Р Е Ш Е Н И Е № 2132
19.11.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Славка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4886/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х.Г.У., ЕГН: **********, с
адрес *** против Наказателно
постановление № 580 от 08.05.2019 г., издадено от инж. З.И.В.– заместник кмет
Транспорт в Община Пловдив, с което на основание чл. 43, ал. 4 от Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Пловдив (приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г.;
изм. и доп.) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.
4, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Пловдив (НРСППППСТГП).
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че по
начина, по който е бил спрял на ул. „Беласица“ на датата, на която е прието да
е било извършено нарушението, не е пречил на останалите участници в движението.
Поддържа още на процесната улица да не е имало действаща забрана за паркиране
на моторни превозни средства. Сочи, че многократно е паркирал на същото място,
без друг път да е бил наказван за това, освен наложените му в 5 последователни
дни (от 25.03.2019 г. до 29.03.2019 г.) глоби с фишове. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата и наведените с нея
възражения.
Въззиваемата страна се представлява от гл. юрисконсулт
Д.А., която взема становище извършването на вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение да е доказано по категоричен начин. Поддържа при издаването на
наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Предлага на съда да кредитира показанията на свид. А.. Пледира да не
е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Взема
становище наказанието да е правилно определено. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Х.Г.У., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
23.07.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е
подадена на 29.07.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 25.03.2019 г. в сектор „Общинска полиция“ Пловдив
се получил сигнал от гражданин за неправилно паркиран автомобил на ул.
„Беласица“ в гр. Пловдив. Около 20 минути след постъпването на сигнала свид. Д.Г.А.
– *** към ***, се явил на посоченото място – гр. Пловдив, ул. „Беласица“ до №
48. Там свидетелят установил подателя на сигнала, който бил изкарал автомобила
си от гаража, който ползвал под наем на ул. „Беласица“. Движението по улицата
било организирано като двупосочно, а пътното платно се състояло от две пътни
ленти. На улицата нямало поставен пътен знак, въвеждащ забрана за паркиране на
моторни превозни средства. На място свидетелят А. установил и автомобила на
жалбоподателя с марка „Форд“ и рег. № ***, който бил паркиран на пътното
платно, срещу гаража на подателя на сигнала, но в пътната лента, която била
по-отдалечена спрямо гаража. В този момент се появил и жалбоподателят Х.Г.У..
Свидетелят А. му съставил глоба с фиш № **********/25.03.2019 г. Последната
била обжалвана от У. с жалба с вх. № 237200-3212 от 29.03.2019 г.
На 03.04.2019 г. свид. А. съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № 039174 против жалбоподателя У., в
негово присъствие, както и в присъствието на един свидетел. Препис от акта бил
връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. Д.Г.А. се установява, че актът
е съставен въз основа на постъпил сигнал от гражданин. В сигнала се твърдяло,
че автомобилът на жалбоподателя бил неправилно паркиран на ул. „Беласица“ в гр.
Пловдив, поради което подалият сигнала не можел да изкара своя автомобил от
гаража си. Изяснява се обаче от показанията на свид. А., че към датата на
деянието на посочената улица е нямало поставен пътен знак, забраняващ
паркирането на пътни превозни средства. Свидетелят изяснява още, че улицата е
била двупосочна, а когато е пристигнал на място - след около 20 минути, лицето,
подало сигнала, вече било изкрало своя автомобил от гаража си, макар автомобилът
на жалбоподателя да не бил преместван през това време. От показанията на свид. А.
се установява още и местоположението на автомобила на жалбоподателя, който бил
паркиран срещу посочения гараж, но не на пътното платно до самия гараж, а в
другата пътна лента, която била по-отдалечената спрямо гаража. Свидетелят
пояснява и че на тротоара до гаража имало разположен стълб, който затруднявал
извършването на маневри при изкарването на паркираните в гаража превозни
средства. Съдът дава вяра на показанията на свид. А., тъй като в тях той
възпроизвежда свои непосредствени възприятия като очевидец. Същите са
последователни и вътрешно непротиворечиви, не се установяват и основания, по
които свидетелят да се счита за предубеден или заинтересован, като той е
възприел известните му по делото обстоятелства при изпълнението на служебните
си задължения като полицай в сектор „Общинска полиция – Пловдив“.
От Заповед № 18ОА418/06.03.2018 г. на кмета на Община Пловдив се
установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено
лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална
компетентност. Компетентността на актосъставителя се установява от Заповед №
15ОА1328/20.05.2015 г. на кмета на Община Пловдив.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал.
3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен
орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни
изводи между АУАН и НП.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено
процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като в нарушение на
изискванията към задължителните реквизити на НП липсва надлежно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Жалбоподателят е бил
наказан за деяние, квалифицирано като нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 1 от
НРСППППСТГП. Съгласно посочената разпоредба престоят и паркирането са забранени
на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението,
или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Правните
норми, описващи състава на административното нарушение, си служат с общи и
абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие
неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата
им, и спрямо широк кръг адресати. Задължение на актосъставителя и на
административнонаказващия орган е да запълнят тези общи понятия с твърдения за
конкретни факти от обективната действителност, индивидуализирани по време,
място и начин на извършване. В конкретния случай настоящият състав приема, че
това изискване не е изпълнено при описанието на процесното деяние. Това е така,
защото посочването в обстоятелствената част на НП, че жалбоподателят „паркира
като пречи на останалите участници в движението“ не представлява твърдение за
конкретен факт, а правна квалификация. Това е правен извод, който е направен
въз основа на съобразяването на определени факти като например къде върху
пътното платно е бил паркиран автомобилът, как е било осъществявано движението
по тази улица, на какво отстояние се е намирал спрямо установения гараж и как
са били разположени един спрямо друг. Никой от тези факти обаче не е намерил
място при описанието на нарушението нито в АУАН, нито в НП. Вместо това
наказаният е поставен в положението да се брани срещу един правен извод – че по
начина, по който е паркирал, пречи на останалите участници в движението. Този
незаконосъобразен подход на наказващия орган съществено е нарушил и ограничил
правото на защита на жалбоподателя, тъй като за да се брани срещу това неясно
обвинение, той може единствено да предполага какви факти трябва да оборва, за
да докаже насрещното си твърдение, че не е пречил на останалите участници в
движението. Така неясно е дали той трябва да доказва, че не е пречил на
останалите водачи на МПС, предвижващи се по ул. „Беласица“ в гр. Пловдив, или
пък на водача, който е изкарвал автомобила си от гаража, разположен на тази
улица, дали се твърди, че е пречил поради това, че се е намирал срещу гаража
или пък че отстоянието му е било твърде близо. Освен че този порок нарушава
правото на защита на наказаното лице, той изначално внася и една неяснота в
предмета на доказване по делото. Същият е очертан още с описанието на
нарушението в АУАН, като е недопустимо за пръв път с НП или с въззивното
съдебно решение на жалбоподателя да се предявяват нови факти относно
съставомерни обстоятелства, по които обаче досега той не се е защитавал. В тази
връзка видно и от доказателственото искане, направено от процесуалния
представител на въззиваемата страна в откритото съдебно заседание по
разглеждане на делото за изискване на справка каква е била широчината на
платното за движение в процесния пътен участък и какви пътни знаци за
регулиране на движението са били поставени, то установяването на тези
обстоятелства е необходимо, за да се направи преценка дали действително е било
налице пречене от жалбоподателя с начина, по който е паркирал. Въпреки
несъмнената относимост на тези обстоятелства за да се направи обоснован извод
налице ли е създаване на пречка за останалите участници в движението, то
установяването на всяко едно от тези обстоятелства би представлявало нов факт,
необхванат от предмета на доказване по делото, непредявен до момента на
жалбоподателя и по който той не се е бранил. След като АНО приема, че
изясняването на тези обстоятелства е необходимо за разкриването на обективната
истина, напълно неясно остава за съда защо едва във въззивното производство се
проявява процесуална активност за тяхното установяване. Още по-притеснително е
каква проверка е била извършена по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. В случая при
съставянето на АУАН актосъставителят се е задоволил просто да препише част от разпоредбата
на чл. 4, ал. 1, т. 1 НРСППППСТГП, като посочи дата, място и
индивидуализиращите белези на водача. От своя страна наказващият орган напълно
безкритично е пренесъл този порок и в съдържанието на НП, поради което
последното е било опорочено до степен на своята незаконосъобразност. Доколко
съществен е порокът при така направеното описание на нарушението може да бъде
илюстрирано с един лесен пример. Това е все едно при нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП - управление на МПС с превишена скорост, при описанието на нарушението в
НП да се посочи единствено, че на съответните дата и място водачът управлява
пътно превозно средство с превишена скорост. Подобно описание също е опорочено,
тъй като надлежното описание на нарушението изисква да се посочи какво е регламентираното
ограничение на скоростта на движение, както и каква е била конкретната скорост,
с която се е придвижвал водачът. Едва след като двете стойности се съпоставят,
се прави правната преценка имало ли е или не превишаване на допустимата скорост
на движение. Затова, ако в НП е записано просто „управлява ППС с превишена
скорост“, но без да са посочени приложимото ограничение и скоростта на
движение, то отново ще липсва твърдение за факти, а директно ще е направен
правен извод, срещу който наказаният да трябва да се защитава. Посоченият
пример се дава единствено за да бъде по-ясно отчетено допуснатото съществено
процесуално нарушение. Нарушенията засягат задължителни реквизити на
съдържанието на АУАН и НП по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
неоправдано ограничават правото на защита на жалбоподателя и внасят неяснота в
предмета на доказване по делото, поради което съдът приема, че същите са от
категорията на съществените, влекат незаконосъобразност на НП в неговата цялост
и съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна.
На следващо място съдът намира, че разгледано по
същество наказателното постановление се явява и неправилно. Беше посочено, че
жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 1 от НРСППППСТГП,
поради това, че на 25.03.2019 г. в гр. Пловдив, на ул. „Беласица“ до № 48 е
паркирал МПС с марка „Форд“ с рег. № ***, като е пречил на останалите участници
в движението. Фактът, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят У. е
бил паркирал процесния автомобил с рег. № *** е доказано по делото от обективна
страна. Това обстоятелство не е и спорно между страните. Доказа се отново от
показанията на свидетеля очевидец А., че към датата на деянието не е имало
поставен пътен знак, указващ, че паркирането е забранено в процесния пътен
участък, нито пък сигнализиранащ по друг начин забрана за паркиране на пътни
превозни средства на посочената улица. Съдът вече посочи и че предвид пороците
при описанието на нарушението не става ясно на кому се твърди да е пречил
жалбоподателят. Това налага да се разгледат различните възможни хипотези. На
първо място отново от показанията на свид. А., кредитирани изцяло от съда, се
установи, че движението по улица „Беласица“ е било двупосочно, като свидетелят
изрично заявява, че не е имало проблем при разминаването на превозните средства
по самото платно за движение и двупосочното движение се е извършвало.
Следователно не може да се приеме, че начинът, по който жалбоподателят е бил
паркирал автомобила си, е създавал пречка за тези участници в движението, които
са се придвижвали по ул. „Беласица“. Напротив, в показанията си свид. А.
пояснява, че гражданинът, който бил подал сигнал срещу жалбоподателя, чакал си
с джипа си на пътното платно пристигането на полицейските служители и всъщност
пътят бил непроходим именно заради престояващия върху платното джип, а не
заради превозното средство на У.. Несподелимо е и становището начинът, по който
жалбоподателят е бил паркирал, да е пречил на посоченото лице, подало сигнал
срещу У. и изкарващо превозно средство от намиращ се на същата улица гараж.
Самият факт, че когато свид. А. е пристигнал по подадения сигнал – около 20
минути след подаването му, то джипът на лицето, подало сигнала, вече е бил
изкаран от гаража и без да е преместван автомобилът на жалбоподателя, ясно
показва, че последният не е бил действителна пречка пред това джипът да бъде
изкаран от този гараж. Съгласно граматическото тълкуване „пречката“
представлява препятствие, което изключва възможността да бъде довършено
определено действие. Видно е, че в случая действието е било довършено
независимо от наличието на паркирания автомобил на жалбоподателя, поради което
той няма как да се квалифицира като такъв вид препятствие. В показанията си
свид. А. посочи още, че гаражът на лицето, подало сигнала, бил тесен, а
автомобилът му бил голям, както и че непосредствено до гаража имало стълб,
който затруднявал извършването на маневри. Тези обстоятелства не могат да се
вменяват в тежест или във вина на жалбоподателя. Същите обективно могат да
създават затруднения за подателя на сигнала, който ползва процесния гараж, но
това не е резултат от виновно поведение на жалбоподателя. А. пояснява, че
подателят на сигнала бил наемател на този гараж, поради което в негова тежест е
било да съобрази конкретните обстоятелства и своите възможности като водач на
МПС. В заключение съдът приема, че жалбоподателят У. не е бил паркирал на място,
където превозното средство е създавало пречка за движението, поради което
деянието му не осъществява състава на нарушението по чл. 4, ал. 1, т. 1 НРСППППСТГП,
а наказателното постановление е неправилно, което също е основание за неговата
отмяна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 580 от
08.05.2019 г., издадено от инж. З.И.В.– заместник кмет „Транспорт“ в Община
Пловдив, с което на Х.Г.У., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 43,
ал. 4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.
4, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ