените административноправни норми. За всяко нарушение се налага отделно наказание, като наложените наказания се изтърпяват отделно. Разпоредбата на чл.101 от ЗЗР, на която се основава наложеното наказание в случая, извежда няколко отделни състава, основаващи налагане на наказание. Всяко нарушение на закона е самостоятелно нарушение, подлежащо на санкциониране с "Глоба" или "Имуществена санкция" в определените от закона размери. В случая АНО е наложил едно наказание за приети за извършени две отделни нарушения – предлагане за продажба на пазара на неразрешени продукти за растителна защита и продукти за растителна защита извън обекти по чл. 91, ал. 2, което е недопустимо съгласно посочената разпоредба на чл. 18 от ЗАНН. От съдържанието на НП не може да се направи извода, че наказанието е наложено само за едно от двете нарушения, при изричното посочване в него, че са предлагани за продажба на пазара на неразрешени продукти за растителна защита и продукти за растителна защита извън обекти по чл. 91, ал. 2, като две различни и самостоятелни действия.

Административнонаказателната отговорност е винаги конкретна и не може за две или повече нарушения да се налага общо наказание. Следвало е да бъде санкциониран жалбоподателя отделно за всяко едно от нарушенията с отделно наказание. Като не е сторил това, наказващият орган е допуснал процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността на обжалваното НП.

Нарушаването на това изискване е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и представлява абсолютно основание за отмяна на НП.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено в неговата санкционна част, т.е. в частта, в която е наложено на „Б.К.2.” ЕООД, ЕИК *********, административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 000 лв., на основание чл.155, ал.2, вр. Ал.1 от Закона за защита на растенията, за нарушение на чл.101, т.1 и т.2 от Закона за защита на растенията, като постановено при гореизложените съществени процесуални нарушения без да обсъжда доводите на страните по същество.

 

          По т.2 на НП, с което е наложена “Имуществена санкция”   в размер на 1900лв. /хиляда и деветстотин лева/, на основание чл.166, ал.3, вр. ал.2 от Закона за защита на растенията, за нарушение на чл.143, ал.1 от Закона за защита на растенията:

          Съгласно чл. 166, ал. 2 Който не изпълни задължения по чл. 141 или по чл. 142, ал. 2, наруши забрана по чл. 143, т. 1 или 2 или наруши разпоредба на чл. 713 от Регламент (ЕО) № 2003/2003, се наказва с глоба от 1000 до 2400 лв.; (3) Когато нарушенията по ал. 1 или 2 са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1900 до 3600 лв.

          Съгласно посочената като нарушена правна норма на  чл. 143, т.1 от ЗЗР "Забраняват се: 1.вносът, въвеждането, пускането на пазара, употребата и съхранението с цел пускане на пазара или употреба на нерегистрирани торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества или хранителни субстрати". Описаното в АУАН и НП деяние е предлагане за продажба на пазара на биоторове, без да са регистрирани по надлежния ред. То се субсумира в хипотезата на параграф1, т.7 от ДР на приложимата НАРЕДБА № 21 от 23.11.2016 г. за условията и реда за регистрацията, етикетирането и контрола на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати-"пускане на пазара", което е всяко доставяне срещу заплащане или безплатно или съхранение за целите на доставянето.

         Доколкото обаче в обстоятелствената част на НП е отразено, че след като са Констатирани налични готови опаковки с „Био Ком концентрат“ и „Био Ком 2015 България”, които са описани с протокол за изземване, в обекта са налични туби, капачки за тях и етикети за три вида биоторове  и за „Био Ком панацео“ – биоинсектицид. Същите се предлагат за продажба на пазара, без да са регистрирани по надлежния ред в БАБХ. В случая не става ясно за какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателят – за налична готова продукция и опаковки или за налични туби, капачки и етикети за три вида биоторове  и за „Био Ком панацео“ – биоинсектицид, които се предлагат за продажба. Следва да се има предвид, че самото държане на празни опаковки, туби, капачки и етикети не представлява административно нарушение. Това е довело до липса на реквизит в съставените административни актове, който е задължителен съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и до опорочаване на водения административнонаказателен процес, с което неприемливо се ограничава правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на атакуваното НП.

         На следващо място няма коректност и по отношение на друг задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП, вменен съответно в чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и касаещ датата на нарушението. Описвайки предприетите от контролните органи проверки на стопанисвания от жалбоподателя склад за съхранение и търговия за торове и последвалите ги действия в тази връзка, актосъставителят и наказващият орган са пропуснали да впишат датата, приета от тях за дата на нарушението. Липсва и отбелязване на дата на установяване на констатираното деяние. Посоченият пропуск е довел до съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващ правото на защита на нарушителя, тъй като датата на нарушението е пряко свързана с института на давността по чл. 34 от ЗАНН. Без да е изяснен въпросът кога е извършено нарушението, не е възможно да се прецени дали е изтекла предвидената в закона давност, а от там и възможността да се състави АУАН и издаде НП. Тази нередовност в акта и НП води до съществено нарушение на правото на защита на нарушителя и до невъзможност своевременно да организира своята защита с възможността да направи своите възражения, които да бъдат преценени с оглед останалите събрани доказателства и степента на извършеното нарушение. Приложена по преписката е фактура от 20.05.2020г. за продаден биотор, но същата дата не се сочи от наказващия орган. От представените разпечатки от електронен магазин – л.18, 19 и 20 от делото, разпечатки от фейсбукстраница – л.23 и л.24 от делото, не може да стане ясно, че именно жалбоподателят е произвел продукцията и я е предложил за продажба. А обявените етикети – л.21 и л.22 от делото, не е ясно кога са издадени и са предложени на пазара, като както се посочи по-горе, не е посочена и е неясна датата на извършване на нарушението.

             По изложените по-горе съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено и в частта, в която е наложено на „Б.К.2.” ЕООД, ЕИК *********, административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1900лв. /хиляда и деветстотин лева/, на основание чл.166, ал.3, вр. ал.2 от Закона за защита на растенията, за нарушение на чл.143, ал.1 от Закона за защита на растенията, като незаконосъобразно.

            Предвид изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Същите се доказват в размера на 500 лева за адвокатска защита пред настоящата инстанция. Разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

 

             Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                            Р  Е  Ш  И:

 

             ОТМЕНЯ НП № 63/29.06.2020г. на Директора на ОДБХ гр.Враца, с което на „Б.К.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Р.Р., са наложени административни наказания “Имуществена санкция” в размер на 2000лв. /две хиляди лева/, на основание чл.155, ал.2, вр. Ал.1 от Закона за защита на растенията, за нарушение на чл.101, т.1 и т.2 от Закона за защита на растенията, и “Имуществена санкция” в размер на 1900лв. /хиляда и деветстотин лева/, на основание чл.166, ал.3, вр. ал.2 от Закона за защита на растенията, за нарушение на чл.143, ал.1 от Закона за защита на растенията, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДБХ гр.Враца да заплати на „Б.К.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Р.Р., сумата в размер на 500,00 лева – разноски за адвокатска защита по настоящото АНД.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: