№ 852
гр. Пазарджик, 13.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
частен характер № 20215220201405 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Частният тъжител Г. К. Г. се явява лично и с повереника си адв.П.П.,
надлежно упълномощен.
Подсъдимата П. ИВ. ИВ. се явява лично и със защитника си адв.П. П.,
надлежно упълномощена.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ постъпилото по делото официално уведомително
писмо от директора на „МБАЛ Пазарджик“ АД с приложен към него работен
график.
Страните /поотделно/: Да се приеме.
1
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: официално
уведомително писмо от директора на „МБАЛ Пазарджик“ АД с приложен към
него работен график.
Страните /по отделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. П.: Моля, да издадете осъдителна присъда, съобразно закона. По
отношение на гражданския иск се поддържа за размер от 5000 лв. Ние
изложихме при предложената спогодба, че ще слезем на 5000 лв. След като не
се прие за останалите от 5 000 лв. до 10 000 лв., след като помислихме
преценихме, че е правилно гражданският иск да се поддържа за 5000 лв. С
оглед на това, че подсъдимата оспорва деянието си, ние сочим следното. По
експертизите – няма да коментирам въпроса с така да се каже обследването на
вещото лице д-р П.. Яви се, даде заключението, потвърди прегледа си. Всичко
започна от грешката на съпруга свидетеля М. Г., който не можа да си спомни
и каза, че прегледът пред д-р П. е станал на 13-ти същия ден на
произшествието, а всъщност е било на следващия ден 14-ти. Тогава, ако си
спомните, репликира тъжителката от мястото си. Това се възползва от
другата страна да започне да внася недоверие, както към д-р П., така и
съобразно евентуалната вина, която не се призна. Нейният съпруг на
тъжителката има неприятности, пътува с месеци, за толкова дълъг период от
7-8 месеца едва ли би могъл да си спомни дали е било на 13-ти или 14-ти.
Този факт, моля, да го игнорирате и да се възприеме, като да се извършва
така да се каже шиканиране на процеса, който продължи толкова дълго време,
2
което не представлява такова нещо. Както в ДП, което ще спомена на РП –
Пазарджик за този случай и данните за моята доверителка и подсъдима, че са
длъжностни лица и просто пише, че не е извършено по повод изпълнение на
служебните задължения. Въпросът е решен с „даваме съобщение за
обжалване на съседката, която го предава след срока“. Това е едно
шиканиране от страна на Прокуратурата. На д-р М. приложихме неговото
заключение като доказателство по делото. Той се произнася по това, с оглед
нейното оспорване, че с оглед конкретните увреждания не е възможно сама да
си ги извърши. Ако става въпрос за монтиране на увреждания, получени от
самата нея. Това би означавало, че след като на 13-ти тя се е прибрала вкъщи,
а законът дава 6-месечен срок, те са се прибрали да осмислят всичко станало
– разбиването, полицаите и всичко и решават да отидат на следващия ден. Не
може тя, че за да монтира тя увреждания, които са й нанесени от
подсъдимата, мъжът й да застане и да я нараняване и да я одраска и направи
увреждания, за да го покаже на другия ден на д-р П.. Това е абсолютна
глупост и абсолютен абсурд. Най-важен е амбулаторният лист. Както твърди
в показанията си нейният съпруг, тя е изтърпяла изключителна психическа
травма. Едни хора са емоционални и т.н. Това, че не може да спи, трепери и
т.н. изрично е посочено в амбулаторния лист на д-р Т.. Веднага ще Ви
прочита две изречения, които за мен са много важни в анамнезата /цитира/.
Това е на следващия ден. Аз питам само едно и затова го цитирам – кой може
жив човек да отиде при специалист лекар д-р Т. и да симулира тремор на
цялото си тяло, ускорено сърцебиене, с което да заблуди доктора. Един
специалист като д-р Т. може ли да бъде подведен с тремор на цялото тяло?
После той пише следното /цитира/. Целият този ужас някои хора приемат
сравнително спокойно, но не и тъжителката. Тя го е изживяла страховито.
Това се касае за гражданския иск. Те идват и правят това оплакване и
започват да я преследват наказателно не за самия факт на душене и драскане,
а за последиците, които са продължили 2-3 месеца и то тежки последици - не
може да спи, да се храни, напуснала е работа си, затворила е заведението, с
което е помагала на семейството си. Тя се прибира вкъщи, защото не е годна
да извършва сметките между хората. До такава степен е била увредена и
лечението е продължило 2-3 месеца и е употребявала лекарства, които са
описани в листа на доктора.
Като анализира всички увреждания, които е получила, д-р М. дава
3
заключение, че установените травматични увреждания /цитира/. Ако не го
приемете, аз го кажа - тя е наранена на различни части. От всички телесни
повреди само една е по чл.130, а останалите са леки телесни по чл.130 ал.2, но
всички са разположени на такива части, че не може да се приеме, че си ги е
направила сама, т.е., че като са се прибирали, мъжът й да я нарани и след това
да отиде при доктор, за да имитират, че била нападната. Това е абсурдно.
Това е в резултат на нейната позиция, че не е пипала нищо.
Свидетелят Ц. – тя съобщава за шума. Тя го спомена не само на
предварителното следствие, че чула шум, приличащ на падане и го е
споменала своеобразно и в показанията й на съдебното производство. Тя на
л.3 от протокола казва следното /цитира/. Тя отива да погледне и да види
какво е вече след това. На ДП, съобразно разположението между тях, е имало
разстояние 7-8 метра, но понеже до на Г. нейния има празно място и е
възможно да го е чула шума и да го оприличава на падане. За състоянието на
Г. свидетелят Ц. обясни, за скъсаното синджирче каза. Възможността ние да
симулираме грабеж е изключена и през ум не ни е минавало. Тя го вижда
скъсаното синджирче. Иска да покаже къде е нараняването и то изпада. Тя е
видяла нараняването на шията, защото тя е искала да й го покаже и тогава е
станало падането на синджира. Обаждането е станало от Г., а Г. е била
заключила. Всички чухме начина, по който доверителката се обажда по
телефона – задъхано, с известно объркване, непоследователност на човек,
който се е борил до момента, объркана, разтревожена - това се чувстваше
дори от записа, който чухме.
Показанията на съпруга Г. са във връзка с гражданския иск, но от това се
вижда, че описва много подробно нейното състояние и че 3 месеца е вкъщи,
напуснала е работа и всичко ляга на неговия гръб.
Обясненията на подсъдимата – най-изненадващо е нейният отказ и
оспорване, че е поканила Г. да й помогне да изнесат витрината и Г. отказала и
излязла навън. Тя казва: „Аз вътре сама. Тя излезе и не иска да ми помогне“.
Предвид отношенията между тях кой луд ще си напусне магазина, а може и в
чекмеджето да има пари и ще остави нея вътре сама. Това, като не искам да
си ползвам с етикети, но се нарича престъпна наглост. Напуснала си магазина
и „аз останах сама“. Така е записано два пъти. Кой ще си напусне магазина,
ако няма друга причина. Знаете какво искам да кажа. Защо кани тези
4
свидетели - съпруга си и Д.Ч.? Защото след като осъзнава какво е направила,
връща се и търси повод да се извини на Г. и не може да си кажат нищо,
натискала е вратата, но е била заключила и Г. е отказала да излезе и тя
веднага кани Ч. и съпруга си да дойдат. Това е целта, че веднага трябва да
дойдат свидетели, на които първо да каже „за нищо не съм виновна,
симулират и не знам какво ще твърдят“. Тя ги вика, за да си подсигури
свидетели. За какво са й? Г. е там, нали идват и полицаи. За какво й е мъжът
й? Да не би там да са хора, че нещо ще установят. Тя ги кани да установят
първите й думи и изявленията пред тях. Първите й думи, че Г. може нещо да
измисли. Тя не знае още каква ще бъде позицията на Г.. Съпругът й установи
едно интересно обстоятелство. Аз дадох декларация, че семейните отношения
няма да пречат, но исках да разбера дали това, което се е говорило в селото,
че тя упражнявала боксьорски качества. Няма да злоупотребявам, че е
тренирала бокс, но ще го сравня с показанията на Т., който в съдебно
заседание на 10.03.2022г. казва такова нещо, което ме наведе на тази мисъл,
което ме кара да мисля защо тя е започнала да тренира бокс. Той казва
следното /цитира/. Какви жалби ще пускате, каква жалба ще пускате? Тя
трябва да претендира пред съда за връщане на хладилните витрини. Аз го
свързвам защо тренира бокс. Може би страховито нахъсана да я защитават за
това, защото когато й откажат да й върнат хладилни витрини, къде ще се
занимават пред съда да установяват искове, когато тя се ползва като боксьор и
да вземе витрините. Това е предположение, не го твърдя. Те са я харесали
затова, защото тя го има това нещо. Като отказват да връщат другите
витрини, изглежда, че я използват да тренира бокс, защото може би на нея й
оказват насилие и да може да се защити и тя почва да тренира бокс. Ето това
следва като комбинация от показанията на тези свидетели като
предположение.
Във връзка с показанията на Т. има един интересен момент, който не е
достатъчно добросъвестен от страна на фирмата. Да, оставят чашите за
извинение, но той спомена друго, което доведе до лека измама и ние не
предявихме този иск. Там на стелажите сокоизстисквачката пада и се счупва
непоправимо. Идва този Х. П., отговаряш за връзки с обществеността, който
води преписка и дава обещание, че ще бъде възстановена сокоизстисквачката
от фирмата. Това ще бъде тяхната позиция. Обаче казва, че подсъдимата П.
отказа да е виновна и те са прекратили преговорите и не са платили
5
сокоизстисквачката. После започва, че ако я платят тази сокоизстисквачка за
2000 лв., означава, че те ще признаят П. за виновна и това го е накарало да
преосмислят становището си. Игри най-различни във връзка с нея. Аз
поставям един въпрос, който като се оттеглите да помислите. Т. говори, че е
счупена сокоизстисквачката и имало договорки, но после се отказали, защото
П. се отказала. Съобразно чл.78а, не е необходимо граждански иск за
имуществени вреди на сокоизстисквачката непременно да бъде предявен, за
да се вземе предвид от съда за приложение на чл.78а, а самата подсъдима,
понеже има факти и обстоятелства такива, сама да си възстанови сумата, без
да чака граждански иск, за да може да се ползва от привилегиите на чл.78а.
Това само го подхвърлям, защото сме знаели, че ще се плати, но да не става
гласно и да е съобразено с нейното процесуално поведение и затова не били
платили.
Вземете предвид амбулаторния лист на д-р Т. и изживяното, за което
свидетелят Г. депозира показания, че 2-3 месеца е била в агония, напускане на
работа, ликвидиране на бизнеса и всички обстоятелства и моля да одобрите
иска в коригирания размер, който поддържам до размера на 5000 лв. С оглед
гореизложеното, моля, за Вашата присъда. Ако приемете за
сокоизстисквачката, че е възможно да не бъде предявен иск, но да има данни
в делото, приложете закона като неустановен и тогава да не ползват
привилегията. Ако приемете, че предявяването е безусловно, тогава - както
прецените, така се произнесете. Искам осъдителна присъда с уважаване на
гражданския иск в размер от 5000 лв. В този размер се предявява.
Преосмислете положението за сокоизстисквачката.
АДВ. П.: Уважаеми господин съдия, отново пред Вас моля за
постановяване на оправдателна присъда, като признаете за невиновна
подзащитната ми. Ще се опитам да съм кратък. Ще започна отзад напред. По
отношение на думите на колегата за сокоизстисквачката и стойността и
възстановяването, за да бъде приложен чл.78а, моля, да имате предвид, че
това е едно престъпление, свързано със сокоизстисквачката, което не е
повдигнато и дори съдът служебно да може да разглежда този въпрос, това не
биха били вреди, произтекли пряко и непосредствено от престъпление лека
телесна повреда, а евентуално от престъпление по чл.216. В този смисъл тук
6
няма как да се коментира приложение на чл.78а.
На второ място, относно коригирания размер на гражданския иск на
сериозно обсъждане следва да се постави дали това е процесуално допустимо
във фазата на съдебните прения. Той се разглежда по правилата на ГПК
субсидиарно и такова изменение или в случая отказ според мен и десезиране
в частта за размера от 5 000 лв. до 10 000 лв. не може да бъде правена след
устните състезания по ГПК, а само по време на съдебното следствие. В този
смисъл считам, че това е процесуално недопустимо, но ако приемете, че е
процесуално допустимо за частта, в която тъжителят е десезирал съда от
разглеждане на иска, като отказ от иска в тази част да се дължат и разноски
на подсъдимата.
По същество това, което искам дa дoбавя от пледоарията си от
предходния път, касае няколко конкретни момента и именно относно разпита
на д-р П. и съпоставката между неговите показания и наличните по делото
гласни и писмени доказателства. Д-р П. разясни, макар да не е ясно как при
неговата натовареност, която подчертава, че няма как да помни всеки и
всички и че конкретно тази тъжителка помни и конкретно помни как е бил
повикан от техническия сътрудник С. да я прегледа, след което се оттеглил в
кабинета си докато стилистично оформи СМУ, след което той го подписал и
връчил. Тези негови показания, които даде в качеството на свидетел, а не като
вещо лице, влизат в противоречие с показанията на съпруга на пострадалата
свидетеля Г., който каза, че пострадалата е била приета от жена, даже я
нарече лекарка. Тя го е помолила да остане пред кабинета. 15-20 минути
съпругата е била вътре. После излязла и си е тръгнала. В неговите показания
не се сочи да е викан лекар - мъж и да е дошъл, да е излизал и да е идвал
втори път да го връчи. В този смисъл, на него му бяха поставени въпроси дали
е видял мъж и той казва, че не знае такова нещо. Как е възможно това, ако е
стоял отпред? Това е един съществен момент, от който следва да се правят
изводи за кредитиране на свидетелските показания на тези двама свидетели.
Доколкото и адв.П. на няколко пъти натърти за амбулаторния лист на д-
р Т. при него впечатление прави, че е издаден за преглед, извършен след
издадено медицинско направление от общо практикуващ лекар /ОПЛ/, което е
издадено в същия ден 14-ти ноември. Амбулаторният лист е от 12.30 ч. на
обяд. Никой от свидетелите не сочи, че е ходено на ОПЛ, който евентуално е
7
констатирал такива наранявания и от което е изходило направлението за друг
специалист. Второ – възможно ли е в този час 12.30 ч. пострадалата да е
посетила Съдебна медицина, ОПЛ и лекар-специалист. Това е нещо, което
следва да бъде изрично доказано от обвинението, но аз обръщам внимание на
такива съществени въпроси, които внасят съмнение в него. В самото СМУ е
описано освен множеството кръвонасядания на различни места, включително
на шията, разкъсно-контузна рана, която беше предмет на искане за СМЕ
миналия път, която беше отхвърлена. Аз поставям следния въпрос. Обърнете
внимание на единствената, ако може да се каже незаинтересована,
свидетелка, която не е на нито една от двете страни – свидетелят Ц.. Какво
казва тя, макар и неубедително, за нараняването. Тя казва, че не е видяла
кръвонасядане, а одраскване на шията, като след мой въпрос не можа да
конкретизира като размер и местоположение и колко на брой. Казва има
одраскване. В СМУ се описва разкъсно-контузна рана. Задава се въпросът
медицински това едно и също нещо ли е и одраскването. Това е нещо, което
трябваше да бъде доказано по несъмнен начин от обвинението. Считам, че
одраскването не представлява разкъсно-контузна рана, защото разкъсно-
контузната рана по същество представлява нараняване и освен в горния слой
на кожата засяга и в дълбочина тъканта под епидермиса или органа. Докато
одраскването почти винаги се приема като охлузване, което засяга само
епидермиса. В този смисъл считам, че това, което свидетелката твърди да е
видяла в деня на инцидента и това, което е констатирано един ден по-късно,
са две различни неща. Още нещо – в СМУ механизмът на разкъсно-
контузната рана е посочен, че става по механизъм на удар с твърд тъп
предмет. Ударът по същество представлява временно и силно
съприкосновение на твърд тъп предмет с повърхността на кожата. Такъв вид
механизъм излага и д-р П., макар че беше разпитан в качеството на свидетел.
В тъжбата обаче не се твърди, че в областта на шията, където е имало
разкъсно-контузна рана, да има удари, а се твърди да има стискане и душене,
т.е. и самите механизми и охлузвания на двата вида наранявания охлузване и
разкъсно-контузна рана се различават, а в тъжбата не се твърди механизъм за
този, който се сочи в СМУ. Най-честата причина за охлузване или одраскване
е действието на твърд тъп предмет по кос начин с ръбеста част, което прави
увреждане на епидермиса чрез охлузване на неговите най-горни клетки.
Смятам, че това, което единственият свидетел е видял непосредствено като
8
наранявания, описва одраскване и това одраскване е различно от това,
описано в СМУ. Отделно, в допълнение на това никой през този един час
полицаи и свидетели на място не говори да е видял другите описани в СМУ
наранявания, а именно кръвонасяданията, които в един такъв период не
кратък е следвало да се появяват, най-малкото като зачервявания. И на мен ми
се ще, както на адв.П., да можем да ползваме част от доказателствата,
събрани в ДП, където двамата полицаи имат по-ясни спомени какво са
видели, но това не е така и затова ще си позволя да анализирам малко по-
подробно тези доказателства, защото да, странно звучи да симулират такива
наранявания, но наша задача е не да докажем как са се породили, а да
докажем, че към датата на увреждането не са съществували и ние именно това
правим. Не може присъдата да почива на предположения, каквато до голяма
степен бяха пренията на другата страна, която се базира на предложения,
изрично посочени на възможни сценарии защо е започнала да тренира бокс и
какво ли не, което се базира на експертиза, която няма по делото.
Конкретните факти по делото сочат, че има сериозно съмнение дали са
възникнали някакви наранявания и ако има, същите ли са те на 13-ти, каквито
са описани на 14-ти. Според мен има достатъчно аргументи и най-малкото
съмнение, че това са несъответстващи в СМУ наранявания на това, което
фактически е било налично като увреждания върху тялото на пострадалата на
13-ти.
Резонно би се поставил въпросът какъв мотив някакъв пострадалата
има, за да преиначава действителната фактическа обстановка. Според мен се
открива такъв мотив и се виждат данни за такова преиначаване и към
настоящия момент. Първо – тази вражда, която е възникнала семейна, тя
представлява такъв мотив. Имало е достатъчно неща, които обвинението
използва като мотив от страна на подсъдимата да е нападнала и нанесла
телесните увреждания на пострадалата, но той същият този мотив съществува
и тя да преиначава фактическата обстановка. Този тремор, който е
констатиран, може да бъде в резултат на словесните пререкания. Не може по
всички възможни обстоятелства, които предизвикват такъв стрес, априори да
се приеме, че само физическото насилие води до такъв, при положение, че тя
е понесла пострадалата в деня на инцидента. Данните, които са налични, че
такова преиначаване или преекспониране на случилото се има, са налични в
този аудиозапис, където там обратно на всичко казано от свидетелите и най-
9
вече на Ц. пострадалата казва от една страна, че няма нужда от медицинска
помощ, но казва и нещо друго: „В момента колежки ме пазят от И.“. Как я
пазят, като тя е заключена вътре? Считам, че това в комбинация с всички
останали доводи, които изложих, налага извода, че ако не е напълно
опровергано, са налице множество съмнения относно основните факти на
обвинението, те са недоказани. Всичко съпътстващо като негативно
отношение, уплах, стрес, са възможни последици не само от физическото
насилие. Считам, че са налице данни за преекспониране на случилото се от
пострадалата, които моля да прегледате внимателно. При положение, че в
магазина на Ц. е имало и камера, която тя две години в ДП казва, че пазят
записи, а сега вече не пази записи, то фактическата обстановка явно не е
такава. Моля, за оправдателна присъда и за отхвърляне на гражданския иск.
РЕПЛИКА АДВ. П.: Ако беше достатъчно симпатична подсъдимата и
при това дълго приятелство, което спомена, поне за скъсания синджир
можеше да поиска да й даде някой лев да го запоят и да се извини и да се
разберат. Гражданският иск не се оттегля изрично. Не го поддържаме, защото
даваме възможност на съда, ако прецени по собствена преценка, че този
тормоз и този т.нар. опит за убийство може да мотивира да присъди и по-
висок размер. Ако оттегля или прекратя производството, давам основание
пред Вас да мислите, че ние сме хора тук да събираме пари.
За това, че съпругът на Г. не бил видял мъж, ами той го обясни много
добре. Той не е влизал вътре, а бил отсреща. Наистина я нарече може би
лекарка, но не е влизал да види дали има и друг човек и не е присъствал на
прегледа. Недейте да злоупотребявате.
И последно Ц. казва следното: „Аз заключих вратата“ /цитира/. Тя
показва, че Г. има рана на врата. Не го е казала като драскотина, но и
драскотина да го е казала, което се отнася и това ще добавя, че това е
преценка от специалист, а не Вие от 7-8 месеца да се мъчите да преиначите
нещата. Позицията на подсъдимата е това. На никой полицай не показва
одрасканото. Това работа на полицаите ли е? Как ще тръгне да показва на
полицаите или да показва, каквото и да било? А тук на тази свидетелка е
показала да види къде е била раната и тогава синджирчето е изпаднало.
Не може да се игнорират толкова много доказателства и да се навеждат
10
изводи и да се опонира за самонараняване, за симулиране на наранявания по
такъв начин, по който всъщност за седми път показват липса, на каквато и да
е, самокритичност от страна на подсъдимата. Ако беше отишла да се извини и
нямаше да стигнем до този процес, а се стига до там, защото не показва
самокритичност дори за предишните хубави години, в когато са яли и са
пили и са били заедно. Моля, да постановите осъдителна присъда, защото по
този казус, който толкова много дълго продължи, е само по вина на П.. Не
може да се отнася по този начин с други лица и да използва такава сила при
изпълнение на служебните си задължения.
ДУПЛИКА АДВ. П.: Обръщам само внимание на съда, че на стр. 3 в
протокола от 14.04.2022г., Ц. говори, че става дума за одраскване на шията.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата: Присъединявам се към
моя адвокат.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата: Невинна съм.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си.
След обявяване на присъдата на страните съдът им разясни реда и
сроковете за обжалване, както и че мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60
дни.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11.23 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11