Решение по в. гр. дело №2284/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  260531

                                                      гр.Пловдив 14.12.2020г.

 

 

                          В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                         Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2284/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

 

                         Обжалвано е решение №2645/27.07.2020г. по гр.д.№2729/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХII гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК и е признато за установено по отношение на жалбоподателя,че същия дължи сумата от 3790,26лв.,представляващи главница по договор за консултантски услуги,включваща сумата от 2000лв.,която била остатък и не била заплатена по фактура №**********/10.07.2017г.,а останалата част от сумата в размер на 1790,26лв. представлявала дължима такава в размер на 5% от цялата сума,представляващо възнаграждение за изготвянето на проекта и това е първата част от договорените общо 10% за плащане като хонорар по консултантската услуга за изготвянето на договора.Освен това установено е, че се дължи сумата от 224,25лв. обезщетение за забава за периода 20.01.2018г.-20.08.2018г.,както и разноските по заповедното производство.Жалбоподателят счита така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковата претенция да се отхвърли като неоснователна и недоказана. 

                         В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

                         Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                         Предявена е искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК,която е установителен иск за дължимост на претендираната сума от 3790,26лв.,произтичащи от договор за консултантски услуги между страните,които са сключили такъв за изготвяне на проект по европейските програми за финансиране за обучение на човешки ресурси като между страните са създадени облигационни правоотношения и въззиваемата страна изготвя проекта и следи за неговото придвижване и одобрение от МСТП,като след приключване на процедурата и отпускане на средствата от МТСП жалбоподателя дължи плащане на въззиваемата страна за извършената консултантска услуга по изготвянето и администрирането на договора между жалбоподателя и МТСП.Този договор е бил сключен през м.март 2018г. и на жалбоподателя е била предоставена безвъзмездно сумата от 59675лв.,с която е следвало да се извърши обучение за придобиване или повишаване професионалната квалификация на кадрите на фирмата.По този факт не се спори между страните.Освен това не се спори,че и договорът между МТСП и жалбоподателя е бил изготвен от въззиваемата страна.Следователно за така извършената кансултантска услуга се дължи възнаграждение,което е договорено между страните по договора.

                         Жалбоподателя твърди,че предоставените фактури по договора са за други взаимоотношения между тях,но в първоинстанционното производство не е постъпил отговор на исковата молба и единственото възражение е,че не се признава иска нито по основание нито по размер.В първоинстанционното производство е била назначена СИЕ,от чието заключение става ясно,че фактурите са осчетоводени в двете дружества и независимо от твърдението,че са издадени преди сключването на договора,касаят точно тези правоотношения между страните,тъй като сумите за заплащане са идентични с тези по договора.

                          При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъбразно и като такова следва да го потвърди,като на основание чл.272 от ГПК следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд.Независимо от факта,че договора между МТСП и жалбоподателя е бил прекратен в един последващ момент,то този факт е ирелевантен за дължимото плащане по изготвените две фактури,които са представени и е претендирано по тях плащането от страна на въззиваемата страна.

                         Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива са направени от страна на въззиваемата страна в размер на 650лв. за адвокатско възнаграждение,които следва да се присъдят.

                         Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

                                                                Р     Е     Ш     И:

 

                   ОСТАВЯ В СИЛА решение №2645/27.07.2020г. по гр.д.№2729/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХII гр.с-в.

                   ОСЪЖДА „НАДЕЖДА 2000“ ЕООД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.****,представлявано от управителя Н. Т. М. да заплати на „Централна Консултантска компания“ ООД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.**** представлявано от управителя В. А. Н. направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 650лв./шестстотин и петдесет лв./за адвокатско възнаграждение.

                        РЕШЕНИЕТО е  окончателно.

                            Председател:                                                Членове: