№ 36080
гр. София, 01.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РФ
като разгледа докладваното от РФ Частно гражданско дело №
20211110166054 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Ю“ ЕООД, ЕИК .............. срещу ИЛК. Т. СТ. с ЕГН
**********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата от 24.66 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №
............ от 07.05.2013 г., подновен с Допълнително споразумение от 04.07.2016 г., включваща
три стандартни месечни абонаментни такси за номера.
От изложените в заявлението обстоятелства и видно от приложените договори се
установява, че сключените с абоната договори мобилни услуги по отношение на посочената
услуга са развалени предсрочно поради неизпълнение, като заявителят – доставчик на
услугата, е начислил неустойка, съставляваща сбора от две стандартни месечни
абонаментни такси, всяка от 12.33 лева. Твърди, че така определения размер на дължимите
неустойки е в съответствие с условията на чл. 1.2, във вр. чл. 1.1. от Спогодба от 11.01.2018
г. между Комисия за защита на потребителите и „Т“ ЕАД“ – до трикратния размер на
стандартните абонаменти, с добавяне на отстъпките.
От една страна в приложените по делото договори за мобилни услуги по отношение на
посочените по-горе мобилни номера е предвидена неустойка при предсрочно прекратяване в
размер на остатъчните абонаментни такси до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, като във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент съгласно
последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на
прекратяване на договора и заплатената от потребителя при предоставянето му цена в брой
или обща лизингова цена. Подобна клауза е нищожна, тъй като излиза извън целите на
обезпечителната и санкционна функция на неустойката. На първо място, в клаузата са
посочва, че потребителят дължи обезщетение под формата на неустойка в размер на
стандартните месечни абонаментни клаузи за периода от прекратяване до изтичане на срока
на договора. Не става ясно, защо клаузата предвижда заплащане на стандартен месечен
абонамент, а не на избрания от потребителя такъв. Не е ясно и каква част от стойността на
ползваните отстъпки подлежи на връщане. Не става ясно и какви вреди цели да репарира
уговорената неустойка, тъй като нито от закон, нито от договора, може да се изведат други
вреди за доставчика на мобилната услуга при предсрочно прекратяване на договора, освен
пропускането на ползата (печалбата) от получаването на вече уговорените абонаментни
вноски за остатъка на срока на договора, но за техния размер по делото няма данни. Самите
вноски не могат да бъдат претендирани, защото е прекратена предсрочно облигационната
връзка между страните по причина на едностранното изявление на оператора. След като
последния иска и се освобождава от задължението си да престира мобилната услуга той не
може да иска заплащането на абонаментните такси, които са нейната цена, тъй като би се
обогатил неоснователно за сметка на потребителя. Последното най-ярко проличава в
частната хипотеза, когато до края на срочния договор остават три и по-малко месеца и
операторът реши да го прекрати едностранно, заради неизпълнението му от потребителя, в
които случай би имал право да получи под формата на неустойка насрещната престация без
1
да се налага да престира нищо. В настоящия случай допълнителното споразумение е
сключено на 04.07.2016 г. за срок от 24 месеца. Претендираната неустойка е начислена за
месеците 09 и 10. 2018 г. по данни в заявлението Следователно уредена по този начин
клаузата не е свързана с конкретно задоволяване на определен негативен интерес на
кредитора, а по-скоро налага усещането за произволно избрана сума с предимно и основно
наказателен характер, т.е. целяща да санкционира и обогати доставчика за сметка на
потребителя. След като потребителят се задължава да заплати необосновано висока
неустойка, която не държи сметка за обема на неизпълнение на задълженията му по
договора е налице уговорка, която пряко противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Клаузата
не е уговорена индивидуално, а е наложена от оператора с изготвения от него типизиран
договор, с оглед на което се явява нищожна - арг. ог чл. 146 ЗЗП
Ето защо и претендираното вземане за неустойка в размер от 24.66 лева противоречи
на добрите нрави и за него на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да бъде отказано
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение.
Този извод се мотивира на предварителен етап в хода на заповедното производство,
въз основа само на изложените в заявлението обстоятелства. При евентуално предявен иск
по реда на чл.415 ГПК, в хода на състезателното исково производство въпросът ще бъде
разрешен по същество, след изслушване становищата на двете страни и обсъждане на
събраните по делото доказателства.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на
Ю“ ЕООД, ЕИК .............. срещу ИЛК. Т. СТ. с ЕГН **********, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 24.66 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски № ............ от 07.05.2013 г., подновен с
Допълнително споразумение от 04.07.2016 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия по реда на чл.415 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2