Определение по дело №552/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 489
Дата: 23 октомври 2019 г.
Съдия: Мая Петрова Величкова
Дело: 20192200600552
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

                                     

гр.Сливен, 23 октомври 2019г.

 

Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ВЕЛИЧКОВА

           ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

мл.с.ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

като разгледа докладваното  от съдия Мая Величкова ВЧНД № 552 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

          Производството е въззивно и е по реда на чл.341 ал.2, вр.чл.249 ал.2, вр.ал.1 от НПК.

          Образувано е по частен протест на прокурор при Районна прокуратура Сливен против протоколно определение от 26.09.2019г. по НОХД № 980/2019г. по описа на РС Сливен, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП Сливен за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.

          Прокурорът при РП Сливен счита, че обвинителният акт е съобразен с изискванията на чл.246 от НПК и в диспозитива са посочени правноотносимите факти и обстоятелства, обосноваващи обвинението, като е очертана рамката на предмета на доказване относно време, място и начин на извършване на престъплението. Посочва се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт подробно са посочени действията на подсъдимите и механизма на извършената кражба. Сочи се, че двамата подсъдими са извършили кражбата чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, след предварителен сговор помежду си и при условията на повторност. Сочат се привилегированите състави на престъплението кражба, съобразно НК – при маловажен случай и при връщане или заместване на предмета на престъплението. Подчертава се, че когато кражбата осъществява признаците на други квалифициращи състави, не може да става въпрос за маловажен случай, какъвто бил настоящия случай. Допълва се,че стойността на вещта, предмет на престъплението е 1593лв, невъзстановени, както и, че двамата подсъдими са извършили настоящото деяние в изпитателния срок на предходно осъждане. Счита се, че формираният извод на съда за допуснати на ДП съществени и отстраними по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 и т.2 от НПК нарушения, ограничаващи процесуалните права на подсъдимите да научат за какво престъпление са привлечени като обвиняеми, е неоснователен. Иска се да се отмени определението, с което е било прекратено съдебното производство по НОХД № 980/2019г. по описа на РС Сливен.  

          Съдът след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

          НОХД № 980/2019г. по описа на РС Сливен е образувано след внесен обвинителен акт от РП Сливен по ДП № 445/2019г. по описа на ОД МВР Сливен, вх.№ 1216/2019г. по описа на РП Сливен, по обвинението срещу подсъдимите В.Н.Д. и И.М.И. за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.5 и т.7, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК /за подс.В.Д./ и по чл.195 ал.1 т.3, т.5 и т.7 от НК /за подс.И.И./.

С протоколно определение от 26.09.2019г., в разпоредително заседание, РС Сливен е прекратил съдебното производство по НОХД № 980/2019г. по описа на РС Сливен и е върнал делото на РП Сливен за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.

          Настоящата съдебна инстанция намира, че протестът е подаден в срок и е допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

          Въззивният съд изцяло споделя направените изводи на РС Сливен в атакуваното протоколното определение от 26.09.2019г. В диспозитива на обвинителния акт двамата подсъдими са обвинени за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.5 и т.7 от НК, като не е посочено деянието дали представлява или не маловажен случай, каквото е императивното изискване на т.5 и т.7 от същия член и алинея. Вярно е наведеното в частния протест, че случаят не е маловажен, тъй като са налице признаците на други квалифициращи състави на кражбата, както и стойността на вещите и предишни осъждания на подсъдимите. Твърдяното в частния протест не е посочено в обстоятелствената част на ОА, няма описание на всички тези обстоятелства, обуславящи немаловажния случай, което е задължение на представителят на държавното обвинение, предвид задължителната и постоянна съдебна практика. Необходимо е представителят на държавното обвинение да посочи съображенията си относно налице ли е немаловажен случай при процесната кражба и то именно в обстоятелствената част на ОА, като след това да го отрази задължително в диспозитива на обвинението, а не да посочва аргументи за това в подадения частен протест. Първоинстанционният съд няма от къде да разбере каква е волята и какви са правните изводи на прокурора, при непосочване от самия прокурор на обективен съставомерен елемент от състава на престъплението, за което са обвинени подсъдимите. Наведеното в частния протест, че извършената кражба представлява немаловажен случай, е правилно. Това е изведено правилно от обстоятелството, че кражбата осъществява признаците на други квалифициращи състави и не може да става дума за маловажен случай, в какъвто смисъл е доктрината, а и имайки предвид и стойността на предмета на престъплението. Но пак съобразно правната теория, то кражбата може да се квалифицира като повторно извършена само в немаловажни случаи, като това изискване ще е изпълнено когато престъплението, за което е осъждан субекта и това, което извършва след осъждането, не са маловажни случаи по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Квалифициращото обстоятелство по т.5 на чл.195 ал.1 от НК, също е налице само, ако сговорът за извършване на кражбата е предварителен и кражбата не представлява маловажен случай.   

Въззивният съд намира, че непосочването в диспозитива на обвинението, както и в обстоятелствената част на ОА, че случаят е немаловажен, винаги съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, тъй като става въпрос за задължителни елементи от престъпния състав на деянието. Това е така предвид обстоятелството, че чрез ОА прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Необходимо е обвинението да е формулирано по начин, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършените престъпления и участието на подсъдимите в тях, като така се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита на подсъдимите. В този смисъл е и ТР № 2/2002г. на ВКС по т.н.д.№ 2/2002г., ОСНК. Действително в конкретния казус, в обстоятелствената част на ОА и в диспозитива на обвинението не е посочено дали случаят е маловажен, въпреки императивното изискване на закона.

Настоящата инстанция намира, че са правилни правните изводи в протестираното протоколно определение на РС Сливен, че нарушенията, посочени в определението и напълно споделени от настоящата инстанция, при изготвяне на ОА, не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза. Това обуславя прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на държавното обвинение, тъй като двамата подсъдими не могат да разберат в какво точно се обвиняват, за да организират защитата си. По този начин са нарушени правата им да научат за какво престъпление са привлечени в качеството на обвиняеми, отчитайки нормата на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, което е допуснато на ДП съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила.

Съобразявайки изложените аргументи настоящата инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство по НОХД № 980/2019г. по описа на РС Сливен и е върнал делото на РП Сливен за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.

 Като съобрази гореизложеното, въззивният съд намира, че протоколното определение от 26.09.2019г. по НОХД 980/2019г. по описа на РС Сливен, с което е прекратено съдебното производство и върнато делото на РП Сливен е законосъобразно и правилно, и като такова следва да го потвърди.

          Ръководен от посочените аргументи и на основание чл.345 ал.1 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.09.2019г. по НОХД 980/2019г. по описа на РС Сливен, с което е прекратено съдебното производство по НОХД 980/2019г. по описа на РС Сливен и делото е върнато на РП Сливен за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.

 

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                   ЧЛЕНОВЕ: