Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Постъпила е искова молба вх.№ ../1.8.2012 г., подадена от „Б. Д.” Е.- С. против В. П. А.. В исковата молба се твърди, че с договор от 16.8.2007 г. и допълнително споразумение от 16.1.2008 г. ищецът е предоставил на ответника ипотечен кредит в размер на 65 000 лв. със срок за издължаване 240 месеца,считано от усвояването му. За обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека върху недвижим имот подробно описан в НА № ...,т...., рег. № ..., д. .../2007 г. на нотариус Г. С., надлежно вписан. Твърди се ,че поради нередовно погасявала кредита от ответника на основание т.20.2 от Общи условия към Договора за кредит, същият е превърнат в предсрочно изискуем. Банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 ГПК, снабдила се със Заповед № ..../15.12.2011 год. и изпълнителен лист от същата дата по Ч.Г.д. № ..../2011 год. по описа на ВТРС.Твърди се, че към 01.12.2011 год. ответникът дължи на банката сума в размер на 74 526.85 лв., от която 62 110.39 лв. главница, 12 416.46 лв.- договорна лихва за периода от 17.01.2011 год.- 30.11.2011 год. и законна лихва върху главницата от 01.12.2011 год. до окончателното издължаване. В законния срок е постъпило възражение от ответницата по чл.414 ГПК, което е породило правен интерес за ищеца да установи по съдебен ред съществуване на вземането си.Моли да се приеме за установено,че вземането на Банката спрямо В. П. А. от Г.В. съществува в размер на 74 526.85 лв., от коят¯ 62 110.39 лв. главница, 12 416.46 лв.- договорна лихва за периода от 17.01.2011 год.- 30.11.2011 год. и законна лихва върху главницата от 01.12.2011 год. до окончателното издължаване,за които суми е издадена Заповед № ..../15.12.2011 год. и изпълнителен лист от същата дата по Ч.Г.д. № ..../2011 год. по описа на ВТРС. Представени са писмени доказателства и е направено искане за допускане и изслушване на СИЕ.Претендират се разноски. От ответника е подаден отговор по исковата молба,в който се твърди, че не е налице предсрочна изискуемост на вземането. Твърди се ,че искът е неоснователен. Прави възражение за нищожност на т.7 от Договора относно формиране на лихвата. Твърди се ,че не е подписвала допълнителното споразумение към договора, както оспорва сумите, посочени в изявлението от счетоводните книги на банката. Прави искане съдът да постанови решение ,с което да отхвърли предявения иск.Претендират се разноски. Поставят се допълнителни задачи на вещото лице в случай, че се допусне исканата от ищеца експертиза. Постъпила е допълнителна искова молба от банката, в която се пояснява че във връзка със затрудненото финансово състояние на длъжника е сключено на 11.5.2010 г. допълнително споразумение, като са били договорени редица отстъпки от страна на банката при погасяване на кредита. Пояснява се ,че поради нередовно погасяване и в изпълнение на т.20.2 от ОУ към договора за кредит и поради забава в плащанията повече от 90 дни договора е станал предсрочно изискуем на 26.5. 2011 г. във връзка с което е образувано и заповедното производство по Ч.Г.д. № ..../2011 год. по описа на ВТРС. Твърди се ,че вземането е било изискуемо като към издаване на заповедта е имало забава от 376 дни. Твърди се ,че е неоснователно твърдението за нищожност на чл. 7 от договора, тъй като тя отговаря на закона и добрите нрави. Твърди се ,че няма уговорка в договора за заплащане на фиксиран лихвен процент, а е уговорен променлива лихва, видно от обвързаността й с БЛП. Счита ,че е неоснователно оспорването на представените документи. Заявява, че ще се ползва от представените документи. Противопоставя се на поставената задача на вещото лице. Приложени са писмени документи. Постъпил е писмен отговор по допълнителната искова молба, в който се оспорва автентичността на подписите,положени от името на ответника в молбата от 21.4. 2010 г. и в допълнителното споразумение от 11.5.2010 г. и ОУ, като се твърди ,че те не са на В. А.. Оспорва се действителността на протоколи № ..., №... и № ..., като се твърди ,че такива вземания не са вземани,не са били публикувани и не са били известни на длъжника. ВТОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ. По делото не се спори ,че между „Б. Д.”Е.-С., в качеството си на кредитор и В. П. А. ,в качеството й на кредитополучател на 16.8.2007 год. са сключили Договор за ипотечен кредит за сумата 65 000 лв. със срок на издължаване 240 месеца, считано от датата на усвояването му, като погасяването става с месечни вноски съгласно погасителен план. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижимия имот, оформена с Н.А № ...,т...., рег.№ ...,д. № .../2007 г. на Нотариус Г. С. № ... в рег. на НК. Видно от приложените по делото документи кредитополучателят е подписал както договора, така и ОУ за предоставяне на ипотечни кредити, с които се договаря реда и начина на издължаване на кредита ,неизпълнението, както и последиците от неизпълнението. Не се спори ,че банката на основание т.20.2 от ОУ е отнесла кредита в просрочие на 26.5. 2011 г., подала е заявление по реда на заповедното производство и на основание чл. 417 от ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение № ..../5.12. 2011 г. и изпълнителен лист по ч. Г.д. № .../2011 г. на ВТРС. Поради подадено в срок възражение от длъжника е образувано настоящото производство по искова молба на кредитора. Не се спори, че по молба на длъжника от 21.4. 2010 г. за преструктуриране на ипотечните кредити е подписано с банката допълнително споразумение от 11.5. 2010 г. към което са приложени и актуалните ОУ за предоставяÝе на жилищни и ипотечни кредити, както и подписан от длъжника погасителен план. Относно приложеното по делото допълнително споразумение от 16.2008 г., неподписано от длъжника съдът счита ,че не е съобразено с изискванията на т.9.4 от ОУ и няма да го коментира. Не се спори ,че в т.7 от договора е посочено, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, , формирана от базов лихвен процент за този вид кредит,,определян периодично от кредитора и надбавка. Посочено е че към момента на сключване на договора базовият лихвен % е 3.69 %, стандартната надбавка е в размер на 7.30% процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 10.99 %. Не се спори ,че базовият лихвен процент не е фиксиран, а е променлив в зависимост от периодичната му промяна с решения на КУАП, каквито протоколи са приложени по делото. Този процент от 23.8. 2007 г. е 4.19% и от 16.10.2008 г. е т.69 %. Не се спори, че ответницата е получила сумата по кредита , което обстоятелство се установява и от заключението на допуснатата и изслушана СИЕ- усвояване на 17.8. 2007 г. Спорът по делото е всъщност свързан с твърдението на ответницата ,че клаузата на чл. 7 от договора в частта за лихвата е нищожна. Във връзка с това се оспорват изчисленията на банката в извлеченията от счетоводните книги. Ответницата твърди, че по начина, по който е формулиран текста в т.7 не дава яснота за размера на лихвата. Съдът намира това възражение за неоснователно. Както вече се посочи страните са договорили начина на определяне на лихвата по договора и допълнително споразумение от 11.5.2010 год. В случая има данни освен, че банката е увеличавала лихвата, както е имало периоди, в които е намалявала лихвата. ВТОС счита, че не е нищожна клаузата за увеличаване на лихвата, тъй като тя посочва начина по който се извършва това и то по предварително зададен справедлив критерий, като се има предвид характера на договора-банков ипотечен кредит. Що се отнася до възражението, че клаузата на т.7 е неравноправна и противоречи на разпоредбата на чл.143 от Закона за защита на потребителите същото е неоснователно по следните съображения. Съдът счита ,че тази разпоредба не намира приложение в отношението между страните по Договора за жилищен и ипотечен кредит и кредитополучателят не е потребител по смисъла на §13,т.1 от Закона за защита на потребителя. Между страните е сключен договор за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ и представлява банкова сделка. Освен това е видно от чл. 143 и сл. ЗЗП, Директива 93/13 ЕИО и ЗПК, прилагането на материята за неравноправните клаузи по отношение на банковите услуги е с много специфики и усложнения, особено що се касае до ипотечни кредити като процесния. Съдът счита, че те не са типичен потребителски продукт, защото са на висока стойност, дългосрочни са и са извън обичайното потребление. В тази връзка се предполага, че потребителят ще подходи към ипотечния кредит с необходимото внимание и съответната отговорност. Освен това е известно ,че в тази връзка и с цел да бъдат защитавани потребителите по отношение на ипотечните кредити съществува от дълго време дискусия в страните от Европейския съюз. Затова съдът не приема допълнителното заключение на вещото лице, като неотносимо към спора. Следва да се има предвид, че ответната страна не проведе успешно оспорване на документите в производството по чл. 193 от ГПК. Видно от основното заключение на вещото лице задължението по банковия ипотечен кредит е станало предсрочно изискуемо на 26.5. 2011 г. и към датата на подаване на заявлението на банката по чл. 417 ГПК размерът е 74 526.85 лв. По изложените съображения съдът намира, че банката доказва по безспорен начин,че вземането й срещу ответника В. П. А. за тази сума съществува. Затова искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 1640.54 лв. и 1940.54 лв. юрисконсултско възнаграждение Водим от горното съдът Р Е Ш И : ПРИЕМА за установено на основание чл.422 от ГПК, че за „Б. Д.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление Г.С., У. „М.”, № ... съществува по отношение на В. П. А. ,с ЕГН * ,от Г.В. У.”Б.”,№ ...,.2,А.парично вземане по договор за ипотечен кредит от 16.8.2007 год. за сумите: 74 526.85 лв., от която 62 110.39 лв. главница, 12 416.46 лв.- договорна лихва за периода от 17.01.2011 год.- 30.11.2011 год. и законна лихва върху главницата от 01.12.2011 год. до окончателното издължаване,за които суми е издадена Заповед № ..../15.12.2011 год. и изпълнителен лист от същата дата по ч.Г.д. № ..../2011 год. по описа на ВТРС. ОСЪЖДА В. П. А. да заплати на „Б. Д.”Е. -С. направените в настоящото производство разноски в размер на 1640.54 лв. и 1940.54 лв. юрисконсултско възнаграждение Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКР. СЪДИЯ: |