Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9941 по описа на съда за 2016 г.,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от В.Л.Т. искова молба, с която моли ответникът З. „Л.и.“ АД да
бъде осъден да му заплати сумата от 55 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 2 334.80 лева обезщетение за имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 11.08.2013 г., ведно със законната лихва от
20.08.2013 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди,
че на 11.08.2013 г. претърпял ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Ситроен
3Х“ с ДК № ********К.М.И.. Образуваното наказателно производство приключило с
решение, с което И. била призната за виновна в извършено транспортно
престъпление, при което по непредпазливост причинила на ищеца средна телесна
повреда, изразяваща се в глезенно счупване и изкълчване на лява глезенна става,
наложило оперативно лечение и довело до трайно затрудняване на движенията на
долния ляв крайник. Отделно от това, Т. получил и охлузвания, натъртвания и
контузни рани, представляващи леки телесни повреди, причинили му болки и
страдания. Първоначална помощ му оказали в МБАЛ „Пловдив“, където поставили
гипс на долния му крайник, а охлузванията били обработени. На следващия ден
постъпил в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където претърпял хирургическа интервенция –
кръвна репозиция на фрактурата с поставяне на остеосинтеза с 2 планки и 14
винта. На 18.08.2013 г. го изписали, като му издали болничен лист за 37 дни, от
които 7 дни болничен престой и 30 дни домашно лечение. Допълнително издали три болнични
листа за по още 30 дни. През целия период на възстановяване търпял болки в
травмирания крайник и приемал обезболяващи медикаменти. Посещавал болнични
заведения и специалисти-ортопеди; провеждал рехабилитация. За около една година
изпитвал затруднения при движения, ставане и сядане. В края на 2014 г. –
началото на 2015 г. претърпял още две оперативни интервенции за изваждане на
остеосинтетичния материал. Увреденото здравословно състояние било причина да се
придвижва с помощни средства и да не може да изпълнява трудовите си задължения.
Имал смущения в съня и в грижите за хигиената си, както и за осъществяване на
контакти с детето си. Т. преживял и силен стрес, като продължавал и към момента
за изпитва страх при пресичане на улици, преминаване на пешеходни пътеки,
пътуване в автобус, шофиране и др. Търпените неимуществени вреди ищецът оценява
на сумата от 55 000 лева.
Ищецът
направил и разходи за лечение, изразяващи се в заплатени консумативи и импланти
за хирургическата интервенция, за престой в болничното заведение и за
отстраняване на имплантите. Т. заплатил и адвокатски хонорар за защита по образуваното
досъдебно производство.
Водачът
на л.а. „Ситроен 3Х“ с ДК № ********имал сключена валидна към 11.08.2013 г.
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. З. „Л.и.“ АД следвало да поеме отговорността на виновния водач до
размера на действителните имуществени и неимуществени вреди.
След
сезиране на ответника с молба за изплащане на обезщетение ответникът определил
сума от 6 834.80 лева за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Тази сума ищецът счита за недостатъчна да репарира претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди. В писмото не било посочено и дали сумата от
5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди включвала лихви за периода
от датата на увреждането до определяне на обезщетението.
Моли
съдът да осъди ответника да му заплати сумите от 55 000 лева и
2 334.80 лева обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със
законните лихви от 20.08.2013 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в която не
оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва твърденията за тежестта и
обема на претърпените от ищеца вреди. Не били необходими и относими и сторените
медицински разходи.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
като нормата е приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22
от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни
договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване
на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава
на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между собственика на л.а. „Ситроен 3Х“ и З. „Л.и.“ АД, с което
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Наличието
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
11.08.2013 г. при З. „Л.и.“ АД за управлявания от К.М.И. лек автомобил е отделено
като безспорно между страните обстоятелство с определение от 10.01.2017 г.
С решение № 1655
от 15.07.2015 г. по АНД № 2511/2015 г. по описа на РС – гр. Пловдив К.М.И. е
призната за виновна в това, че на 11.08.2013 г. на територията на
бензиностанция „Лукойл“ на км 154 на автомагистрала „Тракия“, община Раковски,
обл. Пловдив при управление на МПС – л.а. „Ситроен 3Х“ с ДК № ********е
нарушила правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.“, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.“, чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.“ и
по непредпазливост причинила на В.Л.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в
тремалеоларно (глезенно) счупване и изкълчване на лявата глезенна става,
наложило извършване на оперативно лечение и довело до трайно затрудняване на
движенията на долния ляв крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2 вр. 342, ал. 1 от НК. И. е освободена от наказателна отговорност и й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Извършването
на противоправното деяние – управление на МПС от страна на К.М.И. в нарушение
на действащите към момента на произшествието разпоредби на ЗДвП и виновността
на дееца са установени с влязлото в сила на 31.07.2015 г. решение по АНД №
2511/2015 г. по описа на РС – гр. Пловдив. Обстоятелството, че И. е освободена
от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание по чл. 78а
от НК не заличава виновността на дееца и противоправността на извършеното от
него деяние.
Настоящият
състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието е длъжен да се
съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца. Предвид наличието на влязло в сила
решение по тези въпроси съдът не може да прави изводи относно тези
обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите в решението
по чл. 78а от НК.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, че получените от ищеца травми, чието обезщетение Т. претендира са
причинени именно от процесното ПТП.
В.Т. е
получил травма в областта на лява глезенна става, наложила оперативна
интервенция за открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
две плаки и винтове. Проведена е обезболяваща, антибиотична и антикоагулантна
терапия. За период от 127 дни Т. бил нетрудоспособен. През ноември 2013 г.
претърпял нова оперативна интервенция за отстраняване на металната остеосинтеза
от външната страна на лява глезенна става. Два месеца по-късно бил
хоспитализиран за отстраняване и на остеосинтезата от вътрешната страна на
ставата. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза при подобен вид
увреди възстановителният период бил 4-5 месеца. Т. търпял трайни последици от
проведеното лечение - два оперативни белега от двете страни на лява глезенна
става и непълен обем на движение в ставата при повдигане на ходилото нагоре от
15°, което се отразява на възможността за заемане на клекнала позиция. При
приемане на заключението в съдебното заседание на 16.02.2018 г. д-р С. е
пояснил, че давността на травмата предполага трайност на дефицита в движението,
но не създава пречки при шофиране. При проведен курс на рехабилитация, за
какъвто данни по делото липсвали, дефицитът би бил компенсиран. На този етап
обаче рехабилитацията не би повлияла травмата.
Ангажираните
по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. и Т. съдържат
данни за последиците на получените при ПТП на 11.08.2013 г. травми върху
качеството на живот на пострадалия. Освен че преустановил спортните си
занимания и упражняване на професия като шофьор, ищецът не могъл пълноценно се
грижи за дъщеря си и да я придружава при разходки. Продължително време ползвал
патерици за придвижване, а непосредствено след ПТП имал нужда от чужда помощ в
хигиенно-битовото си обслужване. Около една година се възстановявал, но
последиците от уврежданията пречели да се върне към предишния си начин на
живот. Чувството му на непълноценност го направило по-затворен, мълчалив и
боязлив при необходимост да използва превозни средства.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 34 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията, претърпените оперативни интервенции, неминуемо свързани с
интензивни болки и страдания, трайните последици – ограничен обем в еднопосочно
движение на глезена, продължителността на възстановителния процес, променения
ритъм и начин на живот, отражението на уврежданията върху поведението и
самочувствието на Т., но и непроведени своевременно рехабилитационни процедури,
съдът намира, че размерът на обезщетението следва да се определи на 30 000
лева. Лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават
почти ежегодно. Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
– 11.08.2013 г., когато е настъпило процесното ПТП, от което са произтекли
вредите, са ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие.
Частично основателен е и искът за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди. Извършените на стойност 1 800
лева разходи за остеосинтезни импланти за глезенна фрактура комплект с винтове
са били необходими за лечението, предвид характера на получената при ПТП на
11.08.2013 г. травма и са заплатени на 13.08.2013 г., видно от приложения към
фактура № ********** от 13.08.2013 г. фискален бон. Ищецът е заплатил и
потребителска такса в размер на 34.80 лева за шестдневен болничен престой при
втората оперативна интервенция за изваждане на остеосинтезния материал от
външната страна на лява глезенна става. Неоснователен е искът за заплащане на
сумата от 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение за защита в
наказателното производство. По аргумент от чл. 268, т. 10 вр. чл. 223, ал. 4 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ, разноските за адвокатско възнаграждение в
досъдебното производство не са съдебни такива; те не са сторени и в
производството по дело, водено срещу застрахования за установяване на
гражданската му отговорност, по което З. „Л.и.“ АД е било привлечено в процеса.
Въпреки че ответникът е определил обезщетения от
5 000 лева и 1 834.80 лева обезщетения съответно за търпените от
ищеца болки и страдания и за възстановяване на извършените от него разходи за
лечение, доказателства, че така определените от ответника суми са заплатени на
ищеца не се представиха в настоящото производство. Поради това ответникът дължи
да ги заплати в размер съответно на 30 000 лева и 1 834.80 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Отговорността му е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, поради което застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията,
при които отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва
върху обезщетението се дължи от датата на увреждането, но предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, лихвите върху обезщетението от
30 000 лева следва да бъде начислена от посочената от ищеца дата –
20.08.2013 г., съгласно уточнение в съдебното заседание на 12.07.2017 г.
От тази дата се дължи и законната лихва върху сумата от
1 800 лева, предвид извършване на разхода на дата, предхождаща посочената
от ищеца. Сумата от 34.80 лева ответникът дължи да заплати ведно със законните
лихви от датата на извършване на плащането – 10.11.2014 г. до окончателното
изплащане.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси
и разноски, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 1 273.39 лева и 163.64 лева депозит за приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза.
Ищецът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение на стойност 3 500 лева.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на хонорара, което е
основателно. Определено в приложение на нормите на чл. 2, ал. 5, чл. 7, ал. 2,
т. 2 и 4 и ал. 8 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, хонорарите са съответно 2 736 лева и 550.13
лева. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 924.68 лева.
Претенции за присъждане на разноски е направил и ответникът. Съгласно чл.
25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 400 лева.
Съразмерно
на отхвърлената част от иска ищецът дължи на ответника сумата от 177.90 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на В.Л.Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, район „Овча купел“, ул. „********сумата
от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на
11.08.2013 г., ведно със законната лихва от 20.08.2013 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
55 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на В.Л.Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, район „Овча купел“, ул. „********сумата
от 1 800 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
остеосинтезни импланти комплект с винтове, ведно със законната лихва от
20.08.2013 г. до окончателното изплащане и 34.80 лева потребителска такса,
ведно със законната лихва от 10.11.2014 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Л.Т., ЕГН ********** срещу З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******** иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 500 лева
адвокатско възнаграждение за представителство в досъдебно производство по ДП №
174/2013 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Л.и.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 1 273.39 лева и 163.64 лева депозит за приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З. „Л.и.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Л.Т., ЕГН **********,
с адрес гр. София, район „Овча купел“, ул. „********сумата от 1 924.68
лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Л.Т., ЕГН **********,
с адрес гр. София, район „Овча купел“, ул. „********да заплати на З. „Л.и.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 177.90 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: