№ 348
гр. Сливен, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230104128 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателно установителен иск с правно основание чл. 124
от ГПК и чл. 439 от ГПК за недължимост на сумата от 562 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че между на 13.07.2020 г. между „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК: ********* и БНБ Париба е налице прехвърляне на
вземане, установимо от издадена справка от ЦКР към БНБ.
Излага твърдения, че не дължи сумата в размер от 562 лева. Не на
последно място интерес от установителния иск се поражда и от факта, че
служители представящи се за служители на ответната страна постоянно
звънели по телефона, за да търсят това вземане. Отделно от това правен
интерес се установява, че при отричане правото на ответната страна да търси
вземането за него възниква задължението да преустанови подаването на
информацията към ЦКР, която е неактуална и представлява за мен пречка при
кандидатстване за кредит от банкови институции. По основателността на иска,
считам следното: Вземането е въз основа на сключен между мен и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор кредит от 28.03.2012г. Към датата
на предявяване на настоящия иск претенция към вземането има ответната
страна, установима от справка от ЦКР към БНБ, която е посочена с нов №
EOSDP000000001551271/13.07.2020г., която предвид посоченото, като начин
на придобиване е цесионер.
Сочи се, че процесният договор от 28.03.2012г., сключен между ищеца и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е недействителен, съобразно
приложимите действащи, към датата на сключването му норми на ЗПК. Сочи,
че кредиторът не е посочил действителните стойности на ГПР, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, нито е посочил общата дължима от
1
потребителя сума. Не е ясно и какви са компонентите взети предвид при
изчисляването на ГПР. Също така не е изпълнено и изискването на чл. 11, ал.
1, т. 9 ГПК за приложимостта на размера на лихвения процент, като не е ясно
за какъв период се начислява, както и върху каква част от претендираната
сума. Отделно от това считам, че клаузата по договора, сочеща лихвения
процент по него е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, съгласно
формираната в тази насока съдебна практика, обективирана в Решение №
906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение №
378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение №
1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение №
901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о., доколкото нейния
размер надхвърля три пъти законната лихва. В тази връзка моля съдът да
извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи по договора, в
случай, че ответната страна оспори наведеното възражение, като моля да ми
се даде възможност при наличие на оспорване да взема становище.
По тези съображения, моли да се приемете, че процесния договор за
кредит за недействиетелен. Освен това намира, че ответната страна, която
претендира процесното вземане не е материалноправно легитимирана да го
претендира, доколокто същата не е негов титуляр. Материалноправната
легитимация на кредитора е предпоставка за правото да търси вземане от
длъжника. Липсата на такава обуславя извод, че лицето претендиращо го не е
титуляр, респ. не е и кредитор на длъжника, предвид на което търсената от
него сума не му се дължи. В тази връзка безспорно е това, че кредитор, в чиято
полза е налице материалноправна легитимация е страната по договора за
кредит. В случая безспорно кредитор по заемното правоотношение е „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”. Сочи, че на основание чл. 26, ал. 1 ЗПК, във вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД при наличие на клауза по договора, кредиторът по него да
прехвърли вземането на трето неучастващо в договорното правоотношение
лице, като съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД това прехвърляне
обвързва длъжника от момента на неговото уведомяване. До този момент
обаче, макар в отношенията между цедента /стария кредитор/ и цесионера
/новия кредитор/ материалноправно легитимиран да е цесионерът, доколкото
прехвърлянето поражда правна последица от сключването на договора, то
спрямо третите лица и длъжника, кредитор е все още цедента до
уведомяването им за прехвърлянето. В случая не е установено в процесния
договор да е налице клауза даваща право на кредитора по него да прехвърля
процесното вземане на трето за това правоотношение лице, като правя
възражение такава да е налице в договора. Въпреки това същите претендират
вземането, с твърдението, че са кредитор по него, с оглед прехвърлянето му от
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, като за пълнота сочи, че в тази
хипотеза е без значение дали за прехвърлянето длъжникът е уведомен,
доколкото липсата на доказателства за прехвърляемост на вземането не може
да се санира от наличие на уведомяване на длъжника за прехвърлянето.
Освен това се твърди, че ищецът не е бил уведомен от кредитора по
договора за кредит, че вземането по него е прехвърлено на ответната страна, в
случай на доказване, че то е прехвърляемо.
2
Позовава се на нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД изрично посочва, че
прехвърлянето на вземане поражда права за длъжника, като последица от
датата, на която е съобщено това прехвърляне. От този момент реално
цесионерът, придобива правото да претендира връщане на сумата, респ. той
става и кредитор на длъжника, като това право го придобива, не директно от
договорното кредитно правоотношение /договора за кредит/, доколкото той не
е страна по него, а от прехвърлителната сделка /цесията/. Ето защо, освен
липсата на доказателства, че процесното вземане е прехвърляемо, с оглед
нормата на чл. 26, ал. 1 ЗПК, счита че не е налице и доказателства за
редовното уведомяване на длъжника за прехвърлянето му, обуславящо
необвързаност на последния с последиците от това прехвърляне, изводимо от
което е липсата на материалноправна легитимация на „ЕОС Матрикс” да го
претендират. Счита, че липсва материалноправната легитимация на ответната
страна да претендира и получи вземането, което се обуславя и при
установяване недействителност на процесния договор за кредит.
Това е така, тъй като неговата недействителност влече нищожност на
договора за цесия, ако се установи съществуването на такъв, в частта, с която е
прехвърлено процесното вземане, поради липса на основание по чл. 26, ал. 2,
пр. 4 ЗЗД, респ., невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД,
което произтича пряко от сделката и от събраните по делото доказателства, за
което, съгласно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022г. по тълк.дело №
1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът служебно следи за нищожността на
цесионния договор е от значение за решаване на правния спор, обуславящо
липса на материалноправна легитимация на ответното дружество да
претендира вземането.
В тази връзка следва да се посочи, че при недействителност на
процесния договор за кредит, то следва, че договорното вземане по него е
несъществуващо. Сочи, че съгласно чл. 23 ЗПК при недействителен договор за
кредит на кредитора по него се дължи чисто получената сума, но тя не е
дължима на цесионера, а на цедента /посочения в договора кредитор/,
доколкото с договора за цесия не се прехвърля вземане с извъндоговорен
характер, каквото е това по чл. 23 ЗПК, тъй като то не възниква в резултат на
съгласуване на волите на правните субекти, в който смисъл е й Тълкувателно
решение № 5/21.11.2019г. по Тълк. дело № 5/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното обуславя отново липса на материалноправна легитимация на
ответното дружество да претендира процесното вземане, поради което същото
не им се дължи, доколкото, предвид недействителност на процесния договор
за кредит, не са носители на правото върху претендираното от тях договорно
вземане, т.е . не са негов титуляр, нито се явяват кредитор по това вземане.
Също така претендираното от тях вземане е погасено по давност. Твърди
се още, че кредиторът не е образувал изпълнително дело, по което да е
предприел действие по събирането му. Предвид на това не са налице
предпоставки за прекъсване, респ. спиране на приложимата по чл. 110 ЗЗД
погасителната давност за главница, от което следва, че същата е изтекла най–
късно на 28.03.2017г. за вземането за главница, а по отношение на лихвата
същата е изтекла на 28.03.2015г., ако се приеме, че договорът е действителен.
3
В подкрепа на изложеното и за пълнота следва да се посочи, че предвид
релевирания довод за липса на уведомяване на длъжника за прехвърляне на
вземането, съгласно постановената и съдебна практика на ВКС, относима към
предмета на настоящото дело, обективирана в Решение 50069/03.07.2024г. по
т.д.№ 1470/2022г. на ІІ т.о. на ВКС, е прието, че „С оглед на това задължение
на съдия изпълнител, произтичащо от нормата на чл. 429 от ГПК, следва и
изводът, че запор срещу длъжник в изпълнително дело, образувано от
взискател – цесионер, ще бъде надлежно процесуално действие, само след
съобщаване на цесията на длъжника. Съдия-изпълнител дължи при
образуване на изпълнително дело на основание чл. 429 от ГПК да се увери
освен относно наличието на прехвърляне на вземането със съответния акт, то
и цесията да е съобщена на длъжника.
До съобщаването й длъжникът не е обвързан от действието й по силата
на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и съответно може да направи всички възражения, които
са довели до погасяване на вземането на цедента и на новия кредитор,
включително за факти, настъпили след цесията, докато не му е съобщена.“
Изложеното обуславя извод, че до съобщаването за цесията на длъжника, дори
и да са налице хипотетично предприети по изпълнително дело, чрез съдебен
изпълнител действия от цесионера /за каквито не съм уведомяван и не ми е
известно дори и за наличие на образувано и висящо изпълнително дело/ не са
надлежни процесуални действия, респ. същите не могат да породят и правна
последица.
С оглед на това следва, че същите не са прекъснали погасителната
давност, дори и да са от визираните по чл. 116, б. „в” ЗЗД.
Ето защо вземането, ако се приеме, че е придобито от ответната страна е
погасена по давност.
Предвид недействителеността на процесния договор за кредит и в
случай, че не споделите изложеното виждане за недължимост на чисто
получената по този договор сума на цесионера, то правя възражение, че чисто
получената сума също е погасена по давност.
Чисто получената сума се дължи, на основание чл. 23 ЗПК, във вр. с чл.
55, ал. 1, изр. първо ЗЗД при начална липса на основание, като изискуемостта
на това вземане, респ. и началния момент, съгл. чл. 114, ал. 1 ЗЗД на
погасителната давност е деня на получаването на престацията, доколкото това
правоотношение е с извъндоговорен характер, като то не възниква в резултат
на съгласуване волите на правните субекти и не е мислимо страните да са
определили предварително срок за изпълнение и такъв няма определен и в
закона, в който смисъл е й Тълкувателно решение № 5/21.11.2019г. по тълк.
дело № 5/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид на това следва, че вземането, представляващо чисто получената
сума по недействителния договор за кредит, респ. на остатъчната не погасена,
с плащания част от нея, ако се установи наличие на такива е погасена по
давност най-късно на 28.03.2017г., която дата, предхожда по време датата на
прехвърляне на вземането, установима от посочената такава в справката от
ЦКР-13.07.2020г.
4
Предвид изложеното счита, че вземането по договор за кредит от
28.3.2012г., сключен между мен и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
който е регистриран от ответника под нов №
EOSDP000000001551271/13.07.2020г. в ЦКР не е дължимо на 4 ответното
дружество, предвид липсата на материалноправна легитимация да го
претендира, тъй като не се явява негов титуляр, респ. е й погасено по давност,
предвид липсата на предприети действия за събирането му, поради което
считат, че следва да се постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между мен и ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД, че ищецът не
дължи претендираната от „ЕОС Матрикс“ ЕООД сума по договор за кредит от
28.03.2012г., регистриран от тях под нов №
EOSDP000000001551271/13.07.2020г., сключен между мен и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД в общ размер от 562 лева, от които съобразно
посочената от тях информация в ЦКР, сума в размер на 171 лева за
просрочена главница и сума по начислени лихви от 266 лева или общо за
главница и лихви 437 лева, както и сума от 125 лева, представляваща
начислени такси и други разходи.
Претендира се за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответното дружество, съгл. чл. 238 ГПК, в случай, че той не представи в срок
отговор на настоящата искова молба, не се яви в първото заседание по делото
и не поиска разглеждане в негово отсъствие.
Изискан е за прилагане оригинала на договор за кредит от 28.03.2012г.,
сключен между мен и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, който да се
ползва за целите на ССчЕ, в случай, че ответната страна оспори изложените
доводи за недействителността му и прехвърляемостта на вземането.
С уточняваща молба изяснява това, че е налице погасителна давност,
тъй като ответната страна е бездействала и още на 16.10.2018 г. е изтекла
погасителната давност. В тази връзка оспорва валидността на представеното
пълномощно от Еос Матрикс и Приложение № 3 от цесията и самата цесия.
В законоустановения по чл. 131 ГПК едномесечен срок е постъпил
отговор от ответното дружество. С който счита депозираната искова молба за
нередовна по отношение формулирания петитум, доколкото от
обстоятелствената част на исковата молба е видно, че са посочени различни
основания за недължимост на вземането по договор за кредит от 28.03.2012 г.
сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, които не се очертани в
петитума на исковата молба. Изтъква, че на 28.03.2012 г. е сключен Договор за
кредит с идентификационен № CASH-04511972 между ищцовата страна в
качеството на кредитополучател и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД. В
резултат на неизпълнение на договорения погасителен план, кредиторът се е
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която е влязла в
законна сила, тъй като не е постъпило възражение в законоустановения срок и
е издаден изпълнителен лист от 16.10.2013 г. по ч.гр.д. № 2540/2013 г. по
описа на РС Сливен.
Сочи, че процесното вземане е прехвърлено, съгласно сключен договор за
цесия между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ЕОС
5
Матрикс ЕООД от 13.07.2020 г. По отношение на наведените твърдения, че
ЕОС Матрикс ЕООД не е надлежен кредитор следва да се отбележи, че за
осъществяване на правните последици на договора за цесия е достатъчно
постигането на съглашение между цедента и цесионера, че със сключването
му вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера. С оглед на
това ЕОС Матрикс ЕООД се явява кредитор от датата на сключването на
договора за цесия.
Излага аргументи, че в случай, че съдът счита че ищецът не е надлежно
уведомен за извършената цесия с настоящия отговор на исковата молба
прилага уведомление за сключения на 13.07.2020 г. договор за цесия.
Счита исковата молба за недопустима, в условие на евентуалност за
неоснователна и недоказана с изложените твърдения в нея за неотговарящи на
установената съдебна практика. Цитира съдебна практика.
Моли да се отхвърлят исковете, като неоснователни и недоказани. На
първо място счита иска за недопустим, а в условията на евентуалност за
неоснователен. Претендира за разноски.
В о.с.з. ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява. С
писмена молба моли да се уважат исковите претенции, да се присъдят
съдебно-деловодни разноски.
Ответното дружество не изпраща представител или пълномощник. С
нарочна молба моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
Безспорно се установи и доказа, че на 13.07.2020 г. между „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК: ********* и БНБ Париба е налице прехвърляне на
вземане, установимо от издадена справка от ЦКР към БНБ.
Ответното дружество в качеството си на цесионер и взискател е
придобил правата по изпълнителен лист по ЧГД № 2540/2013 г. на СлРС с
Договор за цесия от 13.07.2020 г.
Безспорно се установи и доказа, че въз основа на изпълнителния лист не
е образувано изпълнително производство както при ЧСИ, така и при държавен
съдебен изпълнител. Следователно погасителната давност, съобразно нормата
на чл. 110 от ЗЗД е изтекла най-късно на 16.10.2018 г., предвид липсата на
представени доказателства по делото за предприети действия от страна на
взискателя. Следователно съдът приема, че погасителната давност е започнала
да тече и е изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение и издаване
на изпълнителния лист.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, като от
заключението вещото лице е установило, че размерът на чисто усвоената от
кредитополучателя сума по договор за кредит от 28.03.2012 г. е 600 лв. Общо
6
дължимата сума по договора за кредит е в размер на 846 лв., като лицето е
платило 658 лв. и остават дължими 188 лв.
В съдебна зала вещото лице уточнява, че главницата по кредита, която е
останала незаплатена е 171 лв., лихва 141 лв. и 25 д.т. и 100 лв. юриск.
възнаграждение. ГПР е 593,203 % по време на сключване на договора, което е
абсолютно доказателство за многократното превишаване на посочения размер
на ЗПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск е с пр. основание чл. 439 от ГПК, с който да се признае
за установено по отношение на ответното дружество, че ищеца не дължи
претендираната от „Еос Матрикс“ ЕООД сума по договора за кредит от
28.03.2012 г., регистриран под нов № EOSDP000000001551271/13.07.2020 г.,
сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
материализирани в ч.гр.д. № 2540/2013 г. по описа на СлРС в общ размер от
437 лв., от които просрочена главница в размер на 171 лв. и начислени лихви в
размер на 141 лв., както и сумата от 125 лв. за начислени държавна такса - 25
лв. и юриск. възнаграждение 100 лв., съобразно заключението на вещото лице,
тъй като една част от сумата е заплатена, като до пълния претендиран размер
от 562 лв. следва да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Безспорно претендираната сума, съобразно извършените аритметични
изчисления е погасена по давност, съобразно разпоредбите на ЗЗД.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество с оглед изхода на
процеса следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ
размер на 450 лева, от които 100 лв. заплатена държавна такса и 350 лв.
депозит за вещото лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че А. Т. Т., с ЕГН ********** с адрес гр.
С., ж.к. Б., бл.., вх. ., ап. . НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Малинова
долина" ул. „Рачо Петков Казанджията" № 4-6, представлявано заедно и
поотделно от управителите Райна И.а Миткова – Т.а и Тихомир И. Вълчев на
осн. чл. 439, ал.2 от ГПК, сума в общ размер на 437 лв. по Договор за кредит
от 28.03.2012 г. регистриран под нов № EOSDP000000001551271/13.07.2020 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от които просрочена
главница в размер на 171 лв. и начислени лихви в размер на 141 лв., както и
сумата от 125 лв. за начислени държавна такса - 25 лв. и юриск.
възнаграждение 100 лв., като до пълния претендиран размер отхвърля иска,
като неоснователен и недоказан.
7
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, кв. „Малинова долина" ул. „Рачо Петков
Казанджията" № 4-6, представлявано заедно и поотделно от управителите
Райна И.а Миткова – Т.а и Тихомир И. Вълчев ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. Т., с
ЕГН ********** с адрес гр. С., ж.к. Б., бл.., вх. ., ап. . направените по делото
разноски в размер на 450 лева, от които 100 лв. заплатена държавна такса и
350 лв. депозит за вещото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8