Р Е Ш Е Н
И Е
№
17.03.2021г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА
КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора
Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15825/2019г. по описа
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Ц.Г.П., ЕГН **********, като майка и законен представител на Р.С.И.,
ЕГН ********** и двете с адрес ***8, срещу
П.Н.С., ЕГН ********** и С.С.И., ЕГН ********** ***,
с иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следните недвижими имоти: сгради
с идентификационни № № ...... по КККР на с. Т., обл.
Варна, ул.“С.К.С.“№4;
Ищецът основава исковата
си молба на следните твърдяни факти и обстоятелства: Твърди, че на 28.09.2018г. С.И. продала на
внучката си - Р.И., представлявана от своята майка и законен представител Ц.П.,
самостоятелен обект в сграда с идентификационен №72709.501.542.1.1 по КККР,
одобрен със заповед РД18-29/23.04.2015г. на изп.
директор на АГКК, с предназначение самостоятелен обект – жилище, апартамент, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор №72709.501.542, с адрес с. Т., област Варна, ул. С.К.С. №4, ет.1,
ап.1, състоящ се от две стаи, дневна с ниша, антре, хол, баня - клозет, с площ
от 87кв.м, съгласно данъчна оценка на имота, с брой нива на обект 1, стар
идентификатор – няма, при граници по КС съседни самостоятелни обекти в
сградата: над обекта – 72709.501.542.1.2, заедно с ½ идеална част от
общите части на сградата и от правото на строеж, както и ½ идеална част
от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор №72709.501.542 по
КККР одобрени със заповед РД18-29/23.04.2015г. на изп.
директор на АГКК с площ от 633кв.м по кадастрална скица, а по предходен
документ за собственост 628кв.м, с адрес с. Т., област Варна, ул. „С.К.С.“ №4,
с трайно предназначение на територията -
урбанизирана и начин на трайни ползване – ниско застрояване, номер по предходен
план 542, кв.22, парцел VI, при съседи: 72709.501.546; .......като продавачът С.И.
си запазила право на ползване върху ⅔ идеални части от гореописаните
имоти и запазила за сина си И.И.правото последният да
ползва останалата ⅓ идеална част от гореописаните имоти, въз основа на
НА№127, том LXIX, дело №14965/2018г. Твърди, че другата идеална част от ПИ с ид. №72709.501.542 е собственост на П.С., въз основа на НА
№ 62, том L, дело №12177/2007г., ведно с втори етаж от жилище - апартамент, находящ се в сграда 1 в ПИ с ид.
№72709.501.542, с адрес с. Т., област Варна, ул. „С.К.С.“ №4. Сочи, че върху съсобствения им ПИ с ид.
№72709.501.542 има изградени още няколко сгради, а именно процесните
с идентификационни №№ ...... по КККР
на с. Т., обл. Варна, у.“С.К.“№4, които страните не
могат да поделят доброволно. Твърди, че сгради с ид.
№№..........са построени от С.И.,
съответно през 1972г. и 1974г., а
тази с № 72709.501.542.7 през 1979г. от Н.П. - баща на ответника. Моли за уважаване на
исковата претенция.
В срока за отговор по
реда на чл.131 ГПК ответникът П.С. е подал
отговор, с който оспорва иска, като неоснователен. Оспорва твърдението, че
сграда с идентификационен №72709.501.542.3
е построена от С.И. през 1974г. Твърди, че същата е построена през 2006г.
от сина на С.И. - Ивайло Илиев. Към момента на построяването й ПИ № 72709.501.542 бил съсобствен
между С.И. и Х.П.. Сградата била изградена незаконно, без необходимите
разрешения за това. Така на практика възникнала съсобственост между С.И. и Х.П..
Впоследствие с НА от 13.06.2007г. Х. П. прехвърлила на сина си - П.С. ПИ № 72709.501.542, втори етаж и ½ ид.ч. от ПИ 72709.501.542, т.е. по този начин
ответникът придобил и ½ ид.ч. и от незаконната
постройка с идентификационен №72709.501.542.3.
Твърди, че към датата на
завеждане на иска постройката е съсобствена между
него и Ст. И.. По отношение на останалите три сгради: оспорва датата на
построяването за тези с №№72709.501.542.6;
72709.501.542.8, а по отношение и на трите, а именно: 72709.501.542.6 /едофамилна жилищна сграда/;
72709.501.542.7 /гараж/ и 72709.501.542.8, твърди, че се е снабдил с
констативни НА през 2019г.
След
конституирането й служебно от съда и в
срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът С.И. е подала отговор, с
който счита така предявения иск за допустим и основателен. Не оспорва, че на
28.09.2018г. е сключила с Р.И., чрез нейната майка и законен представител - Ц.П.,
договор за покупко – продажба на НИ, описан в НА
№127, том LXIX, дело 14965/2018г., със запазване право на ползване върху
⅔ ид.ч. от тях и ⅓ за сина й – Ивайло
Илиев. Твърди, че сграда с идентификатор 72709.501.542.3, ползвана като склад, е
построена от нея през 1974-1975г. и се ползва от нея със съгласието на
членовете на семейството й. През годините били извършвани частични
реконструкции и ремонти на сградата. Оспорва правото на собственост на П.С. по
отношение на тази сграда. Твърди, че сграда с идентификатор 72709.501.542.6 е строена през 1972г. от нея, като се
е ползвала от родителите й за основно жилище до смъртта им – баща й Слави
починал 1998г., а майка й Милка – 2010г. През годините сградата била
ремонтирана и реконструирана. Твърди, че сграда с идентификатор 72709.501.542.7 е построена през 1979г. от Н.П.,
ползвала се е като гараж от него, а впоследствие и от Х.П. и П.С.. Твърди, че
сграда 72709.501.542.8 е строена от
нея и се е използва от нея, вкл. и от родителите й до смъртта им.
Предназначението на сградата било стопанска постройка, а през годините били
извършвани частични ремонти и реконструкция на сградата. Оспорва ответникът П.
Славово да е собственик на сгради с
идентификатор 72709.501.542.6 и 72709.501.542.8 на соченото от ответника основание давностно
владеене от майка му за периода 1990г.-2007г. и след това от него до настоящия
момент.
В о.с.з., страните поддържат заявените с исковата
молба и отговорите становища.
Съдът, като
прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от НА за продажба на недвижим имот №175, том IV, рег. №11697, дело №761/2018г.,
вписан в служба по вписвания с вх.рег.№26841/28.09.2018г., акт №127, том LXIX, дело 14965/2018г., на нотариус Д.Шарабански, с район на действие РС – Варна, С.С.И. е продала на Р.С.И., чрез нейната майка и законен
представител - Ц.П., недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с №72709.501.542.1.1 по КККР, одобрен със заповед РД18-29/23.04.2015г. на изп. директор на АГКК, с предназначение самостоятелен обект
– жилище, апартамент, находящ се в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор №72709.501.542, с адрес с. Т.,
област Варна, ул. С.К.С. №4, ет.1, ап.1, състоящ се от две стаи, дневна с ниша,
антре, хол, баня - клозет, с площ от 87кв.м, съгласно данъчна оценка на имота,
с брой нива на обект 1, стар идентификатор – няма, при граници по КС съседни
самостоятелни обекти в сградата: над обекта – 72709.501.542.1.2, заедно с
½ идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж, както
и ½ идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор №72709.501.542 по КККР одобрени със заповед РД18-29/23.04.2015г.
на изп. директор на АГКК с площ от 633кв.м по
кадастрална скица, а по предходен документ за собственост 628кв.м, с адрес с. Т.,
област Варна, ул. „С.К.С.“ №4, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайни ползване –
ниско застрояване, номер по предходен план 542, кв.22, парцел VI, при съседи:
72709.501.546; .......като продавачът С.И. си запазила право на ползване върху
⅔ идеални части от гореописаните имоти и запазила за сина си - И.И.правото последният да ползва останалата ⅓ идеална
част от гореописаните имоти.
Видно от НА за собственост №130/11.06.1990g., том VI, дело3014/90г., Х.П. е призната за собственик на 314кв.м ид.части от дворно място, находящо
се в с. Т., област Варна, ул. С.К.С. №4, заедно с втори жилищен етаж от жилищна
сграда, състоящ се от външно стълбище , входно антре, дневна с ниша, две стаи и
баня- тоалет.
Видно от НА за покупко –
продажба на НИ №22, том II, рег. №4407, дело 182/2007г., вписан
в служба по вписвания с вх.рег. №16203/13.06.2007г., акт № 62, том L, дело
№12177/2007г., на Н.Ж.К., с район на действие РС – Варна, Х.П. е продала на П.С. недвижим имот, находящ се в с. Т., област Варна, ул. С.К.С. №4, представляващ
втори жилищен етаж от жилищна сграда, състоящ се от външно стълбище , входно
антре, дневна с ниша, две стаи и баня- тоалет, заедно с 314кв.м ид. части от дворното място, в което е построена сградата и
съставляващо ПИ VI-542.
Видно от билет №1038 за строеж в гр. Варна, издаден от
архитект , район М., вх.№4183/14.08.1968г., на Слави Колев е позволено да
построи жилище на един етаж, ведно с приземен етаж.
Видно от заявление, вписано в книгите за вписвания на
07.09.1979г., том III, №182, вх. регистър 2947, С.И. е отстъпила на брат си – Н.П.
право на строеж върху дворно място от 314кв.м, съставляващо парцел VI, имот пл. №131, кв. 23 по плана на село Т., ул. С.К.С.
№4.
Видно от НА за собственост на недвижим имот, придобит
по давност №86, том I, рег.№1591, дело 67/2009г., вписан в служба вписвания
вх. рег.№9558/19.04.2019г., акт №105, том XXVI, дело №5555/2019г. на нотариус
Жельо Костов, с район на действие РС – Варна, П.С. е признат за собственик въз основа на давностно владеене на НИ, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
72709.501.542.6 и гараж с идентификатор 72709.501.542.7, с адм.
адрес село Т., ул. С.К.С. №4.
Видно от разрешение за строеж №165, издадено от техн. служба – район М., с вх.№4251/29.08.1979г. на Н.П. е
разрешено да построи гараж.
Видно от НА за собственост на недвижим имот, придобит
по давност №7, том II, рег.№3717, дело 160/2019г., вписан в служба
вписвания вх. рег.№22098/23.08.2019г., акт №100, том LXI, дело №13327/2019г. на нотариус
Жельо Костов, с район на действие РС – Варна, П.С. е признат за собственик въз основа на давностно владеене на НИ, лятна кухня с идентификатор
72709.501.542.8, с адм. адрес село Т., ул. С.К.С. №4.
Видно е от Удостоверение за наследници
изх.№АУ019398/18.02.2013г., че Милка Димитрова Колева е починала на 29.01.2010г.
и е оставила за свои наследници по закон – С.И. дъщеря и Н.П. – син.
От приобщеното по делото заключение на изготвената СТЕ, което съдът кредитира в неговата
цялост, като компетентно и обосновано и неоспорено от страните, вкл. и от
обясненията на експерта, дадени непосредствено пред настоящия състав се
установява следното:
Сграда с ид. № 72709.501.542.3, представлява едноетажна масивна
сграда, част от която представлява пристройка към основната жилищна сграда в
имота с идентификатор 01. Изградена е по кадастралните
граници с ПИ с ид. 72709.501.543 и 72709.501.986 -
улица.Основи - бетонни, носеща конструкция ст.бетонна, стени - итонг, покривна конструкция - дървена едноскатна
с покритие от рулонна хидроизолация. Първоначално
сградата била използвана за гараж, а на по-късен етап преустроена в склад.
Състои се от едно основно помещение, в което е обособено помещение за санитарен
възел, без в последното да е изградена ВиК
инсталация. ЗП по КК -51кв.м. Сградата не е отразена в предходни планове. В
плана от 1992г. на с . Т. на мястото на сградата е имало малка сграда, чийто инициали не личат на
плана, със ЗП около 8кв.м., която е съборена и на нейно място е построена
сегашната сграда. Най-вероятното предназначение на съборената сграда е
работилница или търговска сграда, тъй като тя също граничи с уличната
регулация. За старата и за сегашната сгради вещото лице не е открило строителна
документация. Според експертът не може да бъде установена точната година на
изграждане на сградата, но със сигурност това е след 1992г. В откритото съдебно
заседание експертът поясни, че е
възможно изграждането на обекта да е
през 2006г., предвид, че строителния материал итонг
възниква на пазара след 2000г.
По отношение на сграда с ид. № 72709.501.542.6, представляваща
едноетажна масивна жилищна сграда, изградена по кадастралната граница с ПИ с ид. 72709.501.541., същата е с основи бетонни, стени-
тухлени, покривна конструкция дървена скатна с
покритие от керемиди, а на входното антре - ст.бет.
плоча. Според вещото лице сградата е отразена за първи път в плана от 1992г.
като пМЖ (едноетажна полумасивна
жилищна сграда) със ЗП ~ 38 кв.м. Експертът е достигнал до
извод, съобразявайки се и с приложеното
на л.66 от делото заявление, че вероятната
година на изграждане на тази сграда е в периода 1979-1980г. След 1992г. към сградата било
изградено входното антре. ЗП по КК - 39 кв.м., а по мярка от място - 43м2. Вещото лице е констатирало,
че в сегашния си вид сградата се състои от: входно антре, коридор, баня-WC, кухня-трапезария, стая и килер така,
както е показано на приложение №3;
По отношение на сграда с ид. №72709.501.542.7, експертът е констатирал, че
същата представлява
едноетажна масивна сграда, построена по кадастралната граница с ПИ с ид. №№72709.501.541 и
72709.501.986 - улица.
Основи - бетонни,
конструкция- ст.бетонна, стени -тухлени, покривна конструкция- ст.бет. плоча с рулонна
хидроизолация. Гаражът е изграден с разрешение за строеж №165/29.08.1979г. с разрешена квадратура от 15 кв.м. Според вещото лице за първи
път гаражът е отразен в плана на с. Т.
от 1992г. като „МГ"(масивен гараж) със ЗП-25 кв.м. На по-късен етап на
гаража е направен основен ремонт, при който е излята ст.бет.
плоча, като по този начин пред него е оформен масивен навес. В сегашния си вид
гаражът е със ЗП от 37 кв.м., от които 25.70 кв.м. за гаража, а останалата площ
е за навеса. Състои се от гараж и навес;
Досежно сграда с ид. №72709.501.542.8, същата е
описана от вещото лице, като масивна едноетажна сграда, изградена на
кадастралните граници с ПИ с ид. №№72709.501.544,
72709.501.546 и
72709.501.541. Основи-
бетонни, стени- тухлени, покривна конструкция ст.бет.
плоча, върху която е изградена дървена конструкция покрита с LT ламарина. Експертът е констатирал,
че за първи път сградата е отразена в плана на с. Т. от 1992г. като „пМС" (едноетажна полумасивна
стопанска сграда) със ЗП от ~18кв.м. Не може да бъде установена точната година
на изграждане, като вероятно това е периода 1968 - 1992г. Личи, че на по-късен етап на
сградата е правен основен ремонт, след който същата се състои от: коридор, две
стаи и кухненски бокс, в дъното, на който с А1 дограма е обособена баня-WC. Сградата се ползва като лятна
кухня.ЗП по КК - 42 кв.м., а по
мярка от място - 48.60кв.м.
Експертът е констатирал още, че сгради с ид. № № 72709.501.542.6
и 72709.501.542.8 са без строителни книжа. Сграда с ид.
№72709.501.542.7 е с
разрешение за строеж, но действителната й площ е по-голяма от разрешената. За
трите сгради са издадени удостоверения за търпимост, които са приложени към
делото. Всички сгради в ПИ с ид. 72709.501.542
са сгради на основното и допълващото застрояване, които отговарят на
изискванията на т.39 от §5 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. При изготвянето
на КК на с. Т. всяка една от процесиите сгради е получила свой идентификатор по
Закона за кадастъра и имотния регистър.
По делото са разпитани допуснати свидетели в полза на всички
страни по спора.
Според показанията на св. Светослав Илиев, ценени при
условията на чл.172 ГПК, сграда 3 в процесния имот е строена от майка му – ответницата С.И.
през 1974г. и от този момент се ползва само от нея и неговото семейство. По
отношение на сграда 7, твърди, че
това е гараж, който е построен от вуйчо му – Николай С., владян е от него и се
е ползвал само от него и сина му. Сочи, че сграда 6, е построена през 1971г.
от майка му и баща му, за да могат баба му и дядо му да живеят там. Твърди, че
след смъртта на баба му през 2010г., ответникът е поискал разрешение да ползва
сградата, с цел майка му – Х.да се настани в нея. Твърди, че между страните е
имало уговорка, че П. и майка му могат да останат там 5-6 години, като всички
ремонти и подобрения оставали за тяхна сметка вместо наем. За сграда 8 свидетелят твърди, че е построена 1975-1976г.
отново от майка му и че се е ползвала, като складово помещение, вкл. от баба му
и дядо му. Сочи, че тази сграда е преустроена през 1995-1996г. за живеене от
работници, наети от майка му. Свидетелят твърди, че за сгради 6 и 8 ключове има
само П., като не са правени усилия същият да бъде изведен от там, до момент в
който семейството му разбрало за снабдяването на ответника с НА за тези сгради.
Съгласно показанията на св. Ивайло Илиев, ценени при
условията на чл.172 ГПК, сграда 3 в процесния имот е строена от майка му – ответницата С.И.
през 1974г. и е била само в нейно владение. За сграда 7, св. твърди, че гаражът е построени ползван от вуйчо му – Николай С.. За сграда 6, св.
сочи, че е построена през 1970г-1971г.
от баща му и дядо му, като баба му и
дядо му са живели там до смъртта им – последна е починала баба му през 2010г.
Твърди, че единствено баба му и дядо му са стопанисвали тази сграда. Като 95 -
96г. й бил направен ремонт. След смъртта на баба му, от есента на 2010г. сградата се ползвала от майката на П., по
негова молба. Уговорката била за стопанисване и поддръжка в рамките на 5-6
години. За сграда 8, свидетелят твърди, че е построена по искане на майка му
през 1970-72 г., и се е ползвал от дядо му и баба му, като маза. Свидетелят сочи
още, че за сграда 6 и от 2015г. П. има ключ.
Съгласно показанията на св. М.И., ценени при условията
на чл.172 ГПК, сграда 3 е склад, построен от родителите й през 1974-75г. Същата
се владее от майка й, като нейн собственик.За сграда
7 същата твърди, че е гаража на братовчед й – П.С., строен от вуйчо й. За
сграда 6, сочи, че представлява едноетажна къща, в която са живели маминка й и
дядо й, строена през 1972-1973г. На тази сграда били правени частични ремонти,
вкл. и от нейния съпруг. Твърди, че след смъртта на баба й , сградата бил
преотстъпена за ползване на вуйна й – Х.майката на П. за срок от около 5-6
години. За сграда 8, св. заявява, че
това е селскостопанска постройка, в която са гледани животни и ползвана от
възрастните. През 95-96г. е направено преустройство на сградата в лятна кухня. След смъртта на баба й и тази
сграда е била ползвана от вуйна й със същата уговорка за около 5-6 години и за
сметка на извършване на подобрения.
От разпита на св. Костадин Димитров, се установява, че
същият е съсед на страните и живее на същата улица. Твърди, че от дома си на
ул. С.К. №1 има пряк видимост към къщата на ответника. В процесния
имот сградите с номер 7,6 и 8 се ползвали само от П.. Сграда 1 се ползвала от
Ивайло, а 3 от всички , като от няколко години само от Ивайло. За сграда 6
твърди, че е строена от бащата на П. през 2007г., като лично той помгал за ремонта. Сочи, че тази сграда не е ползвана от С.И.
или децата й. За сграда 8 сочи, че е построена от П. преди 12-13години, като
преди това е била селскостопанска постройка. За сграда 3, твърди, че от 2г.
семейството на Ивайло не позволява на П. да я ползва.
От разпита на св. Стефан Трифонов, се установява, че същият
е съсед на страните и живее на същата улица с №6 от 1971г. Този свидетел
твърди, че имотът е разделен условно на две части, като лявата част се ползва
от П. и семейството му, а дясната от С. и нейните роднини. Твърди, че това е
уговорка между тях от 15години. За сграда 1, св. твърди, че е основната къща, в
която първи етаж се ползва от С. и семейството й, а втория от П.. За сграда 3,
твърди, че е изградена 2006г. и се ползва от С. и семейството й. За сграда 7
твърди, че е гараж, построен от бащата на П., който първоначално го е ползвал,
а впоследствие и ответникът след извършен ремонт. Сочи, че гаражът се е ползвал
само и единствено от П. и баща му. За сграда 6, св. сочи, че е залепена за
неговата сграда, построена от родителите на П. и поддържана от него. Сграда 8,
според този свидетел е построена от родителите на П., в първоначалния й вид,
като свинарник. Впоследствие, сградата била отремонтирана
и направена годна за живеене, като майката на П. живеела в нея. Свидетелят
твърди, че през 2007г. П. е извършил ремонт на покрива на сграда 6, като му е
предоставил керемиди. Докато баба му била жива, тя живеела в тази сграда. В
сграда 8 живеела майката на П., като прародителите на П. не били ползвали тази
сграда. След смъртта на баба му, майката на П. се преместила в сграда 6.
При така установеното съдът прави
следните правни изводи:
В
производството по допускането на делбата съдът изследва наличието на няколко
предпоставки: наличието на съсобственост между съделителите
върху имуществото, предмет на делбата, основанието на което същата е
възникнала, като следва да се произнесе за това между кои лица и за кои имоти
ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител.
Настоящият състав на съда намира, че ищцата Р.И.
няма права върху сградите предмет на делбата, тъй като от приобщения по делото
нотариален акт от 28.09.2018г. безспорно се установява, че същата е придобила единствено
право на собственост само върху самостоятелен обект в сградата с идентификатор №72709.501.542.1.1,
ведно с ид. част от поземлен имот с идентификатор №72709.501.542.
В същото време към момента на покупко – продажбата - 28.09.2018г., процесните сгради с
идентификатори №№ 72709.501.542.3, 72709.501.542.6, 72709.501.542.7 и
72709.501.542.8 вече са съществували/ което се установява, както от писмените,
така и от гласните доказателства/, но не са били предмет на покупко-продажбата
от 28.09.2018г., поради което те не са придобити от ищцата чрез сделката с праводателката й - С.С.И..
По отношение
на събраните гласни доказателства посредством разпит на двете групи свидетели:
съдът счита, че показанията на Светослав Илиев, И.И.и
М. Михайлова, в хипотезата на чл.172 ГПК
не следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост, респ. досежно фактите, за
които свидетелстват за годините на строежа
на сгради с идентификатори №№ 72709.501.542.3, 72709.501.542.6, 72709.501.542.8,
както и кога и от кого са осигурени средства за строежа им. Това е така, защото
същите очевидно са заинтересовани от изхода на спора, като деца на ответницата С.
Иванов, а Р.И. – и дъщеря на Светослав. Показанията на свидетелите Костадин
Димитров и Стефан Трифонов, от друга страна следва да се ценят в цялост, като
последователни и кореспондиращи със съвкупния доказателствен
материал. Съдът взе предвид още и обстоятелството, че Светослав Илиев не живее
в с.Т. от 1997г., а М. Михайлов от 1985г., докато Костадин Димитров и Стефан
Трифонов живеят на същата улица от дълги години /Трифонов от 1971г./ и имат преки наблюдения
върху процесните сгради.
По отношение
на сграда с идентификатор 72709.501.542.3:
от обясненията на вещото лице, дадени непосредствено пред съда в о.с.з. се
установи, че същата е построена след 2000г. предвид използвания строителен
материал – „итонг“. Експертът сочи, че е възможно
същата в действителност да е строена 2006г. поради горните съображения. От показанията
на свидетелят Костадин Димитров се установи, че сграда № 3 е построена преди
около 10-12 години и същата се е ползвала от всички страни по делото, като от
около 2 години само и единствено от
Ивайло. От показанията на Стефан Трифонов се установи, че сграда №3 е изградена
от итонг през 2006г. Този свидетел сочи, че помни
годината поради лично събитие в живота си.
При така
събраните доказателства се установява, че сграда 3 е съсобствена
между С.С.И. и П.Н.С. при равни квоти предвид, че
ответницата И. и Х.Пелагиева П. са били съсобственици
на поземления имот към вероятната година на построяване на сграда №3 - 2006г. С
нотариален акт от 13.06.2007г. Х.Пелагиева П. е
прехвърлила на ответника - П.С. поземлен имот с идентификатор втори етаж от
жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 72709.501.542 и всички подобрения и права съответстващи на
притежаваната идеална част от дворното място, с което същият е придобил и ½ от процесната
сграда.
Относно
сграда с идентификатор 72709.501.542.6:
От събраните
по делото писмени доказателства се установи, че С.С.И.
е учредила в полза на брат си - Николай С. Петров право на строеж за
построяване на жилищна сграда със Заявление за отстъпване на право на строеж по
чл.56, ал.2 и ал. 3 от ЗТСУ, вписано в книгите за вписвания на 07.09.1979г.,
том 3, акт № 182, вх.рег.№ 2947. По този начин след построяването на сградата
същата е станала изключителна собственост на Николай С. Петров - баща на П.Н.С..
От показанията
на свидетеля Костадин Димитров установи, че сграда №6 е строена от бащата на П..
Целта на построяването е била в тази къща да живее бабата на П.. През 2007г.
ремонт на тази сграда е извършил П.. Свидетелят си спомня годината, тъй като
тогава продал имот и си купил кола. Същия като си спомня, че е помагал на П. за
този ремонт. Свидетелят установи, че С.И. и децата й никога не са ползвали тази
сграда, както и че от майка си знае, че С.И. е споделяла, че няма претенции към
тази сграда. Знае, че П. се е грижил са сградата.
Свидетелят
Стефан Трифонов установи, че сграда № 6 е строена от родителите на П.,
поддържана е от тях и е владяна от тях. Тази сграда е залепена до неговата
постройка в съседния имот. Когато е правил ремонт на постройката в неговия имот
през 2007г. е дал керемиди на П. и последният е извършил ремонт на покрива на
сграда № 6. Когато починала бабата на П., той е направил ремонт на сграда № 6 и
в нея се преместила да живее майка му. Този свидетел установи, че имотът на съделителите е разделен на две условно, като всички сгради
от лявата страна се ползват от П. и семейството му, а имотите от дясна страна
от С. и нейното семейство. Пред последните 15 години имало и ограда в задната
част на имота.
Предвид на
гореизложеното съдът намира, че П.Н.С. е едноличен собственик на сграда 6, на
основание давностно владение и по правоприемство от
родителите си.
Относно
сграда с идентификатор 72709.501.542.8: от
показанията на св. Костадин Димитров установи, че сграда № 8 е преустроена в
жилищна преди 12-13 години - през 2007г. След това преустройство сградата се е
ползвала от майката на П., а отскоро в нея живеят роднини на жената на П..
Преди преустройството в сградата са гледали животни. Тази постройка не е
ползвана от бабата и дядото на П.. Свидетелят Стефан Трифонов установи, че
сграда № 8 е построена от родителите на П., като селскостопанска постройка в
много груб вид. В последствие П. и майка му са я ремонтирали и я направили
годна за живеене. Известно време майката на П. е живяла там. Тази постройка се
е ползвала от семейството на П.. Тя не е била ползвана от дядото и бабата на П..
Свидетелят обясни, че постройките в лявата част на поземления имот, в която
попада и сграда № 8 се ползват от много години от П. и семейството му.
На
свидетелските показания на Светослав, Ивайло и М. Михайлови следва се даде
частичен кредит досежно заявеното от тях, че единствено
П. полза сграда 6 и 8 и само той има
ключ за тях.
Предвид на гореизложеното съдът намира, че П.Н.С. е
едноличен собственик на сграда 8, както на основание давностно
владение и от правоприемство от родителите си.
Относно сграда с идентификатор 72709.501.542.7 /гараж/:от събраните по делото
писмени доказателства се установи, че гаражът е построен след надлежно дадено
разрешение на Николай С. Петров - Разрешение за строеж № 165/29.08.1979г. на
Варненски градски общински народен съвет.
Всички свидетели, вкл. и Светослав, Ивайло и М.
Михайлови свидетелстват, че гаражът е построен от бащата на П. и е ползван
първоначално от него, а в последствие от П.. Никой никога не е имал претенции
към собствеността или ползването на този гараж, в това число и страните по
делото - С.И. или Р.И. или нейните родители. По тази причина съдът приема, че П.Н.С.
е собственик на гаража.
Във връзка с установеното и гореизложеното, съдът
намира, че не са налице основанията за отмяна на издадените в полза на П.Н.С. КНА
за собственост на недвижим имот, придобит по давност №86, томI, рег.№1591, дело 67/2009г., вписан
в служба вписвания вх. рег.№9558/19.04.2019г., акт №105, том XXVI, дело №5555/2019г. на нотариус
Жельо Костов, с район на действие РС – Варна и КНА за собственост на недвижим
имот, придобит по давност №7, том II, рег.№3717, дело 160/2019г., вписан
в служба вписвания вх. рег.№22098/23.08.2019г., акт №100, том LXI, дело №13327/2019г. на нотариус
Жельо Костов, с район на действие РС – Варна, с които П.С. е признат за
собственик на НИ въз основа на давностно владеене.
Предвид
характера на производството, разноски не следва да се присъждат. Съгласно чл.355 ГПК, страните заплащат разноски в делбеното производство съобразно стойността на дяловете си.
Присъждането на разноски, както и заплащането на дължимата държавна такса се
извършва с решението по втора фаза на делбата.
След влизане в сила на решението по допускане на
делбата ще следва да се насрочи втората фаза на производството по извършване на
делбата.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот:
1/ ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА с идентификатор № 72709.501.542.3, с административен
адрес: с. Т., област Варна, ул. „С.К.С.“ №4, представляваща пристройка към
основна жилищна сграда и построена в поземлен имот с идентификатор
№72709.501.542, с адрес с. Т., област Варна, ул. „С.К.С.“ №4,
между съсобствениците и при квоти в съсобствеността,
както следва:
-
1/2 ид. части за С.С.И., ЕГН **********;
-
1/2 ид. части за П.Н.С.,
ЕГН**********, на основание чл. 34,
ал. 1 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Г.П., ЕГН **********, като майка и законен
представител на Р.С.И., ЕГН ********** и двете с адрес ***8, срещу П.Н.С., ЕГН ********** и С.С.И., ЕГН********** *** иск за допускане на съдебна делба на сгради с идентификатори №№ 72709.501.542.6; 72709.501.542.7 и 72709.501.542.8, построени в
поземлен имот с идентификатор №72709.501.542, с адрес с. Т., област Варна, ул.
„С.К.С.“ №4 по КККР на с. Т., обл. Варна, у.“С.К.“№4,
на осн. чл.34 ал.1 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: