№ 31
гр. Свищов, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100215 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 35, ал. 3 ЗДСл вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Агенция „Митници“ с БУЛСТАТ *********, със седалище гр.
София, ул. „Георги С. Раковски“ № 47 основава исковата си претенция на
следните факти: Твърди се, че със Заповед № 7588 от 30.09.2019 г. на
директора на Агенция „Митници“, след спечелен конкурс, на основание чл. 9,
във връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 10д, ал. 4 и чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Ответникът бил
назначен на работа в Агенция „Митници“, считано от 04.10.2019 г., на
длъжност "инспектор в АМ", звено "Свищов", сектор "Оперативен контрол",
отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“, главна дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“, Централно митническо управление.
На 20.11.2019 г. между Агенция „Митници“ и Я.. Б. Р. е сключен
Договор за базов курс за обучение в Агенция „Митници” с peг. № 32-
334534/20.11.2019 г, изменен с Анекс към същия с peг. № 32-
142726/20.05.2020 г, съгласно който Я.. Б. Р. се задължава да завърши
успешно базов курс за обучение на митнически служители, провеждан в
периода 12.11.2019г. до 22.05.2020 г.
1
Съгласно чл. 5 от цитирания договор, ответникът се е задължил да
завърши успешно обучението за митнически служители, да посещава редовно
присъствените учебни дни, да положи успешно тестовете и изпитите,
съгласно програмата на базовия курс за обучение, както и да работи в
Агенция „Митници” за период от три години след завършването на курса.
При неизпълнение на описаните по-горе задължения, Р. се е задължил
да възстанови на Агенция „Митници” сума, съответстваща на размер,
определяем в рамките на от една до пет минимални месечни работни заплати
за страната към датата на възникването на задължението, в зависимост от
това, в коя хипотеза на чл. 7 от горецитирания договор попада
неизпълнението на задълженията по чл. 5 от договора.
Със Заповед № 3601/29.07.2020 г. на директора на АМ било прекратено
служебното правоотношение с ответника в срока на изпитване на основание
чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, считано от 01.08.2020 г.
Твърди се, че датата на завършване на базовия курс на обучение е
22,05.2020 г,, за което на служителя е издадено и Удостоверение peг. № 11742
за завършен курс за служители от специализираната администрация,
проведен в периода 12.11.2019 г. - 22.05.2020 г.
Размера на минималната работна заплата за страна за периода
01.01.2020 - 31.12.2020 г. възлиза на 610,00 лв., съгласно разпоредбите на
ПМС № 350/19.12.2019 г.
С подписването на Договор 32-334534/20.11.2019 г., изменен с Анекс
към същия с peг. № 32-142726/20.05.2020 г. и съгласно уговореното в чл. 7,
ал. 1, т. 3, буква "а" и чл. 7, ал. 3, т. 1 от Договор за обучение № 32-
334534/20.11.2019 г., за неизпълнение по договора, ответника изрично е
договорил да заплати неустойка, като същата е изчислена в размер на 3050,00
лева, представляващ 5 минимални работни заплати за страна за 2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи парично обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД, ако няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като длъжникът бъде поканен от кредитора. Началният момент на забавата е
обусловен от поканата от кредитора.
С писмо peг. № 32-221185 от 30.07.2020 г. на директора на Агенция
2
„Митници“, до Р. била отправена покана за доброволно плащане на
горепосочената неустойка. Същата била получена на 31.07.2020 г.,
следователно Р. е изпаднал в забава на 08.08.2020 г. във връзка с което същия
дължи законна лихва за забава за периода от 08.08.2020 г. до датата на
завеждане на исковата молба, съответно върху главницата от 3050,00 лв. в
размер на 192,33 лв.
С писмо peг. № 32-239580 от 17.08.2020 г., ответника е уведомил
Агенция „Митници“, че счита че не дължи претендиралата сума, тъй като
неизпълнението на договорните задължения не било настъпило по негова
вина.
С писмо peг. № 32-255056 от 01.09.2020 г. директора на Агенция
„Митници“ е приел обективираното в писмо peг. № 32-239580 от 17.08.2020 г.
възражение за неоснователно, а посочената в поканата сума за дължима,
ведно със законоустановената лихва, като е уведомил, Р., че Агенция
„Митници“ ще предприеме действия за удоволетворяване на вземането си по
съдебен ред, а след което и всички необходими правни и фактически
действия, свързани с осъществяването на принудително изпълнение, в случай
че същото не бъде заплатено доброволно.
Моли съда да осъди ответника да заплати на Агенция „Митници“
следните суми:
- главница от 3 050,00 /три хиляди и петдесет/ лева, представляваща
непогасения размер на договорката неустойка по Договор за базов курс за
обучение в Агенция „Митници“ с peг. № 32-334534/20.11.2019 г., изменен с
Анекс към същия с per. № 32-142726/20.05.2020 г.
- 192,33 лева /сто и деветдесет и два лева и тридесет и три стотинки/,
представляващи законна лихва за забава върху размера на главницата,
считано от датата на изпадане в забава -08.08.2020 г. до датата на
завеждане на исковата претенция.
-законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата претенция,
до окончателното изплащане на главницата. Претендира и направените по
делото разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника, чрез процесуалния си
представител адв. Ц.Д. заявява, че иска е неоснователен – недоказан по
основание и размер. Заявява, че ответника е получил уведомително писмо
3
peг. индекс 32-221185/30.07.2020 г., с което е уведомен, че следва да заплати
на Агенция „Митници” сума, в размер на 3 050,00 лв., съответстваща на
разходите по обучението му, възникнало поради неизпълнение на
задълженията му по договор за базов курс за обучение с Агенция „Митници”
peг. № 32¬334534/20.11.2019 г., съгласно чл.7, ал.1, т.З, буква „а” от
посочения договор поради неизпълнение на задълженията му по чл.5, т.З от
същия договор, уведомил е директора на Агенция „Митници” , че счита, че не
дължи претендираната сума, тъй като неизпълнението на договорните
задължения не е по негова вина, а неизпълнението е поради причина,
дължаща се на действия от страна на другата страна по договора- Агенция
„Митници”.
Със заповед № 3601/29.07.2020 г. на Директора на Агенция „Митници”
му е прекратено служебното правоотношение, считано от 01.08.2020 г. на
основание чл. 12, ал.1 от Закона за държавния служител- прекратяване на
служебното правоотношение в срока за изпитване без предизвестие от органа
по назначаването. Именно поради това- поради едностранното прекратяване
на правоотношението, без негово съгласие е поставен в обективна
невъзможност да изпълни договорните си задължения. Освен възражението
му, че неизпълнението не се дължи на негови действия или бездействия, т. е.
не е по негова вина, а се дължи изцяло на поведението на другата страна по
него, с което е изправен пред обективна невъзможност да го изпълни, заявява,
че недължимостта на претендирата сума се дължи още и на разпоредбите на
ЗДСл.
Договор за базов курс за обучение в Агенция „Митници” peг. № 32-
344534/20.11.2019 г. е сключен на основание чл. 35, ал.З от Закона за
държавния служител. Според ответника законът не давал право на
разшитерлно тълкуване или добавяне на нови основания извън тези по чл.
103, ал.1, т.5, чл. 105 и чл.107, ал.1, т.1-4 и 8 или ал.2. ЗДСл императивно
уреждал два елемента при обучението на служители:
1. Минималния срок, за който се задължава да работи в съответната
администрация служител, изпратен на обучение- чл. 35, ал.3 и
2. Основанията за прекратяване на правоотношението, при което се
възстановяват разходите по обучението- чл.35, ал.5
Останалите условия и конкретния срок се уговарят в писмена форма
4
между органа по назначаването и държавния служител.
Счита, че не дължи претендираната от Агнеция „Митници” сума.
Твърди, че още преди да бъде прекратено служебното правоотношение
е кандидатствал в конкурс за 1 щ. бр. за длъжността „инспектор в ТД на
Агенция „Митници”, Митнически пункт Пристанитце- Свищов, Териториална
дирекция Дунавска, което още веднъж доказва желанието и готовността му да
изпълни приетите с договора за обучение ангажименти от негова страна. В
тази връзка моли съда да отхвърли предявените искове.Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. И.И.. Поддържа
исковата молба, счита, че искът е доказан. Претендира разноски по делото.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответната страна. В писмено становище поддържа исковата молба. Заявява,
че като основание за прекратяване на служебното правоотношение в
оспорената заповед е посочено - прекратяване без предизвестие от органа по
назначаването в срока на изпитване. Същото основание е изцяло безвиновно и
не изисква излагането на допълнителни мотиви. Няма законова забрана за
едновременното съществуване на служебното правоотношение и на
гражданското правоотношение на обучение. Напротив, в разпоредбата на
чл.35, ал.3 ЗДСл изрично била предвидена подобна възможност. Договорът за
обучение между страните е сключен именно на посоченото правно основание.
Договорът за обучение се сключва на самостоятелно и различно правно
основание от основанието, на което възниква служебното правоотношение. С
подписването на Договор 32-334534/20.11.2019 г., изменен с Анекс към
същия с per. № 32-142726/20.05.2020 г. и съгласно уговореното в чл. 7, ал. 1,
т. 3, буква "а" и чл. 7, ал. 3, т. 1 от Договор за обучение № 32-
334534/20.11.2019 г., за неизпълнение по договора, ответника изрично е
договорил да заплати неустойка при прекратяване на служебното
правоотношение на основание чл. 12. ал. 1 от ЗДСл. В този смиъл моли съда
да уважи предявения иск.
В съдебно заседание ответната страна се явява лично и се представлява
от пълномощникът адв. Ц.Д.. Счита иска за неоснователен и недоказан. В
писмено становище поддържа отговора на искова молба. Счита, че съгласно
чл. 35, ал.5 от ЗДСл държавният служител възстановява разходите по
обучението само при прекратяване на правоотношението на основанията по
5
чл.103, ал.1, т.5, чл. 105 и чл.107, ал.1, т.1-4 и 8 или ал.2. В хипотезата на
прекратяване на служебното правоотношение на чл.12, ал.1 от ЗДСл
неустойка не се дължи. Счита договореното в този смисъл в процесния
договор за обучение между страните за нищожно, като противоречащо на
закона и на добрите нрави. В този смисъл моли да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Безспорно между страните по делото е, че със Заповед № 7588 от
30.09.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, след спечелен конкурс,
на основание чл. 9, във връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 10д, ал. 4 и чл. 12, ал. 1 от
ЗДСл, ответникът Я.. Б. Р. е назначен на работа в Агенция „Митници“,
считано от 04.10.2019 г., на длъжност "инспектор в АМ", звено "Свищов",
сектор "Оперативен контрол", отдел „Митническо разузнаване и разследване
Дунавска“, главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“,
Централно митническо управление.
На 20.11.2019 г., между страните е сключен Договор за базов курс за
обучение в Агенция „Митници” с peг. № 32-334534/20.11.2019 г., изменен с
Анекс към същия с peг. № 32-142726/20.05.2020 г., съгласно който, ответника
се задължава да завърши успешно базов курс за обучение на митнически
служители, провеждан в периода от 12.11.2019г. до 22.05.2020 г.
От приетия по делото Протокол № 3/22.05.2020 г. се установява, че на
22.05.2020 г., е бил проведен финален изпит - писмен и устен, за което е
съставен съответният протокол. Видно от фактите, отразени в него,
изпитващата комисия е поставила на ответника Р. следните оценки: писмен
изпит – 4,25, устен изпит – 4,70, средна оценка – 4,48. При получена средна
оценка 4,48 на финалния изпит, служителят е завършил успешно обучението
за митнически служители.
Със Заповед за прекратяване на служебно правоотношение №
3601/29.07.2020 г. на Директора на Агенция "Митници" служебното
правоотношение с ответника Я.. Б. Р. е било прекратено, считано от
01.08.2020 г. Правоотношението е било прекратено в срока за изпитване без
предизвестие от органа по назначаването.
С писмо с peг. № 32-221185 от 30.07.2020 г., адресирано до ответника е
6
била изпратена покана за доброволно плащане на ответника за сумата от 3
050лв. Видно от отбелязването върху нея, същата е била получена на
31.07.2020 г. лично от ответника Я.. Б. Р..
С писмо от 14.08.2020г., вх. рег. № 32-239580 от 17.08.2020г. на
ответника до Агенция „Митници”, същият е уведомил, че не може да изпълня
договорните си задължения не по негово желание, а напротив - против волята
му, което води до обективна невъзможност от негова страна да продължа
работата си в Агенция „Митници”, поради което счита, че не дължа
претендираната от Агенция „Митници” сума.
С писмо peг. № 32-255056 от 01.09.2020 г. директора на Агенция
„Митници“ е приел обективираното в писмо per. № 32-239580 от 17.08.2020 г.
възражение за неоснователно, а посочената в поканата сума за дължима,
ведно със законоустановената лихва, като е уведомил, Р., че Агенция
„Митници“ ще предприеме действия за удоволетворяване на вземането си по
съдебен ред, а след което и всички необходими правни и фактически
действия, свързани с осъществяването на принудително изпълнение, в случай
че същото не бъде заплатено доброволно.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим, но неоснователен, по следните
съображения: Безспорно между страните е, а и от приложените доказателства
се установява, че между страните е бил сключен Договор за базов курс за
обучение в Агенция „Митници” с peг. № 32-334534/20.11.2019 г., изменен с
Анекс към същия с peг. № 32-142726/20.05.2020 г., съгласно който, ответника
се задължава да завърши успешно базов курс за обучение на митнически
служители, провеждан в периода от 12.11.2019г. до 22.05.2020 г. Установява
се, че същият е завършил успешно базовото обучение, доколкото същото
съгласно чл.5, т. 2 от договора е успешно при получена средна оценка на
писмен и устен изпит непо-малко от 4,00.
Съгласно чл. 5 от договора, ответника е поел задължение да завърши
успешно базовото обучение на митнически служители, да спазва утвърдената
от директора на Агенция „Митници“ програма на базовия курс за обучение и
да посещава редовно определените присъствени учебни дни и/или да положи
успешно всеки от модулните изпити, съгласно програмата на базовия курс за
7
обучение на служители от специализираната администрация, както и да
работи в Агенция „Митници“ за период от три години след завършването на
базовия курс за обучение на митнически служители, считано от датата, в
която се е явил на финален изпит.
При неизпълнение на описаните по-горе задължения, Р. се е задължил
да възстанови на Агенция „Митници” сума, съответстваща на размер,
определяем в рамките на една до пет минимални месечни работни заплати за
страната към датата на възникването на задължението, в зависимост от това, в
коя хипотеза на чл. 7 от горецитирания договор попада неизпълнението на
задълженията по чл. 5 от договора. Изримно в чл.7, ал.3, т.1 от договора
страните договорили, че и при: прекратяване на служебното правоотношение
на основанията по чл. 12, ал. 1,чл. 103, ал. 1, т. 1 и т. 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1,
т. 1 - 4, т. 8 и ал. 2 от Закона за държавния служител.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал.1 от ЗДСл, законодателят е
предвидил възможност на органа по назначаването да осигурява условия за
обучение за професионално и служебно развитие на държавния служител,
като според, ал. 2, разходите за професионално развитие са за сметка на
съответната администрация, когато нуждите на службата налагат това. В чл.
35, ал. 3 от ЗДСл е определена част от задължителното съдържание на
договора, което се свежда до клаузи относно задължението на държавния
служител, на обучения с обща продължителност повече от 20 календарни дни
в една календарна година, да работи в съответната администрация за период,
не по-кратък от една година след приключване на обученията. Условията и
конкретният срок се уговарят в писмена форма между органа по
назначаването и държавния служител в зависимост от общата
продължителност на обученията и размера на изразходваните средства от
администрацията. Съгласно ал.5 на същата норма при прекратяване на
правоотношението на основанията по чл. 103, ал. 1, т. 5, чл. 105 и чл. 107, ал.
1, т. 1 - 4 и 8 или ал. 2 държавният служител възстановява разходите по
обучението.
В конкретния случай действително служебното правоотношение на
жалбоподателя е прекратено на основание чл.12, ал.1 от ЗДСл. - когато
кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен
срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването
8
може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може
органът да упражни правото по чл.12, ал.1 от ЗДСл, е необходимо наличието
на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за
първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е
изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в
длъжност. В случая са налице и двете предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл.
Жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба със заповед №
7588 от 30.09.2019 г. и към датата на прекратяването на служебното
правоотношение на 01.08.2020 г. не е изтекъл едногодишния срок по чл.12,
ал.1 от ЗДСл. Съдът изцяло споделя доводите на процесуалния представител
на ищеца, че въпросът дали да прекрати служебното правоотношение в срока
за изпитване е въпрос на целесъобразност и органът по назначаването не
дължи мотивиране на акта си по чл.12, ал.1 от ЗДСл. В случая
административният орган е използвал предоставената му от закона
възможност да прекрати служебното правоотношение без предизвестие и
мотивиране на акта си.
Както бе казано, законодателят обаче изрично е предвидил в
разпоредбата на чл. 35, ал.5 от ЗДСл случаите на прекратяване на
правоотношение, при които държавният служител възстановява разходите по
обучението. В тях липсва не само основанието по чл.12, ал.1 от ЗДСл., но и
други случаи на прекратяване на служебното правоотношение. Това не е
случайно, тъй като е преценил само в кои случаи се възстановят разходите по
обучението. Нормата е императивна, и законът не дава право на
разширителна тълкуване, още повече на добавяне на нови основания.
Действително в разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗДСл законодателят е
предоставил възможност на двете страни - органа по назначаването и
държавния служител да уговорят условията и конкретният срок в зависимост
от общата продължителност на обученията и размера на изразходваните
средства от администрацията. В този смисъл страните са свободни да
договарят всякакви условия, които обаче не следва да противоречат на закона.
Нещо повече страните изрично са се договорили /чл.10 от процесния
договор/, че за неуредените в този договор въпроси приложение намират
разпоредбите на ЗДСл, КТ, ЗЗД, както и цялото действащо законодателство на
Република България. Съдът споделя становището на ответната страна, че тази
клауза недвусмислено препраща към чл.20 ЗЗД - при тълкуването на
9
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Според
ответната страна действителната им обща воля е била: съглашенията да не
противоречат на върховенството на закона. Безспорно това е така, адоговорка
за дьлжимост на неустойка и при прекратяване на правоотношението на
основание чл. 12, ал.1 от ЗДСл / чл.7, ал.3, т.1 от процесния договор/
противоречи на закона – чл.35, ал.5 от ЗДСл и накърнява добрите нрави,
поради което е на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД е нищожна.
При това положение предпоставките за ангажиране договорната
отговорност на ответника за заплащането на компенсаторна неустойка,
съответна на неизпълнението му по процесния договор, в случая не е налице.
Целта на неустойката е да санкционира поведението на неизправния длъжник,
поради което и страните могат и според обичайната практика да уговарят
заплащането на мораторни и/или компенсаторни неустойки при наличието на
такава неизправност. Уговарянето на компенсаторна неустойка,
предвиждаща, че длъжникът следва да заплати обезщетение на кредитора за
неизпълнение на договорното задължение да работи за/при него през
определен период от време след проведено обучение на митнически
служители, е в рамките на договорната автономия по чл. 9 ЗЗД и не е
упражнено в разрез с принципа за еквивалентност на обезщетението за вреди,
което в случая не надвишава границата на възпиращата функция на санкцията
и поради това не накърнява добрите нрави. В случая обаче ищцовата страна
не доказа, че ответника е неизправна страна, поради посочените по-горе
съображения.
При това положение така предявяния иск за главница се явява
неоснователен. Предвид неоснователността на иска за установяване вземане
за главница, неоснователен се явява и акцесорния за установяване
дължимостта на мораторна лихва в размер на 192,33 лева дължима от датата
на поканата.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответникът направените деловодни
разноски по делото. ответника се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв., за което е представен списък по чл.80 от
ГПК. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
10
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
нормативно установеният минимум на дължимо възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията по т. 2 при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7
% за горницата над 1000 лв., поради което изчислен по този начин размерът
на адвокатското възнаграждение в случая е 456,96 лв. Съдът намира, че
претендиратаната сума от 500 лв. е близка до минимално установената,
поради което са налице предпоставките за уважаване на претендирания
адвокатски хонорар и същият не се явява прекомерен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Агенция „Митници“ с БУЛСТАТ
*********, със седалище гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 47 искове
против Я.. Б. Р. с ЕГН **********, с адрес ***** за осъждане на Я.. Б. Р. с
ЕГН **********да заплати на Агенция „Митници“: сумата от 3 050,00 /три
хиляди и петдесет/ лева, главница, представляваща непогасения размер на
договорката неустойка по Договор за базов курс за обучение в Агенция
„Митници“ с peг. № 32-334534/20.11.2019 г., изменен с Анекс към същия с
per. № 32-142726/20.05.2020 г.; сумата от 192,33 лева /сто и деветдесет и два
лева и тридесет и три стотинки/, представляващи законна лихва за забава
върху размера на главницата, считано от датата на изпадане в забава -
08.08.2020 г. до датата на завеждане на исковата претенция, както и законна
лихва за забава от датата на завеждане на исковата претенция, до
окончателното изплащане на главницата, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Агенция „Митници“ с
БУЛСТАТ *********, със седалище гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ №
47 да заплати на Я.. Б. Р. с ЕГН **********, с адрес ***** сумата от 500лв.
(петстотин лева), представляваща разноски по делото за адвокат.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
11