Р Е Ш Е Н И Е
№23
от 12.01.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесети декември,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета
Атанасова, като разгледа дело № 696/2022 г. по описа на
Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.
27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на гЛИНТ ЕООД,
ЕИК *********, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №
02-260-2600/8773#3/08.10.2021 г. на заместник изпълнителен директор на Държавен
фонд гЗемеделиеТ.
Твърди
се, че актът е нищожен /некомпетентен орган/, издаден при съществени
процесуални нарушения, в нарушение на закона и неговата цел. Жалбоподателят
сочи, че административният акт не е редовно съобщен, поради което за него не е
започнал да тече срокът за обжалването му. Обосновава правен интерес, както и,
че нищожността може да бъде заявена без ограничение във времето. Не била
спазена установената от закона писмена форма, същият бил издаден при неизяснена
фактическа обстановка, не били ясни фактическите и правни основания за неговото
издаване. Мотивирано е твърдението, че актът е нищожен поради порока във
формата, поради съществени нарушения на процесуалните правила, довели до липсата
на волеизявление или при отсъствието на които би могло да се стигне до друг
резултат, поради материална незаконосъобразност, тъй като разпоредените правни
последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в
правната норма. Правото на защита на жалбоподателя съществено било ограничено.
Не били обсъдени всички представени по преписката доказателства, а последващо
мотивиране пред съда, след издаването на акта, било недопустимо. Моли за обявяване
нищожността на оспорения АУПДВ, респ. за отмяната му. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят - гЛИНТ ЕООД, редовно призован, не
изпраща процесуален представител.
Ответникът
Р Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд гЗемеделиеТ, редовно призован, не
се явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без
разглеждане в частта с наведените доводи за незаконосъобразност на акта. В
останалата част, с която се мотивира нищожност на акта, жалбата е неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, ако такъв се установява да е заплатен. Подробни
съображения са изложени в писмена молба от 17.10.2022 г.
Административен съд - Хасково, като
обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
гЛИНТ ЕООД е регистрирано с
Уникален регистрационен номер УРН: 353283 в Интегрираната система за
администриране и контрол /ИСАК/ и е подало заявление за подпомагане за кампания
2020 с УИН: 26/220520/00043, като е заявило за подпомагане парцели по схема за
обвързано подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжани/
- СЗ-ДККП /л. 111-114; л. 139-142/.
С
АУПДВ № 02-260-2600/8773#3/08.10.2021
г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд гЗемеделиеТ е определено по отношение
на гЛИНТ ЕООД публично държавно вземане, представляващо
недължимо платена сума по СЗ-ДККП по заявление за подпомагане за кампания 2020
с УИН 26/220520/00043 в размер на 37 202,93 лева. В акта е посочено правно
основание за издаването му - това по чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3 от
17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания,
съгласно който гпри извършване на проверките по ал. 2, както и при извършване
на проверките на място от ДФЗ - РА, по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, Министерството на
земеделието и ДФЗ - РА, осъществяват контрол на площите по ал. 1 и по отношение
на наличието на заявената култура, както и за спазването на минималните
агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за
следи от растителни остатъци от заявената култура.Т Посочено, че е извършена
проверка на място /ПнМ/ в периода 19.06.2020 г. - 13.07.2020 г. от дирекция
гТехнически инспекторатТ със заявка № 399613, която е определила парцелите,
описани в таблица 1, за допустими за подпомагане по останалите схеми, които
декларирани парцели по заявената схема за обвързано подпомагане СЗ Р ДККП били
недопустими след извършен допълнителен контрол. Несъответствията по схемата за
парцелите от таблица 1 са посочени в доклад от ПнМ. За резултатите от
последната и причините за недопустимост на парцелите по схемата дружеството е
информирано с Уведомително писмо с изх. № 01-262-6500/1743 от 14.07.2020 г. на
началник отдел РТИ към ОД Р Хасково /л. 45-гръб-46/, с приложено към нето копие
от доклада за извършената проверка. Писмото било обжалвано, поради което била
извършена контролна проверка със заявка с № 422049, потвърждаваща резултатите
от първоначално извършената ПнМ, като дружеството е уведомено с писмо с № 02-2600/3512
от 21.09.2020 г. /л. 54/. При извършване на калкулациите по СЗ-ДККП вследствие
на технически пропуск недопустимостта на парцелите, описани в таблица 1, не е
взета предвид и на бенефициента била изплатена сума в размер на 37 202,93 лева
по схемата. Установяването на пропуск в отразяването на резултата от
допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на
декларираните парцели по СЗ-ДККП при извършване на калкулацията, допуснат
поради техническа причина, наложило повторното преразглеждане на подаденото от гЛИНТ ЕООД заявление. След приключване
на повторните проверки било установено, че парцелите, описани в таблица 1, са
изначално недопустими за подпомагане по СЗ-ДККП. За недопустимостта на
парцелите кандидатът бил уведомен преди изплащането на финансовата помощ за тях
чрез писмото, с което му бил връчен докладът от извършената ПнМ. След извършената
прекалкулация изчислената полагаема се финансова помощ по СЗ-ДККП възлиза на
0.00 лв. Разликата между изплатената и полагаемата се финансова помощ по
СЗ-ДККП в размер на 37 202,93 лева представлявала недължимо изплатена сума. С
писмо изх. № 02-260-2600/8773/21.05.2021 г. дружеството било уведомено за
откритото производство по издаване на АУПДВ /л. 55/. Депозирани са от него
възражения от 10.06.2021 г. /л. 56-57/, които административният орган,
обсъждайки ги, не намира основание да прекрати административното производство
по издаване на АУПДВ.
АУПДВ
№ 02-260-2600/8773#3/08.10.2021
г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд гЗемеделиеТ е получено от Р.Д.Р.,
управител на гЛИНТ ЕООД, на 13.04.2021 г. с направено
отбелязване гполучих лично на ръкаТ /л. 27-гръб/.
Спорно
е при това обстоятелството кога в действителност е връчен актът на
представляващия дружеството жалбоподател, тъй като не е логично акт с дата на
издаване 08.10.2021 г. да бъде връчен с по-ранна дата, т.е. преди издаването му
/13.04.2021 г./, както се твърди от ответника в конкретния случай. Този извод
се следва и от факта, че производството по издаване на АУПДВ е започнало с
писмо с дата на издаване 21.05.2021
г. Оспорващият не обективира доказателствени искания и не сочи доказателства, с
които да се опровергае изписаният на последната страница от АУПДВ текст относно
датата и мястото на съобщаване на акта, както и лицето, което го е получило.
Независимо от това, съдът приема, че се касае за техническа грешка при изписването
на годината, като за дата на съобщаване на акта следва да бъде приета
13.04.2022 г., който факт се потвърждава от искането за възобновяване на
производството по АУПДВ с дата 14.07.2022 г. /л. 16-гръб/.
Жалбата
срещу АУПДВ е депозирана пред Административен съд Р Хасково на 13.07.2022 г.,
т.е. след изтичане на срока за оспорването му /чл. 60, ал. 5 ГПК - на 27.04.2022
г. Р присъствен ден/.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:
Жалбата
е насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице -
адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него.
Жалбата
е НЕДОПУСТИМА като просрочена, поради което в ЧАСТТА, с която се моли актът да бъде отменен като
незаконосъобразен, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото, образувано нея, да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 5 АПК.
Жалбата
е ДОПУСТИМА В ЧАСТТА, с която се моли
да бъде прогласена нищожността на акта.
Разгледана
по същество, жалбата в допустимата й част е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК гсъдът не се ограничава само
с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПКТ. Независимо
дали жалбоподателят е релевирал доводи за нищожността на акта, съдът е длъжен,
спазвайки и принципа на служебното начало, да установи дали такава следва да
бъде прогласена с оглед установените факти и приложените доказателства.
Изпълнението на това негово задължение се дължи при всеки случай на допустимо
оспорване, като се акцентира и върху особеностите на съдебното производство по
недопустимо поради просрочие оспорване, при което приложение намират
разпоредбите на чл. 149, ал. 5 и чл. 168, ал. 3 АПК. Следва да се отбележи, че
при произнасяне по съществото на спора с влязло в сила съдебно решение, повторно
оспорване на акта въз основа на доводи за неговата нищожност е недопустимо.
гПри
контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния
акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането
на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването
на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт
на гправно нищоТ, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една
привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да
отстрани. След като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не
би могъл да породи и валидни правни задължения. В същото време следва да е
налице за адресата правна възможност да иска от останалите участници в
административното правоотношение да се съобразят с това.Т /ТР № 3/16.04.2013 г.
по т.д. № 1/2012 г. на ВАС на РБ/.
гНищожен
е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове /чл. 146, т. 1-т. 5 от АПК/ се
обуславят следните изводи: 1. всяка некомпетентност винаги е основание за
нищожност на акта; 2. порокът във формата е основание за нищожност, когато
неспазването й води до недействителност на акта, приравнява се на липса на
форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 3. допуснатите съществени
нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на
волеизявление /липса на кворум/, когато са повлияли или биха могли да повлияят
върху съдържанието на акта, както и когато, ако не бяха допуснати, би могло да
се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос,
са предпоставка за обявяване нищожността на акта; 4. основание за нищожността
на акта е и липсата на законова опора, т.е. липсата на приложима по време, място
и лица материалноправна норма при издаването на конкретния административен акт;
пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; актът със
същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито
един орган; 5. при превратно упражняване на власт. На последно място е
изискването за съответствие с целта на закона, което е такова по чл. 146, т. 5
от АПК, като несъответствието на административния акт с целта на закона
обуславя нищожност само тогава, когато преследваната с него цел е различна от
законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв актТ /решение №
5462/2018 г. по адм. д. № 8476/2017 г. на АССГ, оставено в сила с решение №
3923/18.03.2019 г. по адм. д. № 15051/2018 г. на ВАС, Второ отделение/.
В
заключение, следва да се отбележи, че незаконосъобразността като понятие има
две значения - в широк и тесен смисъл. В обхвата на понятието, широк смисъл, се
включват всички основания за прогласяване на нищожност /конкретно по чл. 146,
т. 1 АПК поради некомпетентност на органа, издал акта, и специфичните такива по
чл. 146, т. 2-5 АПК, коментирани по-горе според тежестта на порока/, т.е.
обуславящите валидността на акта предпоставки, и основанията за
незаконосъобразност по чл. 146, т. 2-5 АПК, в тесен смисъл на понятието,
обуславящи отмяна на акта. Отделно, в теорията и практиката е застъпено и
становище, че понятието гзаконосъобразностТ би могло да се разбира
ограничително като съответствие на акта с материалния закон.
В
конкретния случай жалбоподателят не е проявил процесуална активност, като
бланкетно е изложил твърдения за незаконосъобразността на акта в тесния смисъл
на понятието, без да е конкретизирал в какво се изразява тя. Съдът, който следи
служебно за наличието на обстоятелството Р валиден ли е актът, извършва
преценка на фактите по спора, подведени ли са те под релевантния материален
закон и постига ли се целта му, съответно Р ограничени ли са правата на страна
в административното производство, какъвто се явява жалбоподателят, до степен, че
да се формира извод за толкова съществен порок на акта, водещ до липсата на
волеизявление или възможност за постановяване на решение в друг смисъл,
съответно Р при превратно упражняване на власт, обуславящ неговата нищожност. В
този смисъл и доколкото е налице припокриване на основанията за отмяна на акта
и прогласяване на неговата нищожност, но само и единствено с оглед изложеното
по-горе, съдът е обвързан изцяло с твърденията на жалбоподателя, каквито в
случая не са конкретизирани досежно евентуална нищожност на акта, поради което
и съобразено с константната съдебна практика, служебно дължи изясняване
единствено по обстоятелството Р издаден ли е оспореният АУПДВ от компетентен
административен орган.
Съгласно
разпоредбите на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 АПК гпублични са държавните и
общинските вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително
финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения,
превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз, и лихвите за тези вземания. Съгласно ¤ 1, т. 13
ДР ЗПЗП гразплащателна агенцияТ е специализирана акредитирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 11 и чл. 11а ЗПЗП ДФ
гЗемеделиеТ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за прилагане на
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 3 и
ал. 5 ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия
за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и
интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството
на Европейския съюз, като вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.
27, ал. 7 ЗПЗП /в приложимата редакция/ гдължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони,
извън основанията по ал. 6 /бел. моя - нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони/, се установява с издаването на акт за установяване на публично
държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодексТ. Съгласно
чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването
на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон, който в случая е ЗПЗП.
АУПДВ
е издаден от компетентен административен орган - Заместник изпълнителен
директор на ДФ гЗемеделиеТ, въз основа на делегиране на правомощия от
Изпълнителния директор на ДФ гЗемеделиеТ - органа, гв чиято компетентност
поначало е решаването на съответния проблемТ /¤ 1, т. 1 ДР АПК, чл. 18, ал. 1, т.
2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а, ал. 5, предложение Първо и ал. 6 /и двете в
редакцията от ДВ, бр. 51 от 28 Юни 2019 г./ от ЗПЗП; чл. 6, ал. 2, т. 1 и чл.
10 от Устройствения правилник на ДФ гЗемеделиеТ; Протокол № 114 от заседанието
на Управителния съвет на ДФ гЗемеделиеТ от 15.06.2017 г. и Заповед №
03-РД/2891#2/16.06.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ гЗемеделиеТ - л. 208-212;
ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС; ТР № 1 от
21.01.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/.
Не
е налице основание за обявяване нищожността на акта по смисъла на чл. 168, ал.
1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.
В
този смисъл е Решение № 41/16.03.2022 г. по адм. д. № 346/2021 г. на
Административен съд Р Кюстендил, оставено в сила с Решение № 11431 от
12.12.2022 г. по адм. д. № 4132/2022 г., І отд. на ВАС, Решение №
142/04.04.2022 г. по адм. д. № № 680/2021 г. на Административен съд - Стара
Загора, оставено в сила с решение № 8771 от 11.10.2022 г. по адм. д. №
5182/2022 г., VІІІ отд. на ВАС.
Не
е налице и нито едно от специфичните основания по чл. 146, т. 2-5 АПК
/неспазване на изискуемата писмена форма, допуснати съществени процесуални
нарушения, противоречие с материалния закон и неговата цел/, обсъдени по-горе и
които според тежестта на порока да обусловят извод за обявяване нищожността на
акта. Посочени са фактическите и правните основания, въз основа на които и в
съответствие с приложения към преписката писмен доказателствен материал
компетентният административен орган е обективирал ясно волята си в оспорения
АУПДВ, като се преследва установената от закона цел Р събиране на недължимо
платена сума. Дори и да се приеме, че е нарушена процедурата по издаването на
акт, като е следвало да се приложи тази по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, съответно Р
волята на органа е следвало да бъде обективирана в решение за налагане на
финансова корекция, то това е единствено основание за отмяна на акта като
незаконосъобразен, но не и за прогласяване на неговата нищожност.
Извод:
релевираните от жалбоподателя основания за незаконосъобразност са неотносими
към настоящия спор, но дори да се установят такива, разгледани поотделно или в тяхната
съвкупност, те не могат да доведат до изискуемата гнетърпимостТ на оспорения
акт в правния мир, т.е. до нищожност, поради което и жалбата в допустимата й
част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В
този смисъл са Решение № 7740 от 22.05.2019 г. по адм. д. № 12969/2016 г., ІІ
отд. на ВАС; Решение № 9418 от 15.09.2021 г. по адм. д. № 1069/2021 г., 5 чл.
с-в на ВАС, Решение № 1932 от 15.02.2021 г. по адм. д. № 12671/2020 г., ІІ отд.
на ВАС, Решение № 9753 от 20.07.2017 г. по адм. д. № 13352/2016 г., ІІ отд. на
ВАС, Решение № 9281 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 3051/2017 г., ІІІ отд. на ВАС
и др.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК и по аргумент от
противното ¤ 1, т. 6 във връзка с ¤ 1, т. 1 ДР АПК във връзка с чл. 11, ал. 1
ЗПЗП, в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният
орган Р ответник по делото, следва да бъдат присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 /сто/ лева, определен съгласно чл. 37 ЗПП във
връзка с чл. 24 НЗПП.
Така мотивиран и на основание чл.
159, т. 5, чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на гЛИНТ ЕООД, ЕИК *********, В ЧАСТТА Й, с която се моли Акт за установяване на публично
държавно вземане № 02-260-2600/8773#3/08.10.2021 г. на заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд гЗемеделиеТ да бъде отменен като незаконосъобразен.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело № 696/2022 г. по описа на Административен съд Р Хасково, образувано
по жалбата на гЛИНТ ЕООД, ЕИК *********, В ЧАСТТА Й, с която се моли Акт за
установяване на публично държавно вземане № 02-260-2600/8773#3/08.10.2021 г. на
заместник изпълнителен директор на Държавен фонд гЗемеделиеТ да бъде отменен
като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на гЛИНТ ЕООД, ЕИК *********, В ЧАСТТА Й, с която се моли да бъде обявена нищожността
на Акт за
установяване на публично държавно вземане № 02-260-2600/8773#3/08.10.2021 г. на
заместник изпълнителен директор на Държавен фонд гЗемеделиеТ.
ОСЪЖДА гЛИНТ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Държавен фонд гЗемеделиеТ, със седалище
Р гр. София, сумата в размер на 100 /сто/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА, с която се прекратява
производството по адм. дело № 696/2022 г. по описа на Административен съд Р
Хасково, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба,
подадена в 7-дневен срок от съобщаването му до Върховния административен съд на
Република България, чрез Административен съд Р Хасково.
РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ подлежи на обжалване с касационна жалба,
подадена в 14-дневен срок от съобщаването му до Върховен административен съд на
Република България, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните
на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: