РЕШЕНИЕ
№ 1320
гр. Велико Търново, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110100402 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
*и ответника е сключен Договор за потребителски кредит * от 19.07.2016г., като на
последния е предоставена сумата от 10000 лв., която следвало да бъде върната заедно с
начислените лихви и такси в срок до 21.07.2021г. на 60 месечни вноски. Изтъква се, че
кредитополучателят е преустановил изпълнението на задължението си преди изтичане срока
на договора, като е останало дължимо вземане от 5911,75 лв. за главница и от 1490,98 лв. за
договорна лихва за периода от 19.07.2016г. до 21.07.2021г. Навеждат се доводи, че с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г., сумите за главница и лихви са
прехвърлени на ищеца от правоприемника на първоначалния кредитор *. Изтъква се, че
първоначалният кредитор е упълномощил * да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на задължението, както и че съобщението за това не е връчено поради
ненамирането му на посочения в договора за кредит адрес. Ищецът твърди, че за
претендираните вземания е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№2603/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено
възражение. Изтъква се, че сумите от 1911.75 лв., представляваща част от задължението за
главница от 5911,75 лв., и от 1490,98 лв. за договорна лихва са дължими, поради което се
отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде установено
съществуването на вземанията, за което е издадена заповедта за изпълнение, както и за
присъждане на разноски. В хода на производството по делото размерът на иска за договорна
лихва е изменен на 597,76 лв.
1
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на исковите
претенции. Излага твърдения, че към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение ищецът не е бил кредитор на вземанията, тъй като договорът за цесия
не е произвел действие по отношение на него. Заема становище, че клаузите за определяне
на дължимия лихвен процент и годишния процент на разходите противоречат на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, поради което договорът е
недействителен. Изтъква, че вземанията за главници и лихви са погасени по давност с оглед
падежите на определените погасителни вноски. С оглед изложеното се отправя искане за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между * като кредитор и длъжниците * и Т. А. М. е сключен Договор за потребителски
кредит * от 19.07.2016г. Банката предоставила на длъжника * сумата от 10000 лв., която той
и ответникът в качеството на съдлъжник се задължили да върнат заедно с начислените
лихви и такси от 2281,27 лв. в срок до 21.07.2021г. на 60 месечни вноски, съгласно
приложен към договора погасителен план. Договорът е сключен при годишен лихвен
процент от 8,45 % /сбор от референтен лихвен процент от 1,4 % и надбавка от 7,05 %/ и при
годишен процент на разходите от 9,41 %, като ответниците се съгласили уведомленията от
банката да се считат връчени с достигане до посочените от тях адреси. На 15.12.2021г.
между правоприемника на първоначалния кредитор в качеството на цедент и ищеца в
качеството на цесионер е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания, с който са
прехвърлени непогасените вземания от 5911,75 лв. за главница и от 1490,98 лв. за договорна
лихва по процесния договор за кредит. Цедентът предоставил на цесионера писмено
потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания както и пълномощно да уведоми
длъжниците за цесията. На 13.04.2022г. ищецът изпратил уведомление до ответника за
извършената цесия и го поканил да погаси задълженията си. Съобщението е изпратено на
посочения в договора за кредит адрес на длъжника с препоръчано писмо, което е върнато с
отбелязване, че не е потърсено от адресата. Последвало подаване на заявление по чл. 410 от
ГПК относно прехвърлените вземания за главница и лихви, във връзка с което е издадена
заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2603/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение. От заключението на
допуснатата съдебна счетоводна експертиза се установява, че за периода от 03.08.2016г. до
30.04.2019г. кредитополучателят * е извършил плащания по кредита в общ размер на
6055,52 лв., с които са погасени задължения от 4088,25 лв. за главница, 1481,72 лв. за
възнаградителна лихва, 49,20 лв. за такси и 59,21 лв. за наказателни лихви, като са останали
дължими вземания от 5911,75 лв. за главница и 597,76 лв. за договорна лихва. Вещото лице е
установило, че от 15.05.2019г. до изтичане срока на договора е допуснато системно забавяне
2
в плащането на дължимите месечни вноски.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Между страните е възникнало валидно заемно правоотношение, по което първоначалният
кредитор е изпълнил задължението си като е предал на кредитополучателя сумата от 10000
лв. Последният заедно с ответника са поели задължение да върнат предоставеното
финансиране заедно с начислените лихви и такси в сроковете посочени в погасителния план
като е уговорена солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 от ЗЗД. Договорът е
действителен тъй като при сключването му не са нарушени изискванията на чл. 22 от Закона
за потребителския кредит. Годишният процент на разходите не надвишава този по чл. 19, ал.
4 от ЗПК, а по отношение на референтния лихвен процент на ответника е връчено
приложение при сключване на договора, в което подробно е определена методологията за
неговото изчисляване.
По делото липсват доказателства за пълно и точно изпълнение на задължението на
ответника като вземанията от 5911,75 лв. за главница и 597,76 лв. за договорна лихва
валидно са прехвърлени по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от първоначалния кредитор на
ищеца като цесията е породила действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо
солидарния длъжник. Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният
кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент
цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Тъй като прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, съобщението за
прехвърлянето на вземането следва да бъде извършено от стария кредитор, за да създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор с нов. Затова и
съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД действие. Това,
обаче не възпрепятства цесионерът да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането
като представител на цедента. Съгласно чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по
волята на представлявания като в закона не са предвидени ограничения на тази власт
относно уведомяването за цесията. С оглед на това и предвид принципа за свобода на
договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване
на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД като длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. В разглеждания случай такова доказателство,
обективирано в пълномощното на първоначалния кредитор е надлежно връчено на
ответника с препис от исковата молба. Всичко това води до извод, че ищецът е придобил
качеството на кредитор на правата по договора за кредит.
Възражението на ответника за погасяване по давност на претенциите за главница и лихви
също е неоснователно. При договора за кредит е налице неделимо плащане, като
уговореното връщане на заетата сума на месечни вноски обективира само волята на
кредитора, че е съгласен да приеме изпълнение от страна на длъжника на части. В резултат
на това, отделните погасителни вноски са свързани с частични плащания на едно вземане по
3
договора и не го превръщат в такъв за периодични платежи. Съдът намира, че
изискуемостта на вземането е настъпила с изтичане срока на договора на 21.07.2021г. като
до 20.10.2022г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред
районния съд, давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. „б” от ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, поради което сроковете предвидени в чл. 110 от ЗЗД и в чл. 111, б. „в” от ЗЗД не са
изтекли.
С оглед изложеното се достига до извод, че вземанията от 1911.75 лв., представляваща част
от главница в размер на 5911,75 лв., и от 597,76 лв. за договорна лихва по процесния
договор за кредит, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело
№2603/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, са дължими като предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице от 382,06 лв. както и разноските за
държавна такса и адвокатско възнаграждение от 182,93 лв., направени в производството по
издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2603/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд. Поради намаляване размера на претенцията за договорна
лихва, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 157,50 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Т. А. М. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумите
от 1911.75 лв. /хиляда деветстотин и единадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ -
главница, представляваща част от главно вземане в размер на 5911,75 лв., 597,76 лв.
/петстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ - договорна лихва за
периода от 19.07.2016г. до 21.07.2021г., представляващи задължения по Договор за
потребителски кредит *от 19.07.2016г., прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 15.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.10.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение №1015 от 21.10.2022г. по частно гражданско дело №2603/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда Т. А. М. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 382,06 лв. /триста
осемдесет и два лева и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски,
както и сумата от 182,93 лв. /сто осемдесет и два лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща направени разноски по частно гражданско дело №2603/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда *, да заплати на Т. А. М. с ЕГН: ********** *, сумата от 157,50 лв. /сто петдесет и
седем лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
4
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №2603/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5