Р Е Ш Е Н И
Е № 1420
Гр. Пловдив , 18.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ГЕШЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ПЕТРОВА
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от председателя гр.д.2041 по описа за 2013, година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е действие на частния съдебен изпълнител –Тодор Луков с рег. № 820 с район на действие Пловдивския окръжен съд по изп. дело 390/2012 година против Разпределение от 25.04.2013 година на постъпили по изпълнителното производство парични суми.
Твърди се в жалбата, че действията на съдия- изпълнителя касаещи изготвеното разпределение на парични суми постъпили по изпълнението е неправилно. Съображения за неправилност действията на съдебния изпълнител са ,че разпределената сумата от 13059,46 лв. ,представляваща направени от взискателя разноски предпочитателно е разпределена по чл.136 т.1 от ЗЗД без да съществуват доказателства за направени разноски от взискателя за такси по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ, както пропорционални такси за изпълнение по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и на второ място направилно разпределена и сумата от 1280 лв. за погасяване таксите начислени от ЧСИ като привилегирована без да съществуват отново доказателства такава сума да е внесена от взискателя. Излагат съображения в подкрепа на твърденията си ,като се иска отмяна Разпределението от 25.04.2013 година по изп. дело 390/2012 година на ЧСИ-Тодор Луков връщане изпълнителното дело за извършване ново разпределение на постъпилите суми от проведена публична продан на недвижим имот през 13.01.2013 година- 13.02.2013 година .Претендират се разноски за това производство.
По делото е постъпил отговор от „Пластхим Т” АД гр.Тервел, област Добрич,чрез адв. С. Й. , с което изразява становище,че жалбата е неоснователна и не следва да се уважи, като се възразява за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение за настоящето производство.
Становището на ЧСИ Луков по чл.436 ал.3 от ГПК е ,че жалбата е подадена в срок , изхожда от страна имаща правен интерес да обжалва разпределението,но разгледана по същество неоснователна.
Пловдивският окръжен съд преценявайки доказателствата по делото намира за установено следното:
Жалбата е подадена от страна имаща правен интерес да обжалва разпределение на получени суми от продажба на недвижим имот, същата е в срок и следва да се разгледа по същество.
От приложеното копие от изп. дело 390/2012 година на ЧСИ Тодор Луков с район на действие ПОС е видно, че същото е образувано по молба на „Пластхим Т” АД гр.Тервел въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 12589/2012 година по описа на Пловдивския районен съд, на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ЕТ „ ****”, със седалище и адрес на управление гр.Стамболийски , област Пловдив, като е разпоредено длъжникът да заплати на взискателя сумата от 117 439,60 лв. главница и 1 316,45 лв. законна лихва и двете представляващи неплатен остатък по споразумение от 7.12.2011 година с нотариално заверени подписи ,ведно със законната лихва от датата на постъпване заявлението ,както и разноски по делото в размер на 2 375 ДТ и 3600 лв. адв. хонорар.
След изпълнение процедурата по изпращане ПДИ, съдебният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение като е възбранил , описал и изнесъл на публична продан следния имот: УПИ ІХ-1573кв.60 по плана на действащия ЗРП на гр.Стамболийски ,Община Стамболийски, област Пловдив, с адм. адрес ул.Христо Ботев,който имот е със застроена площ от 740 кв. м за сумата от 25160 лв. След получаване на горната сума от продажбата на имота и привеждане на сума в размер на 4 193,33 лв. по сметка на ТД НАП Пловдив ,присъединен взискател по изпълнението, останалата сума от 20 966,67 лв. като недостатъчна за удовлетворяване вземането на взискателя съгласно разпоредбата на чл.460 от ГПК подлежи на разпределение.Разпределението е акт на съдебния изпълнител , с който се определя кои притезания подлежат на удовлетворяване ,какъв е редът на удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.
В конкретния случай взискателя е направил разноски в изпълнителното производство в размер на 13059,46 лв. , от които внесена ДТ за издаване изпълнителен лист от 2375 лв. , 3600 лв. адв. хонорар за производството по реда на чл.417 от ГПК ,а така също и хонорар за адв. Й. л. 5 в размер на 3600 лв. за изпълнителното производство ,както и внесени такси ,хонорар за вещо лице, такси за уведомления, налагане запор др. в общ размер на 3484,46 лв./доказателства на л. 11,51,138,248,296,465 от изпълнителното дело/ ,при което цялата посочена по- горе сума от 13 059,46 лв. са направени разноски от взискателя във връзка с изпълнителното производство. При това положение , извършеното разпределение от страна ЧСИ на горната сума с предпочитателно удовлетворяване взискателя съгласно разпоредбата на чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД е правилно и законосъобразно,тъй като цялата горна сума е за направени разноски от първоначалния кредитор. Кредиторът се ползва с привилегия по смисъла на горната разпоредба относно направените от него разноски за изпълнението, поради това че същият инициирайки процеса е предизвикал извършване на процесуални действия,посредством които се достига и до удовлетворяване на вземания и по отношение на присъединени кредитори,тоест те се ползват от инициативата на този кредитор образувал изпълнителното производство. Без заплащане на горните разноски не би могло да се стигне до принудително изпълнение и съответно до разпределение на парични суми.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя,че поради липса на доказателства за внесени такси от страна на кредитора в полза на ЧСИ в размер на 1280 лв.не можело същите да се включват в разпределението. Такава сума се дължи на ЧСИ за извършените от него действия свързани с изпълнителния процес като не се заплащат предварително от първоначалния взискател ,поради и което не би могло да съществуват доказателства да има внесена такава към момента на разпределението , а се дължи от длъжника след получаване парични средства след разпределяне сумите представляващи разноските на взискателя. Това,че такива такси не са внесени от кредитора не е основание сумите да не се разпределят в полза на ЧСИ по смисъла на чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД , тъй като са такси свързани с движението на изпълнителното производство. С оглед на горното постановлението за разпределение и за горната сума е правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, жалбата е изцяло неоснователна и като такава ще се остави без уважение .
С оглед изхода на делото направеното искане от жалбоподателя за присъждане разноски по делото е неоснователно и като такова ще се остави без уважение. Поради неоснователност на искането за разноски,то е безпредметно произнасяне от съда относно възражението направено от „Пластхим –Т” гр.Тервел за прикомерност на адв. възнаграждение заплатено от жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение жалбата на ЕТ”****” ,ЕИК *********,чрез адв. К.- длъжник по 390/2012 година по описа на ЧСИ Тодор Луков, рег. № 820, с район на действие Пловдивски окръжен съд против Постановление за разпределение на постъпили суми от продажба на недвижим имот от 25.04.2013 година .
ОСТАВЯ без уважение искането на ЕТ”****” ,ЕИК *********,чрез адв. К. за присъждане разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :