П Р
И С Ъ
Д А
№
гр.
Ивайловград, 13.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският
районен съд в открито съдебно заседание на тринадесети април две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Калоян Петров
при секретаря М.Й.,
при участието на прокурор Димитър Чорбаджиев,
като разгледа докладваното от
съдията НОХ дело №
28 по описа на съда за 2016 г. на
основание НПК
П Р И С
Ъ Д И:
ПРИЗНАВА
М.Н.О. с ЕГН: **********, роден на *** ***, български гражданин, средно
образование, безработен, неженен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
29.03.2016 г. в гр. Ивайловград, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление с Наказателно постановление №
15-0276-000123/11.01.2016 г. и Наказателно постановление №
15-0276-000116/04.12.2015 г. и двете на Началника на РУ на МВР – Ивайловград,
влезли в сила на 02.02.2016 г., е извършил друго такова деяние, като е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Пежо 306” с рег. № РВ
9386 СН, без съответно свидетелство за управление, за което и на основание чл.
343в, ал. 2, във вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от 1 /една година/ и „ГЛОБА” в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години.
На
основание чл. 67, ал. 3 НК ПОСТАНОВЯВА през тригодишният изпитателен срок
пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - задължителни периодични срещи на
М.Н.О., със снета по-горе самоличност, с
пробационен служител.
Присъдата
може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок пред ХОС, считано от днес.
Районен съдия:
МОТИВИ: НОХД
№ 28/2016 г.
Подсъдимият М.Н.О. е обвинен в извършване
на престъплениe по чл. 343в, ал. 2 от НК, за това, че на 29.03.2016 г. в
гр. Ивайловград, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с Наказателно постановление № 15-0276-000123/11.01.2016 г. и
Наказателно постановление № 15-0276-000116/04.12.2015 г. и двете на Началника
на РУ на МВР – Ивайловград, влезли в сила на 02.02.2016 г., е извършил друго
такова деяние, като е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
“Пежо 306” с рег. № РВ 9386 СН, без съответно свидетелство за управление.
Районния
прокурор поддържа внесеното обвинение.
В
съдебно заседание подсъдимият не дава обяснения. Моли за минимално наказание.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Подсъдимият
е от гр. Ивайловград и многократно е наказван по административен ред за
нарушения на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, видно от Справка за
нарушител/водач.
На
04.12.2015 г. Началника на РУ на МВР – Ивайловград издал срещу подсъдимия
Наказателно постановление № 15-0276-000116, за две нарушения, включително за
това, че на 25.10.2015 г. е управлявал в гр. Ивайловград лек автомобил, след
като свидетелството за управление на моторно превозно средство му е отнето по
реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП, тоест управлявал е без да притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство, като на основание чл. 177, ал. 1, т.
2, пр. 2 ЗДвП му е наложил административно наказание “Глоба” в размер на 100
лева. Постановлението било връчено на подсъдимия на 25.01.2016 г. и е влязло в
сила на 02.02.2016 г..
На 11.01.2016
г.. Началника на РУ на МВР – Ивайловград издал срещу подсъдимия и Наказателно
постановление № 15-0276-000123 г., за няколко нарушения, включително за това,
че на 29.12.2015 г. е управлявал на път II-59 лек
автомобил, след като свидетелството за управление на моторно превозно средство
му е отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП, тоест управлявал е без да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, като на основание чл.
177, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП му е наложил административно наказание “Глоба” в
размер на 100 лева. Постановлението било връчено на подсъдимия на 25.01.2016 г.
и също е влязло в сила на 02.02.2016 г..
Въпреки,
че бил наказан по административен ред за управление на моторно превозно средство
без съответно свидетелство за управление, на 29.03.2016 г., преди да е изтекла
една година от наказването му с посочените наказателни постановления №
15-0276-000123/11.01.2016 г. и № 15-0276-000116/04.12.2015 г., подсъдимият
отново решил да управлява моторно превозно средство, без да има свидетелство за
управление.
Качил
се на лек автомобил “Пежо 306” с рег. № РВ 9386 СН и започнал да го управлява в
гр. Ивайловград по ул. „Капитан Петко Войвода”, където, около 22.00 часа бил
спрян от полицейските служители – свидетелите К. и А., изпълняващи патрулно
постова дейност. Подсъдимият не спрял на посоченото място, а на паркинг пред
жилищен блок.
При
извършената проверка свидетелите констатирали, че автомобилът се управлява от
подсъдимия, който не представил свидетелство за управление на моторно превозно
средство. При проверка в информационните масиви на МВР, свидетелите установили,
че подсъдимият не е правоспособен водач – не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство, тъй като му е отнето. В РУ на МВР,
където подсъдимият бил отведен, дошъл свидетелят Койчев – инспектор „Пътен
контрол”, който установил, че подсъдимият е наказван с посочените две
наказателни постановления за управление на МПС без свидетелство за управление.
За констатираното ново управление без свидетелство за управление, свидетелят
съставил срещу подсъдимия Акт за установяване на административно нарушение № 35/2016
г. от 29.03.2016 г..
От Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 15-0276-000006 от
08.07.2015 г. на Началника на РУ на МВР - Ивайловград, връчена на подсъдимия на
30.07.2015 г., се установява, че на подсъдимият е отнето свидетелството за
управление на моторно превозно средство до заплащане на дължима глоба.
От
справката за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан, но с Решение
№ 8 от 11.03.2016 г. по АНД № 91/2015 г. на РС – Ивайловград, в сила от
29.03.2016 г. /деня на извършване на деянието по настоящото дело/, е освободен
от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание
”Глоба” в размер на 1000 лева, за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
От Характеристика
се установява, че подсъдимият няма негативни характеристични данни.
От
декларация за семейно и материално положение и имотно сътояние се установява,
че подсъдимия има лек автомобил.
Тази
фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от доказателствата събрани в
съдебното производство.
Така по описания по-горе начин подсъдимият О.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на текста на
чл. 343в, ал. 2 от НК, а именно на на 29.03.2016 г. в гр. Ивайловград, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с
Наказателно постановление № 15-0276-000123/11.01.2016 г. и Наказателно
постановление № 15-0276-000116/04.12.2015 г. и двете на Началника на РУ на МВР
– Ивайловград, влезли в сила на 02.02.2016 г., е извършил друго такова деяние,
като е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Пежо 306” с рег. №
РВ 9386 СН, без съответно свидетелство за управление.
Отнемането
на свидетелството за управление на моторно превозно средство, като принудителна
административна мярка, съгласно практиката на ВКС, е равносилно на липса на
свидетелство.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е
съзнавал, че не притежава свидетелство за управление на МПС, че преди по-малко
от два месеца е бил наказан по административен ред с наказателно постановление
за управление на МПС без свидетелство за управление и въпреки това решил и е
управлявал моторно превозно средство, целейки извършване на престъплението.
При
определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни принципа
– законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени следното:
-
обществената опасност на деянието е от ниска степен, типична за този вид
престъпления;
-
обществената опасност на извършителят е от ниска степен с оглед липсата на
осъждания.
Отегчаващи
вината обстоятелства - многократните му нарушения на Закона за движението по
пътищата, за които е наказан по административен ред, включително по реда на чл.
78а НК. Извършването на деянието непосредствено след наказването му с Решение №
8 от 11.03.2016 г. по АНД № 91/2015 г. на РС – Ивайловград, и в деня на
влизането му в сила.
Смегчаващи
вината обстоятелства - доброволните самопризнания и оказаното съдействие на
разследващите органи за разкриване на обективната истина, семейното и
материалното му положение. Не е причинено пътно-транспортно произшествие. Не са
увредени физически лица и не са причинени материални вреди.
Мотивите
за извършване на деянието – незачитане на правовия ред и особено на правилата
за движението по пътищата.
За
деянието по чл. 343в, ал. 2 НК, законът е въвел наказание „Лишаване от свобода”
за срок от една до три години и заедно с него наказание „Глоба” в размер от 500
до 1200 лева.
Предвид
изложеното и като се съобрази с нормата на чл. 54 НК, Съдът намира, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание "Лишаване от свобода" и
наказание „Глоба”, като с оглед характера на извършеното, личността на
подсъдимия, смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за
деянието и за постигане целите на лична и генералната превенция, следва да се
определят и наложат наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1
година и „Глоба” в размер на 500 лева.
Тъй
като така определеното наказание "Лишаване от свобода" е за срок от 1
година, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправяне на
подсъдимия не е необходимо да се изтърпява наказанието, изпълнението на същото
следва да се отложи за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Съгласно
чл. 67, ал. 3 НК, когато отложеното наказание "Лишаване от свобода" е
не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една от пробационните мерки
по чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4 през изпитателния срок. Граматическото тълкуване на
текста, води на извод, че пробационната мярка се налага за времето на целия
изпитателен срок и не може да бъде с продължителност по-малка от изпитателния
срок. Това следва и от обстоятелството, че изпиталния срок, съгласно чл. 66,
ал. 1 НК може да бъде до 5 години, а пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т.
1 - 4 42а, ал. 2, т. 1 - 4 са с максимална продължителност 3 години /чл. 42а,
ал. 3, т. 1 НК/, но само когато се налагат като съдържание на наказанието
"Пробация". Когато се налагат не като наказание, а като мярка за
контрол, въздействие и превъзпитание спрямо условно осъдения, се прилага срока
по чл. 67, ал. 3 НК - "през изпитателния срок", тоест целия определен
с присъдата изпитателен срок, който съгласно чл. 66, ал. 1 НК е от три до пет
години. В този смисъл нормата на чл. 67, ал. 3, във вр. с чл. 66, ал. 1 НК,
относно срока на пробационната мярка през изпитателния срок, се явява специална
по отношение на нормата на чл. 42а, ал. 3, т. 1 НК.
Съдът
намира, с оглед установеното поведение на подсъдимия към упорито незачитане на
Закона за движението по пътищата и липсата на превантивен ефект на наложените
му до сега наказания, че за постигане на целите на личната и генералната
превенция и по конкретно за постигане превъзпитание на подсъдимия към спазване
на закона и предотвратяване извършването на подобни престъпни деяния от него
или други лица, и на основание чл. 67, ал. 3 НК, следва да се постанови през
изпитателния срок от 3 години, пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК -
задължителни периодични срещи на подсъдимия с пробационен служител.
Съдът
счита така определеното наказание на по вид и размер за справедливо, съобразено с извършеното и
отговарящо на целите на личната и генерална превенция.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: