Р E Ш Е Н И Е
№ 150
гр.Плевен, 21 март 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Плевен, VIІІ-ми състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Председател:
Недялко Иванов
при
секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Иванов административно дело № 631 по описа за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73 от Закона за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ-
заглавието изменено, ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., предишно
заглавие Закон за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове - ЗУСЕСИФ) и чл.27, ал.6 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Делото е образувано по жалба
на ЕТ „Хаджи К. – Р.К.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа,
ул.”Камчия” № 12А, представлявано от Р.М.К. чрез адв. П.В. от САК, срещу решение
15/312/01085/3/01/04/06 за налагане на финансова корекция изх. №01-6500/577#11 от 06.07.2022 г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ /ДФЗ/, гр. София бул. „Цар Борис III“ № 136, с което на ЕТ е наложена финансова
корекция /ФК/ в размер на 19 502,33 лева.
В жалбата оспорващият посочва, че
обжалваното решение № 15/312/01085/3/01/04/06 за налагане на ФК е неправилно и
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
административно-производствените правила и при неустановяване на обективната
истина по изпълнението на проекта на ЕТ „Хаджи К. - Р.К.”.
Описва кандидатстването по мярка 312, като
сочи, че в периода 05.06.2018 г. - 12.06.2018 г. е извършена проверка на място
след плащане, обективирана в контролен лист от 14.06.2018 г. на която
експертите установили нарушения на т.4.12 от подписания договор и на чл.41,
ал.2, т.2 от Наредба №29/11.08.2008 г. С писмо изх. № 01-6500/5796 от
03.08.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, оспорващият е
уведомен за започнато производство по налагане на финансова корекция на
основание чл.73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от европейските
структурни и инвестиционни фондове, като е прието, че е налице нарушение на
разпоредбите на т.4.12 от договор от 23.07.2013 г. и на чл.41, ал.2, т.2 от
Наредба №29/11.08.2008 г. и не е налице изпълнение на задълженията съгласно
одобрения за подпомагане проект 15/312/01085, като е констатирано, че за
финансовата 2016 г. са реализирани приходи от нощувки в размер на 11 519 лв.
и от други услуги 34 291,01 лв. което представлява 29,01 % от заложените
параметри по бизнес план, а за финансовата 2017 г. е установено изпълнение в
размер на 39,82 % от заложените в бизнес плана. Издадено е решение за налагане
на финансова корекция на 10.08.2018 г., което е обжалвано пред АС Плевен,
отменено е и ВАС е потвърдил решението.
След отмяна на решението за налагане на ФК
е издаден акт за установяване на публично държавно вземане №15/312/01085/3/01/04/04 от 20.04.2021 на изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, който е обжалван по съдебен ред и отменен с решение №148 от 01.04.2022 г. по адм.дело 359/2021 г. на АС-Плевен.
Сочи, че фактическите констатации на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, обективирани в обжалваното Решение,
са обективно верни, но са интерпретирани неправилно от административния орган,
като така е достигнал до незаконосъобразни правни и необосновани логически
изводи.
Посочва, че твърдяното нарушение на чл.
4.12 от договора от 23.07.2013 г. не е налице, тъй като съгласно тази норма
ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този
договор и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените
инвестиционни разходи, а не са налице констатации в процесното решение, че не е
изпълнена инвестицията и са налице извършени всички инвестиции по проекта за
изграждане и обзавеждане на „Обект за селски туризъм“.
Намира, че не са основателни констатациите,
че не е достигнат заложения в бизнес – плана икономически резултат, като не са
отчетени усилия на оспорващия да рекламира обекта, като се отчете, че
бизнес-планът има индикативен характер и следва да се отчетат променливи
условия на икономическата среда.
Счита, че налагането на корекция след
срока, в който могат да се извършват проверки от органа, тъй като договорът е
сключен на 23.07.2013 година и към датата на образуване на производството по налагане
на ФК – 01.06.2022 година, когато му е изпратено уведомително писмо /УП/, че
започва производство по налагане на ФК, е изтекъл пет годишния мониторинг върху
ЕТ – оспорващ, а и съгласно раздел VII-прекратяване на договора в т. 7.1, б. „а“ се посочва, че
договорът се прекратява с изтичане на уговорените в него срокове. Счита, че
поради наличие на отменено решение за налагане на ФК от 2018 година за
установено нарушение на чл. 4.12 от договора, то последващо решение е нищожно.
Твърди също, че чл. 4.12 от договора не изисква от него да спазва одобрения
бизнес план.
Посочва, че съгласно чл. 35, §1 от
Делегиран Регламент №640/2014 г. искането подпомагане се отказва или оттегля
изцяло, когато не са изпълнение критерии за допустимост, като въвеждането на
други критерии от ДФЗ е недопустимо и т. 30 от Правилата /става въпрос за Правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени
нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г./, не
може да се приеме за приложима, доколкото нито една от наредбите по прилагане
на мерките от ПРСР 2013-2020 не съдържа посочения в нея показател, и не може да
се издаде решение за налагане на ФК въз
основа на същата разпоредба. Моли съдът да отмени оспореното решение и да
присъди направените съдебни и деловодни разноски.
Към жалбата е прикрепен документ за
платена държавна такса в размер на 157,00 лева /л.11/.
С определение №1569/5.08.2022 г. /л.684/
са конституирани страните и е дадена възможност на ответника за писмен отговор
на жалбата.
Постъпил е писмен отговор на жалбата от процесуалния
представител на ответника /л.694/, в който се оспорва същата като неоснователна
и недоказана. Твърди, че обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган, в законоустановената форма, отговаря на изискванията от АПК,
съдържа подробна фактическа и правна
обстановка, съобразен е с материалния закон и е издаден без съществени
нарушения на административно производствените правила.
Сочи, че с влязло в сила съдебно решение, постановено
по адм. д. № 921/2018 г. по описа на АС-Плевен, оставено в сила с решение №
15820 от 21.12.2020 г. по описа на ВАС, се признава за установено описаното
нарушение, изразяващо се в неизпълнение през 2016 и 2017 г. на заложеното в
бизнес плана – за 2016 г. изпълнението е в размер на 29,01%, за 2017 г. е 39,82
%, общо за двете години 34,65 %, с оглед на което не е необходима съдебно-счетоводна
експертиза. Моли да се приложат към настоящето адм. д. № 921/2018 и 359/2021 по
описа на настоящия съд. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, алтернативно прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави и искане за спиране до
влизане в сила на съдебно решение по дело 159/2022 по описа на съда.
С определение № 1895/19.09.2022 г. /л.720/
производството е спряно до влизане в сила на окончателен съдебен акт по адм.д.
№ 159/2022 по описа на Административен съд Плевен.
С определение № 15/04.01.2023 г. /л.729/, съдебното
производство е възобновено.
В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ „Хаджи К. – Р.К.” не се явява, представлява се от
адв. П.В. от САК, който поддържа жалбата с аргументи изложени в нея.
Представени са и писмени бележки от 07.03.2023г., с подробни доводи за
основателност на жалбата.
Ответникът по жалбата – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДФ
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – СОФИЯ не се явява, не се представлява. Представени са и писмени
бележки от 06.03.2023г. с подробни доводи за неоснователност и недоказаност на
жалбата.
Административен съд-Плевен, осми състав, като провери
законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ЕТ „Хаджи К. – Р.К.”, със
седалище и адрес на управление гр.Кнежа, ул. "Камчия" № 12А, с ЕИК *********,
представляван от Р.М.К., съгласно УАС на л.л.682-683, е подал до Разплащателна
агенция към Държавен фонд "Земеделие" Заявление за подпомагане по
мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията" от
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за проект "Семеен
хотел за селски туризъм с конферентна зала (учебен офис-център)“ град Кнежа,
обл. Плевенска. Заявлението е регистрирано с идентификационен номер 15/312/01085
от 14.09.2009 г.
Към заявлението е приложен Бизнес-план,
приобщен на л.148-л.176 от адм. дело №921/2018 г. на АС-Плевен. В раздел IV
"Финансово-икономически статус-приходи и разходи", Таблица 2
"Производствена и търговска програма" са заложени прогнозни приходи
от нощувки в хотела и от дейността на ресторант и лоби бар.
Въз основа на заявлението, между ДФЗ-София
и жалбоподателя е сключен договор № 15/312/01085/23.07.2013 г., приложен на л.187
и сл. от първи том на преписката по дело 921/2018, по силата на който Фондът е
предоставил на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването
на проект № 15/312/01085 от 14.09.2009 г. при условие, че ползвателят е
извършил инвестицията по одобрения проект съобразно условията и сроковете в
договора. Първоначално одобрената БФП въз основа на представените документи е в
размер на 391 160 лева съгласно Таблица за одобрените инвестиционни
разходи-Приложение 1. По силата на договора ползвателят се е задължил да
извърши инвестицията в срок 24 месеца след подписване на договора, но не
по-късно от 15.07.2015 г.
С Уведомително писмо за одобрение №
850/312, изх. № 01-6500/6673/23.06.2014 г. заявителят е уведомен за извършено
плащане по договора, като към преписката са приложени два броя оторизационни
писма. Учредена е гаранция по договор за поръчителство от 7.05.2014 г. със СД
"Бетонекс-Нешков, Христов и СИЕ" - Плевен с валидност до 23.01.2016
г. в размер на 1958000 лева, съгласно договор за поръчителство. Сключен е Анекс
№ 1/20.06.2014 г., съгласно който Таблица за одобрените инвестиционни разходи
(Приложение 1) се заличава и се създава Таблица за одобрените инвестиционни
разходи (Приложение 1) към анекса. Последователно са подписани: Анекс
II/17.11.2014 г., по силата на който първоначално одобрената БФП по т.2.2 от
размер 0,00 лева става в размер на 158 425,64 лева, определена за междинно
плащане на обособена част по проекта, съгласно Приложение 1; Анекс
IV/13.03.2015 г., по силата на който Таблица за одобрените инвестиционни
разходи (Приложение 1) към договора се заличава и се създава нова
такава-Приложение 1 към Анекса; Анекс V/21.03.2015 г., по силата на който
клаузата на т.3.1 от раздел III "Срок на договора" се изменя в
смисъл, че ползвателят се задължава да извърши инвестицията, предмет на
договора, в срок до 15.09.2015 г.; Анекс VI/30.07.2015 г., по силата на който
Таблица за одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1) към договора се
заличава и се създава нова такава-Приложение 1 към Анекса. С Договор №
17/28.11.2012 г. между жалбоподателя и СД "Бетонекс-Нешков, Христов и
СИЕ"-Плевен и анекси към него, е възложено на изпълнителя да изпълни
строително-монтажни работи на обект: Семеен хотел за селски туризъм с
конферентна зала (учебен център) УПИ II-4141, кв.124 гр.Кнежа. С Договор №
045/31.07.2015 г. между жалбоподателя и "Полибор Мебел Лукс" ЕООД
гр.Троян, продавачът се е задължил срещу възнаграждение, описано в договора, да
продаде, достави и монтира оборудване по спецификация-приложение № 1, и в
съответствие с приложение № 2-графична част. С Договор за доставка на
интегрирана POS система за търговски обект № 10001423/12.08.2015 г. между
жалбоподателя и "Мистрал софтуер" ООД, последният се е задължил да
достави оборудване и софтуерни лицензи по спецификация, представляваща
Приложение № 1 към договора за нуждите на семейния хотел.
Сключен е договор за застраховка на
непроизводствените сгради, машини, съоръжения, оборудване, компютри, аудио,
видео и офис техника и е издадена застрахователна полица № 98011510001592.
Община Кнежа е издала Удостоверение № 17/14.09.2015 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж "Семеен хотел за селски туризъм с конферентна
зала", на основание констативен акт обр.15 от 10.09.2015 г. за годността
за приемане на строежа. Община Кнежа е издала и Временни удостоверения за
категоризиране № 88/12.10.2015 г., 89/12.10.2015 г. и 90/12.10.2015 г. Издадени
са три броя Удостоверения №№ 00153, 00154 и 00155 от 09.11.2015 г. за категоризация по Закона за туризма за обект
"Семеен хотел "Филис" - две звезди с
капацитет 10 стаи с 20 легла, Лоби–бар "Филис“ с капацитет 20 места и
Ресторант "Филис" с капацитет 50 места. Същото е видно и от списък на
категоризираните туристически обекти в община Кнежа.
Във връзка с процесния договор е било
издадено решение за налагане на ФК № 15/312/01085/3/01/04/02 за налагане
на финансова корекция, изх. № 01-6500/5769/10.09.2018 г., издадено от
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", което е оспорено
по съдебен ред. С Решение № 286 от
01.06.2020 г. на АдмС - Плевен по адм. д. № 921/2018 г., решението за налагане
на ФК е отменено. При инстанционен контрол, с Решение
№ 15820 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7814/2020 г., решението
на АС-Плевен е частично отменено.
Съгласно
решението на ВАС, първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е
отменено решението за налагане на финансова корекция, № 15/312/01085/3/01/04/02,
изх. № 01-6500/5769/10.09.2018 г., издадено от изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие", в частта му, в която е установено
нарушение на договор № 15/312/01085/23.07.2013 г. и на Наредба № 29 от
11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., и е
отхвърлена жалбата на ЕТ, подадена против решението за налагане на финансова
корекция, изх. № 01-6500/5769/10.09.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен
фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София в тази част. Решението
на Административен съд – Плевен е оставено в сила в частта, с която е отменен
размера на финансова корекция - 19 502, 33 лева и делото е изпратено като
преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за
ново произнасяне - определяне на размера на финансовата корекция,
съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението на
ВАС. Видно от същите мотиви, Методиката за определяне на санкциите след плащане
по проекти от ПРСР 2007-2013 г. е обявена за нищожна с решение № 15652 от
14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11440/2017 г. на Върховния
административен съд, четвърто отделение, което е оставено в сила с решение №
8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС - петчленен състав - I
колегия. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в
ДВ, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно
чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена
нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същият е отменен, има
действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. В случая Методиката е обявена за нищожна, поради което
административният орган е задължен да уреди служебно правните последици,
възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок, съгласно
чл. 195, ал. 2 АПК. Изрично е посочено в мотивите, че редът по ЗУСЕСИФ е бил неприложим,
доколкото към датата на издаване на решението за налагане на ФК – 10.09.2018
г., все още не е била публикувана и влязла в сила новелата на чл.27, ал.6 от
ЗПЗП – обн., ДВ бр.51 от 2019 г.
След частичната отмяна на решението за
налагане на ФК, е започнало производство по издаване на АУПДВ. Постановен е АУПДВ
№15/312/01085/3/01/04/04 на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с
изх.№01-6500/577#1 от 20.04.2021
г. /л.л.9-12 от дело 359/2021/. С постановено решение
№ 148 от 01.04.2022 г. по адм.д. №359/2021, същият е отменен, а делото като
преписка е върнато за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите му.
Решението не е оспорено пред ВАС и е влязло в сила.
След отмяна на решението за налагане на ФК от
10.09.2018 г. и АУПДВ от 20.04.2021 г. с писмо с изх. № 01-6500/577#9 от
01.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л.л.657-660/
оспорващият е уведомен за започнало производство по издаване на РФК, като му е
даден 14 дневен срок да подаде възраженията си относно констатациите в писмото,
което му е връчено.
С горепосоченото писмо ДФ „Земеделие” е открил
производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ. Посочва се в писмото, че при извършената проверка на място в периода
05.06.2018 г. - 12.06.2018 г., е установено, че не са изпълнени заложените в
бизнес плана финансови нива за две пълни финансови години, а именно за 2016 г.
и 2017 г. При
проверката на финансовата 2016 година е установено изпълнение в размер на
29.01%. Съгласно Таблица 2 „Производствена и търговска програма" от бизнес
плана заложените приходи от нощувки за първата година (2016) от изпълнението на
бизнес плана са в размер на 109 800 лв., допълнително са залегнали приходи
от други дейности в размер на 36 600 лв. - ресторантски услуги и 11 500
лв. – аниматорска, обучителна и конферентна дейност или общо 157 900 лв. При
извършената проверка на място са установени приходи от нощувки 11 519.24 лв.,
приходи от ресторантски услуги 34 291.01 лв. и приходи от аниматорска,
обучителна и конферентна дейност 0 лв или общо 45 810.25 лв., което
представлява изпълнение от 29.01% от приходите по бизнес план.
Установеното неизпълнение на т.4.12
от договора за подпомагане за финансовата 2016 г. е резултат на проверка на
място, извършена в периода 18.09.2017 г. - 26.09.2017 г.
Финансовата 2017 г. се явява
втора година от изпълнението на бизнес плана, като за същия период в него са
заложени приходи от нощувки в размер на 120 000 лв., както и допълнителни
приходи от други дейности, както следва: ресторантски услуги - 39 600 лв.,
аниматорска. обучителна и конферентна дейност - 12 650.00 лв. или общо приходи
за втората година в размер на 172 250,00 лв. При извършената проверка на място
са установени приходи от нощувки в размер на 17 468,36 лв., приходи от ресторантски
услуги 50 961.80 лв. и приходи от аниматорска, обучителна и конферентна дейност
165.13 лв., възлизащи на обща сума 68 595.29 лв., което представлява изпълнение
от 39.82% от приходите по бизнес план.
В тази връзка за целия проверяван
период, представляващ две пълни финансови години, е установено изпълнение от
34.65% от заложените в бизнес плана приходи.
Прието е, че установеното представлява неизпълнение на
точка 4.12 от договор за подпомагане № 15/312/01085 от 23.07.2013 г., която
изрично определя задължение: „Ползвателят с длъжен да извърши изцяло одобрената
инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата
за одобрените инвестиционни разходи”.
Прието е, че за констатираното неизпълнение на
одобрения проект (непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес
плана) за 2 (две) цели финансови години (2016 и 2017 г.), съгласно точка 30,
предложение първо от Приложение към раздел I „Общи положения" от „Правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2007 - 2013 г.“, когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни
финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и времетраенето
на неизпълнението е две финансови години, се налага санкция в размер на 10 % от
предоставената финансова помощ по договора. С оглед на факта, че за неизпълнението през
финансовата 2016 г. е определено задължение в размер на 19 502,32 лв. с Решение
за финансова корекция с изх.№01-6500/2746#21 от 31.01.2022 г., финансовата
корекция за неизпълнението в продължение на две финансови години, включващи 2016
г. и 2017 г. е в размер на 19 502,33 лв. /представляваща разликата между
определената финансова корекция за неизпълнение на приходите в бизнес плана за
период от две финансови години (39 004, 65 лв.) и размера на задължението
определено в Решение за финансова корекция с изх.№ 01- 6500/2746#21 от
31.01.2022 г. (19 502,32 лв.).
Общият размер на наложената
финансова корекция за неизпълнението за две пълни финансови години (2016 г. и
2017 г. е 19 502,33 лева (деветнадесет
хиляди петстотин и два лева и 33 стотинки).
Писмо с изх. № 01-6500/577#9 от 01.06.2022 г., с което
е предоставена възможност на ЕТ да представи в 14-дневен срок от получаването
му писмени възражения по основателността и размера на наложената финансова
корекция, е връчено на 6.06.2022 г., видно от обратната разписка на л.661.
Оспорващият е представил възражение /л.л.662-666/,
което не е прието от страна на ДФЗ.
На 06.07.2022 година е издадено процесното решение
/л.л.13-20/ №15/312/01085/3/01/04/06 за
налагане на финансова корекция от изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с изх. №01-6500/577#11 от 06.07.2022 г., с което се налага ФК в
размер на 19 502,33 лева на оспорващия за неизпълнение на т.4.12 от
договор № 15/312/01085 от 23.07.2013 година и чл. 41, ал. 2, т. 2 от Наредба №
29 от 11.08.2008 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“
от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година. Като
правно основание за издаване на решението са посочени и нормите на чл.27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за
подпомагане на замеделските производители /ЗПЗП/, т. 4.4, б. „б“ и т. 8.1 във връзка с
т. 4.12 от договор № 15/312/01085 от 23.07.2013 г., както и чл. 46, ал. 1 и ал.
2 във връзка с чл.16, ал.2 и чл. 2 вр.§1, т.6 и т. 19 от ДР на Наредба №
29/11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал.
1 и § 4 ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), както
и в изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение №148 от 01.04.2022 г.,
постановено по административно дело №359/2021 г. по описа на АС-Плевен. В
същото са възпроизведени фактическите основания, посочени в УП от 01.06.2022 г.
Ответникът по делото е поискал да се допусне изслушване
на съдебно-икономическа експертиза, в
случай, че оспорващият не е съгласен с процентното изпълнение за 2016 и 2017г.,
посочено в оспорваното решение, въпреки, че още със самата жалба е заявено, че
фактическите констатации на изп. директор на ДФ „Земеделие“, обективирани в
обжалваното решение са обективно верни. В съдебно заседание процесуалният
представител на оспорващия, адв. В., отново потвърди, че не оспорва констатациите
за процентното изпълнение като цифри, поради което съдът приема, че не е спорно
по делото, че заложеното в бизнес плана – за 2016 г. изпълнение е в размер на
29,01%, за 2017 г. е 39,82 %, а общо за двете години 34,65 %. Следва да се
отбележи, че именно това са стойностите на изпълнение на бизнес плана за 2016г.
и 2017г. и съгласно Решение №15820/21.12.2020г. по адм. дело №7814/2020 на
Върховния административен съд и което решение е влязло в законна сила, след
обжалване на решението на АС- Плевен по адм. дело № 921/2018г., което дело е
приобщено към настоящото.
Съгласно решението на Адм. съд – Плевен по адм. дело №159/2022г.,
което е потвърдено с Решение №11721/16.12.2022г. по адм. дело №7167/2022г. на
Върховния административен съд и което решение е окончателно е налице частично
изпълнение на заложените в бизнес плана приходи за 2016г. в размер на 31,29 %,
като решението е влязло в законна сила, адм. дело №159/2022г. също е приобщено
към настоящото и решението се ползва със сила на пресъдено нещо.
От останалите събрани доказателства се
установява следното:
С Уведомително писмо
за одобрение №850/312 от ДФ „Земеделие” - РА, Дирекция „Оторизация на
плащанията по ПМРСР” с изх. №01-6500/6673/23.07.2014 г. /т.2, л.466 от дело 921/2018/,
като са приложени писмо за оторизация и уведомително писмо /т.2, л.462-464 от
дело 921/2018/ се уведомява Р.К., в качеството му на управител на ЕТ „Хаджи К. ***
за извършено плащане според договора за отпускане на финансова помощ и подадена
заявка за авансово плащане, са изплатени - 172110,40 лв.
С Уведомително писмо за одобрение №1517/312 от ДФ „Земеделие” - РА,
Дирекция „Оторизация на плащанията по ПМРСР” с изх. №01-6500/2709/23.02.2016 г.
/т.5, л. 1248-1253 от дело 921/2018/ уведомява Р.К., в качеството му на
управител на ЕТ „Хаджи К. *** за извършено плащане според договора за отпускане
на финансова помощ и подадена заявка за плащане е изплатена сума по заявка за
окончателно плащане: 217936,09 лв., или общо предоставената субсидия е в размер на 390046,49 лева.
Решението за налагане на ФК е получено на
12.07.2022 г., видно от обратната разписка на л.678, а жалбата е подадена на
21.07.2022 г., видно от вх. № на съда /л.2 от делото/.
По делото е приобщено решение от заседание
№ 189 на Управителния съвет на ДФЗ от 02.03.2022 г. /л.л.30-32/, като видно от
същото, подписалият решението Николай Каварджиклиев е назначен за изпълнителен
директор на ДФЗ. Приобщено е и последващо решение от заседание, обективирано в
протокол № 197 на Управителния съвет на ДФЗ от 19.08.2022 г. /л.л.735-736/,
като видно от същото, от тази дата подписалият решението Николай Каварджиклиев
е освободен от длъжността изпълнителен директор на ДФЗ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок, същата е допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
В случая решението е постановено от
компетентен орган. На основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща
на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за
налагане на ФК по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването
на решение за налагане на ФК по реда на чл. 73 от същия закон. Следва да се
посочи, че разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП не е съобразена с новото
заглавие на закона, в решението органът също цитира закона като ЗУСЕСИФ, а не
като ЗУСЕСФУ, но тези законодателна и административна непрецизност не се
отразяват на законосъобразността на решението.
Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта.
Нормата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ
определя, че за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и
администриране по закона се изпълняват от МЗХГ и от ДФЗ-РА, както това е
предвидено в ЗПЗП и актовете за неговото прилагане.
По см. на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП
изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на РА. Съгласно чл. 20а,
ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ издава решения за налагане на
финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. В случая
решението е издадено от изпълнителният директор на ДФЗ, като същият надлежно е
назначен на тази длъжност, видно от протокола на л.л.30-32 – т.14. Същият е
освободен от длъжността повече от месец след издаване на решението. В случая по
делото, оспореното решение обективира наложена на оспорващия ФК по чл. 70, ал.
1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за нарушения по мярка 312 "Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г.
Неоснователно е възражението на оспорващия,
че е налице отрицателна процесуална предпоставка за издаване на процесното
решение, тъй като е налице издадено решение № 15/312/01085/3/01/04/01 с изх. №
01-6500/5769 от 10.09.2018 г. за налагане на финансова корекция, с което е
определена финансова корекция на ЕТ „Хаджи К.-Р. К.” в размер на 19 502.33 лв.,
и то е отменено.
Точният номер на решението за налагане на ФК е
15/312/01085/3/01/04/02, изх. № 01-6500/5769 от 10.09.2018 г., като с Решение № 286 от 01.06.2020 г. на АдмС -
Плевен по адм. д. № 921/2018 г., това решението за налагане на ФК е отменено. При инстанционен контрол, с Решение № 15820 от
21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7814/2020 г., решението на АС-Плевен е
частично отменено. Както е
посочено по-горе, първоинстанционното
решение е отменено, в частта, с която е отменено решението за налагане на
финансова корекция, № 15/312/01085/3/01/04/02, изх. № 01-6500/5769/10.09.2018
г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие",
в частта му, в която е установено нарушение на договор №
15/312/01085/23.07.2013 г. и на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г., и е отхвърлена жалбата на ЕТ, подадена
против решението за налагане на финансова корекция, изх. № 01-6500/5769/10.09.2018
г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" -
Разплащателна агенция, гр. София в тази част. Решението на Административен съд
– Плевен е оставено в сила в частта, с която е отменен размера на финансова
корекция - 19 502, 33 лева и делото е изпратено като преписка на изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне - определяне
на размера на финансовата корекция, съобразно указанията по тълкуване и
прилагане на закона, дадени с решението на ВАС. Видно от същите мотиви, Методиката
за определяне на санкциите след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г. е
обявена за нищожна с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело
№ 11440/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, което е
оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г.
на ВАС - петчленен състав - I колегия.
В изпълнение на
разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в ДВ, бр. 47/14.06.2019 г.
и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с
ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения
подзаконов нормативен акт или същият е отменен, има действие по отношение на
всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В случая
Методиката е обявена за нищожна, поради което административният орган е
задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за
нищожен акт, в определения от закона срок, съгласно чл. 195, ал. 2 АПК. Изрично
е посочено в мотивите, че редът по ЗУСЕСИФ е бил неприложим, доколкото към
датата на издаване на решението за налагане на ФК – 10.09.2018 г., все още не е
била публикувана и влязла в сила новелата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП – обн., ДВ
бр.51 от 2019 г. Следователно административният орган следва да издаде решение
за налагане на ФК по реда на ЗУСЕФСУ, доколкото същият вече е приложим, и
следва да се позове по отношение на размера на ФК на нормативен акт, който не е
прогласен за нищожен.
Съдът намира, че не е налице и основанието
по чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като с посоченото решение ВАС е приел, че бизнес
планът е задължителен, а не бъдещо намерение и се приема, че целите по мярка
312 за отпускане на финансова помощ не се изчерпват само с построяване на
хотела и обзавеждането му, а и следва да се докаже икономическа жизнеспособност,
като е прието за доказано нарушение на т. 4.12 от договора № 15/312/01085 от
23.07.2013 г. за отпускане на финансова помощ, съгласно който ползвателят се е
задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в определения срок и в
съответствие с одобрения бизнес план. В мотивите на решението си Върховният
административен съд е дал указания на административния орган при издаването на
нов акт да съобрази приетото наличие на фактически и правни основания за
връщане на суми, относими за проверявания период, и да съобрази размера на
сумата, подлежаща на възстановяване с чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г.
Следва да бъде съобразено и възприетото от ВАС в решение № 11826/19.11.2021 г по адм. дело № 5175/2021
г.: „Влязлото в сила съдебно решение за отмяна на издаденото от изпълнителния
директор на ДФ Земеделие решение за финансова корекция се ползва със сила на
пресъдено нещо, но обективните предели на силата на пресъдено нещо в случая,
които се определят от предмета на спора, се свързват само със
законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй
като след като е отменил акта, съдът не е решил правния спор по същество. Само
при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е решил спора по
същество, в обективните предели на силата на пресъдено нещо се включват не само
законосъобразността на акта, но и самите субективни права – предмет на акта,
които съдебното решение създава или изменя. От изложеното следва, че силата на
пресъдено нещо на решение Решение
№ 15820 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7814/2020 г.,
не препятства възможността на административния орган да издаде нов
законосъобразен административен акт, като в това съдебно решение ВАС изрично е
указал органът да издаде ново решение с оглед доказаното нарушение от ЕТ.
Решението е издадено при спазване на
изискването за форма по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, изложени са фактически и
правни основания и са спазени административно-производствените правила -
уведомен е оспорващия за начало на производството, представил е в срок възражения,
които не са взети предвид от органа, тъй като не са приложени доказателства за
твърденията. В изпълнение на общите правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК решението
е издадено след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата по случая и
събиране на относимите доказателства.
Съдът намира, че процесното решение е
постановено в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, се установява
с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Тази
уредба е действаща към момента на издаване на оспорения акт на 06.07.2022 г.
Параграф 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП,
обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според който започналите производства по издадените
до датата на влизането в сила на този закон /13.12.2019 г./ наредби по
прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в
случая. Договорът е сключен на 23.07.2013 година. Според пар. 1, т. 2, б.
"а" от ДР на Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013, "мониторингов период"
за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г. е пет години, считано от датата
на сключването му. В случая мониторинговият период е изтекъл на 23.07.2018 г.,
т. е. след образуване на административното производство по издаване на
оспорения акт, но това не е основание за приложението на § 12, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2 от 2018 г./, защото:
Процесното решение е издадено на 06.07.2022
г., т. е. при действието на новата норма на ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП, след изтичане
на периода на мониторинг, който в случая е изтекъл на 23.07.2018 г. и
преходното правило на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (с ДВ бр. 2/2018 г.) е
неприложимо за случая. Съгласно това преходно правило, "Започналите
производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби
по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Използваното в преходното
правило понятие "производство" е родово и обхваща всички производства
- производство по одобрение за подпомагане; производства по заявки за плащане;
производство за връщане на вече изплатени суми и след изтичането на периода на мониторинг
производството не може да се довърши по досегашния ред и независимо, че
проверката е през 2018 година, преди изтичане на мониторинговия период то само
до изтичане на периода на мониторинг започналото производство може да се
довърши по досегашния ред. След изтичането на този период и при действието на
ЗПЗП (редакция с ДВ бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г.), актът следва да е
съобразен с новите ал. 6 и на чл. 27 ЗПЗП, като новата редакция на чл. 27 ЗПЗП,
в сила от 28.06.2020 г., регламентира ред за възстановяване на безвъзмездна
финансова помощ, което несъмнено се вижда от мотивите на законопроекта за това
изменение на ЗПЗП. В този смисъл е Решение на ВАС, постановено по АД №
7962/2021 г. и неоснователни са доводите на оспорващия, че не може да се
извършва проверка на изпълнение на проекта след изтичане на мониторинговия
период, но изтеклият срок на мониторинг към момента на издаване на оспореното
решение е без правно значение, т. к. се касае за нарушения на договор,
установени в рамките на неговото действие посредством проверката на място през юни
2018 г.
Фактическото основание за издаване на
оспореното решение е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на
приходи от дейността за 2016 и 2017 години – първа и втора години от изпълнение
на проекта, което не се оспорва и от ползвателя на помощта. Неоснователни са
доводите на оспорващия, че заложеното в бизнес плана не следва да се приема
като част от проекта, тъй като тези приходи са прогнозни и следва да се отчита цялостното изпълнение на
проекта, а е налице изграден и обзаведен и функциониращ семеен хотел.
Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба №
29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка
"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР за
периода 2007-2013 г. /обн. ДВ, бр. 76/29.08.2008 г., изм. и доп./, издадена по
приложението на ЗПЗП, "проект" е заявление за подпомагане, заедно с
всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални
активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за
финансиране по ПРСР, като кандидатите за подпомагане подават в областната
дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 към
Наредбата и прилагат документите, указани в същото приложение по см. на чл. 26,
ал. 1 от Наредбата. Задължителен реквизит на заявлението е изготвен от
кандидата бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и
устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата.
Дефинициите на понятията "икономическа жизнеспособност" и
"устойчива заетост" са посочени в § 1, т. 6 и т. 26 от ДР на
Наредбата. "Икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана,
а "устойчива заетост" е запазване на съществуващите работни места
и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. Във
финансовата част на бизнес плана ползвателят на помощта е заложил приходи и
разходи за всяка една година от изпълнението на плана, които за първата и
втората година от изпълнение на плана – 2016 и 2017 г. не са реализирани, като
по отношение на 2016 година е налице влязъл в сила съдебен акт. Съдържанието на
бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват
на органа да прецени изпълнението на нормативните условия за икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост. Следователно, преценката по чл. 27, ал. 3
от Наредбата включва две самостоятелни, независими едно от друго обстоятелства.
Приходите са част от бизнес плана и са носители на информацията за
съответствието със задължителните условия по чл. 16, ал. 2 от Наредбата и са
съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и
планирани и очаквани приходи. Именно в бизнес плана са заложени, както
приходите от субсидираната дейност, така и броят и видът на работните места,
които субсидираната с европейски и национални средства инвестиция ще създаде и
които са една от целите на мярка 312 от ПРСР 2007 – 2013 г. В този смисъл
твърдението, че ползвателят няма задължение да изпълни предложения бизнес план,
не се подкрепя от доказателствата по делото и приложимите норми. Бизнес планът
съдържа конкретни параметри и това не са прогнози, а конкретно посочени
параметри за всяко едно от перата на проекта по години, които с подписването на
Договора ползвателят се задължава да изпълни. В случая това не е сторено, като
процентът на изпълнение на бизнес плана за 2016 и 2017 година не е спорен между
страните, като оспорващият не оспорва посочените в процесното решение цифри, а
именно за 2016 г. изпълнението е в размер
на 29,01%, за 2017 г. е 39,82 %, общо за двете години 34,65 %. Независимо, че не е спорно между страните, следва да се
има предвид, че съгласно решението на Адм. съд – Плевен по адм. дело
№159/2022г., което е потвърдено с Решение №11721/16.12.2022г. по адм. дело
№7167/2022г. на Върховния административен съд и което решение е окончателно, е
налице частично изпълнение на заложените в бизнес плана приходи за 2016г. в
размер на 31,29 % /а не 29,01% както е посочено в обжалваното решение/, който
процент като се събере с този за 2017г. от 39,82% по който страните не спорят,
общо за двете години ще се получи изпълнение на бизнес плана в размер на 35,56%
/а не 34,65 % както е посочено в обжалваното решение/, но според съда тази
фактическа неточност в оспорваното решение за процента изпълнение на бизнес
плана за 2016г., респ. за двете години 2016г. и 2017г. по никакъв начин не
влияе на правилността и законосъобразността на оспорвания акт, доколкото и в
двата случая неизпълнението е частично и е под 50% и
над 20 % от предвидените приходи и именно за този размер на неизпълнение е
наложена ФК, като съдът приема, че макар и грешна фактическата констатация за
изпълнение на заложените в бизнес плана приходи за 2016г. не
представлява съществено нарушение.
Заложените в Бизнес плана приходи са
определени изцяло по преценка на кандидата и на тяхна база административният
орган е одобрил целевото финансиране. Трайно е разбирането в съдебната
практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана
представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по
чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл
са налице множество съдебни актове, постановени от Върховния административен
съд: решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело №
11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
дело № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение,
по адм. дело № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто
отделение, по адм. дело № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС,
четвърто отделение, по адм. дело № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019 г.
на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 4912/2018 г. и др. В мотивите на
всички тях е прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на
чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на
финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон.
Доказателствата по делото установяват нарушения
на т.4.12 и т.8.1 от договора. Ползвателят е длъжен да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по договора в съответствие с одобрения проект,
част от който е бизнес плана и да спазва проекта за срок от 5 години от
сключване на договора, т. е. до 23.07.2018 г. При неизпълнение на нормативните
и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми при спазване на изискванията на чл. 46 от
Наредбата, в който смисъл са т. 4. 4, б. "б" и т. 8. 1 от договора.
Неизпълнението на предварително заложената
в бизнес плана приходна част за 2016 г. и 2017 г. е ясна индиция, че ползвателят
на помощта не е разходвал средствата ефективно по см. на чл. 30, § 2, пр. 3 от
Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 г. на ЕС и на Съвета относно финансовите
правила, приложими за общия бюджет на ЕС. Допуснатите от ползвателя на помощта
нарушения на разпоредбите от Наредба № 29/2008 г. и договора за отпускане на
финансовата помощ, изразяващи се в неизпълнение на финансовите параметри в
бизнес плана води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и
непостигане на целите по чл. 2 от Наредбата. Налице са елементите от
фактическият състав за "нередност" по чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/
№ 1303/2013 г. на ЕП и Съвета от 17.12.2013 г.
Неоснователно е възражението на оспорващия
за недоказаност на нарушението, тъй като безспорно, с получената финансова подкрепа
търговецът е извършил инвестицията по бизнес плана като е изградил и обзавел
семеен хотел, но при липса на достатъчно развиваща се дейност в обема на
заложените икономически показатели, в частта приходи от дейността за 2016 и
2017 г., не може да бъдат постигнати нормативно заложените цели по чл. 2 от
Наредбата за насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в
микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони, за насърчаване на
предприемачеството в селските райони и насърчаване развитието на интегриран
туризъм в селските райони. От тук следва и извода, че осъществената с
финансовата помощ на фонда инвестиция не демонстрира икономически растеж в
селския район, не генерира приходи, т. е. не се ползва по предназначение и
реализираните по-ниски приходи от дейността спрямо заложените такива засягат
условията на изпълнението на инвестицията и условията, въз основа на които
проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Налице е неизпълнение на
заложените приходи за двете години и поради това се приема, че неизпълнението в
рамките на две пълни финансови години показва постоянство при непостигане на
финансовите показатели. Неизпълнението на плана в тази му част е ясна индиция,
че ползвателят на помощта не е разходвал средствата ефективно и в този смисъл
не е необходимо проверката да обхваща целия период на инвестицията.
Определената за нарушението финансова
корекция е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/2008
г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване БПФ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007-2013 г. /обн. ДВ, бр. 69/30.08.2019 г., в сила от
30.08.2019 г., изм./. Органът е приложил коректно процентния показател за
нарушението, като е отчел вида на нарушението, тежест и степен, като е
приложима т. 30 от приложението към Правилата, тъй като неизпълнението е
частично и е под 50% и над 20 % от предвидените приходи – изпълнение от 35,56 % за двете години, като
корекцията е в размер на 10 % от предоставената финансова помощ, съобразена е
наложената ФК за първата години в размер на 19 502,32 лева, и е наложена
ФК в размер на 19 502,33 лева, представляваща разликата между изчислената
ФК за две години и вече наложената ФК за първата година.
Неоснователни са възраженията на
оспорващия за неприложимост на посочените по-горе Правила. Същите са издадени
по делегация от чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП /нова, обн. ДВ, бр. 68/2019 г., в сила от
30.08.2019 г. /. Правилата са били предмет на съдебно оспорване, като с решение
№ 15545/15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8071/2020 г., 5-членен състав съдът е
оставил в сила решение № 3618/10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2019 г.,
с което са отхвърлени оспорванията срещу Правилата. В мотивите на решението на
ВАС, 5-членен състав е посочено, че с Правилата се определя единствено размера
на подлежащата на възстановяване сума, докато неспазването на критериите за
допустимост, ангажимент или друго задължение от ползвателя на помощта са
уредени преди това в съответните наредби, регламентиращи условията и реда за
предоставяне на финансова помощ по мерките от ПРСР за програмния период
2007-2013 г. В случая, това е Наредба № 29/2008 г., която е действащо право,
както към момента на кандидатстване за помощта, така и към датите на подписване
на договора, на установяване на нарушенията при проверката на място и при
издаване на оспореното решение за налагане на ФК.
С Правилата не се извършва преценка на
юридически факти – нарушения на задължения на ползвателите по мерките от ПРСР и
не се променят техните правни последици – отказ за изплащане на поискана сума
или възстановяване на неправомерно получена финансова помощ, с оглед решението
на ВАС, посочено по-горе, като за ползвателя съществува предварителна яснота за
дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената финансова
помощ в подписания с фонда договор. Както в Наредба № 29/2008 г., така и в
договора са уредени задълженията на ползвателя и установената отговорност при
тяхното неизпълнение. Отделно от това, редът и основанията за налагане на ФК са
уредени в чл. 70 от ЗУСЕФСУ, който се прилага по изричното препращане от чл.
27, ал. 6 от ЗПЗП. Правилата са акт, чиято цел е да определят само размера на
подлежащата на възстановяване финансова помощ относно еднакви по степен, тежест
и продължителност нарушения. Действително към момента на приемане на Правилата
програмния период на ПРСР 2007-2013 г. е приключил, но Правилата не са
материално-правна предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване
сума. Правилата не предвиждат налагане на санкции, противно на твърдението на
оспорващия. Задължението за връщане на недължимо получена облага е последица от
установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща
от правната уредба на ЕС, не са били спазени, като по този начин тези условия
са направили получената облага недължима /вж. отново мотивите на ВАС/. По
силата на чл. 193, ал. 2 от АПК съдебното решение на ВАС, 5-членен състав има
действие по отношение на всички и е задължително за настоящия съд и страните.
С оглед горепосоченото съдът намира, че решението
е издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване
административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и
целта на закона – разходване на средствата за насърчаване на развитието на
интегриран туризъм в селските райони и е законосъобразно, а жалбата следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, и искането на
пълномощник на ответника за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал.
3 от АПК следва ЕТ „Хаджи К. – Р.К.“*** чрез представляващия Р.М.К. да заплати
на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136 претендираните разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Воден от горното
и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл. последно от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Хаджи К. – Р.К.”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, ул.”Камчия” № 12А,
представлявано от Р.М.К., срещу решение 15/312/01085/3/01/04/06 за налагане на
финансова корекция изх. №01-6500/577#11 от 06.07.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с което му е наложена финансова корекция в размер на 19502,33
лева.
ОСЪЖДА ЕТ „Хаджи К. – Р.К.”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, ул.”Камчия” № 12А,
представлявано от Р.М.К., да заплати на Държавен фонд "Земеделие", София
деловодни разноски в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез
Административен съд Плевен, пред Върховния административен съд в 14- дневен
срок от съобщението.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/