№ 47
гр. Благоевград, 14.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20241200501275 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз на въззивна жалба с вх. №18034/05.08.2024г., подадена от „БУШИДО
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул.
“Ильо Войвода“ № 13, ет. 1, представлявано от Д. С., чрез пълномощника адв. П. П., със
съдебен адрес: ***, срещу Решение №514/27.06.2024г. по гр.д. №972/2023г. по описа на РС
Благоевград.
С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в несъответствие със събраните по делото
доказателства. Излагат се съображения.
Оспорват се изводите на състава на РС Благоевград, на които първоинстанционният съд се е
позовал за да отхвърли изцяло исковата претенция на „БУШИДО ГРУП“ ЕООД, като се
възразява срещу изводите на съда че ищецът не е представил безспорни и несъмнени
доказателства за наличието на изискуемите от закона предпоставки за реализиране на
имуществената отговорност на ответниците- установяване на липса и нейния размер,
връзката й с дейността на ответниците, момента на настъпване на вредатата и причинно-
следствената връзка между поведението на подотчетните лица и вредоносния резултат.
Излага се становище с въззивната жалба, че изводите на първоинстанционния съд са дълбоко
погрешни, напълно немотивирани и некореспондиращи с приложимия закон. Поддържа се,
че съдът е отхвърлил предявения иск, без да държи сметка за установените в производството
факти, като избирателно е основал тезата си на изгодни за ответниците принципни понятия,
които обаче не кореспондират с обективната истина по спора. Така акцентира се, че за да
обоснове изводите си в насока отхвърляне на претенцията, съставът на първоинстанционния
1
съд, позовавайки се на заключенията на приетите по делото съдебно-графическа експертиза,
съдебно- счетоводната експертиза и показанията на доведените от ответника Ю. С.
свидетели, е приел че ищецът не е доказал твърдението си, че Ю. С. е заемал длъжността
„***“, с място на работа *** В тази насока обаче съдът изобщо не е съобразил
обстоятелството, че самият ответник не оспорва факта, че е работил като технически
ръководител на обекти на „Бушидо труп“ ЕООД в *** Дори напротив - доведените от този
ответник свидетели също потвърдиха, че Ю. С. е бил техен ръководител на посочените
обекти. Съвсем отделен е въпроса за това, че мястото на изпълнение на трудовите
задължения, поначало няма никакво отношение към реализиране на имуществената
отговорност за липси.
Оспорва се с въззивната жалба извода на първоинстанционния съд, на база заключението на
вещото лице по приетата ССчЕ, че в счетоводството на ищеца няма данни за извършени
осчетоводявания на липси, както и данни за стойността на предоставените парични
средства. Тези изводи обаче също са дълбоко погрешни, тъй като от обясненията на експерта
категорично се констатира, че дружеството е осчетоводило предоставени средства в размер
на над 49 000лв., като първоначално, подоотчено лице по тези записвания е била
управителят Д. С., а впоследствие /след като същата е превела средствата на Ю. С., чрез
системата Изипей/ сумите за отразени като предоставени на Ю. С. под формата на служебни
аванси.
Навадени са доводи с въззивната жалба, че в противоречие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т.
3 от ГПК, първоинстанционният съд недопустимо се позова на показанията на свидетелите
Г. С. и Р. С., за да обоснове тезата, че предоставените в полза на Ю. С. средства от
дружеството са били разходвани от последния за изплащане на възнаграждения на
работници, за заплащане на разходи за гориво на строителните обекти в гр.Н., с.Р. и с.Б..
Поддържа се от жалбоподателя наличието на вътрешно противоречие в мотивите на
съдебния акт- от една страна съдът приема, че липсват доказателства за предоставяне на
процесиите суми и получаването им от Ю. С., а от друга, че Ю. С. е разходвал сумите за
покриване на текущи разходи по обектите, спрямо които няма данни да е бил ангажиран.
Навадени са с въззивната жалба доводи за това че съществени за изхода на спора са други
правнорелевантни факти, които са останали необсъдени от съставът на РС Благоевград.
Поддържа се от въззивната страна, че по делото безспорно е установено, че на 09.06.2020г.
между „БУШИДО ГРУП“ ЕООД, в качеството на работодател, и Ю. С., в качеството на
работник, е сключен Трудов договор № 00000024/09.06.2020г. Съгласно посочения трудов
договор, работодателят е възложил, а работникът приел да изпълнява длъжността „***“ в
предприятие „Бушидо груп“ ЕООД, с място на работа - гр. София, /обл. София, общ.
Столична/, срещу заплащане на уговореното трудово възнаграждение. В кръга на
служебните задължения на г-н С. са възложени всички дейности по ръководене на работата
на строителните работници, организиране на строителния процес в обектите, пазенето и
съхранението на машини, съоръжения и инвентар, дейност по безопасност и охрана на
труда, както и заплащане на всички възникнали за дружеството задължения, свързани със
2
строителния процес, в поверените му обекти.
Поддържа се още с въззивната жалба, че безспорно е доказано че в полза на Ю. С. са
преведени, чрез системата Изипей следните суми от Д. С., в качеството й на управител на
дружеството:
1.На 02.07.2020г. - 600,00лв. /шестстотин лева/;
2.На 03.07.2020г.- 1 000,00лв./хиляда лева/;
3.На 29.07.2020г.- 150,00лв./сто и петдесет лева/;
4.На 13.11.2020г,- 3 840,00лв. /три хиляди осемстотин и четиридесет лева/;
5.На 02.12.2020г.- 2 100,00лв. /две хиляди и сто лева/;
6. На 18.12.2020г. са направени два превода, в общ размер на 7 100,00лв. /седем хиляди и сто
лева/;
7.На 31.12.2020г,- 1 030,00лв./хиляда и тридесет лева/;
8.На 22.01.2021г.,- 2 525,00лв. /две хиляди петстотин двадесет и пет лева/;
9.На 28.01,2021г.,- 3 130,00лв. /три хиляди сто и тридесет лева/;
10.На 12.02.2021г.,- 3 600,00лв. /три хиляди и шестстотин лева/;
11.На 19.02.2021г.,- 1 725,00лв. /хиляда седемстотин двадесет и пет лева/;
12.На 26.02.2021г.,- 3 000,00лв. /три хиляди лева/;
13.На 12.03.2021г,- 3 000,00лв. /три хиляди лева/;
14.На 26.03.2021г. - 500,00лв. /петстотин лева/;
15.На 09.04.2021г.- 3 322,00лв. /три хиляди триста двадесет и два лева/;
16.На 14.05.2021г.- 3 230,00лв. /три хиляди двеста и тридесет лева/;
17.На 26.05.2021г,- 3 400,00лв. /три хиляди и четиристотин лева/;
18.На 09.06.2021г,- 4 354,00лв. /четири хиляди триста петдесет и четири лева/;
19.На 13.07.2021г,-300,00лв. /триста лева/;
20.На 18.08.2021г,- 210,00лв. /двеста и десет лева/;
21.На 27.08.2021г,- 1 240,00лв. /хиляда двеста и четиридесет лева;/;
22.На 03.11.2021г,- 200,00лв. /двеста лева/, или суми в общ размер на 49 556.00лв.
/четиридесет и девет хиляди петстотин петдесет и шест лева/.
Сочи се с въззивната жалба, че ответника не е отрекъл факта, че е получил посочените по-
горе суми. Безспорно е, че до приключване на устните състезания, ответникът Ю.и С. нито
не е представил нито едно годно доказателство, от което да се установи, за какво всъщност
са разходвани получените от него средства. С показанията на свидетелите не се установява
нито конкретни суми, които са изплащани като възнаграждения, нито как, в чия полза и кога
са изплащани разходи за гориво, нито каквито и да е други обстоятелства, сочещи на това,
как, в чия полза и на какво основание Ю.и С. е разходвал средствата.
3
Навадени са правни доводи с въззивната жалба, че съгласно разпоредбата на чл. 207 ал.1 т. 2
от КТ, работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо
работодателя за липси в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняването
на щетата, а ако това не може да се установи- от деня на откриването й. Липсата
представлява недостиг в имуществото на работодателя, чийто произход не може да бъде
установен, т.е. обективно състояние на неотчетност. Отговорност по реда на чл.207, ал. 1, т.
2 от КТ ще носи работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение
изпълнението на посочените в текста дейности, пряко свързани с движението на стоково-
материални ценности, и то в пълен размер. Съгласно трайната съдебна практика,
отчетнически функции по трудовото правоотношение могат да бъдат възлагани не само с
длъжностната характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова
дейност. В този смисъл са и следните съдебни актове: Решение № 160219 от 14.12.2021г. по
гр.д. №3995/2020г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отд.; Решение №15 от 10.04.2020г.
по гр.д. №2098/2019г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отд., както и Решение №63 от
23.06.2020г. по гр.д. №4091/2019г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отд.
В настоящия случай, от естеството на възложената на Ю. С., трудова дейност е видно, че
същият е имал задължение да съхранява, разходва и отчита парични средства. Следователно,
г-н С. носи отговорност за установените липси в пълен размер.
Предвид изложеното оспорват се изводите на състава на РС Благоевград, за неоснователност
на исковата претенция като изцяло неправилни и необосновани.
По изложените съображения иска се от въззивния съд да постановите решение, с което
отмените Решение № 514/27.06.2024 год. постановено по гр.д. № 972/2023 год. но описа на
БлРС, като неправилно и необосновано и произнасяйки се по същество да уважи
предавенити искове изцяло.
Претендира с оглед изхода на делото, присъждане в полза на дружеството въззивник,
сторените съдебни и деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира въззивната жалба за допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал.1 от
ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и
отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 13.02.2025г. от 09.30 часа,
за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 13.02.2025г. от 09.30 часа, за която дата
да се призоват страните и техните пълномощници.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5