Р Е Ш Е Н И Е
№ 716 29.11.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На тринадесети ноември 2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1168 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединение искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм. – в сила от 01.01.2006г. до 01.01.2016г./ :
1.за сумата от 20650 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – загуба на издръжка за период от смъртта на родителя - 21.11.2013г. до датата на подаване на исковата молба – 23.10.2018г. /подадена на 23.10.2018г. пред СРС/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2018г. до окончателното изплащане;
2.за сумата от 350 лв.-месечно обезщетение за имуществени вреди-загуба на издръжка за период от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2018г./пред СРС/ до датата на навършване на пълнолетие на детето – 11.10.2026г., ведно със законната лихва върху всяка от исковите суми, считано от 01-во число на всеки месец за всяко едно от месечните плащания , до окончателното изплащане.
Ищцата твърди в исковата си молба, че ответникът е сключил на 22.07.2013г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № 03113001875018, със срок на валидност, считано от 23.07.2013г. до 22.07.2014г., за лек автомобил, марка „Смарт“, модел: 3203, с ДК № СА 9964 РН. При ПТП на 21.11.2013г. около 10.50 ч. на път ГП І-4 157 км. В района на кръстовището с. Джулюница-Ж.П.гара Джулюница и с. Кесарево-гр. Стражица, причинено виновно от Г. Г. П. като вода на описания по-горе лек автомобил, е причинена смъртта на Г. Х.Е., който е баща на малолетното дете А.Г.Х. /родена на ***г./ Пострадалият пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил ВАЗ 21093 с рег.№ СА 7394 РК, управляван от В.С.М.. В описания по-горе пътен участък автомобилът марка „Смарт“ навлязъл в лентата за движение на л.а. ВАЗ, вследствие на което настъпил челен сблъсък между двата автомобила, при който пострадалият родител на малолетната ищца е починал на място. Вината на водача на л.а. „Смарт“ за настъпване на ПТП е установена с влязла в сила присъда по НОХД № 136/2015г. по описа на ОС-Велико Търново. Починалият Г. Е. имал успешна професионална реализация като служител на ГД „Охрана“ при МП. Месечните и годишните му доходи били високи за стандартите на България. Починалият би изключително грижовен баща и полагал постоянни и значителни грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното си дете. То не само не било лишавано от нищо в материален аспект, но баща му му осигурявал стандарт, надхвърлящ средния стандарт в България. Към момента на смъртта на баща си А. е била на възраст навършени 5 години, към момента на подаване на исковата молба е на възраст навършени 10 години. Със смъртта на баща си ищцата е изгубила издръжка и осигуряване на благополучието и, което би получавала с оглед възможностите и доходите на своя баща и на което има право съгласно чл.17 СК и във вр. чл.142 ал.1 от СК. От БТВ бащата отделял по-голямата част за двете си деца и им осигурявал всичко необходимо. През целия период на нейното израстване до навършване на пълнолетие / 18г./ ищцата ще има нужда от средства не само за физическото и отглеждане, но и за възпитание, обучение, образование и растеж – книги, учебници, компютри и др. пособия за училището и извънкласно обучение; обучение и екипировка за спорт; разходки за почивки и др. Ищцата получава наследствена пенсия в размер на 150 лв. месечно, която сума е крайно недостатъчна за посрещане на разходите и за издръжка, осигуряване на благополучието, средства за отглеждане, възпитание и образование, такова каквото баща и и е осигурявал, като се има предвид, че по данни на НСИ и КНСБ минимално необходимата издръжка на едно лице в България е не по-малко от 500 лв.месечно. ОТ датата на смъртта на баща и-21.11.2013г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 23.10.2018 г. /59 м./ ищцата е изгубила издръжка в размер на общо 20650 лв. /по 350 лв. месечно като разлика между отделяните от починалия родител и получаваната наследствена пенсия /т.е. 500 лв.- 150 лв./. За в бъдеще ищцата ще продължава да търпи имуществени вреди от загубата на своя баща в размер на 350 лв. месечно. Ответникът дължи обезщетение на ищцата като увредено лице , тъй като той е застраховател на виновния водач-отговорен за смъртта на родителя. Ищцата редовно призована се яви лично и с упълномощен процесуален представител – адв.Б. Б. от АК-София, в първото по делото заседание, който поддържа исковете по основание и размер така, както са предявени.
Ответникът – ЗАД „Булстрад Виена Иншуръс Груп“ АД-София, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, съгласно който оспорва исковете изцяло по основание и по размер. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „Смарт“ с рег.№ СА7324 РК и не оспорва валидността на сключения застрахователен договор. Прави възражение за изтекла погасителна давност изтичане на 3-годишната давност за предявяване на обективно съединените искове, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие /чл.197 от КЗ отм./ , а при застраховки „Живот“ и „Злополука“ и при задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по т.10-13 на раздел ІІ. б. „А“ от Приложение № 1 – с изтичане на 5-годишна давност от датата на настъпване на събитието. Съща така прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан – нарушение на правилото на чл.137а от ЗДвП. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че: бащата и осигурявал стандарт на живот, надхвърлящ средния за страната; осигурявал съвместни пътувания, ваканции и извънкласни форми на обучение – чужди езици, изкуства, спорт и др.; отделял по-голямата част и дори цялото си нетно трудово възнаграждение за двете деца; определената наследствена пенсия в размер на 150 лв. месечно е недостатъчна и съответно ищцата търпи имуществена вреда изразяваща се в загуба на доход от издръжка; се дължи издръжка в размер на 500 лв. месечно по методика на НСИ и КНСБ и респективно че са налице основания за издръжка в размер на 350 лв. месечно. Счита, че следва да бъде отчетена издръжката, давана от майката, тъй като издръжка се дължи от двамата родители, както и следва да се отчете обстоятелството, че освен за ищцата издръжка се дължи и на нейната сестра /С., родена на ***г./ Ответникът счита, че при определяне на размера следва да се изключат като част от издръжката разходи за почивки, пътувания в чужбина, разходи за екипировка за спорт, билети за театър, екипировка за ски, за мобилни телефони, за абитуриентски бал и др., които не са индивидуализирани в обстоятелствената част на исковата молба и не са със сигурен характер, не са иманентна част от издръжката. Няма данни за извънкласно занимание с английски език и то да е възмездно. Според ответника следва да се има предвид, че стойността на живота по изчисления по методика на НСИ и на КНСБ включва разходи, които са несвойствени и неприсъщи за нуждите и за живота на малолетни и непълнолетни деца /напр. за алкохол напитки и тютюневи изделия, за жилищно обзавеждане, за данъци и социални осигуровки, за здравеопазване и пр..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените от ищцата и приложени по гр.д. № 68388/2018г. по описа на СРС удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане и удостоверение за наследници: Г. Х.Е. и Л. Д. Ахмедова, двамата родени през 1978г., са сключили граждански брак на 20.03.2005г. и от него имат родени две деца – дъщери С. Г.Х., род. на ***г. и А.Г.Х., род. на ***г., като след смъртта на Г. Х.Е. на 21.11.2013г. негови законни наследници са съпругата му и двете им деца. Към датата на смъртта на баща си /21.11.2013г./ А. е била на възраст – навършени 5 години, към датата на предявяване на иска/ 23.10.2018г. – пред СРС/ е била на възраст навършени 10 години и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция /13.11.2019г./ е на възраст навършени 11 години, малолетно дете.
От представената с исковата молба застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № 03113001875018, сключена на 22.07.2013г. със срок на валидност от 23.07.2013г. до 22.07.2014г. се установи, че при ответното дружество ЗАД „Виена Иншуръс Груп“ АД има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС с Рег.№ СА9964РН, марка и модел SMART FORFOUR, рама № WME4540311B092192, собственост на Г. Г. П., ЕГН **********, от гр. София.
Съгласно Присъда № 36/29.05.2015г. по НОХД № 136/2015г. по описа на ОС-Велико Търново, е признат подсъдимия Г. Г. ***, за виновен в това, че на 21.11.2013 г. около 11:00 часа на Главен път І-4 км. 157+050 между кръстовище село Джулюница – ж.п. гара Джулюница и с. Кесарево-гр. Стражица с посока на движение от гр. Велико Търново към гр. Варна при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка SMART FORFOUR с регистрационен номер СА9964РН, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 2. ал. 1 от ЗДвП – при наличие на техническа възможност да не напуска пътното платно за движение и да не навлиза в насрещната пътна лента, не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал – собствения си лек автомобил, вследствие на което допуснал пътно- транспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил „ВАЗ 21093“ /“Лада Самара-Спутник“/ с регистрационен номер СА 7324 РК, собственост на Главна дирекция „Охрана“ – гр. София и управляван от В.С.М. от гр. Добрич, при което по непредпазливост причинил на намиращите се в лек автомобил „ВАЗ 21093“ /“Лада Самара-Спутник“/ с регистрационен номер СА 7324 РК : смъртта на Г. Х.Е., ЕГН ********** от гр. Търговище, настъпила на 21.11.2013г. Видно от мотивите към присъдата, според вещото лице, непосредствена причина за смъртта на Г. Е. бил травматично-хеморагичният шок в резултат на настъпилите тежки травматични увреждания по тялото му в областта на гръдния кош и коремната област като пътник в лекия автомобил, от притискане, натиск, удари от части вътре в купето, при внезапно придаден инерционен момент на тялото., проявен с травматично-хеморагичен шок и последващ бърз летален изход. Смъртният изход е бил неизбежен и непредотвратим поради несъвместимите с живота тежки травматични наранявания, дори и при оказана своевременно високоспециализирана медицинска помощ. Всички травматични увреждания, получени от Г. Е. били от и в резултат на настъпилото ПТП и са в пряка и непосредствена причинна връзка с него. Същевременно при вътрешния оглед на трупа не са установени микроскопски болестни изменения на вътрешните органи, от които да е страдал починалият, допринесли или съпроводили настъпването на смъртта му. Ответникът по настоящото дело не ангажира доказателства в подкрепа на възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан – нарушение на правилото на чл.137а от ЗДвП.
Видно от удостоверение изх. № 1091/09.02.2018г., изд. от ГДО при МП /л.57 по гр.д. № 68388/2018г. на СРС/ и удостоверение рег.№ 2595/08.04.2019г., изд. от ГДО при МП /л.35 по гр.д. № 1168/2019г. по описа на РСТ/, за периода от 01.09.2012г. до 21.11.2013г. /15 месеца/ Г. Е. е получил средно месечно възнаграждение в размер на 954.83 лв. , а само за периода от м. Август 2013г., Септември 2013г. и Ноември 2013г. полученото нетно месечно възнаграждение е в размер на 1028.26 лв. Освен заплати в посочения период от 01.09.2012г. до 21.11.2013г. същият е получил и дневни и квартирни командировъчни в страната - 250 лв. /ср.месеч. 16.66 лв./ ; дневни и квартирни командировъчни за чужбина - 200 евро /ср.месеч.26.07 лв./ и левова равностойност за храна 780 лв. /ср.месеч.52 лв./. Така средно месечният доход през визирания 15-месечен период, за който са представени доказателства, от трудовото правоотношение на Г. Е. е в размер на общо 1049.56 лв.
От изискания от съда по реда на чл.15 от ЗЗДетето социален доклад и представен такъв изх.№ ПР/Д-Т/214-001/ от 18.09.2019г. от ДСП-Търговище се установи, че след смъртта на бащата детето А. живее заедно с майка си и с по-голямата си сестра в тристаен апартамент в гр. Търговище, където са осигурени много добри материалнобитови условия. Основни грижи за детето полага майката. Същата работи като гладачка в „Балконф“ ООД-Търговище на пълен работен ден , с трудов договор за неопределено време. Брутното и месечно възнаграждение е в размер на 850 лв., от което следва, че реално получаваното нетно месечно възнаграждение, след приспадане на данъка осигуровки, е в размер около минималната работна заплата за страната / от 01.01.2019г. – 560 лв./. Ответникът е поискал с писмения отговор на исковата молба /л.10/ да му бъде издадено и съдът е издал съдебно удостоверение изх.№ 2051/27.08.2019г. /л.20/, което да му послужи пред ТД на НАП-търговище за установяване на регистрирани трудови договори и съответно какъв е размерът на получаваното трудово възнаграждение на майката. Ответникът не си е получил съдебното удостоверение и не е представял писмени доказателства за обстоятелствата, за които го е поискал, така че меродавни са данните за трудовото правоотношение и месечното трудово възнаграждение на майката, визирани в социалния доклад на ДСП-търговище.
Както се установи от социалния доклад, така и от писмените доказателства, представени от ищцата – удостоверения, служебни бележки и квитанции, А. е ученичка през уч. 2019/2020г. в 5 клас във ІІ СУ“Проф. Никола Маринов“-Търговище, редовна ученичка е в Англоезична школа „Антонови“ към Учебен център „Дедал“-Търговище, както и по-голямата и сестра и месечната такса през 2017г. и 2018г. е била по 15 лв. на дете, а от 2019г. е по 20 лв. на дете, а отделно от това А. участва в Школа по модерен балет „ВЕГА“ при Център за младежки дейности и инициативи /ЦМДИ/-Търговище , където се заплаща месечна такса в размер на по 20 лв. От представените фискални бонове е видно, че за детето са закупени през м. 09.2019г. учебни помагала и принадлежности от книжарниците „Тина“ и „Азбуки“ в гр. Търговище, като сумите варират от 15 лв. до 50 лв. В социалния доклад е посочено, че А. и по-голямата и сестра С. получават ежемесечно пенсия в размер на 150 лв. за всяка от тях. Безспорно се установи от удостоверение изх.№ 3042-25-25/13.02.2018г., изд. от НОИ-ТП-Търговище, че след смъртта на баща си, детето А. е получавало наследствена пенсия в размер на 133.05 лв. месечно до м.06.2014г.; в размер на 136.64 лв. месечно от м.07.2014г.; в размер на 142.86 лв. месечно от м.07.2016г. и в размер на 150 лв. месечно едва от м.10.2017г.
За изясняване на спора от фактическа страна, съдът допусна до разпит в първото открито заседание на 23.10.2019г. един, посочен от ищцата свидетел – Халиде Зюлкярова Топчу, 40г., втора братовчедка на Г. Е. – баща на детето А.Г.Х.. От показанията на свидетелката се установи, че Г. много си обичал А., помагал в отглеждането и, водил я на детска градина, много държал на образованието и и мечтаел да я види студентка. Държал А. да знае да чете и редовно и купувал книжки с приказки от книжарниците. Бащата отделял по 500 лв. средно месечно за разходите за А., поемал всички такси – за детската градина, за танците и където ходи детето с групата от градината. Докато бащата бил жив семейството ходило по 10 дни на почивка на море през лятото и на екскурзии през септември, така например са ходили за по три дни на екскурзии в гр. Плевен, в гр. Трявна и дори и св. Топчу е ходила с тях. Бащата поемал всички разходи на децата за храна, като той държал те да се хранят със здравословната храна, купувал винаги хубави, нови дрехи на дъщерите си от магазините, а не от „втора употреба“, и винаги дрехите били съобразени според възрастта и сезона, за официални и за ежедневни поводи. Бащата поемал също всички разходи за рождените дни на А., искал тя да има хубаво парти. Св. Топчу има преки впечатления, защото нейния син сега е 10-годишен и винаги с децата и родителите са били заедно. А. винаги била в скута на баща си, който много я обичал и от нищо не я лишавал – като тръгнели на море купувал и нови дрехи за мори, и топки и всякакви пособия за игра на пясъка. Като по-малка А. често боледувала от вирусни инфекции, майката излизала в болнични да я гледа и бащата поемал всички разходи за издръжката и за здравето на детето. Обичал да води детето на куклен театър и на кина в града. А. продължава и сега да ходи на курсове по английски език, и на танци в балет „Вега“, което е свързано с много разходи, не само за месечните такси, но и когато имат изяви и участия в конкурси майката трябва да плаща пари за пътя, за нощувки в хотел, за сценични облекла, както плащат родителите на другите деца. Семейството живее в кв. „Запад-3“ и за да се придвижва А. от училище до ЦМДИ, където е балета, и до вкъщи трябва да ползва такси. От училище като ги водят на екскурзии по исторически забележителности, трябват повече средства за път, храна и нощувки. Докато бащата бил жив и А. ходела на детска градина в семейството имали лаптоп, но ето че сега в училище искат да има телефон, за да ползва интернет при изпълнение на различни проекти и задачи и на А. е купен телефон, за който също следват месечни такси. Докато Г. бил жив и мечтаел как А. ще изкара шофьорските курсове, ще стане абитуриентка и той ще и организира голям абитуриентски бал, после като студентка ще следва каквото тя си пожелае. Същевременно от показанията на св. Топчу се изясни, че Г. живеел много скромно, не давал пари за собствените си дрехи, защото ежедневно бил с униформа, не харчил пари за алкохол и цигари, защото не пиел и не пушел. Бил много добър и всеотдаен към семейството си, като най-голяма слабост е имал към малката си дъщеря А..
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, потвърдено от вещото лице Е.Б.В. в открито заседание на 23.10.2019г. и възприето от съда, както и от присъстващия представител на ищцата, като компетентно изготвено и обосновано, се установи, че средната месечна сума е в размер на 566.28 лв., необходима за издръжка на лице от възрастта на А.Г.Х., род. на ***г., формирана от установените от ССЕ месечни разходи, описани по пера по отделно в приложената таблица. В съдебно заседание вещото лице поясни, че това е минималната месечна издръжка, като за нуждите на експертизата са ползвани данни от НОИ и от НСИ, както и проучвания в интернет.
Предвид установената безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 226 ал.1 от Кодекса на застраховането /отм. – обн. ДВ бр.103 от 23.12.2005г. в сила от 01.01.2006г. и отменен ДВ бр.102 от 29.12.2015г. в сила от 01.01.2016г./. Съгласно чл.226 ал.1, глава ХХ „Застраховане на гражданската отговорност“ от КЗ /отм./ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Това е пряк иск за имуществени вреди на увредения. Съгласно т.9 от Постановление № 4 от 30.10.1975г. на Пленум на Вс, обезщетение за имуществени вреди се дължи на лице, което е имало основание да получава издръжка от свой родител при условията на чл.88 ал.2 от СК, ако родителят почине при непозволено увреждане. Непълнолетното дете има право всякога да търси обезщетение за понесените от него имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възможност да бъде издържано от своя родител до пълнолетие, поради предизвикана от настъпило ПТП смърт на последния, като за успешното провеждане на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ е достатъчно да установи качеството си на непълнолетно дете и отсъствие на покритие на щетите с получаваната наследствена пенсия. Що се касае до базата за изчисление на тези имуществени вреди, то тя не може да бъде по-ниска от нормативно установения от законодателя, след първоначалното й определяне, минимален размер за същата. В този смисъл е Решение по чл.290 ГПК - № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ТК. Обезщетение за имуществени вреди могат в случай на смърт, да търсят непълнолетните низходящи, които действително са били издържани от пострадалия и с неговата смърт са загубили възможността да получават тази издръжка. При определяне на размера съдът трябва да съобрази реализираните приживе от покойния приходи в годишните му данъчни декларации по закона за корпоративното подоходно облагане и евентуално по този за облагане доходите на физическите лица, но и при съблюдаване правилото на чл. 142, ал. 2 СК, според което минималната издръжка на едно дете не следва да е под една четвърт от размера на минималната работна заплата и като се съпостави приносът на другия родител в осигуряването на издръжката и след приспадане на получаваната наследствена пенсия по чл. 82 КСО. В тази насока и Решение по чл.290 ГПК - № 100 от 28.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 645/2010 г., I т. о., ТК. Несъмнено се установи от писмените и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, че детето А.Г.Х. е ненавършило пълнолетие дете и по-точно - малолетно дете /към момента на 11 години/ по смисъла на чл.3 от ЗЛС, доколкото не е навършило 14 годишна възраст, което действително е било издържано от своя баща Г. Х.Е., починал на 21.11.2013г. при ПТП, и в резултат на неговата смърт това дете е загубило възможността да получава тази издръжка. Категорично се установи от писмените и гласните доказателства, че към момента на смъртта бащата е бил млад, навършил 35-годишна възраст, здрав, работоспособен, скромен в своята издръжка, не употребяващ алкохол и цигари, изцяло отдаден на семейството си и най-вече на интересите на малката си дъщеря А.. Получаваното от него средно месечно трудово възнаграждение като служител в ГДО към МП е било твърде добро за стандарта на живот в гр. Търговище към 2013г. и е надвишавало по размер доходите на майката. Безспорно се установи от писмените, гласните доказателства и заключението по ССЕ, че минималната месечна издръжка на А.Г.Х., от която се нуждае е в размер на 566.28 лв., като получаваната от нея наследствена пенсия от баща и в размер на 150 лв. месечно не покрива щетите от изгубената издръжка. Минималната издръжка в България по силата на чл.142 ал.2 от СК е в размер на 1/4 от МРЗ т.е. 140 лв. и съдът счита, че това е издръжката, която майката би могла да дава на детето А. с оглед реалните и доходи, както и с оглед задължението и за издръжка към по-голямото дете С.. След приспадане от месечната издръжка в размер на 566.28 лв. на наследствената пенсия в размер на 150 лв. месечно и на приносът на майката в осигуряване на издръжката в размер на 140 лв. месечно, издръжката, която А. губи е в размер на 276.28 лв. месечно /566.28 лв. – 150 лв. – 140 лв. = 276.28 лв./ От датата на смъртта на баща и на 21.11.2013г. до датата на подаване на исковата молба – 23.10.2018г. са изминали 59 месеца, като детето е изгубило издръжка в размер на общо 16300.52 лв. / 59 м. х 276.28 лв./ . Това е обезщетение за имуществените вреди, които търпи малолетното дете, изразяващи се в лишаване от възможността да бъде издържано от своя баща, поради предизвиканата от настъпилото ПТП смърт на последния. За в бъдеще, след предявяване на иска на 23.10.2018г. и до навършване на пълнолетие на 11.10.2026г. детето ще продължава да търпи имуществени вреди, представляващи загуба на издръжка, осигурявана от нейния баща, поради смъртта му , настъпила в ПТП, в размер на по 276.28 лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска , считано от 1-о число на всеки месец за всяко едно от месечните плащания, до окончателното изплащане. Несъмнено, ответникът дължи обезщетение на ненавършилото пълнолетие дете, като увредено лице, тъй като той е застраховател на виновния водач-отговорен за смъртта на родителя, на осн. чл.226 ал.1 от КЗ. В посочения размер следва да бъдат уважени исковете, като в останалата част до пълния претендиран размер се явяват недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност 3-годишна , съгласно чл.197 от КТ /отм./, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие и евентуално 5-годишна давност /при застраховки „Живот“ и „Злополука“ и при задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по т.10-13 на раздел ІІ. б. „А“ от Приложение № 1/, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, е неоснователно. На осн. чл. 197 от КЗ /отм./ правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Съгласно константната практика на ВКС, правата по договора за застраховка "гражданска отговорност" се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие, независимо от качеството на правните субекти. В този смисъл е т. 14 от ППВС № 7/1977 г. /което не е загубило сила/ както и р. № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на ВКС, ТК-II т. о. постановено по реда на чл. 290 ГПК и Решение № 53 от 10.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 455/2010 г., II т. о., ТК. В конкретния казус по настоящото дело застрахователното събитие е настъпило на 21.11.2013г., а исковата молба е подадена /пред СРС/ на 23.10.2018г. т.е. един месец преди изтичане на 5-годишната погасителна давност.
Неоснователно е и другото основно възражение на ответника, а имено : за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан-нарушение на правилото на чл.137а от ЗДв.П. Във всички случаи в производството по чл. 226, ал. 1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Дори и да е предявен и уважен граждански иск в наказателното производство и прието по него наличие на съпричиняване, в гражданското производство по предявен иск срещу застрахователя, е допустимо да бъде извършвана отново преценка относно наличието на съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД. В този смисъл е съдебната практика по чл.290 ГПК напр. Решение № 67 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1873/2013 г., I т. о., ТК. В конкретния казус по настоящото дело ответникът само е навел в писмения си отговор възражение за съпричиняване, но не ангажира никакви доказателства в подкрепа на същото, поради което то се явява недоказано и съответно неоснователно.
Ищцата е представила писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение 3600 лв. /л.51,68,69/; 200 лв. – депозит за вещо лице /л.25/ и транспортни разходи 99.99 лв. /л.71/ или общо 3899.99лв. Първият предявен иск е с цена 20650 лв., вторият с цена 12600 лв. Първият предявен иск следва да се уважи за размера от 16300.52 лв., а втория – за размера от 276.28 лв. месечно. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищцата действително направените по делото разноски в размер на обшо 3078.54 лв., на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС-Търговище държавна такса в размер на 652.02 лв. върху уважената част от първия иск и държавна такса в размер на 397.84 лв. върху уважената част от втория иск, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК във вр. чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪС ГРУП““ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София-1000, ул. „Позитано“ № 5, представлявано от Н.Ч. и И.Г.– изпълнителни директори, действащи чрез пълномощник юрк. А.П. ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Х., ЕГН **********, малолетно дете, чрез неговата майка и законен представител: Л. Д. Е., ЕГН **********, двете с постоянен и настоящ адрес:***, чрез упълномощен процесуален представител – адв. И.Й., съдебен адрес:***, офис 4, сумата в размер на 16300.52 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – загуба на издръжка за период от смъртта на родителя - 21.11.2013г. до датата на подаване на исковата молба – 23.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2018г. до окончателното изплащане, на осн. чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ и чл.45 ЗЗД, както и ДА ЗАПЛАЩА сумата в размер 276.28 лв. месечно обезщетение за имуществени вреди-загуба на издръжка за период от датата на подаване на исковата молба - 23.10.2018г. до датата на навършване на пълнолетие на детето – 11.10.2026г., ведно със законната лихва върху всяка от исковите суми, считано от 01-во число на всеки месец за всяко едно от месечните плащания , до окончателното изплащане, на осн. чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. чл.45 ЗЗД, , КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата част до пълния претендиран размер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪС ГРУП““ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София-1000, ул. „Позитано“ № 5, представлявано от Н.Ч. и И.Г.– изпълнителни директори, действащи чрез пълномощник юрк. А.П. ДА ЗАПЛАТИ на Л. Д. Е., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете А. Г. Х., ЕГН **********, двете с постоянен и настоящ адрес:***, чрез упълномощен процесуален представител – адв. И.Й., съдебен адрес:***, офис 4, сумата от 3078.54 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪС ГРУП““ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София-1000, ул. „Позитано“ № 5, представлявано от Н.Ч. и И.Г.– изпълнителни директори, действащи чрез пълномощник юрк. А.П. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Търговище сумата от 1049.86 лв., представляваща общо държавна такса върху уважената част от исковете, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК във вр. чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: