Решение по КНАХД №326/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 107 от 03.06.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 18/2025 г. по описа на Ловешки районен съд, първи състав е потвърдил като законосъобразен електронен фиш серия К № 9876406 на ОД на МВР Ловеч, с който на Д. Л. К. от гр. Варна, [ЕГН], е наложено на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 във вр. ал.1 т.3 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по н.а.х.д. № 18/2025 г. по описа на РС Ловеч – Д. Л. К., чрез процесуалният му представител адвокат Д. Л. К. от АК Варна /пълномощно на л.6/.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона. Сочи, че крайният извод на районния съд за законосъобразност на електронния фиш е неправилен и в противоречие с установените факти и обстоятелства по делото. Изтъква, че възивният съд е смесил съставите на две отделни нарушения и поставя в невъзможност санкционираното лице и контролиращата инстанция, да определят еднозначно коя законова разпоредба е нарушена и коя санкционна норма се прилага. Твърди, че възивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение и спазване на правилата на правната и формална логика, дал е грешна правна квалификация и е нарушил материалният закон като е приложил две различни самостоятелни хипотези на административното нарушение.

Изтъква, че разпечатката на АИС на сектор “Пътна полиция“ не е документ с обвързваща съда доказателствена сила, като връчването и влизането в сила на електрония фиш довел до квалифициране на деянието като повторно, следва да бъде доказано от страната носеща доказателствена тежест, а именно органа издал атакувания електронен фиш, с надлежни доказателства, каквито в случай не са представени. Посочва, че ЕФ серия К № 6266648 на ОДМВР Варна, е издаден на 17.08.2022 г. и е отворен в ССЕВ на 18.03.2024 г., като въведаната с ЗИДЗЕУ възможност за електронно връчване, в производствата по административно наказване, влиза в сила на 31.03.2024 г., за което той не е изразявал съгласие по смисъла на чл.26а, ал.5 от ЗЕУ. Твърди, и че ЕФ серия К № 6266648 на ОДМВР Варна не е връчен редовно, не е влязъл в сила и не е годно основание за приложение на нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, като с оглед на гореизложеното се обосновава извод за неправилност на аткуваното въззивно решение. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение на РС, както и да отмени електронния фиш, като незаконосъобразно издаден. Алтернативно е направено искане да бъде изменен електронния фиш, като се определи наказание за нарушение, което не е извършено в условията на повторност. Претендира на Д. К. да бъдат присъдени сторените пред РС Ловеч и АдмС Ловеч разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощения му процесуален представител. В депозирано по делото становище с вх. № 2522/15.09.2025 г. поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и претендира разноски съгласно приложен списък.

Ответната страна, редовно призована, не се се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира да не бъде уважавана касационната жалба и се потвърди решението на РС Ловеч, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав при Административен съд гр.Ловеч, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 15.10.2024 г., в 18:32 часа, в област Ловеч, на ПП І-4, при км. 34+900, в с.Микре, при максимално разрешена за населено място скорост от 50 км/ч, с лек автомобил марка „БМВ 530Д“ с рег. № [рег. номер] било извършено нарушение за скорост – управление със 71 км/ч, установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) „ARH CAM S1“ с № 120сd3d, насочено в посока гр.София. За така установеното нарушение, на 28.10.2024 г. бил съставен електронен фиш серия К № 9876406 срещу Д. Л. К., в качеството му на собственик на автомобила. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място, е била измерена скорост от 71 км/ч, при отчетен толеранс (допустима техническа грешка при измерването) от минус 3% в полза на нарушителя, като по този начин е налице превишаване на разрешената скорост с 21 км/час. Посочено е също така, че нарушението е било извършено при условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 6266648 на 02.04.2024 година.

При така установеното от фактическа страна, съставът при районния съд приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесния електронен фиш, притежава изискуемите по закон реквизити и е бил съставен при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При обсъждане на събраните писмени и веществени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а по същество стигнал до извода, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и правилно К., в качеството му собственик на автомобила е бил санкциониран, след като не е посочил с декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП друго лице, което да го е управлявало на процесната дата. Подробно първоинстанционният съд е изложил аргументи относно процедурата по установяване на нарушението с АТСС и издаването на електронния фиш, като е развил съображения в цялостния ѝ аспект, дори и без да са наведени съответните възражения, с оглед дължимия цялостен контрол за законосъобразност на оспорения акт. Подробно е дал отговор и на наведените с жалбата възражения, като се обосновал защо дадената правна квалификация на нарушението за правилна и е приел, че правото на защита на жалбоподателя К. не е било нарушено. Изложени са и подробни аргументи и относно квалифициращия признак „повторност“ на вмененото на К. нарушение.

Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам доказват вмененото на касатора нарушение. По делото е установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал, който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително и че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ. Във фиша се съдържа ясно и безпротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената за населено място.

Районният съд е потвърдил ЕФ, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, видно от приложената разпечатка на л.21 от делото на РС, системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела автомобила, собственост на касатора К., ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил – 74 км/ч, а след като е бил отчетен толеранса (допустимата техническа грешка при измерването) от 3% в полза на нарушителя е 71км/ч, която е отразена и в ЕФ.

Видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/27.05.2015 г. на МВР /на л.23 от делото на РС/, за деня на процесното административно нарушение – 15.10.2024 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта на процесния автомобил на жалбоподателя /сега касатор/, е бил контролиран за времето от 16:50 до 18:50 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим за целия период са били общо 31 броя.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора Д. К., тъй като в качеството му на собственик на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Според последната, когато превишението на разрешената скорост в населено място е от 21 km/h до 30 km/h, наказанието е глоба в размер на 100 лева, а двойният ѝ размер, предвид квалифициращия елемент „повторност“, съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП възлиза на 200 лева.

Във връзка с горното, настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани и пред РС Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция, поради което и не е необходимо да бъдат повтаряни – чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК. Районният съд законосъобразно е приел, че АНО законосъобразно е квалифицирал и приложил административно накзателната разпоредба на чл. 182, ал.4 от ЗДвП, като е посочена привръзка със съответната хипотеза от основния състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Съдържанието на обстоятелствената част на ЕФ, а именно: описанието, че измерената скорост е в населено място, стойността на измерената от АТСС скорост – 71 км/ч /прецизирана с 3 % отклонение в полза на нарушителя/, както и посочването на конкретното превишение на разрешената скорост – 21 км/ч, ясно и недвусмислено сочи, че К. е санкциониран за повторно извършено нарушение на разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, в хипотезата на т.4 от същата, където законодателят е предвидил глоба с точно фиксиран размер от 100 лева, съответно, двойният ѝ размер, съгласно разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е 200 лева.

В обжалваният ЕФ изрично е посочено, че нарушението е извършено при условията на повторност, като е посочен видът и номера на акта, въз основа на който наказващият орган е приел наличието от обективна страна на този съставомерен признак, и е посочено кога същия е влязъл в законна сила. В тази връзка, по първоинстанционното дело е представена справка /л.20 от делото на РС/ относно ЕФ серия К № 6266648 и самият фиш /л.19 от делото на РС /, от които става ясно, че този фиш е бил съставен на 30.08.2022 г. срещу Д. К., за нарушение на скоростния режим, извършено на 17.08.2022 г. в гр. Варна. Връчен му е бил на 18.03.2024 г. и е влязъл в сила на 02.04.2024 година. Нарушението – предмет на разглеждане в настоящето производство е било извършено на 15.10.2024 г., в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К № 6266648. Както и районният съд е отбелязал обстоятелството, че ЕФ серия К № 6266648 е бил връчен на жалбоподателя, сега касатор през ССЕВ/л. 12 от делото на РС/, преди влизане в сила на възможността за електронно връчване, въведена със ЗИДЗЕУ, считано от 31.03.2024г., и същото да представлява нарушение на процедурата по връчване на НП/ЕФ, то същото не може да се приеме за такова съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на санкцинираното лице, както срещу първоначалния ЕФ, с който е наложена за превишена скорост, така и срещу ЕФ, с който е наложена санкция за нарушение, извършено в условията на повторност, тъй като К. в крайна сметка е получил лично ЕФ, с който е санкциониран и след връчването му е имал възможност да упражни правота си на жалба и съдебен контрол върху същия. Жалбоподателят, не е ангажирал доказателства, които да оборват тези на наказващия орган и да установяват, че този ЕФ не е бил влязъл в сила, когато е извършено настоящето нарушение и в този смисъл настоящият състав изцяло споделя изложените в решението мотиви.

Съдът приема и изложеното в мотивите на въззивният съд, че трайна е съдебна практика по въпроса, че невръчването на ЕФ или връчване на същия в нарушение на процедурата, разписана в закона, е въпрос който се отнася само до преценката за допустимост на жалбата и срокът, в който е подадена, но не е основание за незакосъобразност на издания ЕФ.

От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от въззивния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Подробно, с оглед цялостния контрол за законосъобразност са обсъдени и въпросите касаещи процедурата за санкциониране на нарушители с ЕФ, както и задължителните реквизити, които той следва да съдържа. Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна, а решението постановено от състав на Районен съд гр.Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото, исканите от касатора разноски не следва да бъдат присъждани, а ответната страна не е претендирала такива.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В Решение № 107 от 03.06.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 18/2025 г. по описа на Ловешки районен съд.

Решението е окончателно.