Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 27.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия,
осемнадесети състав, на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар Виляна Цачева
като разгледа докладваното
от съдията
гр. дело № 1916 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 127 ал. 2 СК, както и насрещен иск по чл. 127 ал.
2 СК.
Ищецът
излага твърдения, че с ответницата са живели на семейни начала около осем
години и че са родители на детето Г. Г. Н.. Посочва, че през време на
съвместното им съжителство само той е осигурявал средствата за издръжка на
семейството, включително и е заплащал квартирата в гр. ***. Ищецът твърди, че
от есента на 2017г. е във фактическа раздяла с ответницата, но въпреки това е
продължил да й предоставя средства, както за нейната издръжка, така и за тази
на детето им. Сочи, че между него и детето има изградена силна емоционална
връзка и че в периода на фактическа раздяла е имал контакти с него, само при
разрешение от ответницата. Твърди, че детето страда от хронично заболяване,
което изисква отделянето на допълнителни средства свързани с постоянния прием
на медикаменти. Ищецът сочи, че майката не е в състояние да осигури спокойна и
подходяща среда за отглеждането и възпитанието на детето, тъй като няма
самостоятелно жилище, постоянни трудови доходи, както и поради обстоятелството,
че в периода на раздялата е съжителства с различни мъже в различни населени
места. В тази връзка изтъка, че един от съжителите на ответницата е проявил
много грубо и агресивно поведение спрямо детето им, което наложило неговата
намеса. Излага, че ответницата има и друго по – голямо дете, което е оставено
изцяло на грижите на сестра й. Ищецът смята, че има нужния родителски капацитет
да се грижи за детето и разполага с доходи и подходяща среда за отглеждането и
възпитанието му. Във връзка с последното сочи, че работи на постоянен трудов
договор и че съжителства на семейни начала с нова партньорка, чието жилище в с.
*** разполага с необходимите условия за отглеждане на детето. Ищецът посочва,
че между страните по делото съществува спор за родителски права по смисъла на
чл. 127 ал. 2 СК, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с
което местоживеенето на детето да бъде определено при него, упражняването на
родителските права да му бъде предоставено, като на майката бъде определен
предложения режим на лични отношения, както и същата да бъде осъдена да заплаща
за сина си ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., считано от датата на
завеждане на иска до настъпването на законни причини за нейното прекратяване или
изменение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира
разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на така
подадената искова молба, но предявява насрещен иск срещу първоначалния ищец,
чрез определения й служебен защитник /по арг. от чл.
26 ал. 2 ЗПрП, същият се счита за назначен за всички
съдебни инстанции/, с който иска родителските права върху детето да й бъдат
предоставени за упражняване, да се определи местоживеенето му при нея, а на
бащата да се определи предложения режим на лични контакти. Ищцата по насрещния
иск основава претенциите си на твърдения, че от момента на раздялата на
страните основните грижи по отглеждането на детето и издръжката му са
предоставяни от нея. Твърди, че винаги му е осигурявала подходяща жилищна
обстановка и е заплащала таксите за детската градина, наема на квартирата и
разходите за лечението му. Посочва, че е подпомагана в грижите за детето от
майка си и сестра си. Твърди, че между нея и него има изградена много силна
емоционална връзка. Посочва, че от средата на м. юни 2018г. се е установила да
живее при новия си съжител в с. ***, обл. София и че
обитаваното от тях жилище предлага всички необходими условия за отглеждането и
възпитанието на детето. Твърди, че ищецът по първоначалния иск е осъден да
заплаща издръжка за детето си, която обаче не осигурява редовно, както и че
същият рядко има желание да се вижда с него.
В
отговора на насрещната искова молба ищецът по делото и ответник по насрещния
иск заема становище за неговата неоснователно по изложени от него съображения.
Съдът,
като взе предвид наличните доказателства и становищата на страните, намира за
установено следното:
От
представеното удостоверение за раждане на Община Горна Оряховица, издадено въз
основа на акт за раждане № 0515/23.09.2014г. се установява, че страните по
делото са родители на малолетното дете Г. Г. Н., родено на ***г. Същото е носител на човешки
папилома вирус, било е подложено на оперативна
интервенция през м. февруари 2017г. за премахване на туморно
образование от устата и му предстои втора такава /епикриза
на МБАЛ „Авис – Медика” ООД гр. Плевен и медицинско
направление № 6/21.02.2018г./. От съвпадащите твърдения на страните се
установява, че те се намират във фактическа раздяла от есента на 2017г., а от
признанията на ищеца се установява, че при съвместното им съжителство често са
възниквали скандали помежду им, при които се е случвало да крещи на ответницата
в присъствието на детето. Ищецът признава, че последната е подавала сигнали до
полицията във връзка с тези скандали, като той е бил предупреждаван да се
въздържа от домашно насилие спрямо нея с протоколи по реда на чл. 65 ЗМВР /лист
40/. Не е спорно между страните, че в периода на фактическата им раздяла
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето са полагани от
майката. Първоначално те са живеели на квартира в гр. *** /договор за наем от
01.12.2017г./, като детето е посещавало ДГ „Иванка Ботева” и ДГ „Пролет”
/служебни бележки № 195/25.05.2018г. и № 105/01.06.2018г/. Бащата е представил
приходна квитанция от 09.11.2017г. за заплащане на дължимата за м. октомври
2017г. месечната такса за детската градина на детето. Представил е и разписки
от 10.03.2018г. и 05.04.2018г. на „Изи Пей”, от които
е видно, че е наредил в полза на майката общо 600 лв. Страните не спорят, а и
от протокол от проведено открито съдебно заседание по гр.д. № 558/2018г. на
ГОРС, се установява, че са постигнали съдебна спогодба относно издръжката на
детето, като баща се е задължил да му заплаща такава в размер на 130 лв.
месечно, както и 715 лв. за минало време за периода от 01.09.2017г. –
15.03.2018г. От представените разписки за паричен превод /листи 88 – 93/ се
установява, че ищецът за времето от м. юни 2018г. до м. октомври
Липсва
спор по делото, че от м. юли 2018г. майката заедно с детето живее в с. ***,
общ. ***, в имот собственост на новия й фактически съжител. От служебна бележка
изх. № 51/25.10.2018г. на ДГ „Дора Габе” се
установява, че детето Г. е записано в трета група на детската градина, считано
от 23.07.2018г. и че редовно посещава същата, включително към датата на
издаване на служебната бележка. От изискваната и представената от ТД на НАП
справка е видно, че понастоящем майката не работи, като последното й трудово
правоотношение е прекратено на 05.05.2018г. От тази справка, както и от
представеното от самия ищец удостоверение за доходите изх. № 85/26.04.2018г. се
установява, че същият работи на постоянен трудов договор с основно месечно
възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Липсва спор между
страните, че ищецът от около година е установил нова връзка и е заживял на
фактически начала със свид. ***в жилището й в с. ***.
Не е спорно, че през м. май 2018г. за период от 4 дни детето е живяло на този
адрес при баща си, като от съвпадащите твърдения на страните се установява и
повод за това – приятелка на ищцата се представила за социален служител и
накарал ищеца да вземе детето от детска градина.
От
социалния доклад изготвен от ДСП гр. Г. Оряховица се установява, че към момента
ищецът обитава едноетажна къща, състояща се от спалня, дневна и кухня, със
санитарни помещения, находяща се в с. *** и представляваща наследствен имот на
фактическата му съжителка. Жилището предлага необходимите хигиенно – битови
условия за живот, като в него освен ищеца и съжителката му живее и
непълнолетната й дъщеря. Пред социалните работници ищецът е посочил, че работи
на две смени от понеделник до петък, а събота и неделя по желание. Същият е
изразил готовност и възможности, включително финансови, да се грижи за детето Г.
като титуляр на родителските права, за което среща подкрепа от съжителката си. Социалните
работници са посетили жилището по постоянния адрес на майката в гр. Д.
Оряховица и са установили, че тя разполага със собствена стая, която обитава,
когато се прибере в града. Констатирали са, че стаята не се поддържа чиста и
подредена. Няма спор по делото, а и от представените доказателства /социален
доклад от ДСП Г. Оряховица и декларации/ се установява, че ответницата има по –
голямо дете по отношение на което е започната процедура за непълно осиновяване
от сестра й.
От
социалния доклад изготвен от ДСП гр. *** е видно, че основните грижи за детето Г.
се полагат от майката и че то е добре развито за възрастта си. Обитаваното от
тях жилище, собственост на съжителя на майката, представлява двуетажна къща в
добро общо състояние, като за детето е обособен детски кът в спалнята. В
жилището е поддържана добра битова хигиена. Домакинството разчита на доходите
на фактически съжител на майката, като с оглед представени от последната
доказателства същият получава брутно възнаграждение от около 1200 лв. /лист
46/. Според педагозите в детската градина детето Г. е добре интегрирано в нея.
Същото е силно привързано към майка си. Социалните работници са заключили, че
потребностите на детето са адекватно задоволени и че са не установени рискови
фактори за развитието му в средата, която се отглежда .
От показанията
на свидетеля ***се установява, че когато детето е било при нея и ищеца за 4 дни
се интересувало за майка си и било нервно и неспокойно през първия ден, но след
това се успокоило. Установява се още, че ищецът се притеснява за детето си и
откакто е в с. *** не го е виждал. Когато го търси по телефона разговаря с ответницата,
но не и с детето, което не успял да чуе дори на рождения му ден. Свидетелката
сочи, че ако детето отиде при тях, ще живее в стаята на дъщеря й, която е
пригодена за две деца. Разпитана като свидетел дъщерята на ***заявява, че няма
нищо против детето да живее при тях в с. ***.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбите на чл. 127 ал. 1 и ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и
не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези
въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.
В
случая е налице спор по смисъла на чл. 127 ал. 2 СК, тъй като всеки от
родителите е предявил срещу другия искова претенция за предоставяне на родителските
права върху детето, определяне на местоживеенето му и режима на лични отношение
с другия родител, като първоначалният ищец е поискал и произнасяне по въпроса
за издръжката на детето, доколкото съдебната спогодба по гр.д. № 558/2018г. на
ГОРС сочи него като задължено лице. Производството по чл. 127 ал. 2 СК по
своята правна същност има характеристиките на спорна съдебна администрация. При
него имаме осъществяване на съдебна намеса в гражданско – правни отношения, в
резултат на която, поставеното съдебно решение замества липсващото споразумение
между родителите по чл. 127 ал. 1 СК. Съдебната намеса е регламентирана в
обществен интерес с цел охраняване интересите на децата.
Обстоятелствата,
които съдът следва да съобрази при преценката си на кой от родителите да
предостави упражняването на родителските права са примерно посочени в
задължителната съдебна практика /т. II от ППВС № 1/1974г./. По съществените от
тях са възпитателски качества и морален лик на родителите, полагани грижи и
отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаността на
децата към родителите, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица,
социалната среда, в която предстои да живее детето, жилищно – битови и други
материални условия на живот. Част от тези фактори са нормативно закрепени в
разпоредбата на чл. 59 ал. 4 СК. В тези критерии има съответната градация, но
преценката по тях следва да е съвкупна, при отчитане на факта, че и всеки
критерий има относителна самостоятелност. В тази връзка детето имат интерес
упражняването на родителските права да бъде възложено на този родител, който с
оглед възрастта, пола и степента на развитието му е по - способен да полага
адекватни грижи не само за бита, но и за неговото добро възпитание и изграждане
като личност.
Въз основа на тези критерии и предвид на събраните по делото
доказателства настоящият състав намира, че майката е по - пригодния от двамата
родители за осъществяване на родителската власт върху общото на страните дете. Безспорно
се установи по делото, че не само през периода на фактическата раздяла на
страните, но и през времето на съвместното им съжителство, майката е родителят,
който е полагал непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Тя
успешно задоволява основните му потребности и адекватно реагира на усложненото
му здравословно състояние /социален доклад на ДСП гр. *** и медицинската
документация/. Изградила е една сигурна и спокойна семейна среда, без рискови
фактори за детето. В тази връзка по делото не се установи майката да е имала
поведение, което да е довело до влошаване здравето на детето или такова, което
да не отговаря на специфичните му потребности. В случая се касае за едно добре
развито с оглед на възрастта си дете, което е обгрижвано с нужната обич и
внимание от майката, за което свидетелства съществуващата между тях силна
емоционална връзка /социален доклад на ДСП гр. ***/. Фактически полаганите до
момента грижи от ищцата по насрещния иск й дават предимство при прененката на
този показател. Още повече, че бащата прави признание, че неговите грижи за
детето са се свеждали до поемане на всички разходи за домакинството – заплащане
на квартира, консумативни разноски, закупуване на храна. Същият не твърди и не
доказва да е полагал лични усилия за отглеждането на детето. И двамата родители
демонстрират пред съда желание и готовност да се грижат за сина си, но с оглед
на изложеното съдът намира, че нагласите на бащата не почиват на реален
житейски опит и умения. Последният не е запознат с всички задължения, които има
във връзка с грижите и възпитанието на детето. Видно от обясненията му за него
последните се изчерпват в посрещането на разходите за домакинството. Инцидентно
полаганите от него грижи за детето за период от 4 дни през средата на м. май
тази година не са достатъчни, за да убедят настоящият състав на ВТРС, че бащата
притежа по – голям родителски капацитет от майката. В тази насока съдът взе
предвид и добитите от него лични впечатления при изслушването на страните по
чл. 59 ал. 6 СК във връзка с родителските права. Изложените от първоначалния
ищец обстоятелства за чести изневери на ответница и честа смяна на партньорите
й, които по правило се отразяват негативно върху моралния облик на този родител
останаха недоказани по делото. За установяването им ищецът не ангажира каквито
и да е доказателства. По делото единствено се установи, че всеки от родителите
след фактическата им раздяла е встъпил в ново съжителство на семейни начала. Не
се доказаха по делото и твърденията на бащата, че майката препятства контактите
му с детето, което по правило има негативно значение при преценка на
възпитателните качества на родителя. Поставените от нея условия /ищецът да
остане да спи в гр. *** – показания на свид. ***/, дори да се приемат за
доказани, не могат да се разглеждат като форма на ограничаване на контактите на
бащата с детето. Обстоятеството, че ищецът не е могъл да се свърже по телефона
с детето си на рождения му ден е безспорно установено, но не се доказа, че
причината за това е поведението на ответницата. По повод контактите с детето
ищецът нито твърди, нито доказа да е посетил същото по настоящото му
местонахождение, за да осъществи лична среща с него. В тази връзка съдът
намира, че по тези показатели /възпитателски качества и морален облик/ бащата
няма предимство спрямо майката. Напротив, признанието на неизгодни за него
факти, че нерядко е крещял и викал на ответницата в присъствието на детето,
което е налагало намесата на органите на полицията има своето отрицателно
въздействие върху възпитателни му качества и морален облик. Към момента
финансовите възможности на първоначалния ищец са по – добри от тези на
ответницата, тъй като за разлика от нея, той работи и получава доходи по
трудово правоотношение. По относителната си тежест този критерий обаче не може да
бъде решаващ фактор при определяне титуляра на родителската власт. Социалното
обкръжение на страните, предлаганите от тях жилищни условия и помощта на която
могат да разчитат от трети лица не дават значим превес на някой от тях. Според
социалните работници обитаваните от родителите жилища разполагат с достатъчно пространство
за отглеждане на дете, макар при бащата да се налага то да живее в една стая с дъщерята
на свид. ***. При полагането на грижи за детето и двамата родители могат да
разчитат на подкрепа от фактическите съжители, включително и на финансова
такава. Макар детето на страните да е момче, ниската му възраст /4 години/ и
разклатеното му здраве /страда от човешки папилома вирус/, прави майката по
пригодния от двамата родители да го оглежда и възпита, тъй като то има нужда от
непосредствена майчина грижа /арг. т. II „е” и „ж” на ППВС № 1/1974г./.
По тези съображения съдът намира, че майката има превес при
повечето от критериите, предвидени в ППВС № 1/1974г и чл. 59 ал. 4 СК, поради
което родителските права върху детето Г. следва да се предоставят на нея.
Предвид на това предявения от нея насрещен иск за възлагане на родителската
власт върху детето следва да бъде уважен, което има за последица отхвърлянето
на първоначалния предявения иск от бащата. Предоставянето на родителските права
на майката и доколкото по делото не се установиха обстоятелства, покриващи
хипотезите на закона за определяне на нещо различно, има за последица
определяне местоживеенето на детето при нея, на адреса й в с. ***, общ. ***.
При определяне режима на лични отношения следва да се съобрази преди всичко
висшия интерес на детето, който налага осигуряването на възможност за най –
пълноценни контакти с онзи от родителите, който не упражнява непосредствено
родителските права, за може същият да има възможност пълноценно да изразява
своята родителска обич и да полага грижи. В тази връзка съдът не е обвързан от
предложените от родителите варианти на режим на лични контакти, а сам е властен
да определи такъв, като се ръководи от интереса на детето. В случая детето Г. е
на възраст, в която се укрепват отношенията на доверие и емоционална
привързаност между него и родителя. По делото не се събраха данни за наличие на
отчуждение към бащата, напротив установи се, че детето познава бащата и
членовете на разширеното си семейство. Следователно режима на лични отношения
следва да създава условия връзката помежду им да бъде съхранена. Предложения от
майката режим на лични контакти няма да постигне тази цел, тъй като се явява
значително ограничен. Бащата има желание активно да участва в отглеждането на
детето и разполага с необходимите за това условия, което обуславя определянето
на един по – разширен режим на лични отношения. При съобразяване на изложеното,
както и ниската възраст на детето и отдалеченото разстояние между населените
места на двамата, съдът намира, че бащата следва да има право да вижда и взема
детето при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца от 09:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя, с преписване, като го връща на майката
по адреса на местоживеене, през Коледните празници и Великденските празници -
всяка четна година, а през Новогодишните празници и половината от времето през
определената за учениците пролетна ваканция – всяка нечетна година, както и
двадесет последователни дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск. Бащата ще има право да вижда и взема детето си и всеки друг път по
споразумение с майката. Последното следва да покаже, че и двамата родители
носят отговорността сина им да усети, че те са способни да общуват в негово име,
като оставят на заден план личните си отношения. Фактическата отдалеченост на
населените места, в които е местонахождението на бащата и детето налага в режим
на личните контакти да бъде уредена възможността същите да общуват помежду си посредством
съвременните технологии за телефонна и видеовръзка в
рамките на свободното време на детето, съобразно определения му дневен режим,
от майката при която то живее. В този смисъл Решение № 51/13.03.2018г. по гр.д.
№ 4092/2017г. на IV г.о.,
ВКС.
При решаване на спор между родителите по реда на чл. 127 ал.
2 СК, съдът по правило следва да се произнесе по въпроса за дължимата на детето
издръжка. В случая обаче, доклкото родителските права върху него се предоставят
на майката, а с влязла в сила спогодба между страните по гр.д. № 558/2018г. на
ГОРС е определен размер на дължимата от бащата издръжка, съдът
намира, че не дължи произнасяне по този въпрос. Иск за увеличаване на размера й
не е бил предявен, а така определения размер на издръжката от 130 лв. е
адекватен за нуждите на едно четиригодишно дете и съответства на възможностите
на дължащия родител.
В обобщение
следва да се посочи, че по изложените по – горе съображения родителските права
върху детето Г. следва да се предоставят на майката, при която детето да има
местоживеене, а за бащата следва да се определи посочения режим на лични
контакти. От процесуална гледна точка това означава, че насрещната претенция на
майката следва да се уважи респ. предявения от бащата първоначален иск по чл.
127 ал. 2 СК за предоставяне на родителските права върху детето и за определяне
местонахождението му при него, както и за осъждане на майката да заплаща
месечна издръжка в размер на 100 лв. следва да се отхвърли.
При
този изход на делото претенцията на първоначалния ищец за разноски се явява
неоснователна. Ищецът по насрещния иск не претендира такива, поради което съдът
не дължи произнасяне по разноските.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г. Г. Н.,
ЕГН: ********** на майката Н.Х.С., ЕГН: ********** с постоянен адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на малолетното дете Г. Г. Н., ЕГН: ********** при неговата майка
Н.Х.С., ЕГН: ********** на адреса й в с. ***, общ. ***, ул. „***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между бащата Г.А.Н., ЕГН: ********** с постоянен адрес
*** и малолетното дете Г. Г. Н., ЕГН: **********, както следва:
- бащата
има право да вижда и взема детето при себе си всяка
втора и четвърта седмица от месеца от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в
неделя, с преписване, като го връща на майката по адреса на местоживеене,
през Коледните празници и Великденските празници - всяка четна година, а през
Новогодишните празници и половината от времето през определената за учениците
пролетна ваканция – всяка нечетна година, двадесет последователни дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и всеки друг път по
споразумение с нея.
-
бащата има право да общува с детето, чрез технически средства,
осигуряващи звукова и зрителна връзка, по всяко време в рамките на свободното време
на детето, съобразно определения му дневен режим, от майката, при която то
живее.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.Н., ЕГН: ********** с постоянен
адрес *** против Н.Х.С., ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, иск с правно
основание чл. 127 ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо малолетното дете Г. Г. Н., ЕГН: **********, за определяне местоживеенето
му при бащата и за осъждане на майката да заплаща месечна издръжка за него в
размер на 100 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, до
настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка вноска от датата на забавата до окончателното
изплащане.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: