Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1361 31.05.2019 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на седми май две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Марина Димова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 278 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на А.Ю.Ч. - М., ЕГН **********, адрес: ***, срещу ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К, за осъждане на ответника да
плати на ищеца сумата от 1314,72 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за вредите от щети по МПС „Сузуки Селерио” с рег. № ****, за което
е сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица по
застраховка „Автокаско” № Е18990002184/19.02.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2019 г. до окончателното
плащане на главницата.
Изложено е, че ищецът е собственик
на посоченото МПС, застраховано при ответника по застраховка „автокаско” със
срок на застраховката 19.02.2018 г. – 18.02.2019 г. На 26.10.2018 г. ищецът
установил, че в паркирано състояние на автомобила са нанесени щети, изразяващи
се в одрасквания на задни лява и дясна врата, предна дясна врата, заден ляв
калник, таван, както и задна броня. Ищецът веднага уведомил застрахователя и
полицията. Екип на застрахователя направил оглед. Ищецът попълнил и представил
поисканите му документи, а в застрахователното дружество била образувана
преписка по щета № **********. Застрахователното дружество отказало на ищеца
изплащане на сума за възстановяване на щетите. Исковата сума е формирана, като
е взето предвид заключението на изготвената експертиза и към него е добавено
ДДС.
Моли се съда да уважи иска и
присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски.
Ответното дружество е оспорило
предявения иск. Изложило е доводи, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не
е изпълнил задълженията си по договора за застраховка. М. не е уведомила
незабавно органите на МВР, а служебната бележка е издадена едва на 16.11.2018
г. – близо месец след застрахователното събитие.
Моли съда да отхвърли предявения
иск и присъди съдебно-деловодни разноски.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 405, ал. 1 КЗ.
С оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира иска за основателен.
Не се спори между страните по делото, а се
установява и от представените по делото доказателства (застрахователна полица)
наличието на валидно облигационно отношение между страните по повод договор за
застраховка „Автокаско” на процесния автомобил МПС „Сузуки Селерио” с рег. № ****
– видно от застрахователна полица „Автокаско” № Е18990002184/19.02.2018 г. застрахованото
МПС е процесното, а срокът на договора е от 19.02.2018 г. до 18.02.2019 г. Установено е по делото, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е платил
своевременно уговорената
застрахователна премия на две вноски.
На 26.10.2018 г. М. е установила настъпване на
застрахователно събитие, като на 29.10.2018 г. в застрахователното дружество е
заведена щетата, изразяваща се в нарушаване целостта на боята – надраскване по
задна лява врата, предна и задна десни врати, панел заден ляв (калник) 5-та
врата, калник преден десен, облицовка задна броня, таван, видно от приложения
по делото опис на претенцията, съставен от застрахователната компания, т.е. уведомил е в предвидения от закона и
общите условия 3-дневен срок застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие. Автомобилът към момента не е ремонтиран.
Видно от удостоверение, издадено от ОД на МВР –
Бургас на 15.11.2018 г., на 09.11.2018 г. М. е заявила в управлението за
установени щети по процесния автомобил, паркиран на 25.10.2018 г. в гр. ***,
като е представила същото на застрахователя. Застрахователят е отказал да
изплати обезщетение по претенцията, тъй като при подаване на уведомлението М.
не е представила документ от КАТ за регистриране на ПТП. Такова е представено
към преписката по-късно.
Ищецът е установил по делото настъпилите имуществени вреди и техния
размер посредством приетата
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е изготвило заключението си и е дало
становище за възникналите щети след оглед на автомобила и от представените към
преписката документи – опис – заключение за щети, изготвен от застрахователя. Установил
е увреждания по лаковото покритие, нанесени еднократно с остър твърд предмет,
както и лека вдлъбнатина на задната броня от експлоатацията на автомобила, като
констатираните увреждания съвпадат с описа на щетите на застрахователя. Вещото
лице Т. е посочило, че стойността на разходите за възстановяване на щетите на
автомобила е общо 1095,60 лева, като е описало по пера и стойност отделните
увреждания и стойността на ремонта – за материали и труд.
При така установеното от фактическа страна за
наличие на валидно застрахователно правоотношение, възникване на
застрахователно събитие, конкретни по вид и стойност щети, констатирани след
сключване на застрахователния договор, и след като взе предвид заключението на
вещото лице Т., което изцяло кредитира като всестранно и компетентно дадено,
съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
основателен. Ответното дружество не е доказало да са налице основания,
изключващи отговорността му по застраховката „Автокаско”. В чл. 408 КЗ са изброени
хипотезите, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение –
при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от
трето ползващо се лице, при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително
с оглед интереса на застрахователя,
или в други случаи, предвидени със закон. В случая не е доказана нито една от
тези предпоставки. Твърденията на застрахователя, че е
отказал плащане на застрахователно обезщетение на ищеца, тъй като М. не е представила своевременно на застрахователя документ, доказващ
регистриране на застрахователното
събитие пред КАТ, останаха недоказани. М. е представила удостоверение от ОД на
МВР по преписката на застрахователя, макар и не при завеждане на щетата, а
по-късно – на 20.11.2018 г. Съгласно Общите условия на
застрахователя, представени по
делото, застрахованият следва да представи по преписката служебна бележка от
РУП на МВР при щети, причинени от злоумишлени действия на трети лица, какъвто е
настоящият случай (чл. 3.4.5 от раздел VIII), но не е посочен срок за това. Ето защо съдът
намира, че не може да се приеме тезата на ответника, че ищецът не е изпълнил
това задължение по договора, тъй като в Общите условия не е предвиден срок за
представяне на служебна бележка, а видно от представената преписка
застрахованият е приложил исканият от него документ.
По отношение на другото наведено възражения – че
ищцата не е уведомила незабавно органите на МВР чрез тел. 112, съдът намира
следното: в 2.9.1 от раздел VI на
Общите условия е посочено, че застрахованият е длъжен при настъпило
застрахователно събитие да уведоми незабавно съответните оторизирани органи
според вида на настъпилото застрахователно събитие, като при неизпълнение на
задълженията на застрахования застрахователят може да откаже изцяло или отчасти
плащане на застрахователно обезщетение (чл. 5). В случая по делото не е
установено, а и не се твърди от ищеца да е уведомила непосредствено след
установяване на щетите по автомобила „съответни оторизирани органи“. В съдебната практика обаче
безпротиворечиво се приема становището, че не всяко
задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ от заплащане
на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие
с нормата на 408, ал. 1 КЗ. В Решение
№ 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. ІІ т.о. ВКС,
Решение № 15/12.04.2012 г. по т. д. № 454/2011 г. на ІІ т.о. ВКС, Решение № 185
от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на І т.о. ВКС е прието, че, за да бъдат защитени интересите на
застрахования, не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване
отговорността на застрахователя. Необходимо е още да не е изпълнено задължение,
което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса
на застрахователя. В случаите, визирани в чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ,
застрахованият не е изпълнил задължение, предвидено в закона или договора, и неизпълнението
е било в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е довело
до неговото реализиране. Застрахователят трябва да докаже, че виновното
неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на
застрахователното събитие. При този фактически състав застрахователят може да
откаже да заплати застрахователното обезщетение. Подобно на гореизложените съображения е и
Решение № 49/ 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I т. о., ВКС, в
което също е прието, че приложението на разпоредбата
е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към
застраховката, значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от
същото. В новия текст на разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ вече е
законодателно предвидено като основание за отказ кумулативно наличие на
следните предпоставки – неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, значително с оглед интереса на застрахователя, което обаче трябва да е
довело до възникване на застрахователното събитие. В случая не е установена причинна връзка между неизпълнение на задължението на
застрахования да уведоми незабавно полицията за събитието от една страна с настъпването на вредоносното
застрахователно събитие от друга. Макар другите предпоставки, визирани в разпоредбата, в случая да са налице,
не е изпълнено условието неизпълнението на задължението на М.
по своето естество да е обусловило като закономерна своя последица настъпването на
застрахователното събитие.
Посочените съображения обосновават
неоснователността на възраженията, наведени от застрахователя, обуславящи
отказа му да заплати претендираното обезщетение, тъй като не е доказано
настъпване на някоя от хипотезите за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение.
От друга страна, ищецът е успял да докаже в производството
настъпилите и незаплатени му от застрахователя имуществени вреди и тяхната
стойност към деня на настъпване на застрахователното събитие. Дължимото
обезщетение следва да е равно на размера на вредата към настъпването на
застрахователното събитие, респ. пазарната стойност
на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Относно размера на дължимата
от застрахователя сума същата се установи посредством заключението на вещото
лице Т. и същата е в размер на
1095,60 лева.
По отношение на искането на процесуалния
представител на ищеца за присъждане на посочената от вещото лице сума с ДДС в
размер на 219,12 лева съдът намира същото за неоснователно. Обезщетението за вреди не е сред предвидените доставки за
начисляване на ДДС (чл. 2 ЗДДС). Освен това, според общото правило на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, ако при договаряне на доставката не е изрично посочено, че
данъкът се дължи отделно, приема се за целите на фиска, че той е включен в
договорната цена. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице основания за
начисляване на ДДС върху дължимото застрахователно обезщетение, тъй като същото не
представлява облагаема доставка по смисъла на чл.2 ЗДДС. ДДС би се дължало само в случай че ищецът бе заплатил ремонтно-възстановителни дейности, за стойността на които
е начислено и ДДС, ако за доставчика на услугата тази
сделка е облагаема.
Ето защо искът следва да се уважи до размера от
1095,60 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1314,72
лева следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 585,50
лева разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 76,20 лева.
По изложените съображения Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от С.С.П.и
К.Д.К, да заплати на А.Ю.Ч. - М., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1095,60 лева (хиляда и деветдесет и пет лева и
шестдесет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за вредите от
щети по МПС „Сузуки Селерио” с рег. № ****, за което е сключен застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица по застраховка „Автокаско” №
Е18990002184/19.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.01.2019 г. до окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 1314,72 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К, да заплати на А.Ю.Ч. - М., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 585,50 лева (петстотин осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Ю.Ч. - М., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К, сумата от 76,20 лева (седемдесет и шест лева и двадесет стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала!МД