Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
06. 02. 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Радостина С.……………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00101 по описа
за 2019 г и за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от В.В.С. *** срещу
В.Г.Г. и Г.С.Г.,***, с която се твърди, че ищцата като собственик е прехвърлила
с нотариален акт за покупко- продажба правото на собственост върху находящ се в землището на гр. Г.Т. поземлен имот- Нива с
площ 16337 кв.м., с идентификатор № 14711.39.48, за сумата 9500 лева със
запазване правото на ползване на имота от продавача. Предвид влошеното си
здравословно състояние ищцата е имала нужда от лице, което непрекъснато да се
полага грижи за нея и е искала да прехвърли имота, описан по- горе, не чрез
продажба, а чрез договор за издръжка и гледане.
На 20. 06. 2018 година ищцата, която по това време била в дома на дъщеря
си С. в гр.Д., била отведена с частна линейка в гр. Г.Т., където нотариус Ж.
отишла при линейката и в отговор на въпроса дали знае за какво става на въпрос
ищцата отговорила, че си прехвърля земята на внучката си В./ дъщеря на друга
дъщеря на ищцата- М./ за да я издържа и гледа. Твърди се, че нотариусът не била
чела нотариалния акт на ищцата и последната поради рана на показалеца на
дясната ръка, положила на нотариалния акт отпечатък от палеца на дясната си
ръка. Самата ищца твърди, че при подписването на нотариалния акт е била с
ясното съзнание, че подписва договор за издръжка и гледане. Твърди се и че
вписаната в нотариалния акт като продажна цена на имота от 9500 лева не е била
получена от ищцата. След подписването на нотариалния акт двамата ответници
отказали първоначално да вземат ищцата при себе си за да се грижат за нея, а в
последствие я отвели в дома на М.- дъщеря на ищцата и майка на първата
ответница, която поради заболяване не можела да се грижи за ищцата. Двамата
ответници известно време полагали, макар и по крайно неадекватен начин, грижи
за ищцата, като вторият ответник през това време се държал много грубо към нея и я обиждал
непрекъснато.
От 22. 09. 2018 година насам ищцата била настанена в дома на дъщеря си С.
в гр.Д., като двамата ищци отказали повече да полагат грижи за нея.
Предвид горното се твърди, че по горния начин
чрез измама- умишлено въвеждане в заблуждение, двамата ответници са сключили с
ищцата договор за покупко- продажба вместо искания от ищцата договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и че сделката е унищожаема в условията на чл. 29 ЗЗД, като се иска нейното
унищожаване.
В условията на евентуалност се иска съдът да
прогласи за нищожен процесния договор за покупко- продажба
поради липса на съгласие- чл. 26, ал. 2, предложение трето ЗЗД, тъй като ищцата
не е давала съгласието си да бъде сключван договор за покупко- продажба на
имота.
С отговора си на исковата молба двамата
ответници оспорват двата предявени в условия на евентуалност иска, като
категорично оспорват твърденията да са имали лошо отношение към ищцата и
навеждат обратни твърдения, че именно дъщерята на ищцата- С. е имала лошо
отношение към последната и я обиждала, както и че ищцата е имала непосредствена
нужда от парични средства за издръжката и по тази причина било уговорено с нея
тя да продаде земята си на внучката си- първата ответница за конкретно
уговорената сума от 9500 лева, за която сума се твърди, че е получена
предварително преди изповядането на сделката пред
нотариуса от ищцата и това било закрепено в нотариалния акт. Категорично се
възразява двамата ответници да са въвеждали в заблуждение ищцата при
сключването на договора за покупко- продажба или пък да е липсвало съгласие у
ищцата за сключването на същия договор.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Предявените искове са по чл. 29 вр. чл. 27 ЗЗД и по чл. 26, ал.2 ЗЗД.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява следното :
Не се спори по делото, че ищцата е баба по
майчина линия на ответницата В.Г.Г., а ответникът Г.С.Г. е съпруг на
последната, както и че на 20. 06. 2018 година в гр. Г.Т. бил съставен
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 43, том IV, рег.
№ 1491, дело № 289/ 2018 год. по описа на нотариус № 313- С.Ж. ***, вписан в СВ
Г.Т. с акт № 113, том III, дело № 515, дв.вх.
рег. № 1632/20. 06. 2018 година.
Спорът по делото е каква е била
действителната воля на страните при сключването на прехвърлителната
сделка за процесния имот. Ищцата твърди, че е
сключила договор за прехвърляне на процесния имот на
внучката си срещу издръжка и гледане, а двамата ответници твърдят, че са
договорили с ищцата покупко- продажба на същия имот.
От събраните по делото гласни доказателства-
свидетелски показания се установява, че ищцата има три дъщери и че в резултат
на трайно увреденото й общо здравословно състояние, тя не е могла да се грижи
сама за себе си и след като две от дъщерите й отказали да се грижат за нея,
ищцата се съгласила първоначално грижите за нея да бъдат полагани от двамата
ответници, а известно време след изповядването на прехвърлителната
сделка, цитирана по-горе, заживяла при дъщеря си С., която полага и в момента
грижите за нея.
От свидетелските показания и от обясненията
на ответника Г.С.Г. се установява, че на 20. 06. 2018 година ищцата, предвид
влошеното й здравословно състояние била транспортирана с частната линейка на
свидетеля Д.К.П. ***, където трябвало пред нотариус да бъде подписан нотариален
акт за прехвърляне собствеността на процесната
земеделска земя от ищцата на внучката й В.Г.- първата ответница. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля П., който не е в родствени връзки с
която и да е от страните по делото, познава добре страните покрай
обстоятелството, че е бил викан от близките на ищцата за транспортирането й до
болнични заведения в гр. В. и че е чул да се говори, че ищцата ще прехвърля
земята си на внучката си. От тези му показания категорично се установява, че през
2018 година е транспортирал ищцата от дома на дъщеря й С. до гр. Г.Т. с цел да
бъде прехвърлена земята на ищцата в полза на внучката й срещу гледане. В Г.Т.
спрял линейката на паркинга срещу съда и до автогарата, /където се намира и
кантората на нотариус С.Ж., което е служебно известно на съда./ Ищцата стояла в
линейката и изобщо не била напускала линейката като при това в линейката дошла
някаква жена, непозната на свидетеля, която носела някакви документи. Какво са
си говорили тази жена и ищцата ответникът не бил чул, а в последствие чул от
ответницата В.Г., че оправили земята и че я били прехвърлили срещу гледане.
От тези показания съдът намира за установено
и категорично доказано, че ищцата при изповядването на прехвърлителната
сделка и подписването на съответния нотариален акт, не е напускала линейката и
не е подписала нотариалния акт в нотариалната кантора, каквото е изричното
изискване за форма на нотариалното изповядване на подлежащи на вписване
нотариални актове по чл. 573, ал.2 ГПК.
В правната доктрина, и в частност Г. М., се
застъпва следната теза, която и настоящият съдебен състав изцяло възприема, че:
-Съгласно чл. 580, т. 1 ГПК нотариалният
акт трябва да съдържа годината, месеца, деня, а когато е необходимо – и часа и
мястото на издаването му. При логическо и систематическо тълкуване на чл. 580,
т. 1 във вр. с чл. 576 ГПК се прави изводът, че
когато е било необходимо нотариалният акт да съдържа часа и мястото на неговото
издаване, а те не са посочени в него, това е основание за неговата нищожност.
Поставят се следните въпроси: Кога възниква такава необходимост от посочване на
часа и мястото на издаването на нотариалния акт? Какъв е обхватът на понятието
„място”, употребено в чл. 580, т. 1 ГПК – достатъчно е да бъде посочено
населеното място или е необходима по-конкретна спецификация? Тълкуването на чл.
580, т. 1 ГПК следва да се прави във връзка с чл. 573 ГПК, където са уредени
времето и мястото на нотариалните удостоверявания. При систематическото
тълкуване на чл. 580, т. 1 ГПК вр. чл. 570, ал. 1 ГПК
вр. чл. 573, ал. 1 и 2 ГПК се прави извод, че мястото
на издаване на нотариалния акт следва да е посочено в него, за да се установи
спазени ли са изискванията за местна компетентност, а когато актът подлежи на
вписване, следва да бъде посочено и конкретното
място и час на издаването му, за да се установи, че е спазено изискването актът
да е съставен в канцеларията на нотариуса в работно време (чл. 573, ал. 2 ГПК).
Практически това изискване се поставя във връзка с проследяване поредността на вписванията в нотариалните регистри и
Службата по вписванията, с оглед евентуална конкуренция на права на няколко приобретатели. Ако се приеме, че в тези случаи е налице
визираната от чл. 580, т. 1 ГПК необходимост, то несъобразяването на
изискванията на чл. 573, ал. 2 ГПК косвено би довело до нищожност на
нотариалния акт на основание недостатък във формата – хипотезата на чл. 580, т.
1 ГПК. Очевидно е, че посочването на
населеното място, в което нотариалният акт е съставен, е достатъчно, за да се
установи спазени ли са изискванията за местна компетентност, но това далеч не
означава автоматично действителност на нотариалното удостоверяване, тъй като то
ще бъде нищожно на друго основание – неспазване на предвидената от закона
форма, с уговорката, че се касае за акт, който подлежи на вписване. Това
разбиране съответства на чл. 13, ал. 3 от ЗННД, който предвижда, че в района си
на действие нотариусът може да има само една нотариална кантора. Обратно, ако
случаят не се отнася до акт, който подлежи на вписване, за действителността на
нотариалното удостоверяване е достатъчно посочването само на населеното място,
в което то е извършено.
В случая настоящият съдебен състав намира, че
следва да се има предвид и Решение № 384 от 02. 11. 2011 год. по гр.дело 1450
/2010 година ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на основание чл.
280, ал.1 т.3 от ГПК по въпрос може ли съдът да се самосезира
и да упражнява косвен контрол по действителността на договор за доброволна
делба с трето лице без предявен самостоятелен иск за това, или направено
възражение. В мотивите на решението се казва:
„ Върховен касационен съд, първо гр.о., като
обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема
следното:
-По първия правен въпрос, по който е
допуснато касационно обжалване - може ли съдът да се самосезира
и да упражнява косвен контрол по действителността на договор за доброволна
делба с трето лице без предявен самостоятелен иск за това, или направено
възражение следва да се отговори утвърдително. Нормите, уреждащи нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи служебно.
Когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност от гледна точна на формалните основания за нищожност – форма,
предмет и без да има позоваване на нищожност. Затова в ТР № 1/2000г. от
17.07.2001г. т.10 е прието, че и без нищожността да се сочи като касационно
основание, съдът е длъжен да приложи служебно материално правна норма от
императивен характер.“
От изложеното дотук е видно, че след като
нотариалното удостоверяване на процесния нотариален
акт не е било извършено съобразно формата, предвидена в чл. 573, ал.2 ГПК- в
кантората на нотариуса, то самото нотариално удостоверяване е нищожно , което
пък влече нищожността на самия процесен нотариален
акт за покупко- продажба на процесния недвижим имот-
чл. 26, ал.2, предл. 3 от ЗЗД.
Горният порок- нищожност е служебно
констатиран от съда и е самостоятелно основание за уважение на исковата молба
като съдът счита, че не е необходимо да се произнася по предявените от ищеца
искове за унищожаемост и за нищожност на процесния договор за покупко- продажба. Тъй като формата за
действителност на договора за покупко- продажба на недвижим имот съгласно чл.
18 ЗЗД е нотариален акт, то липсата на тази форма прави самия договор за
продажба недействителен.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78,
ал.1 ГПК двамата ответници следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на
ищеца сторените от нея разноски- общо заплатени държавна такса, такси и
комисиони съгласно списък за разноски- 122 лева, депозит за свидетел- 25 лева,
такса за ЧСИ- призоваване на свидетел- 24 лева, депозит за вещо лице- 105 лева,
450 лева за платено адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 726. 00 лева.
Предвид горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността по чл. 26, ал.2, предл. 4 ЗЗД на
Договор за покупко- продажба на недвижим имот с продавач В.В.С. ЕГН ********** ***
и купувач В.Г.Г. ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА В.Г.Г., с гореснета
самоличност, и Г.С.Г. ЕГН ********** *** солидарно да заплатят на В.В.С., с гореснета самоличност, общо разноски от 726. 00 лева.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му до страните чрез РС Г.Т. пред
ОСД..
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :