Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр.Велико
Търново, 19.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на трети май две хиляди двадесет
и трета година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
171 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2023 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на АД
„Електроразпределение Север“ с адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл.
Варненчик“ № 258 против
Заповед № ДК-02-ВТ-1 / 28.02.2023г. на Началника на
Регионална дирекция за Национален строителен контрол гр.Велико Търново, с която
е разпоредено на основание чл. 225, ал.1 от ЗУТ да се премахне незаконен строеж
„Разпределителна касета и ел. проводник НН от разпределителна касета до стълб в
уличната регулация на ул.“Опълченска“, намиращ се : разпределителна касета – на
северната фасада на сграда с идентификатор 10447.508.214.1 по КК и КР на
гр.Велико Търново, с административен адрес ул.“Опълченска“ № 58 и трасе на
ел.проводник – от касетата по северната и западната фасада на сградата,
въздушно през ул.“Опълченска“ до стълб в уличната регулация.“ В жалбата се твърди, че оспорения акт е
издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Изложени са доводи за липсата на безспорно установена година на извършване на
строежа, като се твърди, че кабелът е положен преди 1962г. и през 1984г. е
извършен основен ремонт, поради котето и разпоредбите на Закона за паметниците
на културата и музеите са неприложими, като несъществуващи към момента на
изграждане на мрежата. Отделно се претендира търпимост на строежа. Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната
страна изразява становище за неоснователност на жалбата като
излага доводи за недоказаност на претендираната 1962г. на извършване на
строежа. Моли за отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна С.И.Б.
в писмено становище заявява неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето
й.
Заинтересованата страна И.А.А.
моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед № ДК-02-ВТ-1 / 28.02.2023г. на Началника на Регионална
дирекция за Национален строителен контрол гр.Велико Търново, с която е
разпоредено на основание чл. 225, ал.1 от ЗУТ да се премахне незаконен строеж „Разпределителна
касета и ел. проводник НН от разпределителна касета до стълб в уличната
регулация на ул.“Опълченска“, намиращ се : разпределителна касета – на
северната фасада на сграда с идентификатор 10447.508.214.1 по КК и КР на
гр.Велико Търново, с административен адрес ул.“Опълченска“ № 58 и трасе на
ел.проводник – от касетата по северната и западната фасада на сградата, въздушно
през ул.“Опълченска“ до стълб в уличната регулация.“
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Във връзка с постъпила жалба от
заинтересованите лица от РДНСК Велико Търново е извършена проверка за наличието
на незаконен строеж. При проверката на място е установено, че от съществуващ
трафопост, намиращ се на паркинга на хотел „Янтра“ е прокаран въздушно усукан
ел.проводник ниско напрежение, който достига до
кабелна разпределителна касета тип ШК, монтирана на северната фасада на
сграда с идентификатор 10447.508.214.1 по КК и КР на гр.Велико Търново, с
административен адрес ул.“Опълченска“ № 58. От касетата кабелът преминава по
северната и западната фасада на сградата, след което въздушно над
ул.“Опълченска“ до стълб на отсрещната страна в уличната регулация. За
проверката е съставен Констативен протокол на 11.08.2022г., в който е вписано и
липсата на представени документи относими към прокарването на електрическия
кабел, монтажа на електромерното табло и разпределителната касета. От АД „Електроразпределение Север“
са изискани документи за строежа, като с писмо от 30.08.2022г. са представени Протокол
за изнесено табло на граница собственост от 01.04.2021г., протокол за приемане
и установяване годността на обект, съставен от служители на дружеството, списък
на вложените материали и счетоводно извлечение за завеждане на актива на
31.12.2000г. По повод допълнително искане с писмо от 05.10.2022г. дружеството
представя счетоводно извлечение за отразяване на актива /идентично с вече
представеното/. Дадено е обяснение, че електромерното табло на фасадата на
къщата на адрес гр.Велико Търново, ул.Опълченска № 58 е монтирано през 1999г.
по договор за ново присъединяване на клиент на електроразпределителната мрежа,
но дружеството не разполага с документи за монтаж, тъй като базата му данни е
от 2006г. С писмо от 10.11.2022г. от дружеството е представена декларация от
началник отдел, че разпределителната касета, монтирана на фасадата на сградата
е монтирана преди 1995г.
От главния архитект на Община Велико Търново е депозирано
писмено становище на 29.12.2022г., строежът „монтаж на разпределителна кутия“
не може да бъде определен като търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на
ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.
Съставен Констативен акт № 1-НИ /
06.01.2023г., в който е описан строежа, като негов възложител е посочено АД „Електроразпределение Север“,
вписана е липсата на представени строителни книжа, посочено е извършването на
строежа преди 1995г., местонахождението му на територията на групова недвижима
културна ценност и определянето му като трета категория. Изискана е информация
от Община Велико Търново за наличието на образувани производства по реда на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, която в писмо от
28.02.2023г. отговаря, че липсват такива производства.
Въз основа на установеното Началника
на РДНСК Велико Търново издава оспорената пред съда заповед, като намира
наличието на основания по чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж
по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от същия закон.
В хода на съдебното производство жалбоподателя представя нови писмени
доказателства – работен проект на Кабелна мрежа НН по ул.“Опълченска“ в
гр.Велико Търново, одобрена от директор на Енергоснабдяване през 1966г., скица
на мрежата, одобрена на 03.05.1966г. от директор на Енергоснабдяване, проектосметна
документация на основен ремонт на кабелна мрежа на ул.“Опълченска“ в гр.Велико
Търново от 1984г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган съгласно представената
Заповед № РД-13-047 / 04.02.2022г. на Началника на Дирекция за Национален
строителен контрол.
Оспорвания административен акт е издаден в писмена форма,
съдържа изискуемите реквизити – издател, адресат, установени факти и правна
квалификация, поради което и липсва формално основание за отмяната му.
Не
се спори между страните относно съществуването на описания в заповедта строеж и
неговите характеристики. Спорните въпроси са относно наличие на строителни
книжа за прокарване на мрежата и годината на построяването му, респективно
приложимост на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.
Наличието
на строителни книжа за строежа се навежда за първи път пред съда с
представянето на работен проект на Кабелна мрежа НН по ул.“Опълченска“
в гр.Велико Търново, одобрена от директор на Енергоснабдяване през 1966г. и
скица на мрежата, одобрена на 03.05.1966г. от директор на Енергоснабдяване. При
съпоставка на тези документи и процесния строеж, съдът намира, че проектът за
кабелна мрежа не обхваща въздушния кабел и разпределителната касета на
сградата, предмет на оспорената заповед. Видно от обяснителната записка на
проекта той обхваща демонтаж на съществуваща въздушна мрежа по ул.“Опълченска“,
кабелна мрежа за битови нужди, радиофикация и кабелна мрежа за улично
осветление. Предвиден е демонтаж на съществуващата въздушна кабелна мрежа, като
се запазва кабелът за улично осветление и се изгражда нова кабелна мрежа за
битови нужди. При изграждането на новата кабелна мрежа за битови нужди се
предвижда от трафопоста „балкантурист“ / до хотел Янтра понастоящем/ да излизат
два кабела – единия захранва ресторант Балкантурист, а втория останалите
абонати. Полагането на кабелите е в изкоп – върху пясъчна подложка от 10 см.,
като отново се покрие с пясъчен пласт от 10 см. и върху него фабрични пресовани
тухли, накрая да се засипе с пръст, като се трамбова добре, след което ще се
възстановят тротоарите и уличната настилка. Това описание на мястото на
полагане на кабела води до извод, че той не е въздушен, а подземен, поради
което и не отговаря на описания в констативния акт строеж – кабел от трафопост,
прокаран въздушно до разпределителна кутия. Захранването на срещуположната
страна също е описано подробно – от ламаринен шкаф ще излиза един кабелен
извод, който по стената ще навлезе в газова тръба, като накрая ще завърши с
кабелна глава прикрепена към чугунена кутия. В процесния строеж липсва както
газова тръба, така и чугунена кутия. По отношение на кабелната мрежа за
уличното осветление е посочено, че той ще се положи в същия изкоп за битови
нужди, с изключение на някои отклонения, за които ще се прави отделен изкоп.
Следователно мрежата за захранване на уличното осветление е предвидено да бъде
подземна, а не въздушна.
Нито в
обяснителната записка, нито в скицата на мрежата е предвидено откритото на
място свързване – от трафопост до разпределителна кутия и до стълб за улично
осветление. Предвидената за изграждане през 1966г. мрежа включва два
самостоятелни кръга /за улично осветление и за битови нужди/, които започват от
един и същ трафопост и се изграждат подземно.
Крайния извод на
настоящия състав е, че представените с жалбата писмени доказателства за
изграждане на електрически мрежи на ул.“Опълченска“ в гр.Велико Търново не
обхващат строежа, предмет на оспорената заповед и следователно не представляват
строителни книжа, годни да удостоверят законността именно на този строеж.
Развитата теза
за съществуването на процесния строеж преди 1966г. поради отразен в обяснителната
записка демонтаж на съществуваща въздушна ел. мрежа е в противоречие с
твърдението за наличие на редовни строителни книжа за ремонт на мрежата през
1966г. Ако предвижданията от 1966г. са осъществени, то след тази година цялото
електрозахранване на улицата /битово и улично осветление/ е единствено подземно
и не следва да съществува въздушно поставени ел.кабели – следователно процесния
строеж е в отклонение от строителните книжа. Ако предвижданията от 1966г. не са
осъществени и не е извършен демонтаж на съществуващата въздушна мрежа, то
тогава липсват данни за законно изграждане на тази въздушна мрежа и наличието
на процесното отклонение в документацията на същата. Следователно и
съществуващата преди 1966г. мрежа е без строителни книжа, съгласно материалите
по делото.
В тази връзка и
претенцията на жалбоподателя, че не са изследвани предпоставките за търпимост
на строежа по действащите към момента на построяването му правила поради
несъобразяване с изграждането на мрежата през 1966г. и преди 1966г. са неоснователни.
За административния орган от една страна не е възникнало задължение да изследва
това обстоятелство, тъй като пред него не са навеждани твърдения и не са
представяни доказателства за изграждане на процесния строеж през 1966г. или
преди това. Единствено е налице декларация за строеж „Разпределителна кутия“
преди 1999г. Следователно правилно органът е приел, че към 1999г. строежът е
наличен и предмет на проверката му е съответствието му с правилата за
строителство през този период. Не е възможно да бъдат изследвани правилата на
строителство неограничено назад във времето – например от момента на
електифициране на гр.Велико Търново. След като самият възложител не може да
удостовери годината на построяване на обекта, то административния орган правилно
приема посочената в декларацията година като първата, през която дружеството
може да индивидуализира собствеността си и съответно това е годината на
строежа.
От друга страна,
както вече бе отбелязано, представените пред съда технически документи не удостоверяват
наличието на процесната мрежа през 1966г. и преди това, поради което и липсва
нарушение от страна на административния орган, изразяващо се в липсата на
проверка на съответствието на строежа с нормативите заложени в Закона за
плановото изграждане на населените места. След като и в настоящото производство
не се установява по безспорен начин момента на извършване на строителството на
процесния строеж, то и съда не следва да извършва допълнителна проверка за
наличието на предпоставките за търпимост на строежа.
По
изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена при спазване
на процесуалните правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора основателни се явяват исканията на ответника и
заинтересованата страна за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на АД
„Електроразпределение Север“ с адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл.
Варненчик“ № 258 против Заповед № ДК-02-ВТ-1 / 28.02.2023г. на Началника
на Регионална дирекция за Национален строителен контрол гр.Велико Търново, с
която е разпоредено на основание чл. 225, ал.1 от ЗУТ да се премахне незаконен
строеж „Разпределителна касета и ел. проводник НН от разпределителна касета до
стълб в уличната регулация на ул.“Опълченска“, намиращ се : разпределителна
касета – на северната фасада на сграда с идентификатор 10447.508.214.1 по КК и
КР на гр.Велико Търново, с административен адрес ул.“Опълченска“ № 58 и трасе
на ел.проводник – от касетата по северната и западната фасада на сградата,
въздушно през ул.“Опълченска“ до стълб в уличната регулация.“
ОСЪЖДА АД „Електроразпределение Север“ с адрес на управление
гр.Варна, бул.“Вл. Варненчик“ № 258 да заплати на Дирекция за национален
строителен контрол гр.София сумата от 100лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА АД „Електроразпределение Север“ с адрес на управление гр.Варна,
бул.“Вл. Варненчик“ № 258 да заплати на И.А.А. ЕГН ********** *** сумата от 1 250лв. / хиляда двеста и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: