Р Е Ш Е Н И Е
№
589/25.11.2019 г., гр. Монтана
В името на
народа
Административен съд - Монтана,
ІV-ти състав, в открито заседание на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при
секретаря Лазарова
като
разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 464 по описа за 2019 г. и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
Жалбоподателят Л.Ц.С. ***, обжалва
Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания
2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с изх. № 01-6500/9267 от 25.07.2019 г. . Твърди,
че обжалваното уведомително писмо с изх. № 01- 6500/9267 от 25.07.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
е неправилен и незаконосъобразен индивидуален административен акт, издадено е
при съществени нарушения на административно-производствените правила, при
несъблюдаване на материалния закон, в противоречие с целта на закона и при
неустановяване на обективната истина по изпълнението на поетия от нея агроекологичен ангажимент. Същата не спори,
че не е подала заявление за плащане във връзка с поетия петгодишен
агроекологичен ангажимент през кампания 2016 г., но подчертава, че неподаването на такова заявление се дължи
на обективни обстоятелства, настъпили след изменение на Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи/ЗСПЗЗ/, като в резултат на промените в закона
се е стигнало да принудително предсрочно прекратяване на договорите с
наемателите/арендаторите, които не отговарят на новите нормативни изисквания за
наемане на земеделски земи, т. е. прекратен е договора за наем на земеделски
земи, за които е бил поет процесният петгодишен
агроекологичен ангажимент. Подчертава, че надлежно е уведомила ДФЗ, че договорът за наем на земеделски земи с
община Вършец е прекратен след изменение
на ЗСПЗЗ, поради което е в обективна невъзможност да изпълни поетите
ангажименти. Аргументира се, че след като сключения договор за наем на общински земеделски земи е
бил прекратен през 2016г, няма как да
подаде заявление за кампания 2016 г., тъй като това би било безпредметно и би
дало основание на административния орган да постанови отказ, т.к. „пасищата,
мерите и ливадите представлявали около 70% от заявените за подпомагане
площи..“, поради което договорът за наем
е прекратен и по отношение на неизрично изброените земеделски земи – чл.2 от допълнителното
споразумение за прекратяване на договора за наем на земеделска земя - частна
общинска собственост № 53/15.03.2013 г. Като твърди, че това е станало т.к.заявената
за подпомагане площ по поетия агроекологичен ангажимент е била намалена с
повече от десет процента спрямо първоначално заявената. Не оспорва, че е уведомена от Държавен фонд“Земеделие“
с писмо изх.№ 01-6500/9267 от 28.10.2016 г., че не е подала заявление за
кампания 2016 г., но същата е представила доказателства, че договорът за наем на земеделските земи е прекратен и поради това
е в обективна невъзможност да изпълни поетия ангажимент с писмо от 14.11.2016
г. Намира, че въпреки ясните факти ответникът е издал оспорвания в това
производство акт в явно противоречие с установената в случая фактическа
обстановка и при пълно несъобразяване с разпоредбите на материалния закон.
Счита, че в конкретния случай неизпълнението на поетия агроекологичен
ангажимент се дължи на фосмажорно/изключително обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено към деня
на подаване на първоначалното заявление
за подпомагане. Жалбоподателят твърди, че оспорваното уведомително писмо е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено със законните последици от това
поради необсъждането от страна на административния орган на надлежното уведомление, че неподаването на заявление за
плащане за кампания 2016 г. се дължи на законово обективна невъзможност за
изпълнение на задълженията от нейна страна, тъй като тя не е могла да предвиди
изменението на ЗСПЗЗ с всички негови последици, изразяващи се в прекратяване на
договора за ползване на земеделски земи, с които жалбоподателят е кандидатствал
за сключване на договор по мярка 214 с РА на ДФЗ. При тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който
за отмени обжалваното уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програма за развитие на
селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. на заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с
изх. № 01- 6500/9267 от 25.07.2019 г. като неправилно, необосновано,
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в
противоречие с целта на закона.
В хода на съдебното производство с молба вх.№ 2365/12.11.2019 г. и писмена
защита, поддържа така подадената жалба и
моли същата да бъде уважена като съдът отмени обжалвания административен акт
като незаконосъобразен и върне преписката на административния орган за издаване
на нов акт, с който да прекрати агроекологичния ангажимент поради настъпил
форсмажорни/ изключителни обстоятелства – чл.18, ал.6 от Наредба № 11 от
06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214.
Ответникът, заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощника юрк.Й., оспорва
жалбата и моли съда да постанови решение, с които да отхвърли жалбата на Л.Ц.С.
като неоснователна и недоказана. Според
ответника, недоказано е останало твърдението на жалбоподателя за наличие на
форсмажорно обстоятелство относно всички заявени за подпомагане площи. Видно от
писмо изх. № 01-6500/9267 от 28.10.2016 г., с което е открито производството по
издаване на уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент,
именно съобразявайки обстоятелството за влезли в сила законови изменения в
ЗСПЗЗ, касаещи имоти от общинския и държавния поземлен фонд, каквито са и имотите, с които е поет агроекологичния
ангажимент, ДФ „Земеделие“ е предоставил възможност на жалбоподателката в
съответствие с чл. 59 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., както и в съответствие
с чл. 45, т. 4 от Регламент № 1974 от 2006 г. да представи доказателства за
невъзможносттта да продължи своя агроекологичен ангажимент по отношение на
одобрените референтни парцели. Това е направено с цел при представяне на тези
документи да бъде взето предвид приравненото на форсмажорно обстоятелство
изменение на закона по отношение на пасища, мери от общинския държавен поземлен
фонд като бъде адаптиран поетия ангажимент в съответствие с представените
документи. В случая жалбоподателката е представила заповед № 181 от 25.04.2016
г. на кмета на община Вършец, която е издадена във вр. с § 15 от ПЗР на ЗИД на
ЗСПЗЗ, в която подробно са описани имотите, които попадат в хипотезата на § 15.
За останалата част от имотите, предмет на договор за наем № 53 от 15.05.2013
г., не са били налице условията за едностранното му прекратяване и същият е
останал в сила. Впоследствие жалбоподателката е прекратила останалата част от
договора с допълнително споразумение по отношение на имоти, за които това не е
било нормативно изискуемо. Същото е видно
от чл. 2 на допълнителното споразумение, в което като основание за
прекратяване на останалата част на договора, предмет на който са имоти и ниви,
както сочи жалбоподателката в първоначалната си жалба, е посочено взаимно
съгласие. Именно съобразявайки представените документи, ДФ „Земеделие“ е
адаптирал заявената площ като остатъкът, за която не са представени
доказателства за наличие на хипотезата на § 15 и чл. 37, ал. 1 е установено, че
е в размер на 7.84 хектара като същата е подлежала на заявяване за кампания
2016, без това да би било довело до следващи санкции по отношение на
жалбоподателката. Ето защо твърдението на жалбоподателката за незачитане на
посоченото от нея като форсмажорно обстоятелство и обективна невъзможност да
изпълни изискванията на законодателните промени в ЗСПЗЗ, се явява
неоснователна. Напротив, видно е, че за всички имоти, за които тя е представила
доказателства, че са налице изискванията за едностранно прекратяване, са
изключени от агроекологичния ангажимент. тъй като конкретните обстоятелства не попадат
в нито една от хипотезите на форсмажорно обстоятелство пи смисъла на
общностните разпоредби. Счита, че действията на административния орган,
обективирани в оспорения акт са правилни, законосъобразни и единствено
възможни.
Настоящият съдебен състав, след
като се запозна с жалбата и приложените към нея доказателства, както и с
преписката по издаване на оспорвания акт, представена от ответника в изпълнение
разпореждане на съда, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на обжалване е Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/2007-2013 г. за
кампания 2016 г., с което на основание чл. 21 от Регламент/ЕС/ 65 на Комисията от 27.11.2011 г. за
определяне на подробни правила за прилагането на Регламент/ЕО/ 1698/2005 г., на
основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал.1
от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е
отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент по
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност“ на Л.Ц.С..
Уведомителното писмо е връчено на
адресата му на 19.08.2019 г., видно от надлежно извършеното отбелязване върху
самия оспорван акт. Недоволна от така издаденото уведомително писмо С. е упражнила правото си на жалба, депозирайки я
в законоустановения срок, с вх. № 02-121-6500/293 от 02.09.2019 г. чрез ДФЗемеделие до Административен съд Монтана,
въз основа на която жалба е образувано настоящето дело. В хода на съдебното
производство извършвайки проверка за допустимостта на подадената жалба, съдът
констатира, че жалбата, която е подадена. в рамките на законоустановения срок.
Следователно така подадената жалба е допустима, подадена от лице, имащо правен
интерес от оспорването, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК,
пред компетентния съд и в рамките на законоустановения срок, в който такъв
административен акт може да бъде оспорен пред съд.
Разгледана по същество жалбата е основателна
и следва да бъде уважена. Съображенията на настоящия съдебен състав за това са
следните:
При извършената на основание чл.
168, ал. 1 от АПК служебна проверка, се установява, че оспорваният
административен е издаден от материално компетентен орган, в рамките на
надлежно предоставените му правомощия по делегация. Оспорваното уведомително
писмо е подписано от заместник изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ Петя.
Славчева. Пред Държавен фонд „Земеделие“
е подадено заявление за подпомагане по схеми и мерки за подпомагане на Общата
селскостопанска политика на ЕС. Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за
единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на ЕС/чл. 11, ал. 2, т. 4, чл. 11а ал. 1 от ЗПЗП, § 1,
т. 13 и т. 15 от ДР на ЗПЗП/. Съгласно чл. 11а ал. 1, т. 1 пр. първо от ЗПЗП
Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за
подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми
и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на РА, включително организира и
ръководи дейността и представлява РА /чл. 20а ал. 1, чл. 20, т. 2 и 3 от ЗПЗП/.
По делото е представена и приета като доказателство решение
от заседание на управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ ,
съгласно протокол № 145 от 19.07.2019 г. и заповед № ОЗ-РД/2891 от 23.07.2019 г.
на изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“/л.196-199 от делото/, с която този орган е делегирал на заместник
изпълнителния директор Петя Славчева правомощията да издава и подписва уведомителни
писма от категорията на разглеждания в настоящото производство акт. Видно от чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП към
момента на издаване на заповед№ ОЗ-РД/2891 от 23.07.2019 г. /в редакция ДВ бр. 51/2019
г, в сила от 28.06.2019 г./, „Изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива,
делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда.. Следователно
Уведомително писмо изх. № 01-6500/9267/25.07.2019 г. е издадено от материално компетентен
орган, от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Петя Славчева, при
упражняване и в рамките на надлежно делегирани й правомощия.
Обжалваният административен акт е
постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по
чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2
от АПК, който да прави атакуваният акт незаконосъобразен. Съдът счита, че при
издаването на оспорвания акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и следователно не е налице отменително
основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Процесното уведомително писмо е
издадено в противоречие с материално правните разпоредби на закона.
По същество основният спорен въпрос
е не този дали да бъде прекратен агроекологичния ангажимент, поет от П*** И***
В*** , за което е одобрено прехвърляна на Л.Ц.С.,
писмо изх.№ 01-6500/3671 от 17.03.2015 г./л.36-38 от делото/, а
правилното прилагане на материалния закон посредством посочване на правилно
правно основание. Жалбоподателят се домогва да докаже, че неправилно и
незаконосъобразно, с оглед събраните доказателства, ответникът е постановил
прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент на основание чл.18, ал.3, т.4
и чл. 67, ал. 1 от Наредба№ 11 от
06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „ поради неподаване
на заявление за плащане за кампания 2016 г. в рамките на срока на поетия
агроекологичен ангажимент, а поради наличие на форсмажорни
обстоятелства-обективна невъзможност за изпълнение на поетия ангажимент от
страна на жалбоподателя поради изменение на нормативен акт от националното
законодателство – ЗИДЗСПЗЗ, обнародван в ДВ бр. 61/2015 г., в резултат на което
изменение на националния закон едностранно са прекратени договорите за ползване
на земеделски земи във връзка с обработката на които земи е поет конкретния
агроекологичен ангажимент.
Между страните не се спори, че Л.Ц.С. е регистриран земеделски производител по реда
на Наредба № 3/1999 г., като същата е регистрирана в поддържаната от ДФ „Земеделие“
интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) с УРН: 633963. Безспорен
е и фактът, че за същата е одобрено
прехвърляне на заявление за подпомагане
с УИН 12/010714/65338 по заявление за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., по направление "Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност" (ВПС-1), че въз
основа на същото е поела изпълнението на агроекологичните дейности за срок от
поне 5години от годината на кандидатстването срещу предоставянето на
съответните плащания от ДФЗ, съгласно декларация за прехвърляне на стопанство и
приложения/л.105-125 от делото/. Видно от доказателствата, съдържащи се в
представената преписка по издаване на оспорвания акт първоначално са изпълнявани задълженията по така приетия агроекологичен ангажимент
като същевременно надлежно и своевременно е подавало заявление за подпомагане
за предходни кампании и съответно са
получавани следващите се суми, представляващи финансово подпомагане съобразно
поетия пет годишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 по ПРСР. Жалбоподателят
признава, че съзнателно не е подал заявление за подпомагане за кампания 2016 г.
и че неподаването на заявление за подпомагане не се дължи на пропуск, а е
съзнателно поведение, продиктувано от обективни обстоятелства, настъпили в
резултат на изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи /ЗСПЗЗ/. Страните не спорят и относно обстоятелството, че в Държавен
вестник, бр. 61 от 2015 г., е обнародван Закон за изменение и допълнение на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИДЗСПЗЗ), с който
са променени условията за предоставяне под наем и/или под аренда на земи от
държавния и/или от общинския поземлен фонд, като е предвидено принудително
предсрочно прекратяване на договорите с наематели/арендатори, които не
отговарят на новите нормативни изисквания и на директорите на областните
дирекции „Земеделие“, респективно на кметовете на общини е предоставено нарочно
правомощие в тази връзка. Твърди се, че
с нарочна молба 16.06.2016 г., вх.№
02-121-6500/112 от 20.06.2016 г. , същата е
поискала да бъде прекратена процедурата
по заявление за подпомагане, поради обективни и независещи от заявителя
причини, като основание е посочено, че от 01.02.2016 г. по силата на допълнително споразумение от
31.05.2016 г. договорът за наем на
земеделска земя – частна общинска собственост № 53/15.05.2013. г. сключен между
община Вършец и прехвърлителя П*** И*** В*** и прекратен в едната си част на
основание заповед № 181/25.04.2016 г. на кмета на община Вършец, а в останалата
част е прекратен по взаимно съгласие поради отпадане на правния интерес/
л.55-56 от делото/. Същата в заявление
за подпомагане 2016 от 14.05.2016 г. не е заявила плащане по мярка 214“Агроекологични плащания“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 за кампания
2016. С писмо изх.№ 01-6500/9267/28.10.2016 г.
същата е уведомена за действащите разпоредби на чл.7 и чл.67, ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009
г. за условията и реда за прилагане на мярка 214, както и че предвид измененията на ЗСПЗЗ и в съответствие
с разпоредбата на чл.59 от същата Наредба следва да представи доказателства в
15 дневен срок за прекратяване на договор
за ОПФ и ДПФ, издаден от съответните институции, Държавен фонд
„Земеделие“ ще прекрати агроекологичния ангажимент съгласно чл.18, ал.3, т.4 от
Наредба № 11/06.04.2009 г., което С. получила на 07.11.2016 г./л.31 от делото/.
След което С. изпратила молба-уточнение от 14.11.2016г., вх.№
02-121-6500/445/16.11.2016 г., в което посочила, че едностранното прекратяване
на договора за наем „ причинява обективно, последваща и правна невъзможност за
изпълнение на поетите задължения..“./ л.34-35 от делото/.
След извършени административни проверки на основание чл.65, ал.1 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент, от ДФЗ-РА
е установено, че лицето не е подало заявление за плащане по мярка
214“Агроекологични плащания“ с направление“Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност/ВПС -1/“, през компания 2016. Цитирани са приложимите
разпоредби от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. , като Държавен фонд“Земеделие“ е
приел за доказано, предвид представените доказателства, че по отношение за част
от площите за които е бил поет ангажимент в следствие на изменението на §15 и
чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, лицето е било в обективна невъзможност, но не е доказана
невъзможност да продължи изпълнението на поетия ангажимент за площ в размер на 7.84 ха и същата не е
заявена за подпомагане през компания 2016, като изрично са посочени
референтната площ за която не е доказана невъзможност да се спази поетия
ангажимент на посочените основания и
същите са пресичат с изрично посочените кадастрални имоти/ т.е. за тези
кадастрални имоти не са представени документи за прекратяване на правото на ползване/ и не са заявени за
подпомагане през компания 2016.
Макар да се твърди, че в рамките на
2016 г. заявителката С. да е депозирало писмени доказателства в ДФЗ,
че вече не отговаря на изискванията за финансово подпомагане по мярка 214, тъй
като междувременно и в изпълнение на новото законодателно решение – изменението
на чл. 37и от ЗСПЗЗ са прекратени наемните отношения с община Вършец за наем на имотите във връзка
със стопанисването на които е поет конкретния агроекологичен ангажимент, такива
доказателства не са били представени пред ДФЗ, нито пък е направено искане за
прекратяване на ангажимента от страна на жалбоподателя поради невъзможност за
изпълнение на същия поради препятствие, което да не може да отстрани. От
приобщените по делото доказателства е видно, че административното производство
по издаване на обжалваното уведомително писмо е запознало на 28.10.2016 г. с
писмо от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. След получаване на писмото за
откриване на административното производство по издаване на административен акт
да прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент на 14.11.2016 г. С.
е изпратила молба- уточнение , с което уведомила надлежно ДФЗ, че е в
невъзможност да изпълнява поетия многогодишен ангажимент, депозирайки заповед № 181/25.04.2016 г. на кмета на община Вършец
и допълнително споразумение от 31.05.2016 г./ л.14-23 от делото/, в което в
чл.2 изрично е посочено, че „поради
отпадане на правния интерес от договора за наем
на земеделска земя частна общинска собственост № 53/15.05.2013 г. ,
страните се договорят договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие и в
останалата му част за земеделски земи – частна общинска собственост, неописани
в чл.1 от настоящото допълнително споразумение, като споразумението е подписано
от прехвърлителя П*** И*** В*** / л.22 от делото/.
От събраните в производството писмени
доказателства безспорно се установява, че само за част от площите от страна на
кмета на община Вършец са предприети действия за прекратяване на договора за
наем на земеделска земя- частна общинска собственост предвид разпоредбата на § 15
от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/обн.ДВ, бр.61 от 11.08.2015 г./ и чл.37м, 37 и, ал.1 и ал.4
от ЗСПЗЗ/л.14 -18 от делото/. А съгласно подписаното допълнително споразумение
за прекратяване на договор за наем на земеделска земя – частна общинска собственост
№ 53/15.05.2013г., в чл.1 са посочени тези имоти, а в чл.2 е посочено, че за
останалата част за земеделски земи-частна общинска собственост, неописани в
чл.1 „ договорът се прекратява по взаимно съгласие, поради отпаднал правен
интерес от него..“ /л.19-23 от делото/.
Административният орган е извършил
проверка и е установил, че действително е налице форсмажорно обстоятелство,
съобразно дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 4, б. „в“ от Наредба №
11/06.04.2009 г. и основание за невъзможност
за изпълнение на поетия ангажимент за част от площите в следствие изменение на
§15 и чл.37и от ЗСПЗЗ, за които със заповед № 181/25.04.2016 г. на
кмета на община Вършец е прекратен частично договор за наем на земеделска
земя-частна общинска собственост № 53/15.05.2013 г., за което не се спори в
производството. Спорен остава въпросът относно
твърдяната невъзможност за изпълнение на поетия ангажимент за площ в
размер на 7.84 ха, което не са заявени за подпомагане за кампания 2016 г., за
които не са представени доказателства, че тази невъзможност се дължи на
обстоятелства, които заявителят да не може да отстрани. Безспорно с влезлите в
сила изменения на ЗСПЗЗ и конкретно § 15 от ПЗР е дадена възможност на
ползвателите, сключили договори за наем и аренда на пасища, мери и ливади от
държавния и общинския поземлен фонд преди 24.02.2015 г., какъвто е
жалбоподателя, в срок до 01.02.2016 г. да приведат договорите и в съответствие
с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4, като в тази връзка на земеделските стопани
с многогодишни ангажименти е дадена възможността за адаптиране на ангажиментите
си да вече одобрените за участие площи, тъй като прекратяването на договорите
за наем на земи от общинския поземлен фонд и държавен поземлен фонд е довело до
невъзможност да се продължи изпълнението на поетите ангажименти, поради
лишаване от право на ползване на земеделска земя, на база на изисквания, които
не са били известни на земеделския стопанин при подаване на заявлението за
подпомагане и конкретно при сключване на многогодишния ангажимент.
Административният орган изрично е посочил, че приема , че със заповед на кмета
на община Вършец е прекратен частично договор за наем № 53/15.05.2013 г.
Изрично обаче е посочил, че за останалите земеделски земи не е налице обективна
невъзможност, форсмажорни обстоятелства, както твърди заявителката С., т.е. видно
от представеното допълнително споразумение от 31.05.2016 г. договорът е
прекратен по взаимно съгласие между страните.
Несъмнено прекратяването на договора
за наем на земи от общинския поземлен фонд представлява волеизявление, с което
наетите от прехвърлителя В*** на С. земеделски
земи, по отношение на стопанисването и обработването, на които е поет
агроекологичния ангажимент и във връзка с обработката на които конкретни
земеделски земи би следвало да получи финансово подпомагане, се отнемат от
държането на заявителя, като по този начин същата се лишава от възможността да
изпълнява поетия ангажимент. Отнемане държането на земеделските земи от лицето
го лишава и от възможността да изпълнява
задълженията си по поетия ангажимент, а с това и от правото да заяви финансово
подпомагане, тъй като е в обективна невъзможност да изпълни задълженията си по
въпросния ангажимент. Прекратяването на договора за наем има действие занапред
във времето /en nunc/ и след като наемното правоотношение е прекратено и
липсват данни за сключването на нов договор за наем за същите земеделски земи
за 2016 г., то безспорно, а и логичният и единствено възможен извод е този, че
и през 2016 г. С. е в обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си по поетия агроекологичен ангажимент
именно в резултат на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение между
община Вършец и наемателя на земеделски земи от общинския поземлен фонд. Макар въпросът за останалите земеделски земи в
размер на 7.84 ха, за които не налице
обективна невъзможност, а изрично взаимно съгласие за прекратяване на договора
за наем от прехвърлителя, поради отпаднал правен интерес да не е прието за форсмажорно
обстоятелства, тук следва да се има предвид и разпоредбата на чл.45, т.4 от Регламент /ЕО/ №
1974/2006 на Комисията/ актуална при подаване на първоначалното заявление 2013
г./ „ Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите
задължения поради преразпределяне на стопанството, или бъде включен в
обществени мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята,
одобрени от компетентните обществени органи, държавите-членки предприемат
необходимите мерки, за да позволят задълженията да бъдат приспособени за новото
положение на стопанството. Когато подобно приспособяване е невъзможно, срокът
на задължението се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване на средства
по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението“. Аналогична
е и разпоредбата на чл.47, т.3 от Регламент/ЕС/ № 1305/2013 на Европейския
парламент и на съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони /актуална през 2016 година/“ Когато бенефициерът не е в
състояние да продължи да спазва поетите ангажименти поради преразпределяне на
стопанството или на част от него или поради включването му в публични мерки за
комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от
компетентните публични органи, държавите членки предприемат необходимите мерки,
за да осигурят възможност за адаптиране на ангажиментите към новото положение
на стопанството. Когато подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и
не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който
ангажиментът се е изпълнявал.“ . Остава въпросът доколко такова
адаптиране на
поетия ангажимент предвид новите обстоятелства е възможно в конкретния
случай, предвид обстоятелствата, че площите за които в случая не са налице условията на §15 и чл.37 и, ал.1 ЗСПЗЗ са само в размер на 7.84 ха.
Анализът на събраните по делото
доказателства мотивира съда да приеме, че действително в конкретния случай е
налице форсмажорно обстоятелство съобразно легалната дефиниция дадена в § 1, т.
4, б. "в" от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009 г.
за прекратяване на поетия от С. агроекологичен ангажимент, не само за онази
част от площите, за които са налице форсмажорни обстоятелства/ заповед №
181/25.04.2016 г. на кмета на община Вършец/. Съобразно посочената норма
форсмажорни обстоятелства са отчуждаване на голяма част от стопанството, ако
това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът.
Безспорно измененията и допълненията, направени със ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр.
61/2015 г. представляват промяна в правната регламентация, която промяна е
възникнала след поемането на агроекологичния ангажимент от С. и
нейният прехвърлител през 2013 г. Именно в резултат на законодателна промяна,
която е предвидимо и непредотвратимо събитие от страна на жалбоподателя се
стигнало до прекратяване на сключените договори за наем на земи от общинския
поземлен фонд, по отношение на които земеделски земи е поет многогодишния
ангажимент, като прекратяването на наемния договор с община Вършец следва да
бъде квалифицирано като отнемане на голяма част от стопанството на земеделския
производител, което отнемане не е могло да бъде предвидено в деня, в който
ангажиментът е поет. Следователно изцяло е изпълнено изискването, посочено в §
1, т. 4, б.“"в“ от ДР на Наредба № 11/2009 г. за наличие на форсмажорно
обстоятелство, при което форсмажорно обстоятелство поетия агроекологичен
ангажимент следва да бъде прекратен поради невъзможността за изпълнението му.
Доколко е спорен въпросът, дали за
останалата част от земеделската земя - частна общинска собственост са налице тези обстоятелства и всъщност за
тези имоти в размер на 7.84 ха задълженията
са адаптирани/приспособими за новото положение на стопанството. Като тук важно
е да се посочи, че тези площи са около 70 %, т.е. значителна/ по-голяма част от
площите по първоначално поетия
ангажимент и доколко е възможно и рентабилно такова адаптирано/ново положение
на стопанството. Очевидно е прекратен
договора за тези имоти по взаимно съгласие на страните, поради отпаднал интерес/
чл.2 от допълнителното споразумение от 31.05.2016 г./, което е сторил
прехвърлителя В*** и дали действително не може да бъда прието като
непреодолимо, форсмажорно обстоятелство. Като изрично следва да се обърне внимание,
че въпреки изричното заявление от С. до ДФЗ от 20.06.2016 г., че е в
невъзможност да изпълни поетите задължения, същата не е надлежно уведомена за съществуващата
възможност да заяви плащане само за приравнените/ адаптирани площи, още повече,
че договорът с община Вършец е прекратен от прехвърлителя В*** , а не от С..
Тук обаче следва да се вземе
предвид директния ефект и непосредствената
приложимост на регламентите като актове на правото на Европейския съюз и в
частност чл. 77, § 2, т. 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти /ЕИО/ № 352/78, /ЕО/ № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/
№ 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета /Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г./,
съобразно която не се прилагат административни санкции, когато неспазването се
дължи на непреодолима сила в конкретния случай административният орган следва
да прекрати ангажимента на С. на основание чл. 18, ал. 6 от Наредба №
11/06.04.2009 г. Установената въз основа на събраните доказателства фактическата
обстановка в правоотношението между ДФ „Земеделие“ и правоприемника на В*** – С. изцяло съответства на описаното в чл. 2, § 2,
б „е“ от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. “отчуждаване на цялото
стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е
могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението“ и поради това следва да бъдат приложени
правните последици на чл. 77, § 2, б“а“ от Регламента. Иначе казано като не е
прекратил поетия от дружеството ангажимент поради наличие на непреодолима сила,
съобразно дефиницията на чл. 2, § 2 от Регламент/ЕС/1306/2013т. на ЕС и на
Съвета от 17.12.2013 г. и при условията на чл. 77, § 2, б“а“ от същия Регламент
административният орган е издал административен акт в противоречие с приложимия
материален закон.
Неправилно и необосновано
ответникът е посочил като основание за прекратяване на ангажимента чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба №
11/06.04.2009 г. за да бъде прекратен ангажиментът на това основание законът
изисква земеделският стопанин да не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 2
от наредбата - да подаде заявление за подпомагане са съответната кампания в
определения срок. Както вече бе посочено установява се от събраните
доказателства, че жалбоподателят съзнателно не е подал заявление за
подпомагане, тъй като е знаел и заявил, че не отговаря на изискванията и не
може да изпълни задълженията си поради наличие на форсмажорни обстоятелства,
изразяващи се в отнемане на по-голямата част от стопанството му посредством
прекратяване на договор за наем на земи от общинския поземлен фонд по отношение
на които земи е бил поет ангажимента, като самото прекратяване на наемния
договор е извършено в изпълнение на промяна в ЗСПЗЗ, която промяна нито
жалбоподателят, нито ДФЗ е бил могъл да предвиди в деня на поемане на
ангажимента. След като от събраните доказателства в хода на административното
производство е установил наличие на предвидените в закона конкретни основания
за прекратяване на ангажимента, незаконосъобразно и немотивирано ДФЗ е
прекратил ангажимента на С. на друго
различно и незаконосъобразно основание. Като е прекратил агроекологичния
ангажимент на основание чл. 18, ал. 3,
т. 4 и чл. 67 от Наредба № 11/06.04.2009 г. ответникът е постановил един
незаконосъобразен административен акт-в разрез с установеното от фактическа
страна и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, който акт
следва да бъде отменен. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146,
т. 4 от АПК
Що се отнася до това, че във връзка с изменението на ЗСПЗЗ, което
поставя допълнителни условия към наемателите на земи от общинския поземлен фонд
от страна на ДФЗ била дадена възможност за адаптиране на ангажиментите за вече
одобрените за участие площи, на първо място следва да бъде посочено, че от
страна на ответника не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, че на
земеделските стопани с многогодишни ангажименти и в частност на С. е било указано и е била предоставена
възможност да адаптират ангажиментите си по начин, позволяващ им да изпълнят
вече поетите ангажименти и съответно да получат финансово подпомагане. В
преписката по издаване на оспорвания акт не се съдържа какъвто и да било
документ, представляващ индиция за наличие на такова поведение от страна на ДФЗ
за даване възможност за адаптиране на поетия от жалбоподателя ангажимент. На
второ място дори и да е било предоставена такава възможност за адаптиране на
поетия ангажимент от С. посредством замяна на одобрените площи или сключване на
нов договор за наем за земеделски земи по отношение на които да се изпълнява
поети агроекологичен ангажимент, основателно жалбоподателят сочи, че в
конкретния случай такава адаптация е невъзможна и поради това, че преминаването
на земеделското стопанство на С. към
животновъдно не е било предвидено, същото представлява поемането на прекомерно
голям ангажимент, без същото да е изрично записано като изискване пред
ползвателите на подпомагане по Наредба№ 11/06.04.2009 г. Изискването за
преминаване към животновъдство спрямо ползвателите на подпомагане по
направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност по мярка 214“ предполага незаконосъобразно вменяване на
ангажимент за ползвателите в противоречие с материалния закон, без да има
нарочна правна норма, регламентираща такова задължение. Такова адаптиране на
стопанството на жалбоподателя би било незаконосъобразно и поради това, че
евентуална замяна на площите с нови би била недопустима доколкото съобразно §
13 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 11/ 06.04.2009 г. /(ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от
18.03.2014 г., изм., бр. 36 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г., изм. и доп.,
бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г./, през кампания 2014 г. и всички
последващи кампании могат да се подават само „Заявления за плащане“ за поети
през предходните години агроекологични ангажименти. Иначе казано, има
нормативно въведена забрана пред ДФЗ - РА да се депозират „Заявления за
подпомагане“ и да се поемат нови агроекологични ангажименти след кампания 2014
г. Не на последно място евентуална промяна в заявените от лицето площи би била
в противоречие и с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., т. е. би била
незаконосъобразна. Нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата е недвусмислена, че
одобрената площ за извършване на агроекологични дейности може да бъде намалена,
респективно заменена с не –повече от 10% като всяка година поне 90% от площта
по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет
агроекологичен ангажимент. В тази връзка съдът намира за основателни доводите
на жалбоподателя, че не би могло да
изпълни задълженията си по поетия ангажимент и би получило отказ за финансово
подпомагане. В случая, издавайки оспорваният акт ответникът де факто
санкционира лицето за това, че е било добросъвестно и като е знаело, че не може
да изпълни поетия ангажимент не е подало заявление за плащане за кампания 2016.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че оспореното уведомително писмо не отговаря на изискванията за
законосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, което обуславя отмяната
му. Съобразно чл. 173, ал. 2 от АПК съдът следва да изпрати делото като
преписка на ДФЗ за издаване на законосъобразен административен акт.
В производството не са направени
искания за присъждане на разноски.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 173,
ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания
2016 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „ Земеделие“, с изх. № 01-6500/9267 от 25.07.2019 г.
ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, за ново произнасяне, в сроковете по АПК, съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на
препис от същото, пред Върховен административен съд.
Административен
съдия: