Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав, в открито заседание на трети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Таня Митова и прокурора Албена Тараланска,
като разгледа докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВНОХД № 623/2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от защитата
на подс. Н.В.Г. срещу присъда от 28.11.2019 г. на СРС, НО, 1-ви състав по НОХД
№ 4213/2016 г. В ЧАСТТА, с която подс. Н.Г. е признат за виновен в това, че на
29.06.2014 г., в гр. Нови Искър, се е заканил с убийство на В.С.Г. и това
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради
което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е осъден на шест месеца
лишаване от свобода, което наказание, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за срок от три години. Със същата присъда подс. Н.Г. е осъден на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец сумата от 800 лв.
– обезщетение за причинени с икриминираното деяние неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 29.06.2014 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 800 лв. – направени разноски по делото.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и несъответствие на присъдата в обжалваната й част с
доказателствата по делото, както и за несправедливост на присъденото на
гражданския ищец обезщетение. Предлага се присъдата, в обжалваната част, да
бъде отменена и подсъдимият бъде оправдан или да бъде намалено наложеното на
подсъдимия наказание.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция защитникът на подс. Н.Г. поддържа доводите, изложени във въззивна
жалба. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които
опровергават обвинителната таза и които не са обсъдени от първоинстанционния
съд. Поддържа и че възприетата от първата инстанция фактическа обстановка
съдържа вътрешни противоречия относно съществени обстоятелства на повдигнатото
обвинение. Пледира за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия
по обвинението.
Представителят на СГП счита, че
обжалваната присъда е обоснована и съответства на събраните по делото доказателства,
установяващи извършването от страна на подсъдимия на деянието, за което е
признат за виновен. Намира, че в хода на първоинстанционното производство не са
допуснати съществени нарушения, които да налагат отмяна на обжалваната от
защитата присъда и пледира тя да бъде потвърдена.
Повереникът на частния обвинител
и граждански ищец В.Г. оспорва изложените във въззивната жалба на защитата на
подсъдимия доводи. Счита, че в хода на производството по делото са събрани
достатъчно доказателства в подкрепа на обвинителната теза, като са обосновани и
мотивирани възприетите от първоинстанционния съд фактически изводи. Пледира въззивната
жалба на защитата на подсъдимия да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдена
присъдата на първоинстанционния съд, като отправя и искане за присъждане на
разноските на повереника във въззивното производство.
Частният обвинител и граждански
ищец В.Г. поддържа заявеното от неговия повереник.
Подсъдимият Н.Г. поддържа
заявеното от защитника му.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда, Софийски районен съд е възприел следната фактическа обстановка:
На 29.06.2014 г. в къщата на семейството на частния обвинител и
граждански ищец В.Г.,*** Б, празнували рожден ден на неговата дъщеря – свид. С.Г..
Около 22:00 часа семейство Г. запалили заря, която обаче била силна и
притеснила живеещите наблизо, на ул. „Крушата“ членове на семейството на
подсъдимия Н.Г.. Зарята събудила децата, които живеели в къщата на подс. Н.Г. и
те започнали да плачат.
От къщата на семейството на подс.
Н.Г. започнали да викат неодобрително, като отправили и обидни изрази, на свой
ред членове на семейството на частния обвинител и граждански ищец В.Г., които в
този момент се намирали на улицата, за да наблюдават зарята, също отправили
обидни изрази към семейство Г..
В един момент докато членове на семейството
на частния обвинител и граждански ищец В.Г. ***, към тях се приближил подс. Н.Г..
Той дошъл при тях като се придвижил през своя двор и се приближил до тях само
на няколко метра, като ги деляла единствено ограда, състояща се от прозрачна
висока мрежа, която не можела да бъде прескочена.
Когато отишъл до оградата, подсъдимият
Н.Г. носел в себе си неустановен по делото пистолет, като казал на частния
обвинител и граждански ищец В.Г. „Всичките ще ви избия и тебе, В., ще те убия“.
Подс. Н.Г. размахвал пистолет към В.Г. и към неговите близки С.Г. и Ц.Г., които
се намирали на няколко метра зад него. Подс. Н.Г. продължавал да казва на В.Г.,
че ще го убие. През цялото време подсъдимият Н.Г. разговарял единствено със свидетеля
В.Г. и не комуникирал с никого от семейството на Г., а от своя страна и те не
разговаряли с подсъдимия.
От своя страна, свид. В.Г. се
приближил още малко до мрежата към подсъдимия Н.Г. и му казал да прибере пистолета
и да не прави глупости, че ще повика полиция, което и сторил, като се обадил на
телефон 112 и подал сигнал за случилото се.
След обаждането до полицията
подсъдимият Н.Г. се прибрал у дома си и всички лампи в тяхната къща били
изгасени. От своя страна Н.Г. се обадил още няколко пъти на тел. 112, от където
му обяснили да изчака докато дойдат полицаи.
След като се появили полицейските
служители Е.А., К.И.и К.В., частният обвинител и граждански ищец В.Г. им
обяснил за случилото се и те отишли да проверят в дома на подсъдимия Н.Г.,
където той им обяснил, че няма пистолет и никого не е заплашвал с пистолет.
Пистолет в дома на подсъдимия не
бил открит.
Първоинстанционният съд се е
позовал на заключението на назначената по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, съгласно което у подс. Н.Г. не
са налични актуални качествени отклонения в психичното функциониране, не се е
намирал в състояние на физиологичен афект (силно раздразнение, уплаха или
смущение) и той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Районният съд се е позовал и на заключението
на комплексната съдебно-психиатричната и психологична експертиза, според което при
свид. В.Г. не се установяват актуални качествени отклонения в душевния живот,
като възприетите от него като закани за убийство са предизвикали у него
преживяване на интензивен страх за живота му със съответните промени на
физиологично, емоционално и поведенческо ниво. При свид. В.Г. е налице
психическа годност за даване на свидетелски показания, според същото заключение.
Първоинстанционният съд се е
позовал и на заключението на техническата експертиза, приета по делото, от
която се установява съдържанието на трите обаждания в процесната вечер до
служба телефон 112, както и автентичността на звукозаписите.
За да приеме за установена така
изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните
по делото доказателства: обясненията на подс. Н.Г.; показанията на свидетелите:
В.Г., С.Г., Ц.Г., В.Г., С.Д., Е.А., К. И., В.В., С.В., К.В. и В.У.; заключенията на назначените по делото експертизи, както и от писмените
доказателства и доказателствени средства по делото.
Въззивният съдебен състав счита,
че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняването на предмета на
делото доказателства и не е ограничил страните в реализирането на правата им да
правят относими доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на
събраните по делото доказателства и е достигнал до обосновани фактически
изводи, които въззивният съдебен състав напълно споделя.
И въззивният съдебен състав
намира за установено по еднопосочен начин от обясненията на подс. Н.Г., както и
от показанията на свидетелите В.Г., С.Г., Ц.Г., В.Г., С.Д., В.У., В.В. и С.В.
обстоятелствата на възпламеняването на зарята от страна на семейството на
частния обвинител и граждански ищец В.Г. в инкриминираната вечер и предизвиканата
гневна реакция от страна на семейството на подсъдимия, което е довело до
ескалация на конфликтната ситуация между представителите на двете семейства.
Първоинстанционният съд
обосновано е приел, че не следва да бъде изследван подробно въпросът какви
точно обидни реплики са били използвали едни спрямо други представителите на
двете семейства, доколкото това не представлява част от непосредствения предмет
на доказване по делото.
Правилно районният съд е
конкретизирал основните спорни и относими по делото обстоятелства – дали подс. Н.Г.
в процесната вечер е имал оръжие, което да е насочвал към частния обвинител и
граждански ищец В.Г. и към членовете на неговото семейство и дали подсъдимият е
отправял закани за убийство.
Въззивният съдебен състав също
счита, че от показанията на свидетелите В.Г., С.Г. и Ц.Г., обсъдени в
съвкупност, се установяват точните реплики използвани от подсъдимия, а от
показанията на същите свидетели и на свидетелите В.Г., С.Д. и В.У. се установяват
обстоятелствата по насочването от страна на подс. Н.Г. на пистолета към
мястото, на което се е намирал частният обвинител и граждански ищец В.Г. и членовете на семейството му и размахването
на пистолета. В това отношение напълно обосновано първоинстанционният съд се е
позовал и на заключението на техническата експертиза, изготвена въз основа на
изследването на аудиозаписа от подадените на тел. 112 сигнали от страна на
частния обвинител и граждански ищец В.Г.. По
обективен начин от
същия аудиозапис се установяват обстоятелствата за трикратните обаждания от
страна на последния до спешния телефон, като съдържанието на заявеното от него
при тези повиквания съответства на дадените показания от групата свидетели,
кредитирани от първата инстанция. В тази насока са и показанията на свидетелите
– полицейски служители, които са били изпратени на местопроизшествието, за
разказаното им от участниците в инцидента.
С излагането на подробни
съображения първоинстанционният съд е отхвърлил обясненията на подсъдимия,
според които той е държал в ръката си фенер, а не пистолет, като въззивният
съдебен състав напълно споделя тези съображения и не намира основания да ги
преповтаря.
Неоснователни се явяват
поддържаните от защитата на подсъдимия доводи за избирателен подход от страна
на районния съд при обсъждането на доказателствата по делото. В мотивите на
обжалваната присъда са обсъдени всички налични по делото доказателствени
източници и е даден надлежен отговор какви са причините да не бъдат кредитирани
тези от тях, които съдържат данни, различни от приетата за установена
фактическа обстановка.
С оглед на изложеното, настоящата
въззивна инстанция не намира основания за възприемане на различна от
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
При така установените и от
въззивния съдебен състав факти, правилни се явяват формираните от първата
инстанция изводи от правна страна, според които подсъдимият Н.Г. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение по т. 1 от заключителната
част на обвинителния акт, внесен от СРП в СРС.
Както е посочил
първоинстанционният съд, от обективна страна, на 29.06.2014 г., в гр. Нови
Искър, ул. ******-*, подсъдимият Н.Г., се е заканил с убийство на В.С.Г., като
казал „Всичките ще ви избия и тебе В. ще те убия“, размахвал пистолет срещу
него и му казал, че ще го убие и това заканване би могло да възбуди у В.Г.
основателен страх от осъществяването му.
И въззивният съдебен състав
счита, че с тези си действия подс. Н.Г. е обективирал закана с убийство,
отправена към частния обвинител и граждански ищец В.Г.. И употребените от
страна на подсъдимия към пострадалия словесни изрази, и действията по
размахване на огнестрелно оръжие, съдържат закана за посегателство срещу живота
на лицето, срещу което са били насочени. Настоящата инстанция също счита, че
тези действия на подс. Н.Г. са от естество, което би могло да възбуди и е
възбудила у пострадалия В.Г. основателен страх от осъществяването й, тъй като с
оглед цялостната обстановка, начина на извършването на заканата, предхождащите
отношения между подсъдимия и пострадалия, пораждането на решение за извършване
на посегателството е било много вероятно.
Въззивният съдебен състав също
счита, че от субективна страна, подс. Н.Г. е осъществил деянието при пряк
умисъл, доколкото той е съзнавал, че отправя закана с убийство спрямо
пострадалия В.Г. и отправените думи и извършените действия, обективно са били
от естеството да възбудят основателен страх у него, като последователността на
извършените му действия сочи и че той е целял да възбуди страх у пострадалия за
осъществяването на заканата.
При определянето на дължимото
наказание на подс. Н.Г. за извършеното от него престъпление по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК обосновано и правилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, влошеното
му здравословно състояние, както и известното забавяне на наказателното
производство. Правилно като отегчаващи обстоятелства са били съобразени обстоятелствата
при които е било извършено престъплението и начинът на осъществяването му –
както чрез отправяне на вербални закани, така и чрез насочване и размахване на оръжие.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства първоинстанционният
съд обосновано е приел, че следва наказанието да се определи при условията на чл.
54 от НК, като при превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства е
наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, което в никакъв случай не
може да се счете за несправедливо тежко.
При липса на съответен протест и
жалба от частния обвинител, настоящата въззивна инстанция не може да ревизира
приложението на чл. 66 от НК, нито да увеличава размера на изпитателния срок,
за който е отложено изтърпяването на наложеното наказание.
Първоинстанционният съд правилно
е установил наличието на основанията на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
имуществената отговорност на подс. Н.Г. по предявения от гражданския ищец В.Г.
за обезщетяване на пострадалия за претърпените от престъплението неимуществени
вреди. Определяйки размера на дължимото обезщетение първоинстанционният съд
правилно е отчел интензивността и съдържанието на отправената закана,
обстоятелствата на нейното отправяне и характера на причинените неимуществени
вреди и е определил размера на дължимото обезщетение, което не се явява
несправедливо.
При така извършената от
въззивната инстанция проверка на обжалваната присъда, доколкото не бяха
установени основания за нейното изменение и отмяна, същата следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното и на основание
чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, НО, Х въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.11.2019 г. на СРС,
НО, 1-ви състав по НОХД № 4213/2016 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.